Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 16.11.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 1746
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда начл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 286255 от 26.11.2019
г. по гр. д. № 61799/2018 г.,
Софийски районен съд (СРС), ГО, 71 - и
състав, е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, искове за
признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че Р.М.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, дължи на ищеца сумата от 210,73 лв., дължима за
доставена топлинна енергия в имот, апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул.
„********, етаж партерен, в периода от м. 07.2014 г. до м. 04.2017 г., отразена
в общи фактури № **********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017
г., ведно със законната лихва върху главното вземане от 22.05.2018 г. до
окончателното плащане; сумата от 38 лв. - лихва за забава върху главното
вземане, изтекла в периода от 16.09.2015 г. до 27.04.2018 г.; сумата от 34,30
лв., дължима за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.
07.2014 г. до м. 04.2017 г., както и сумата от 7,99 лв. - лихва за забава върху
главното вземане за дялово разпределение, изтекла в периода от 16.09.2015 г. до
27.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
гр. д. № 32188/2018 г. по описа на СРС, 71 - и състав.
Осъдено е „Т.С.“ ЕАД да заплати на Р.М.Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 350 лв. - разноски в заповедното производство и сумата от 400 лв. -
разноски в исковото производство.
В законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД, чрез юрисконсулт Т.Ж., с доводи за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че Р.М.Б. не е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по см. на § 1, т.
42 ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Посочва се, че съгласно Общите условия от
2008 г. /ОУ/, чл. 64, ал. 1, купувач на топлинна енергия може да бъде и
физическо лице, наемател на имот, собственост на юридическо лице, като в този
случай партида се открива на името на наемателя. От друга страна задължението
за заплащане на консумативните разходи по ползването на имота, в т. ч. и сумите
за топлинна енергия от страна на наемателя произтича от разпоредбата на чл.
232, ал. 2 ЗЗД, с позоваване на решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС. Посочва
се, че видно от представената по делото настанителна заповед ответницата е
настанена в процесния имот. Предвид изложеното се моли въззивният
съд да отмени решението и да уважи изцяло
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
от ответницата Р.М.Б., чрез адвокат П.Х., с
твърдения за неоснователност на въззивната жалба. Посочва се, че от
представената по делото настанителна заповед е видно, че в процесния имот е
настанено трето за спора лице - Р.И., в имота не е настанена ответницата и
същата не го ползва. Молбата за откриване на партида е от трето за спора лице -
Р.И., като изравнителните сметки за процесната партида също се водят на името
на това лице, с което именно е възникнала облигационната връзка за доставка на
ТЕ до процесния имот. Твърди се, че в приложения списък на етажните собственици
срещу абонатен № 005863-4-5 фигурира отново името на Р.И.. По делото не е
установено ответницата да има качеството наемател, а и липсват доказателства за
наличие на съгласие в писмена форма с нотариална заверка от собственика на
имота, съгласно чл. 64 ОУ, както и отправено до ищеца волеизявление от страна
на ответницата за пораждане на договорно правоотношение по доставка на ТЕ за
процесния имот. Предвид изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение - потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски за настоящата въззивна инстанция.
Третото лице - помагач
на страната на ищеца - „Н.“
ЕАД не взема становище по въззивната жалба
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящият
състав споделя изцяло мотивите му, поради което и на основание
чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната
жалба за неправилност на решението следва да се добави и следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимост
на суми, начислени на ответницата като стойност на получена и
разходвана топлинна енергия за апартамент № 3, находящ се в гр. София, община „Оборище“, ул. „********,
етаж партерен, аб. №******, както следва: сумата от 210,73 лв., дължима за
доставена топлинна енергия в периода от м. 07.2014 г. до м. 04.2017 г.; сумата
от 34,30 лв., дължима за услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от м. 07.2014 г. до м. 04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (22.05.2018 г.)
до окончателното плащане; сумата от 38 лв. - лихва за забава в
плащането на главното вземане за топлинна
енергия, изтекла в периода от 16.09.2015 г. до 27.04.2018 г.; както и сумата от 7,99 лв. - лихва за забава в плащането на главното вземане за дялово
разпределение, изтекла в периода от 16.09.2015 г. до 27.04.2018 г.
Производството се
развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в
полза на „Топлофокация София“
ЕАД. Предвид
разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита, поради което производството се явява процесуално допустимо.
За уважаване на
предявените искове и за ангажиране отговорността на
ответницата ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: по иска за главница - че спорното главно право
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия, качеството на
ответницата на потребител на
такава топлинна енергия,
обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума, съответно предоставяне на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, а по иска за законна лихва за
забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
В тежест на ответницата е да докаже
положителния факт на плащане и своите защитни
правопогасяващи или правоизключващи възражения.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от приетото като писмено доказателство по делото писмо от
09.10.2017 г. на заместник областен управител на област София, процесният
апартамент № 3, на партерен етаж, в гр.
София, район „Оборище“, ул. „********, в***е
частна държавна собственост съгласно Акт
за частна държавна собственост № 02762 от 31.01.2001
г., одобрен от областния управител на област София. Между областния управител
на област София и Р.М.Б. е сключено Споразумение № РД-110-04 от 17.07.2008 г.,
с което последната се е задължила да заплаща обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
за обитаването на част от посочения държавен имот. За
периода от м. 06.2014 г. до датата на писмото Р.Б. обитава целия държавен имот.
Към писмото е представено и
Споразумение № РД-110-04 от 17.07.2008 г., сключено между областния управител
на област София и Р.М.Б., от съдържанието на което се установява, че последната
обитава и пази част от недвижим имот - частна държавна собственост,
представляващ част с полезна площ от 76,86 кв. м. от апартамент на партерния
етаж в сградата, намираща се в гр. София, район „Оборище“, ул. „********, като заплаща на областната
администрация на област София месечно обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в размер на 222,89 лв. Съгласно § 3 Р.Б.
се е задължила да
плаща дължимите експлоатационни разходи (ел. енергия, топлинна енергия, топла и
студена вода, такса смет, задължения към етажната собственост), както и да
извършва за своя сметка всички текущи и основни ремонти, необходими за
поддържането на имота.
Видно
от декларация изх. № Д4332 от 20.10.2017 г., подадена от Р.М.Б. до „Н.“ ЕАД, ***,
е заявена нулева консумация за отоплителен сезон 2017/2018 г.
По делото е приета като писмено доказателство и Заповед № ВЖ - 3 от 31.08.1984 г. на
Министерство на енергийно - суровинните
ресурси - Корпорация „Енергетика“, от която се установява, че в освободената стая с ползване на
сервизни помещения от апартамент № 1 от ведомствената сграда на ул. „******** е настанена инженер Р.И.И. от НИППИЕС „Енерго - проект“.
От Заповед
№ Ж - 6 от 06.03.1990 г., издадена на основание чл. 18, ал. 3 от Закона за
наемните отношения и протоколно решение на Комисията по разпределение на
жилищата при Комитета по енергетика, е видно, че четиричленното семейство на Р.И.И.
- проектант в НИТИ „Енергопроект“, е настанено в освободената стая от Л.К., с
общо ползване на кухня и сервизни помещения от апартамент № 1 във ведомствената
сграда на ул. „********.
Представена е още молба от
30.09.1999 г. от Р.Ал. И. - Х.,
живуща ***№ *, аб. № 5863,
за разделяне на партидата на посочения адрес на 2 части, тъй като на този адрес
живеят
две семейства, а именно семействата на Р.Ал.
И. - Х., ползващо една
стая (20,35 кв. м.)
и на Р.М.Б., като молбата е
подписана само от „Р. И.“. С молба от Р.Ал.
И. до ищцовото дружество, последната заявява, че живее в чужбина, но продължава
да държи багажа си в една стая от процесния апартамент, не ползва сервизните
помещения, както и че целият апартамент се ползва от семейството на Б..
По делото е безспорно
установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на
първоинстанционното производство са приети протокол от 23.07.2002 г. от
проведено общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“
с „Н.И.“ ООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти
са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител,
договор от 16.08.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е
възложила на „Н.И.“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия
между потребителите в етажната собственост, както
и договор от 06.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“
ЕАД и „Н.И.“ ООД.
Видно
от приетия в производството пред районния съд
списък на етажните собственици към протокола за
проведено на 23.07.2002 г. общо събрание на етажните собственици и наематели от
ул. „********, в гр. София е, че под № 3 в списъка фигурира Р.И. И. (Х.),
аб. № 5863-4-5, с положен подпис от лицето.
С молба - декларация изх. № ТО4356/07.08.2001
г. Р.И. Х. е поискала от „Т.С.“ ЕАД да ѝ бъде открита
партида за адрес: гр. София, ул. „********, партер, апартамент № 2, като е декларирано, че семейството
на лицето се състои от 3 члена, а имотът ще се ползва
за жилищни нужди на членове от семейството на заявителя. В молбата са посочени абонатни №
5863 и № 5865.
От третото лице помагач на страната на ищеца по делото са
представени документи за главен отчет и изравнителни сметки за процесния
апартамент № 3 на ул. „********. Видно от талоните за отчет на уреди за дялово
разпределение от 07.05.2015 г., от м. 05.2016 г. и от 11.05.2017 г., като
титуляр на партида с аб. № 5863 е вписана Р.И. И.. От изравнителните сметки за
периода, изготвяни от „Н.“ ЕАД, също се установява, че като титуляр на партида
с аб. № 5863, с адрес: ул. „********, вх. 1, апартамент № 3, е вписана Р.И. Х.,
което обстоятелство се установява и от изготвената и приета в хода на първоинстанционното
производство съдебно - счетоводна експертиза.
Като писмено доказателство пред СРС е прието писмо, рег.
№ ОА23/13525 от 26.08.2019 г., от заместник областния управител на област
София, съгласно което за периода м. 07.2014 г. - м. 04.2017 г., включително и
към момента на съставяне на писмото, процесният апартамент № 3 се обитава от Р.М.Б.,
ЕГН **********.
Предвид така установената фактическа
обстановка, спорно
по делото е обстоятелството дали през процесния
период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, при твърдения на ищеца, че ответницата е
ползвател на процесния топлоснабден имот, представляващ частна държавна
собственост по силата на наемно правоотношение, възникнало между нея и
държавата, действаща чрез областния управител, съответно дължи ли ответницата
стойността на доставената до имота топлинна енергия, на предоставената услуга за дялово
разпределение и лихви за забава в изплащането им.
Съгласно § 1, т. 42 ДР ЗЕ
(отм., редакция до 17.07.2012 г.) „Потребител на енергия или
природен газ за битови нужди“ е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си“.
След отмяната на § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на
ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател,
притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според новата редакция на чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия. Следователно, купувач (страна)
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, респективно
то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ
(собственици и титуляри на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот), ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването
на договора между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие следва да
се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот (съгласно задължителните разяснения на ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, поради което посоченото от въззивника решение на ВКС не намира приложение).
От
изложеното следва, че за да обоснове качеството клиент
на топлинна енергия на лице, различно от собственика, респективно
вещния ползвател на топлоснабден имот, ищецът следва
да докаже не само че това лице ползва топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно вещния ползвател, но и че между
това трето лице и ищеца е възникнало облигационно
правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди.
Настоящият съдебен състав приема, че видно от приетите по
делото писмени доказателства ответницата Р.Б. има качеството на ползвател на
процесния топлоснабден имот с абонатен № 5863 за процесния период, по
силата на наемно правоотношение, възникнало с държавата, представлявана от областния управител, независимо от липсата на представена настанителна
заповед в тази връзка.
Въпреки това, по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява,
че ответницата е открила индивидуална партида при топлопреносното дружество или
друг документ, от които да се формира извод за възникнало облигационно
правоотношение между страните, съгласно задължителните разяснения на ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Приложената молба
за разделяне на партидата, водена за имота, не съдържа подпис на ответницата,
поради което макар името ѝ да се посочва в документа с искане за
откриване на самостоятелна партида, въззивният съд приема, че не е налице
валидно изявление в тази насока, което да обвързва страните по делото.
Обстоятелството, че действителният ползвател на услугата е трето лице (ответницата в качеството на наемател), не обуславя извод за възникване на договорно правоотношение с нея при липса на данни, че между ответницата и доставчикът е сключен изричен писмен договор за продажба на топлинна енергия за процесния обект. Собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот в сграда в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребител на топлинна енергия. Такава законова презумпция не е предвидена по отношение на държателите на имота въз основа на облигационно правоотношение. Действително в чл. 64, ал. 1 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД (одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, приложими за процесния период) е уредено, че клиент по смисъла на тези общи условия може да бъде и друго лице - ползвател на имота, различно от собственика на имота при условие, че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма за това. В конкретната хипотеза обаче ищецът не е ангажирал доказателства за постигната такава уговорка - липсва доказателство за изразено от наемодателя на имота съгласие в нотариално заверена форма за откриване на партида на името на наемателя, както и за отправено от страните по договора за наем волеизявление към „Т.С.“ ЕАД в този смисъл. Нещо повече, видно от представените доказателства в жилището е настанено и семейството на Р.И. Х. и партидата за процесния аб. № 5863 се води на нейно име. При липсата на писмен договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия ползвателят на процесния топлоснабден имот, вкл. ако е наемател, няма качеството потребител на топлинна енергия за имота по смисъла на ЗЕ и не дължи стойността на използваната топлоенергия на доставчика на топлинната енергия. Не обосновава друг извод и разпоредбата на чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, съобразно която, ако друго не е уговорено, наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползването на имота (вкл. режийните разходи за вода, електрическа енергия, отопление и др.) на своя наемодател, а не пряко на съответните доставчици (решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ВКС, IV г. о.).
Представените по делото настанителни заповеди, молби - декларации, касаещи откриване и разделяне на партида, дори да се приеме, че касаят процесния имот (доколкото не е налице идентичност в номерата на апартамента и в номерата на партидите в документите), а също списък на етажните собственици и наематели в сградата, находяща се на ул. „********, документи за главен отчет и изравнителни сметки за аб. № 5863, не установяват наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответницата Р.Б. с предмет доставка на топлинна енергия в процесния апартамент № 3, тъй като касаят трето за спора лице. Посочената декларация изх. № Д4332 от 20.10.2017 г. от ответницата до фирмата, извършваща топлинното счетоводство за процесната жилищна сграда, касае друг абонатен номер, както и период извън процесния, поради което също не може да послужи като доказателство за наличие на облигационни отношения между страните.
Поради изложеното, настоящият състав намира, че ответницата Б. не е материално легитимирана да отговаря по предявените искове. По делото не е установено наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответницата, по силата на което последната да е задължена за цената на доставена в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 3, с адрес в гр. София, ул. „********, аб. № 5863, топлинна енергия, поради което предявените искове са неоснователни.
Предвид съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски
има въззиваемата страна. От последната са претендирани разноски в размер на 300
лв. - адвокатско възнаграждение, съгласно приложени адвокатско пълномощно,
договор за правна защита и съдействие от 20.01.2020 г., имащ характер на разписка
за плащане на претендираната сума, и списък по чл. 80 ГПК (л. 13, 14 от
въззивното дело). С молба вх. № 276945 от 22.10.2020 г. въззивникът е направил
своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Съгласно
задължителните разяснения на т. 3 на ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая
уговореното адвокатско възнаграждение не надхвърля минималното такова,
определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция от
22.01.2019 г.), поради което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 300
лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
С
оглед на цената
на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 286255 от 26.11.2019
г., постановено по гр. д. № 61799/2018
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 71 - и
състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, да заплати на Р.М.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща разноски
за въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „Н.“ ЕАД.
Решението е
окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.