Решение по дело №2197/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „КаргоЛинк Транспорт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя П. Д. Б., чрез процесуален представител адв. И. М. против заповед за прилагате на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0769-001003 от 25.10.2023 г. на К. Т. В. - началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – „временно спиране от движение на пътно превозно средство специален автомобил [Марка], модел „Дукато“ с рама: ZFA25000001899658, рег. № А49 54РК, до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно и когато конструкцията му е изменена без съответното разрешение до отстраняване на фактическото състояние на изменението на конструкцията“, считано от 20.09.2023 г. Със заповедта е отнето свидетелство за регистрация (СР) на моторно превозно средство (МПС) № *********.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалноправни разпоредби, липса на мотиви и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че ПАМ е издадена без да са изследвани всички относими доказателства, както и че не е налице техническа неизправност на автомобила, посочена като основание за издаване на процесната ПАМ. Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от управителя П. Б. и адвокат И. М., АК – Русе. Поддържа жалбата и иска отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, представя административната преписка. Представя писмено становище, с което подробно аргументира позицията си за неоснователност на оспорването (л.53-54). В съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт който оспорва жалбата и иска потвърждаване на оспорената ПАМ. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Ангажира доказателства.

А. съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е изискана и приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед, от която се установява, следното:

На 20.09.2023 г. „КаргоЛинк Транспорт“ ООД е подало в сектор „Пътна полиция“ – Бургас заявление № 23076938354 за първоначална регистрация на специален автомобил [Марка], модел „Дукато“, с рама № ZFA25000001899658 (л.8). Към заявлението са представени:

- договор за покупко-продажба на МПС от 08.09.2023 г., с продавач - „Кити Комерс“ ЕООД и купувач - „КаргоЛинк Транспорт“ ООД и предмет - лек автомобил [Марка], модел „Дукато“, с рама № ZFA25000001899658, с първоначална регистрация от 06.07.2011 г. (л.13).

- фактура № 138 от 08.09.2023 г. с издател „Кити Комерс“ ЕООД (л.14);

- декларация от 08.09.2023 г. на управителя на „Кити Комерс“ ЕООД, за това, че на 01.02.2023 г. в Италия, [населено място] от П. Е. е закупен автомобил – линейка, [Марка], модел „Дукато“, като превозното средство е влязло в Република България на 01.03.2023 г. (л.15);

- декларация (приложение № 12 към чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците) на „Кити Комерс“ ЕООД (л.16);

- удостоверение № 0079836 от 11.09.2023 г. за това, че „Кити Комерс“ ЕООД въз основа на договор № **********/20.04.2023 г. участва в колективна система по чл. 14, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците за периода 11.09.2023 г. до 19.04.2024г. по отношение на процесния автомобил (л.17);

- регистрационен талон (carta di circolazione) ВР 0881003 на автомобила в Република Италия (л.10);

- дигитален сертификат за собственост (Attestazione di proprieta digitale) за автомобила (л.11);

- фактура № 78/2023 от 21.02.2023 г. за покупката на автомобила от „Кити Комерс“ ЕООД (л.12).

Към заявление № 230769038354 е изготвен протокол за преглед за техническа изправност на ППС № 230769012023 от 20.09.2023 г., подписан от председател и член на комисията (л.23).

Между страните не се спори, че в резултат на подаденото заявление за регистрация, процесният автомобил е бил регистриран в група „Регистрация и отчет на превозни средства“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас с рег. № А 49 54 РК. Според представеното по делото свидетелство за регистрация - част ІІ, автомобилът е регистриран като вид- специален (л.73).

Не е спорно между страните и, че след регистрацията на автомобила на представителя на жалбоподателя е предложено да премахне поставената система за специален режим на движение (сини светлини и звуков сигнал), но лицето е отказало и е пожелало да запази фактическото състояние на превозното средство. Този отказ административният орган е приравнил на поставяне на система за специален режим на движение, което приел за техническа неизправност, паради което на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП превозното средство е спряно временно от движение с поставен стикер образец 26 МВР.

В резултат на това с оспорената в настоящото съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-001003 от 25.10.2023 г. на началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, на жалбоподателя „КаргоЛинк Транспорт“ ООД е наложена принудителна административна мярка – “временно спиране от движение на пътно превозно средство специален автомобил [Марка], модел „Дукато“ с рама: ZFA25000001899658, рег. № А 49 54 РК, до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно и когато конструкцията му е изменена без съответното разрешение до отстраняване на фактическото състояние на изменението на конструкцията“, считано от 20.09.2023 г. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, като от фактическа страна е посочено, че на 20.09.2023 г. в [населено място], [улица], в контролно-диагностичен пункт на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас е представен с цел получаване на индивидуално административно разрешение, специален автомобил [Марка], модел „Дукато“ с рама: ZFA25000001899658, внос от чужбина, за движение по пътищата за обществено ползване в Република България. Посочено е, че на основание чл. 12а от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45/24.03.2000 г.), от 20.09.2023 г. специалният автомобил е регистриран в група „Регистрация и отчет на превозни средства“ (РОПС) към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас с рег. № А 49 54 РК. Сочи се, че поради липсата на надлежно разрешение, съгласно чл. 91, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения на представителя на юридическото лице е предложено да премахне допълнително поставената система за специален режим на движение (сини светлини и звуков сигнал), което е прието, че съставлява изменение в конструкцията в съответствие с чл. 5, ал. 3 от Наредба № Н-3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на Европейския съюз или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (Наредба № Н-3/18.02.2013 г.), но лицето е отказало и е пожелало да запази фактическото състояние на превозното средство, който отказ административния орган е приравнил на поставяне на система за специален режим на движение и което може да се приеме и за техническа неизправност. Посочено е, че с оглед на това и на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП превозното средство е временно спряно от движение с поставен стикер образец 26 МВР. Сочи се, че регистрацията е административното разрешение едно ППС да участва в пътното движение, поради което евентуалното допускане за движение по пътищата отворени за обществено ползване на автомобила с поставена система за специален режим на движение, без надлежно разрешение се явява и нарушение на чл. 175, ал .1, т. 2, предложение първо от ЗДвП на основание чл. 22 от ЗАНН.

С писмо изх.№ 769000-31314 от 15.12.2023г. председателят на ДРО, сектор „Пътна полиция“ Бургас, изискал отговор от директора на РЗИ – Бургас относно това има ли дружеството регистрация по реда на чл.48, ал.3 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ) и същото има ли вписани ППС в регистъра на обектите с обществено предназначение – транспортни средства със специално предназначение и/или със специален режим на движение съгласно чл.5, ал.1 от ЗЛЗ (л.48).

В отговор на постъпилото искане, с писмо рег.№ 29-279-1/20.12.2023г. директорът на РЗИ-Бургас уведомил сектор „Пътна полиция“, че „Карго Линк Транспорт“ ООД не е получило разрешение за осъществяване на лечебна дейност, издадено по реда на чл.48, ал.3 от ЗЛЗ. Дружеството нямало и вписани транспортни средства със специално предназначение – санитарни автомобили за болни, в регистъра на обектите, воден по реда на чл.36, ал.3 от ЗЗ, тъй като не е лечебно заведение по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛЗ (л.49-51).

По делото от ответника са представени: заверено копие на потвърждение № 00725-1 по описа на Дирекция „Консулски отношения“ към МнВР на РБ, както и заверени преводи от италиански на български на регистрационен талон ВР 0879174 на процесното МПС и електронно удостоверение за собственост (62-67).

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество същата е основателна:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР-Бургас, с която на основание чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Бургас, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (вкл. по чл. 171, т. 2 от ЗДвП), сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“. Следователно обжалваната заповед № 23-0769-001003 от 25.10.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният акт е постановен обаче при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съгласно нормата на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, принудителната административна мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, се прилага, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

Съгласно посочената законова регламентация една от необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката е наличието на установено по надлежния ред изменение на конструкцията на МПС без съответното разрешение.

В конкретния случай, от фактическото описание в оспорената заповед става ясно, че процесното МПС е спряно временно от движение поради техническа неизправност.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда императивно правило, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. А с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 – т. 12 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), са определени нормативно повредите или неизправностите, при наличието на които МПС се счита за „технически неизправно“. В оспорената заповед, не е посочена конкретна техническа неизправност сред изброените в текстовете на чл. 10, ал. 1, т. 1 – т. 12 от ППЗДвП, нито от материалите по делото се установява такава да е била налице по отношение на процесното МПС. В случая в процесната ПАМ като техническа неизправност е посочено наличието на система за специален режим на движение, която не е сред нормативно изброените в чл. 10, ал. 1, т. 1 – 12 от ППЗДвП. Посоченото от административния орган фактическо основание не съответства и на легалните дефиниции за всеки вид неизправност („незначителна“, „значителна“ и „опасна“) в §6, т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП, нито на видовете неизправности, дефинирани в чл.37 от Наредба № Н-32/2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

В този смисъл съдът приема, че процесното МПС не е имало техническа неизправност по смисъла на чл. 10 от ППЗДвП, като материалноправна предпоставка за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.

На следващо място мярката е приложена поради фактически отказ да бъде премахната допълнително поставена система за специален режим на движение, което съставлява изменение в конструкцията съгласно чл.5, ал.3 от Наредба №Н-3/18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на ЕС или друга държава-страна по споразумението за Европейското икономическо пространство. Посочената като нарушена разпоредба на чл.5, ал.3 от наредбата не съществува в текста на подзаконовия нормативен акт. Следователно съдът приема, че е налице липса на правна квалификация на изменението в конструкцията, възприето в процесната заповед.

Липсата на конкретика в тази насока води до немотивираност на акта, която е и пречка за упражняване на съдебния контрол спрямо възприетото обстоятелство, че конструкцията на автомобила е изменена. Същото се отразява и върху материалната законосъобразност на заповедта, доколкото по отношение на нея действа правилото за единство между фактическите обстоятелства и приложените правни норми.

Освен това, от доказателствата по делото се установява, че процесният автомобил е бил закупен от жалбоподателя с договор за покупко-продажба от 08.09.2023г. и е бил регистриран в сектор „Пътна полиция“ – [населено място]. Съгласно описанието в договора и приложените свидетелства за регистрация № ********* (л.73) на автомобила, същият е бил регистриран като специален автомобил.

Според чл.3, ал.1 от Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства, моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с пробляскваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Съгласно ал.2 на текста за обозначаване превозните средства със специален режим на движение се комплектоват с опознавателни знаци и светлини - синя и/или червена пробляскваща светлина, като устройствата се монтират върху тавана на автомобила.

В тежест на административния орган е да установи и докаже наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, с която правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка – „временно спиране от движение на моторно превозно средство“. Наличието на техническа неизправност на процесното МПС, не се подкрепя от доказателствата, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

В допълнение съдът отбелязва, че констатираните от органа изменения в конструкцията, които не отговарят на нормативните изисквания, биха били предпоставка не за прилагане на ПАМ от вида на процесната, а за постановяване на отказ за регистрация на МПС в хипотезата на чл.143, ал.5, т.4 от ЗДвП, съгласно който текст не се регистрират пътни превозни средства с изменения в конструкцията, които не отговарят на изискванията на чл.146, препращащ към правилата на Наредба №Н-3/18.02.2013 г.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Страните по делото претендират присъждане на разноски. При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350,00 лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на производството в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото адвокатският хонорар е съответен на тежестта и на правната и фактическа сложност на делото и е определен под минимума, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-001003 от 25.10.2023 г. на началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо „КаргоЛинк Транспорт“ ООД на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – „временно спиране от движение на пътно превозно средство специален автомобил [Марка], модел „Дукато“ с рама: ZFA25000001899658, рег. № А 49 54 РК, до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно и когато конструкцията му е изменена без съответното разрешение до отстраняване на фактическото състояние на изменението на конструкцията“, считано от 20.09.2023 г.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Бургас да заплати на „Карго Линк Транспорт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя П. Д. Б., сума в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.