№ 108
гр. София, 08.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000501831 по описа за 2024 година
С решение № 2207 от 12.08.2022 г. по гр. д. № 15302/2021 г., СГС, І-14,
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД да заплати на М. Н. С., чрез законния й
представител К. Ж. Ж. – С., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД
сумата от 40 000 лв., обезщетение на неимуществени вреди от ПТП на
28.07.2018 г. и смъртта на Н. С., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането,
сума в размер на 10 844, 43 лв., законна лихва за забава върху
главницата, за периода от 23.12.2018 г. до 24.08.2021 г.,
сума в размер на 1355, 56 лв., законна лихва за забава, за периода от
24.08.2021 г. до 23.12.2021 г.,
сума в размер на 32 533, 39 лв., законна лихва за забава върху платената
извънсъдебно сума от 120 000 лв.
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 40 000 лв. до предявения размер
от 150 000 лв.,
както и за сумата над 43 377,82 лв. лихва за забава до 73 205,86 лв., за
1
периода от 23.12.2018 г. до 24.08. 2021 г.,
както и за сумата над 1355,56 лв. до 5 083, 74 лв. лихва за забава, за
периода от 24.08.2021 г. до 23.12.2021 г.
С решението се ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. С. срещу ЗК "Лев Инс"
АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за сума в размер на
50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания
по повод ПТП от 28.07.2018 г., ведно с обезщетение за забава от датата на
исковата молба до изплащане на вземането, както и за сума в размер на 15
237, 33 лв. обезщетение за забава, за периода от 23.12.2018 г. до 23.12.2021 г.
Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба
от М. Н. С.. В жалбата се подчертава, че ищцата е станала пряк свидетел на
смъртта на баща си, като е била сама с малкото си братче в колата, била е
безпомощна, изпаднала е в силен шок. Посочено е, че детето се променило
драстично след инцидента, че изключително тежко преживяла загубата на
баща си, към който била силно привързана. Акцентирано е върху личността
на загиналия, който бил с добро обществено положение, много ерудиран и
признат в сферата си на професионална изява. По отношение на телесните
увреждания на самата ищца е посочено, че действително е прието плащане от
120 000 лв., но не и на такова от 12 000 лв. Моли да се отмени решението като
се присъди сумата от 150 000 лв. (неплатена част от обща претенция от 270
000 лв.), като обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на бащата Н.
С., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
23.12.2018 г. до 24.08.2021 г. върху сумата от 270 000 лв. в размер на 73 205,86
лв., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от
24.08.2021 г. до 23.12.2021 г. върху сумата от 150 000 лв. в размер на 5083,74
лв., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 150 000 лв., считано от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетението. Претендира и сумата от 50 000 лв. като
обезщетение за болки и страдания от телесно увреждане на главата на ищцата,
ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от
23.12.2018 г. до 23.12.2021 г. в размер на 15 237, 33 лв. , както и обезщетение
за забава в размер на законната лихва от датата на исковата молба.
Претендира и разноски.
Срещу решението в осъдителната част за присъдената сума от 40 000 лв.
2
(определена като обезщетение над сумата от 120 000 лв.) за неимуществените
вреди, е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД. Счита, че
определеният общ размер на обезвреда е завишен и не съответен на чл. 52
ЗЗД. Отделно поддържа и възражението за принос от загиналия поради
превишена скорост, нарушение на правилата за движение в най-дясната част
на платното и липса на поставен обезопасителен колан. Моли решението да се
отмени в частта, в която е присъдена сумата от 40 000 лв., ведно със законната
лихва. В о.з. признава, че няма установени данни сумата от 12 000 лв. да е
била превеждана в полза на пострадалото лице. Претендира разноски.
В писмени отговори страните оспорват въззивните жалби.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата М. Н. С. твърди, че при ПТП на 28.07.2018 г., причинено от
водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника (а
наказателната е призната с влязла в сила присъда), загинал нейният баща.
Ищцата е била пътник в превозното средство и преживяла изключително
силен шок. Отделно получила и телесни увреди в областта на главата.
Застрахователят изплатил на вноски извън съдебно (от 17.09.2021 г. до
18.11.2021 г. съгласно уточнение в о.з. на 18.05.2022 г.) сумата от 120 000 лв.
като обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на баща й, но ищцата
твърди, че общо дължимото й обезщетение е в размер на 270 000 лв., поради
което претендира допълнително сумата от 150 000 лв. Претендира освен това
да й бъде заплатено обезщетение за забава върху главницата в размер на 5083,
74 лв. за периода от 24.08.2021 г. до 22.12.2021 г. (датата на исковата молба),
както и 73 205, 86 лв. като обезщетение за забава за периода от 23.12.2018 г. до
24.08.2021 г. върху платената извънсъдебно сума от 120 000 лв. и
претендираната главница 150 000 лв., както и сума в размер на 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за болки и страдания от телесно увреждане на
ищцата при същото ПТП, и сума в размер на 15 237, 33 лв. като обезщетение
за забава върху главницата за периода от 23.12.2018 г. до датата на исковата
3
молба. Претендира законна лихва върху главниците от датата на исковата
молба (22.12.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането, и разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковете по основание и размер,
относно причинната връзка, характера на вредите, дължимостта на законната
лихва. Твърди, че виновен за инцидента е бащата на ищцата, който нарушил
чл. 15, чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП. Прави възражение за принос поради пътуване
без поставен предпазен колан. Сочи, че е изтекла погасителна давност по
отношение на претенцията за лихва. Поддържа, че извънсъдебно са платени
съответно 120 000 лв. и 12 000 лв., които репарират вредите.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищцата е дъщеря на загиналия при катастрофа на
28.07.2018 г. водач, както и че по отношение на другият участник е
постановена влязла в сила присъда, с която той е признат за виновен за
настъпването на ПТП и смъртта на Н. С., поради нарушение на чл. 6, т. 1, чл.
16, ал. 1, т. 2, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 1, изр.1 от ППЗДвП. Няма
спор, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при
ответника. Няма разногласия, че застрахователят е платил на няколко вноски
сумата от 120 000 лв. и датите на преводите, но ищцата оспорва да е получила
сумата от 12 000 лв. В настоящата инстанция застрахователят признава, че
последната сума не е била изплащана.
Приетата пред СГС медицинска експертиза е дала становище, че ищцата
е получила при процесния инцидент разкъсно-контузни рани на челото, към
окосмената част на главата в ляво и по задната повърхност на лявата ушна
мида, с частично разкъсване на хрущяла, повърхностни рани по лицето и
бузата. Раните са били първично инфектирани, като под обща маскова
анестезия тези по лицето са били само дезинфекцирани, без поставяне на
шевове, а раната на ушната мида и тази на бузата са били зашити.
Възстановителният период е до 15 дни, с прояви на болков синдром. Две от
разкъсно-контузните рани в окосмената част на челото и по задната
повърхност на ушната мида могат да оставят белези. Няма данни по
медицинска документация ищцата да е изпадала в колапс или шоково
състояние по време на хоспитализацията си.
4
По отношение на загиналия С. е посочено, че наличието на увреждания
на всички анатомични области от тялото налага извод, че водачът е бил без
поставен предпазен колан или че купето е било с тежки деформации с посока
отпред и отляво навътре към шофьорското място. Уточнено е, че
уврежданията не биха могли да се получат от въздействието на поставен
предпазен колан.
От приетата САТЕ (основно и допълнително заключение) се установява,
че ударът е настъпи между лекият автомобил, управляван от загиналия и
товарен автомобил. Установява се също, че платното за движение е било
двупосочно, като за лекият автомобил е имало 2 ленти за движение, а за
товарния - една. Ударът е настъпил в средната (от трите), като деформациите
сочат, че припокриването на предните част на автомобилите е около 0,5 м.
Разрешената скорост за участъка е била 90 км/ч, а лекият автомобил се е
движел със 102 км/ч. Дори и да се е движил с разрешената скорост, според
САТЕ ударът между двата автомобила отново би настъпил, с идентично
припокриване на частите на двете превозни средства. Сблъсъкът е бил
непредотвратим за загиналия водач, тъй като товарният автомобил е
навлязъл в опасната му зона. Възможност да избегне удара водачът би имал
при движение със скорост от 48 км/ч, но експертът е приел, че причина за
инцидента не е скоростта, а неправилната промяна на траекторията на
товарния автомобил. Вещо лице е уточнило (в допълнителното заключение),
че ударът между двата автомобила е настъпил върху разделителната
прекъсната линия между двете пътни ленти, находящи се в платното, в което
се е движел лек автомобил „Опел“ – л. 87. От данните в САТЕ е видно, че
ударът върху лекият автомобил, в който е пътувал загиналият водач, е челен в
ляво с голяма деформация на предницата и купето.
Св. П. Н. Н. разказва, че познава ищцата от раждането й и се вижда със
семейството всяка седмица. Когато видяла детето в болницата М. била зле,
отпусната, неадекватна, със забити стъкла по цялото тяло, за извършените
манипулации по главата била обръсната половината й коса, имала огромна
рана, ухото й било оперирано. Детето непрекъснато питало как е главата на
баща й. След изписване от болницата детето или имало състояние на писъци и
плач, или мълчало, разглеждало снимки от телефона на баща си, било в
състояние на блуждаене. Ищцата се карала с майка си и повтаряла, че иска
тати, отказвала да излиза. Проведена била работа с психолог за около два
5
месеца. На първия учебен ден за първи клас, няколко месеца след инцидента,
детето отказвало да отиде, тъй като била грозна и искала и тати да дойде.
Св. П. К. А., психолог на детето, разказва, че работила с него още преди
нещастния случай във връзка с особености на поведението й. При първите
срещи детето било много усмихнато, лъчезарно, бързо създало контакт, а след
трагичните събития е описано като много затворено, в състояние на ступор,
обвиняващо майка си и лекарите за инцидента, преминавало през моменти на
отричане, на гняв, на депресия.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните спорят относно размера на дължимото обезщетение,
обусловено от загубата на близък и относно размера на обезвредата за
претърпените от самата ищца телесни и емоционални щети от претърпения
инцидент.
Застрахователя е заплатил на малолетната ищца сумата от 120 000 лв.,
като обезщетение за смъртта на баща й, като настоящият състав приема, че
посочената сума не може в пълен размер да репарира претърпените от детето
страдания. Установява се, че малолетната е станала свидетел на смъртта на
баща си, към когото е била привързана, преживяла е тежко неговата загуба,
във важен за детето житейски момент (започване на първи клас) тя е страдала
от неговата липса. Свидетелските показания сочат, че при М. настъпила
промяна, тя редувала периоди на депресия, гняв, отричане, имала проява на
вербална агресия и плач. Като отчита обстоятелството, че в много ранна
детска възраст детето е преживяло трагичната и невъзвратима загуба на своя
родител, въззивният състав възприема извода на СГС, че в конкретния случай
следва да се присъди допълнително обезщетение от още 40 000 лв. При анализ
на съдебната практика, вкл. и на настоящият състав, в множество от
разглежданите типични казуси, присъжданите обезщетения за загуба на
родител (при ПТП настъпило през 2018 г.) варират в диапазон около и над
100 000 – 120 000 лв. Разглежданият случай обаче се отличава със своята
спецификата, тъй като се касае до невръстно дете с крехка психика, при което
е настъпил тежък срив в психо-емоционалната стабилност в специфичен
период от живота му, което е обусловило ползване на психологическа
подкрепа от специалист за справяне с проявените отклонения в поведението.
6
Възраженията за принос от починалия водача, въведени от
застраховател,я следва да бъдат отхвърлени, по следните съображения:
Установено е, че водачът-наследодател на ищцата е управлявал лекият
автомобил с превишена скорост от 102 км/ч при ограничение от 90 км/ч. С
оглед приетата САТЕ обаче се установява, че това нарушение не е в пряка
причинна връзка с инцидента, тъй като експертът е посочил, че дори и да е
било налице движение с разрешената скорост, това е нямало да повлияе на
факта на настъпване на инцидента и на неговия механизъм, а само е щяло да
измести мястото на удара между двете превозни средства. За да бъде отчетен
принос е необходимо противоправното поведение да е предпоставило пряко
инцидента, а в случая експертът е посочил, че причина за ПТП е само
нарушението на другият водач.
Не може да се сподели тезата на ответника по иска, че водачът Н. С. е
нарушил и изискването за движение в най-дясна лента – чл. 15, ал. 1 ЗДвП.
При направеното детайлно проучване на материалите по делото се установява,
че контактният удар между двете превозни средства не само е настъпил в
двулентовото платно за движение, в което се е придвижвал лекият автомобил,
а е фиксиран върху прекъсната линия, която е разделяла това платно на две
равни части. Този факт, сочи, че лекият автомобил се е движел правомерно в
най-дясна лента (с по-голямата част от своя обем), а водачът на товарния
автомобил е напуснал собствената си лента и е навлезнал до средата на
насрещната лента, разрешена за движение на автомобила на загиналия водач.
При тези данни не може да се приеме, че С. е допуснал нарушение на
правилата за движение, още по-малко че е способствал за ПТП. Последното е
настъпило поради неправомерното движение на тежкотоварното превозно
средство, което е навлезнало насрещната лента при това в опасната зона за
спиране на лекия автомобил и последният не е можел да избегне удара.
На последно място, възражението за неизползване на колан от загиналия
водач е останало недоказано. От изразеното в СМЕ мнение се установява, че
травмите, които са довели до смъртта, могат да бъдат получени както при
липса на колан, така и при наличие на такъв, но поради значителни хлътвания
на твърдите части на купето. От материалите по делото (САТЕ) е видно, че
такива са налице, тъй като при челния удар в лявата част на автомобила
(срещу водача), последният е бил силно деформиран. Застрахователят не е
7
доказал, че при тези тежки увреди на превозното средство водачът е щял да
съхрани живота си ако е бил с поставен колан и че само липсата на такъв е
причина за фаталните травми.
Поради изложените аргументи общата сума за обезщетение от 160 000
лв. (120 000 лв. плюс 40 000 лв.) не може да бъде редуцирана поради принос
на загиналия наследодател на ищцата.
Предвид казаното решението на съда, в частта, в която е присъдена
допълнителната сума от 40 000 лв. следва да се потвърди. Оплакванията в
частта досежно лихвите са бланкетни и поради тази причина решението също
следва да се потвърди, тъй като при бланкетни оплаквания, съдът дължи
проверка само за допустимостта на решението и приложението на
императивни правила. При провеждането на такъв въззивен контрол не се
установява отклонение от законоустановените правила.
Що се касае до обезщетението, претендирано за пряко претърпените от
детето неимуществени вреди от процесното ПТП, съдът приема, че решението
следва да се отмени частично в отхвърлителната му част. Приетата СМЕ е
установила, че при малолетното са налични леки по характер телесни
повреди, но същите са били ситуирани предимно във видимата част на главата
и макар да не са обусловили сериозни инвазивни процедури, те са били
обработвани хирургично под анастезия – зашити са рана на бузата и на ухото,
без данни за останали понастоящем белези. Вярно е, че възстановителния
период не е бил дълъг (посочен е като 15-дневен), но от показанията се
установява, че преживяната емоционална травма е имала продължително
проявление – детето се е срамувало от външния си вид (било е с обръсната
частично глава), казвало, че е грозно, отказвало да излиза и да тръгне на
училище поради притеснения. Ето защо съдът приема, че сумата от 15 000 лв.
следва да бъде присъдена за претърпените от самото ПТП физически болки и
психически страдания пряко от малолетната ищца. Решението следва да се
отмени в частта, в която искът е отхвърлен за тази сума, но да се потвърди за
отхвърлената разлика над 15 000 лв. до 50 000 лв. Лихва върху посочената
сума е поискана считано от 23.12.2018 г. до 23.12.2021 г. и същата след
използване на електронен калкулатор възлиза на сумата от 4570, 84 лв.
Периодът е съобразен с възражението за давност от страна на застрахователя,
но поисканата сума над 4570,84 лв. до 15 237,33 лв. се явява недължима.
8
Считано от 23.12.2021 г. (след завеждане на иска) се дължи законна лихва
върху сумата до окончателното изплащан.
Само за пълнота следва да се посочи, че съдилищата обичайно и трайно
не разглеждат исканията за законната лихва, в казуси като настоящия,
разделени в периоди до исковата молба и след нея, тъй като присъждането на
законна лихва за непозволено увреждане не се третира като самостоятелно
обособен иск, а като законна последица от уважаването на главния иск.
Предвид изявлението пред настоящата инстанция, че застрахователят не
е превел сумата от 12 000 лв., следва да се присъди цялата сума от 15 000 лв.,
приета за адекватно по размер обезщетение.
При този изход на спора на процесуалният представител на ищцата за
въззивното и пъроинстанционното производство се следва допълнително
възнаграждение общо в размер на 1800 лв. Застрахователят следва да заплати
допълнителна държавна такса в размер на 900 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2207 от 12.08.2022 г. по гр. д. № 15302/2021 г.,
СГС, І-14, в частта, в която се отхвърля предявения от М. Н. С., чрез
законния й представител К. Ж. Ж. – С., срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 15 000 лв. и в частта, в която се
отхвърля искането за обезщетение за забава за периода от 23.12.2018 г. до
23.12.2021 г. за сумата от 4570, 84 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, да заплати на М. Н. С.,
ЕГН **********, чрез законния й представител К. Ж. Ж. – С., на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ сумата от 15 000 лв., като обезщетение на неимуществени
вреди, причинени при ПТП от 28.07.2018 г., ведно със законната лихва за
периода 23.12.2018 г. до 23.12.2021 г. в размер на 4570, 84 лв. и законна лихва
върху сумата от 15 000 лв., считано от 23.12.2021 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. Б. Е. възнаграждение за
двете инстанции допълнително в размерна 1800 лв.
9
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на съда държавна
такса в размер на 900 лв. допълнително за двете инстанции.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10