РЕШЕНИЕ № 46
Гр.
Сливен 16.05.2014г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,наказателна колегия, в публично
заседание на двадесети шести март през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ МАРИЯ
БЛЕЦОВА
При секретаря П.С.,
с участието на прокурора Виолета Калайджиева,
като се запозна с докладваното от съдията Сн.
Бакалова, ВНОХД № 61 по описа на съда за
2014г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е
по протест на РП – Сливен срещу Присъда № 7/15.01.2014г по НОХД № 662/2012г по
описа на РС-Сливен.
С посочената присъда подсъдимият И.Т.И. е признат за невиновен в това, че: в периода м.март 2010г.
- 01 юли 2010 г. в гр. С.З. сам и в съучастие, като извършител с Х.Д.Х., в
условията на продължавано престъпление, на неустановена дата в началото на
м.март 2010 г. е подбуждал Т.С.Т. и М.К.Т., към престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при ОД на
МВР-гр. С.З., като свидетели по досъдебно производство № 301/2009г, по описа на
ОД на МВР-гр.Ст.Загора, устно и писмено, съзнателно да потвърдят неистина - да
дадат показания, че дължат на И. И. сочената от него сума по записи на заповед
от 27.01.2005г и от 02.02.2007 г. в полза на Е. Т. И.
и от 11.08.2005 г. в полза на С.А.Й., а не действително предоставената им от
негова в заем сума от 300 лв.; за това че на 01.07.2010 г. подбуждал М.В.В. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно пред
надлежен орган на властта- пред прокурор от РП-Ст.Загора, като свидетел по
досъдебно производство 301/2009г. по описа на ОД на МВР гр.С.З., устно и
писмено съзнателно да потвърди неистина- да даде показания, че познава Б.Г.Т.
-майката на И. и че е взела от нея в заем сумата от 38 000 лева по запис на
заповед от 01.08.2006г в полза на Т., без в действителност това да отговаря на
истината; за това че на неустановена дата през м.март 2010 г. подбуждал Л.Й.С.
към престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно: пред надлежен орган на властта
- пред прокурор от РП-Ст.Загора, като свидетел по досъдебно производство
301/2009г. по описа на ОД на МВР -гр.Ст.Загора, устно и писмено съзнателно да
потвърди неистина - да даде показания, че е взела от Б.Г.Т. - майката на И. в
заем сумата от 38 000 лева и че именно в нейна полза дъщеря й М.В.В. е издала запис на заповед от 01.08.2006 г. за горната
сума, без в действителност това да отговаря на истината, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл.293 ал.1 във вр. с
чл.20 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Със същата Присъда е признал подсъдимия Х.Д.Х.,
за невиновен, в това че през периода 02.07.2010г..- 28.07.2010г..
в гр.С.З., в съучастие, като извършител с И.Т.И., в условията на продължавано
престъпление е подбуждал на 02.07.2010 г. М.В.В. към
престъпление по чл. 290 ал.1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта-
пред прокурор от РП-Ст.Загора, като свидетел по досъдебно производство
301/2009г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора, устно и писмено съзнателно да
потвърди неистина- да даде показания, че познава Б.Г.Т. - майката на И. и че е
взела от нея в заем сумата от 38 000 лева по запис на заповед от 01.08.2006 г.
в полза на Т., без в действителност това да отговаря на истината и на
28.07.2010 г. подбуждал Л.Й.С. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно
пред надлежен орган на властта - пред прокурор от РП-Ст.Загора, като свидетел
по досъдебно производство 301/2009г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора, устно
и писмено съзнателно да потвърди неистина - да даде показания, че дъщеря й М.В.В. познава Б.Г.Т. -майката на И., и че е взела от нея в
заем сумата от 38 000 лева по запис на заповед от 01.08.2006 г. в полза на Т.,
без в действителност това да отговаря на истината, като го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.293 ал. 1 във вр.
с чл.20 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Постановената
присъда е протестирана с оплакване, че същата е
неправилна и постановена в противоречие със събрания доказателствен материал. В
допълнителното изложение към писмения протест се твърди че съдът е кредитирал
само показанията на свидетелите , посочени от защитата, а е дал вяра само на
един свидетел, посочен от РП. СлРС неправилно не е
кредитирал показанията на сид. Т.Т.,
М.Т., С., В. и С.Й. . Счита че те са
достоверни и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Счита че неправилно са кредитирани показания
та на свидетелите Д., Д.К., Б.Д., К.Ш., П.Б. и С.Д., като счита че част от тях са
заинтересовани от изхода на делото и част са във финансова или друга зависимост
от подсъдимите. Намира че СлРС, неоснователно е
основал изводите си на обясненията на двамата подсъдими, които са
противоречиви. Счита че неправилно СлРС е отказал да
приеме писмени доказателства – копие от постановление на Оп-С.З. и копия от
записи на заповеди – подписани, но непопълнени, тъй като същите са събрани по
друго ДП. Счита че те са относими и доказват механизма по който е действал
подсъдимия И.. Твърди че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 13. 14 и
107 ал.5 от НПК за внимателна преценка на всички доказателства, относими към
предмета на обвинение.
На
въззивната инстанция се предлага да отмени присъдата на СлРС
и да постанови нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения или на основание чл.
334 т.1 от НПК да отмени първоинстанционната присъда
и върне делото за ново разглеждане от друг състав на СлРС.
В
с.з. протеста се поддържа от представител на ОП-Сливен.
Подсъдимият
И., лично и чрез защитника си адв. М., моли да бъде
потвърдена присъдата, като правилна.
Подсъдимият
Х., лично и чрез защитника си адв. З., моли да бъде
потвърдена присъдата като правилна.
Настоящата
инстанция, след като се запозна с протеста на прокуратурата, изслуша страните в
с.з. и извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 314 ал. 1 от НК намира, че протестът е неоснователен.
За
да постанови атакуваната присъда, СлРС е извършил
пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е
приел за установена следната фактическа обстановка, която се споделя от
настоящата инстанция:
Подсъдимият
Х. е осъждан три пъти за престъпления от общ характер, както следва:
С
Присъда 25.05.2005г на Районен съд С.З. по № НОХД 1155/2003/2003Г, в сила от
10.06.2005г е признат за виновен по чл.210, ал.1 т.5, вр.
с чл..209 ал.1 , вр. с чл.54 НК и му е наложено
Наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ДВЕ ГОД. И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на
основание: чл..66 ал.1 от НК, отлага изпълнението на наказанието за срок от пет
години.
Със
Споразумение от 17.05.2006г на Районен съд- С.З., по НОХД № 478/2006г., в сила
от 17.05.2006г, е признат за виновен по чл.227б, ал.1, вр.
с чл.54 от НК и осъден на „ГЛОБА" в размер на 500 лв.
Със
Споразумение от 30.04.2010г. на Районен съд-Нова Загора по НОХД №241/2010г. в
сила от 30.04.2010г. е признат за виновен по чл.343б, ал.1 от НК и при
условията на чл.55 НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ: Задължителна
регистрация за срок от осем месеца, с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи за срок от осем месеца. На основание чл.343г, вр. с чл.37, т.7 от НК,му е наложено наказание „Лишава не
от право да управлява МПС за срок от шест месеца".
Подсъдимият
И. и подсъдимият Х. били в приятелски отношения помежду си.
Подсъдимия
И.Т.И. е брат на Е. Т. И. и син на Б.Г.Т.. Последната е управител на „Сити Груп
1" ЕООД. Дружеството стопанисвало помещение намиращо се на бул.“Р.“ №* в
град С.З., в което организирали заложна къща.
Подсъдимият
И.И. бил вписан като адвокат в АК -град Хасково и в
периода 2005г.-2010г. използвал офиса на заложната къща и като свой офис за
юридически консултации .
Подсъдимият
И.И. познавал св. Т. , тъй като до 2002 година
свидетеля бил служител в ОЗ „ Следствени арести" в град С.З., където
подсъдимия И. бил Началник и често давал на Т. различни малки суми пари на
заем. Познавал и св. Л. С. и св. М. В. - нейна дъщеря . Повод за познанството
му със свидетелката С. бил поде. Х. , който работил при С. и живеел с нея на
семейни начала . Подсъдимият Х. запознал С. с И., тъй като тя имала нужда от парични
средства , които получила от поде. И. във вид на заеми .
В
периода 2005 г. - 2007г. поде. И. и св. Т. имали парични взаимоотношения по
повод на различни суми пари , който И. по молба на Т. му давал в заем.
На
11.08.2005г., св. Т. се задължил по запис на заповед от 02.02.2007г.
за сумата 3 500лв., платима на Е. И..
На
18.12.2008г. Е. И., подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и било образувано ЧГД № 3252/2008г, по описа на PC-С.З.. На
23.12.2008 PC-С.З. издал заповед за изпълнение № 3616/2008г и изпълнителен
лист, с който св.Т.Т. бил осъден да заплати на Е. И.,
сумата от 3500лв, ведно със законната лихва и направените по делото разноски
като основание за това била представена по делото Запис на заповед от 02.02.2007г. На 29.01.2009г св.Т.Т.
подал писмено възражение срещу Заповедта за изпълнение като в едномесечен срок Е.
И. предявил иск срещу св. Т. Т. с цена на иска 3500лв. и било образувано гр.дело
№1073/2009г, по описа на PC-С.З..
На
11.08.2005г., свидетелят Т. се задължил по запис на заповед за сумата 12 000лв., платима на свд. С.Й..
На
25.09.2006г. С.Й., чрез поде. И.И. като пълномощник,
депозирал молба в PC-С.З. с искане за издаване на изпълнителен лист на
основание чл.237, б."е" ГПК против св.Т.С.Т.. Въз основа на
подадената молба било образувано ЧГД №1806/2006г, по описа на PC-С.З., а на
02.10.2006г бил издаден изпълнителен лист, с който св.Т.Т.
бил осъден да заплати на С.Й. сумата от 12 000 лева, ведно със законната лихва
и направените по делото разноски . По делото бил представен Запис на заповед от
11.08.2005г. Въз основа на издадения изпълнителен лист Й. подала молба до ЧСИ К.А.
за образуване на изпълнително дело. Същият образувал и.д.№ 470/2006г., по което
предприел изпълнителни действия за събиране на вземането.
На
27.01.2005г., свид Т.а се задължила по запис на
заповед от същата дата за сумата 5 000лв., платима в полза на Е. И..
На
15.08.2007г. Е. И. чрез поде. И.И. като пълномощник, депозирал молба в PC-С.З. с искане за
издаване на изпълнителен лист на основание чл.237, б."е" ГПК против
св.М.К.Т., за сумата от 5000лв. Въз основа на подадената молба било образувано
ЧГД № 2017/2007г, по описа на PC-С.З. и на 13.09.2007г бил издаден изпълнителен
лист, с който св.М.К.Т. била осъдена да заплати на Е. И. сумата от 5000лв,
ведно със законната лихва и направените по делото разноски. По делото бил
представен Запис на заповед от 27.01.2005г. Въз основа на издадения
изпълнителен лист И. подал молба до ЧСИ К.А. за образуване на изпълнително
дело. Същия образувал и.д.№1121/2007г., по което предприел изпълнителни
действия за събиране на вземането.
Междувременно
в хода на изпълнителните производства свидетелите Т.Т.
и М.Т. от една страна и Е. И. като взискател по изп.д.№1121/2007г
и изп.д.№31/2009г и С.Й. от друга, постигнали
извънсъдебно споразумение, изготвено на 02.11.2009г., с което взискателите се считат за удовлетворени и приемат, че
задължението на Т.и по изп.дело се редуцира общо в
размер на 8 800лв, от които 8 000лв се плащат на 02.11.2009г, а остатъка от
800лв на разсрочено плащане по 150лв. От свидетелските показания на свид.Т. се установява че задължението по споразумението е
заплатено почти изцяло, като не е издължена само сумата от 50 лв.
През
м.април 2006г св.С. получила от поде. И. заем ,който обезпечила с договор за
залог върху движими вещи. В последствие С. задължила свои служители , между
които към този момент бил и поде. Х. , неговата майка и една от служителките си
да подпишат запис на заповеди за различни суми за да обезпечи вземанията си към
поде. И.. В края на м.май-началото на м.юни 2007г . за взетите от нея суми се
задължила дъщеря й М. В., която подписала запис на заповед в полза на Б. Т., а
св. С. върнала предходните записи на лицата, които са ги подписали.
След
известно време за да удовлетвори вземанията си подсъдимият И. И. действайки
като пълномощник на Б. Т. започнал да подготвя документите за подаване на
заявление до PC град С.З. за издаване на изпълнителен лист въз основа на Запис
на заповед с дата на издаване 01.08.2006г, носещ подписите на св. М. В., че се
задължава срещу представянето на запис на заповед, без предявяване за заплащане
и без протест да заплати на 01.08.2008г. сумата от 38000лв в брой на Б.Г.Т..
На
25.03.2009г. Б. Т. подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и било образувано ЧГД №1395/2009г, по описа на PC-С.З.. На
26.03.2009, PC-С.З. издал заповед за изпълнение № 953/2009г и изпълнителен
лист, с който св.М.В.В. била осъдена да заплати на Б.Г.Т.
сумата от 15 000лв, представляваща съдебно предявената част от запис на заповед
издаден на 01.08.2006г за сумата 38 000лв.
През
пролетта на 2009г св.С. получила призовка за доброволно изпълнение по изп.д.№ 330/2009г, по описа на ЧСИ К.А., адресирана до
длъжника М.В.В.. Св.С. потърсила И., но той й
отговорил, че дъщеря й М. се е сдобила с апартамент и ако не му върне парите ще
насочи вземането си към него. Св.С. спряла плащанията си и в началото на м.
февруари 2010г. получила призовка за принудително изпълнение адресирана до
длъжника М.В.В.. Принудителното изпълнение било
насочено към апартамента на последната. Св.С. заплатила сумата от 300лв на
05.02.1010г, а по-късно сумата от 600лв, за които суми и били издадени фискални
бонове от „Финанс Груп 1" ЕООД гр.С.З. .
На
28.01.2009г. с вх. № 49682009г. свидетелката М.Т. подала молба до РП- Сливен
против поде. И. , в която твърдяла,че тя и съпруга й са измамени от него ,която
станала повод на 10.09.2009г., с постановление на РП-С.З., срещу подс. И.Т.И. и лицата Е. Т. И. и С.А. Й. да бъде образувано
досъдебно производство № ЗМ-301/2009г. по описа на ОД на МВР-С.З., за
престъпление по чл.2Ю, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209
ал. 1, вр. е чл. 26, ал. 1, вр.
с чл. 18, ал. 1 от НК.
В
хода на разследването по досъдебно производство № ЗМ-301/2009 г. били
привлечени в качеството на обвиняем лицата - И.Т.И. за извършено престъпление
по чл.315, ал.1, вр. е чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК , затова ,че на 27.01.2005г. в гр. С.З.
съставил частен документ запис на заповед , като попълнил лист носещ подписа на
издателя М.Т. със съдържание ,което не съответствува
на волята й ,че дължи сума в размер на 5000 лв . в
полза на Е. И. , затова ,че на 11.08.2005г. в гр. С.З. Стара съставил частен
документ запис на заповед , като попълнил лист носещ подписа на издателя Танъо Т. със съдържание ,което не съответства на волята му
,че дължи сума в размер на 12000 лв . в полза на Е. И.
-престъпление по чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК , затова ,че на 02.02.2007г.
в гр. С.З. съставил частен документ запис на заповед , като попълнил лист носещ
подписа на издателя Т.Т. със съдържание ,което не
съответства на волята му ,че дължи сума в размер на 3500 лв
. в полза на Е. И. - престъпление по чл.315, ал.1, вр.
с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК , затова ,че на
01.08.2006г в гр. С.З. Стара съставил частен документ запис на заповед , като
попълнил лист носещ подписа на издателя М. В. със съдържание ,което не
съответства на волята й ,че дължи сума в размер на 38000 лв
. в полза на Б. Т. -престъпление по чл.315, ал.1, вр.
с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК .
В
хода на разследването по това производство като обвиняеми и впоследствие и
подсъдими били привлечени и лицата Е. Т. И.- негов брат , С.А.Й. - служител в
търговското дружество и Б.Г.Т. - майка на И.И. и Е. И.
, за извършени от тях престъпления по чл. чл. 316, вр.
с чл.309, ал.2, във вр. с ал.1, вр.
с чл.26, ал.1 от НК, затова ,че в различни периоди от време , всеки един от тях
съзнателно се е ползувал пред PC - С.З. от посочените
по -горе записи на заповед като РП - Ст. Загора е приела ,че същите
представляват частни документи с невярно съдържание и за съставянето им от тия
лица не може да се търси наказателна отговорност.
В
хода на досъдебното производство № ЗМ-301/2009г, по описа на ОД на МВР-С.З.,
като свидетели били разпитани лицата Т.С.Т., М.К.Т., Л.Й.С. и М.В.В., които дали подробни и изчерпателни показания. Всеки
един от тях заявил ,че не дължи посочените в записите на заповед парични суми както
и, че са се подписали на празни бланки. Свидетелите заявили ,че заведените
спрямо тях изпълнителни дела и претендираните с тях
суми не отговарят на истината . Свидетелят Т.С.Т. бил разпитан в качеството на
свидетел по досъдебно производство № ЗМ-301/2009г от разследващ полицай при ОД
на МВР-С.З. на 18.09.2009г и на 15.02.2010г, а съпругата му М.К.Т. на
15.02.2010г. Св. Л. С. и св. М. В. били разпитани в качеството им на свидетели
по горепосоченото ЗМ пред прокурор в РП- Ст. Загора
Междувременно
докато посоченото досъдебно и в последствие съдебно производство било висящо ,
а именно на 01.03.2011г. , въз основа на съобщение до органите на досъдебното
производство от същите свидетели посочени по - горе - Т.Т.,
М.Т., Л. С. и М. В. за извършено спрямо тях престъпление било образувано
досъдебно производство № ЗМ 65/11 г. срещу НИ по чл.293 ,ал. 1 в вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В
разпитите проведени в хода на това производство посочените свидетели заявили
,че поде. И. , а св. С. и В. и поде. Х. са ги подбуждали към лъжесвидетелстване
в качеството им на свидетели в хода на досъдебно производство № ЗМ 301 / 2009г.
убеждавайки ги да се явят на разпит и да отрекат дадените първоначални
показания . Св. Т. и св. Т.а заявили ,че на неустановена дата в началото на
месец март 2010г. са били подбуждани от поде. И. към престъпление по чл. 290,
ал. 1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при
ОД на МВР-гр. С.З., като свидетели по досъдебно производство № 301/2009г, по
описа на ОД на МВР-гр.Ст.Загора, устно и писмено да потвърдят неистина като
дадат показания, че дължат на И. И. сочените суми по записи на заповед от
27.01.2005г и от 02.02.2007 г. в полза на Е. Т. И. и
от 11.08.2005 г. в полза на С.А.Й.
Св.
Л. С. твърдяла ,че на неустановена дата през месец март 2010 г. е била
подбудена от поде. И. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно: пред
надлежен орган на властта - пред прокурор от РП-Ст.Загора, като свидетел по
досъдебно производство 301/2009г. по описа на ОД на МВР - гр.Ст.Загора, устно и
писмено съзнателно да потвърди неистина като даде показания, че е взела от Б.Г.Т.
- майката на И. в заем сумата от 38 000 лева и че именно в нейна полза дъщеря й
М.В.В. е издала запис на заповед от 01.08.2006 г. за
горната сума. В същото производство св. М. В. твърдяла ,че на 01.07.2010 г. е
била подбудена от подсъдимия И. към престъпление по чл.290 ал. 1 от НК, а
именно пред надлежен орган на властта-пред прокурор от РП-Ст.Загора, като
свидетел по досъдебно производство 301/2009г. по описа на О Д на МВР
гр.Ст.Загора, устно и писмено съзнателно да потвърди неистина като даде
показания, че познава Б.Г.Т. -майката на И. и че е взела от нея в заем сумата
от 38 000 лева по запис на заповед от 01.08.2006г .
Св.
В. е заявила и това ,че на 02.07.2010 г. е била подбудена към престъпление по
чл.290 ал.1 от НК от поде. Х. ,по указание на поде. И. , а именно пред надлежен
орган на властта- прокурор от РП-Ст.Загора, като свидетел по досъдебно
производство 301/2009г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора, устно и писмено
съзнателно да потвърди неистина като даде показания , че познава Б.Г.Т. -
майката на И. и че е взела от нея в заем сумата от 38 000 лева по запис на
заповед от 01.08.2006 г. Св. С. от своя страна е твърдяла ,че на 28.07.2010 г.е
била подбудена към престъпление по чл.290 ал.1 от НК от поде. Х. , по указания
на поде. И. , а именно пред надлежен орган на властта - пред прокурор от
РП-Ст.Загора, като свидетел по досъдебно производство 301/2009г. по описа на ОД
на МВР гр.Ст.Загора, устно и писмено съзнателно да потвърди неистина като даде
показания, че дъщеря й М.В.В. познава Б.Г.Т. -
майката на И., и че е взела от нея в заем сумата от 38 000 лева по запис на
заповед от 01.08.2006 г.
Досъдебно
производство № 301/2009г. е било внесено с обвинителен акт за разглеждане от
PC-С.З. и е образувано НОХД № 328/2011 г.по описа на съда Производството по
посоченото НОХД е приключило с постановяване на Присъда № 53/12г. на PC - Ст.
Загора , с която подсъдимите са ОПРАВДАНИ по повдигнатите им обвинения ,като
съдът е приел,че всеки един от приложените по делото записи на заповед , между
който и посочените в настоящото производство Записи на заповед от 27.01.2005г с
издател Магдалена Т. за сумата от 5000лв. ,3апис на заповед от 02.02.2007г.в полза на Е. И. с издател Т. Т. за сумата от 3500лв , Запис на
заповед от 11.08.2005г. в полза на С.Й. с издател Т.Т. за сумата от 12 000лв и Запис на заповед от
01.08.2006г. в полза на Б. Т. и издадена от М. В. за сумата от 38 000 лв. са
редовни, съставени по надлежния ред и подписани от издателите им .
Постановената от PC - С.З. оправдателна присъда е протестирана
от РП- С.З. и потвърдена от ОС - С.З. с Решение № 155/19.03.2012г. като към
настоящия момент е влязла в законна сила .
Така
приетата за установена фактическа обстановка от СлРС
е основана на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и по отделно. Същата е основана на задълбочен и законосъобразен разбор на
събраните гласни доказателства, относими към предмета на доказване.
Следва
да се отбележи, че извода на СлРС относно подлежащите
на доказване факти и обстоятелства в настоящото производство е непълно правилен. Не следва да обследва въпроса относно
обстоятелствата около подписването на записите на заповед, дали същите са били
попълнени или не и с какво съдържание, какъв е бил размер на задълженията по
тях и в чия полза за били подписани. Релевантно е наличието или липсата на подбудителство към лъжесвидетелствуване,
което престъпление е против правосъдието и касае задължението на всеки
гражданин на РБ да дава верни показания пред органите на разследването и съда.
Относно обстоятелството дали подсъдимият е подправил изброените в обвинителния
акт записи на заповед е налице влязъл в сила съдебен акт постановен от PC -С.З.
.
Твърденията
на обвинението, по отношение на склоняването към лъжесвидетелстване на свид. Т. и Т.а се състоят в следните факти: същото е извършено на неустановен ден в
началото на м. март 2010г., при среща между тях в заведение, намиращо се в
близост до офиса на подсъдимия И.,***. Това станало след разпита им като
свидетели по ДП ЗМ-301/209г. от разследващ полицай на ОД на МВР, като
подсъдимият ги увещавал да оттеглят дадените от тях показания и жалба и да
заявят че действително са получили сумите по записите на заповед, подписани от
тях в полза на Е.И. и С.Й. и че са платили същите. Твърди се същи така, че
подсъдимият ги е завел със собствения си автомобил в с. Коларово, общ .
Раднево, където им показал търговски комплекс и им предложил да започнат работа
в него, в случай че са съгласят с исканията му. След като се завърнали в гр. С.З. заедно
отишли до кантората на свид. адв.
Д., като последният се обадил на дознателя да
установи дали може да организира очна ставка между двамата свид
. и обвиняемия. Това станало в края на седмицата и адв.
Д. не могъл да се свърже с дознател Х.. Обвиняемият
предложил на свид.Т. и Т.а да помислят върху
предложението му и да се чуят в началото на работната седмица. В уговорения
ден, свид. Т.
отишъл в офиса на обвиняемия И. и му заявил, че няма да променят
показанията си.
За
установяването на посочените факти, РП е събрала доказателства само чрез
разпита на свид. Т. и Т.а. Показанията на двамата
свидетели са противоречиви както по между си, така и в противоречие с фактите
изложени от обвинението. Разпитан в с.з. на 13.06.2013г. свидетелят заявява че
не си спомня по чия инициатива е била срещата, след като двамата със съпруга си
са дали показания по ДП, както и че не си спомня къде се е провела тя. Твърди
че след като се върнали от с. Коларово, отишли при адв.
Д. и той присъствал, когато адвоката уговарял в същия ден двамата свид. да се явят пред дознателя в
уречен ден. За същите факти свд. М.Т. твърди че
срещата с дознателя не се е осъществила в дена,
в който са отишли заедно с И. при адв. Д. и не е била уговорена, тъй като той не се е свързал
с Х.. Твърди също така, че за тяхното решение да не променят показанията си,
съпругът й е уведомил И. по телефона.
Правилно
СлРС е прел че е налице заинтересованост на двамата
свидетели и противоречие на техните показания по между си и с показанията на свид. Д.. За последния свидетел не може да се предположи
заинтересованост от изхода на делото, тъй като той не е в зависимост и или
други отношения с подсъдимия, които да са основание да се изключат неговите
показания. При разпита на този свидетел се установява че Т. и Т.а, са посетили
кантората му и са искали сами да променят показанията си, дадени по ДП, като са
твърдели че не са казали истината, тъй като са искали да „отмъстят“ на И.,
който води дело срещу тях.
Свидетелите
твърдят в настоящото производство и по ДП, където са разпитани като свидетели,
че дължат на подсъдимия И. само сумата 300 лв., която са получили в заем. Тези
им твърдения противоречат на действията които същите са извършили и то след
образуването на Досъдебно производство № 301/2009г., а именно че са сключили
споразумение с лицата посочени в записите на заповед, в кое са признали за свои
задължения към тези лица в общ размер на 8 800лв. и са се задължили да ги
заплатят в определен срок и признават че реално са платили това задължение. И
двамата свидетели не посочват по повод сключването и изпълнението на
споразумението върху тях да е указван натиск от подсъдимия или други лица да го
подпишат или да платят сумите по него. Това съществено противоречие също е
основание съдът да не даде вяра на техните показания относно отношенията им с подсъдимия.
По
делото е разпитан и свид. С.Н., чиито показания, съдът намира
също за непредубедени. Този свидетел твърди че е дал в заем на свид. Т. сумата 12 000лв., която в последствие му е
била върната от подсъдимия И., а Т. подписал запис на заповед че дължи същата
сума. Това станало през лятото на 2005г., в офиса на И..
По
отношение на склоняването към лъжесвидетелстване на Л. С., фактите изложени в
обвинителния акт са следните: На 15.03.2010г., обвиняемият И. поканил свид . С. в офиса си и започнал да я подбужда да твърди при
разпита си по Досъдебно производство № 301/2009г., че му дължи сумата
38 000лв., вместо 14 000лв., която сума е взела от майка му Б. Т.,
както и че за това задължение дъщеря й М. В. е подписала запис на заповед за
сумата 38 000лв. Твърди се че на 15.03.2010г., С. била разпитана пред
прокурор от РП-С.З. и след разпита била причакана от подсъдимия, който поискал
да узнае какво е казала при разпита. Тя
му отговорила че е казала това което е поискал от нея.
На
01.07.2010г. вечерта, преди разпита на свид. М. В., И.,
С. и В. се срещнали в офиса на подсъдимия, където той отново ги увещавал да
кажат че В. е взела в заем от майка му сумата 38 000лв. Поискал среща
отново на другата сутрин на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Августа Траяна“, за да уточнят какво ще говори
свидетелката. На мястото на срещата
пристигнал обв. Х., който поискал от свидетелката да каже
същото, тъй като в противен случай подсъдимият И. ще й вземе апартамента. След
разпита И. е причакал колата си и тя го излъгала че е дала съответните
показания. Един ден през есента на
2010г., Х. поискал среща със С., която се състояла пред жилището й. Той
започнал да й крещи, че И. знае че не е казала това което иска от нея и че го е
злепоставила пред И., на който той е обещал тя да свидетелства в този смисъл и
че за това е платил сметките й да ток и телефон. Този разговор станал достояние
на свид. Е.Н..
Доказателствата
за установяване на тези факти, твърдени от обвинението са свидетелските
показания на свид. С. и В.. Правилно СлРС е приел че тези свидетелки са заинтересовани и са дали
противоречиви и взаимоизключващи се показания. От показанията на свид.
С. става ясно, че срещата на 01.07.2010г. е проведена по нейна инициатива, а
дъщеря й твърди че това е станало по инициатива на И..
Свид. С. твърди че
дъщеря й и Х. я отпратили да не присъства на срещата им в колата, а свид.В. твърди че майка й разбрала за тази среща в последствие.
В. твърди че сама се е обадила по телефона на И., след като е била вече
разпитана пред прокурор, заедно с майка си и в резултат на това е била
организирана срещата в колата на Х., на
която той я склонявал да лъжесвидетелества. Не става
ясно от нейните показания защо е поискала
такава среща, след като вече е дала показания.
Съдът
кредитира показанията на св. Н. , като счита същата за незаинтересувана от
изхода на делото. Това е единствения незаинтересуван от изхода на делото свидетел
, който твърди , че е станала неволен свидетел на скандал между С. и поде. Х.
състоял се пред нейния магазин както и че е чула поде. Х. да заплашва С., че
следва да върне „бонусите“, които й били дадени
и че И. „ще я съсипе“ , „да се отметнела от показанията си“. Тези
доказателства не са достатъчни за да докажат твърдените от обвинението факти,
механизма на осъществяване на изпълнителното деяние и вината на двамата
подсъдими. Те не доказват тезата, че подсъдимите са искали от свид. С. да потвърди неистина, тъй като не е установено
дали това което тя е изложила в своите показания е истина, с оглед обстоятелството че
подсъдимия И. е оправдан по повдигнатото обвинение че е дописал процесните
записи на заповед със съдържание, което не съответства на волята на лицата,
които са ги издали..
Останалите
свидетелски показания са правилно преценени от
с оглед вероятната заинтересованост на свидетелите или тяхната
обективност. При разбора на събраните
доказателства правилно са приети за заинтересовани и необективни показанията на
свид. С.Й., която е бивш служител на И. и страна по
имуществен спор с неговия брат. Свид. П.П. е бил в близки
интимни отношения със С. и неговите показания също следва да бъдат изключени,
още повече че същите противоречат на другите събрани доказателства, включително
и на показанията на самата С.. Такива са и показанията на свид.
Н.Д., която също е била в интимни отношения със С..
От
показанията на свид. Б.Д. и Д.К., които не са
заинтересовани от изхода на настоящото производство, се установява ча С.
ги е приканвала да използват прилаганата от нея „схема“ за не си върната
задълженията към И., а именно да твърдят че не дължат тези суми по записите на
заповед, които са подписали и че не са взема тези пари от подсъдимия.
Останалата
част от събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания са неотносими към повдигнатото обвинение и касаят други
отношения между страните.
От
така установените факти районният съд е направил правилния извод, че с деянието
си поде. И. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на 293
ал.1 във вр. с чл.20 ал.2, във вр.
с чл.26 ал.1 от НК както и че за съставомерността на деянието предмет на производството е необходимо да се установи по безспорен и
категоричен начин, че през инкириминирания период от
време подсъдимия И. е подбудил св. Т., св. Т.а, св. С. и св. В. към извършване
на престъпление по чл. 290 от НК, а от събраните доказателства в хода на
съдебното следствие това не е доказано. Лъжесвидетелствуването
е налице когато деецът, като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди
неистина или затаи истина пред съд или друг надлежен органи на властта За съставомерността на повдигнатото обвинение е необходимо
освен да се докаже подбуждане към това
престъпление, това подбудителство да не е успяло , т.
е лицето ,което е подбуждано да не е извършило престъплението по чл. 290 от НК
, т.е да не е лъжесвидетелствувало.
В
конкретния случай ,въззивната инстанция намира че липсват достатъчно безспорни доказателства ,
въз основа на които да приеме за безспорно доказано ,че на посочените дати
поде. И. е осъществил състава на повдигнатото му обвинение.
Правилен
е също така и извода че СлРС, че с деянието си поде. Х.
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на 293 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.26
ал.1 от НК. Липсват каквито и да е доказателства, които да установяват фактите
и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, касаещи този подсъдим, освен
показанията на С. и В., които правилно първоинстанционния съд е изключил като
противоречиви и заинтересовани. Не се установи на посочената в обвинителния акт
дата , а именно 02.07.2010г. поде. Х. да е убеждавал св. В. да извърши
престъпление по чл. 290 от НК. Не се
установи ,че на , тази дата е бил изпратен за среща от поде. И. както и,че по
време на срещата е убеждавал св. В. да лъжесвидетелствува.
По делото не се установи и второто включено в съвкупността на повдигнатото
обвинение спрямо поде. Х. деяние , а именно ,че на 28.07.2010г. е подбуждал св.
С. към лъжесвидетелствуване . По делото липсват
такива доказателства . Налице са доказателства ,че на тази дата е извършено
плащане на задълженията на св. С. към EVN , но липсват такива за подбудителство , а още по - малко доказателства,че поде. Х.
я е убеждавал да заяви пред орган на властта като свидетел ,че дъщеря й М. В.
познава Б. Т. и че е взела от нея в заем сумата от 38 000 лв. по запис на
заповед от 01.08.2006г.
Правилно
СлРС е преценил че след като обвинението не е
доказано по безспорен и категоричен начин, евентуална осъдителна присъда би
почивала на предположения и би била в противоречие с разпоредбата на чл. 303
ал.1 и сл. от НПК.
Въззивният съд не установи
при разглеждане на делото и при изготвяне на мотивите на първоинстанционната
присъда да са допуснати каквито и да било нарушения на процесуалните правила,
които да налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане
от друг съдебен състав на РС. В мотивите си съдът е отговорил задълбочено на
всички въпроси съобразно разпоредбата на чл.301 от НПК. Посочено е въз основа
на кои доказателства е приета за установена фактическата обстановка, изложени
са подробни и в съответствие с материалния закон правни изводи, които се
споделят от въззивната инстанция.
В
допълнението към протеста е наведен довод, че е налице процесуално нарушение,
допуснато от първоинстанционния съд и изразяващо се в недопускане на
представени писмени доказателства. Тези
доказателства са приобщени пред въззивната инстанция. Те не са пряко или
косвено относими към повдигнатото обвинение и с нища не променят приетата
фактическа обстановка и не разколебават изводите на въззивната инстанция за доказаността на обвинението и изводите за виновността на
подсъдимите.
При извършената служебна проверка СлОС не
констатира наличието на други основания, налагащи отмяна на присъдата или
нейното изменяване.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7/15.01.2014г
по НОХД № 662/2012г по описа на Районен съд -Сливен.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: