Р Е Ш Е Н И Е
№ …. 22.06.2011 г.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, ХІІІ наказателен състав
На двадесети юни през две хиляди и единадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар : Красимира
Маргаритова
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Мутафчиев НАХД № 1769 по описа за 2011 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 189, ал. 14 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на А.Д.Б., ЕГН – **********,***, против наказателно постановление № 12577/10.12.2010
г. на началник група в сектор „Пътна полиция” при МВР - Бургас, с което на
жалбоподателя са наложени : наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение
на чл.104а от ЗДвП, наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на
чл.137а, ал.1, предл.1 от ЗДвП и наказание „глоба” в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбата
е бланкетна и с нея по същество се иска изменяне на наказателното постановление
досежно размера на наказанията.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
За
административно-наказващия орган, редовно уведомен, представител не се явява в
съдебно заседание.
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално
допустима. Мотивите за това са следните :
Разпоредбата
на чл.189, ал.13 от ЗДвП нарушава
чл.47 и чл.52, т.1 от Хартата на основните права на ЕС, поради което и на
основание чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ съдът следва да приложи
разпоредбата на чл.47 от Хартата, като признае на жалбоподателя правото му да
атакува наказателно постановление № 12577/10.12.2010 г. на
началник група в сектор „Пътна полиция” при МВР – Бургас.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното :
На
29.11.2010 г. свидетелят В.Н., старши полицай в МЗБР – Сигма,
сектор „Пътна полиция” – Бургас, е по
график в Централна градска част с колегата си Т. Т.. Около 17.45 ч. двамата се намират на бул. „Демокрация”,
където свидетелят забелязва, че водач на л.а. марка „Форд”, модел „Ка” с рег. №
….използва мобилен телефон, без
устройство, освобождаващо ръцете, докато шофира и е без поставен предпазен колан,
с какъвто е оборудван автомобилът. Поради тази причина свидетелят спира водача за
проверка. В хода на същата, се установява, че водач на автомобила е А.Б., който
не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон. За трите
нарушения на Б. е съставен АУАН. Нарушителят отказва да го разпише, затова свидетелят
спира втори водач, пред когото Б. отново отказва да разпише акта и да получи екземпляр
от акта.
Изложената
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото и от
разпита на свидетеля В.Н., които я възпроизвеждат безпротиворечиво.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното :
При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Вярно
е, че нарушителят не е получил препис от акта, но същият му е предявен, за да
се запознае със съдържанието му и да го подпише, но Б. е отказал да положи
подписа си, което е удостоверено с подписа на един свидетел, чиито три имена и
точен адрес са отразени в акта, както изисква разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Следователно причина за невръчване на препис от акта е изцяло поведението
на нарушителя, който впоследствие не може да черпи права от него с твърдение,
че му е нарушено правото на защита. Актосъставителят няма задължение да
преодолява съпротивата на нарушителя и въпреки нежеланието на последния да
получи препис от акта, фактически да му предаде такъв екземпляр. В случая неприложима
е и разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, защото актът не се съставя в отсъствие
на нарушителя.
Допълнителен
аргумент, че правото на защита на Б. не е нарушено е и обстоятелството, че той
не твърди, че за пръв път разбира за какво е санкциониран с получаване на
препис от наказателното постановление, а възразява само против размера на
наложените му наказания.
Ето
защо като е издал наказателното постановление наказващият орган не е допуснал
процесуално нарушение.
Безспорно
се установи по делото, че жалбоподателят управлява МПС, без да използва
обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът, което е нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП ; използва мобилен телефон, докато управлява МПС без устройство, позволяващо използването му
без участието на ръцете (
т.нар. „hands-free” ), което е нарушение на забраната, въведена
в чл.104а от ЗДвП ; не носи свидетелство за управление на МПС, което е
нарушение на чл.10, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП. В този смисъл правилно е
санкциониран, като са приложени релевантните санкционни разпоредби.
Видно от съдържанието на разпоредбата на чл.183,
ал.4, т.6 от ЗДвП, наказанието „глоба” за констатирано нарушение по чл.104а от ЗДвП е във фиксиран размер, т.е. както наказващият орган, така и съдът нямат
право на преценка при неговата индивидуализация. Това се отнася и за
санкционните разпоредби на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП ( предвиждаща наказание
„глоба” за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП ) и на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
( предвиждаща наказание „глоба” за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП ).
Предвид горното наказателното постановление
се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 12577/10.12.2010
г. на началник група в сектор „Пътна полиция” при МВР - Бургас, с което на А.Д.Б.,
ЕГН – **********,***, са наложени : наказание „глоба” в размер на 50 лева за
нарушение на чл.104а от ЗДвП, наказание „глоба” в размер на 50 лева за
нарушение на чл.137а, ал.1, предл.1 от ЗДвП и наказание „глоба” в размер на 10
лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала: К.М.