Р
Е Ш Е Н И Е
№260886 16.12.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско дело № 5760 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба, уточнена с допълнителни такива, на „ИНДИГО“ ООД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от ****, против
М.Т.И. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на
поземлен имот с идентификатор *****.32 по КККР на гр. С., находящ
се в гр. С., местност „****“, както и да бъде обявена нищожността на
покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № *,
том I, рег. № **, нот.
дело № 25/****г. на нотариус с рег. номер **в регистъра на Нотариалната камара
– ****, вписан в Службата по вписванията
с вх.рег. № 2296/28.03.2011 г., акт № **, том 7, дело № ****/2011 г., с която
„ИНДИГО“ ООД, чрез управителя му ****, е продало на М. **** гореописания имот.
Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Като
основания за нищожност на сделката се сочи, че същата е сключена от лице без
валидна представителна власт, тъй като лицето ****не бил законен представител
на дружеството-продавач, нито бил пък упълномощен от законния представител на
дружеството да извърши разпоредителната сделка. Отделно от това се излага, че
сделката противоречи на закона, тъй като липсвало решение на общото събрание на
дружеството – продавач, за разпореждане с имота и продажна цена не е постъпвала
в активите му, както и че извършената покупко-продажба заобикаля закона,
доколкото ****се е разпоредил с чужди права. Поради това се заявява и че
ответницата не е станала собственик на процесния
имот, като се моли и за отмяната на нотариалния акт за покупко-продажбата му.
По
отношение на искането за отмяна на нотариалния акт за покупко-
продажба делото е прекратено с
влязло в сила определение.
Правното
основание на отрицателния установителен иск за
собственост е чл. 124, ал. 1 от ГПК, а на исковете за нищожност съответно чл.
26, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата, с която на първо място се оспорва допустимостта на
исковете, тъй като повдигнатият правен спор вече бил разрешен с решението по
гр.д. № 8456/2011 г. по описа на Бургаския районен съд.Така наведените доводи
не се споделят от съда, тъй като силата на присъдено нещо се формира само по
отношение на насрещните страни т.е. с оглед решението по горното дело между ****от
една страна и „ИНДИГО“ ООД и М. **** от друга страна т.е. процесният
правен спор между „ИНДИГО“ ООД от една страна и М. **** от друга страна не е
разрешен със сила на присъдено нещо. Същите са другари по горното дело и
всъщност решението се ползва със задължителна сила на мотивите по отношение на
същите за общите спрямо тях факти. Друг е въпросът, че предмет на настоящото
дело е и отрицателен собственически иск, какъвто не е разгледан по горното
такова.
По
същество се излага отново, че спорът не може да бъде пререшен, предвид
решението по горното делото. Сочи се също така, че ответницата е собственик на процесния имот въз основа на процесната
покупко-продажба, като същата не е нищожна, тъй като към момента на
изповядването на сделката ****е бил вписан в търговския регистър като
представител на ищцовото дружество-продавач, като
излага подробно доводите си в тази връзка. Заявява също така, че решението на
общото събрание на дружеството-продавач за продажба на имота му не е необходимо
условие за действителността на разпоредителната сделка. Сочи също така, че
ищецът не е посочил коя законова разпоредба е нарушена, както и че продажната
цена по сделката е заплатена изцяло и в брой, по отношение на доводите за липса
на еквивалентност на престациите. Евентуално се сочи,
че ответницата е придобила имота въз основа на добросъвестно владение, тъй като
владеела имотът повече от 5 години. С горните мотиви се моли за отхвърляне на
исковете. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По
делото няма спор, че с нотариален акт № *, том I, рег. № **, нот. дело № 25/****г.
на нотариус с рег. номер **в регистъра на Нотариалната камара – ****, вписан в Службата по вписванията с вх.рег. №
2296/28.03.2011 г., акт № **, том 7, дело № ****/2011 г., „ИНДИГО“ ООД, чрез
управителя му ****, е извършило покупко-продажба на процесния
имот в полза на ответницата.
Спорът
е действителна ли е тази сделка.
В
тази връзка следва да се отбележи, че действително с влязлото в сила
решение по гр.д. № 8456/2011 г.
на Районен съд – Бургас са отхвърлени исковете
на **** против „Индиго” ООД и М.Т.И. за установяване нищожността на
разпоредителните сделки, обективирани в нотариални
актове за покупко-продажба на недвижими имоти - № *, т.1, рег. № **, н.дело № ****.2011г. и № 26, т.1, рег.
№ **, н.дело № 24/ ****., и двата на нотариус с рег. № **в регистъра на НК, на
предявените основания - липса на съгласие, противоречие на закона и накърняване
на добрите нрави. В тази връзка и предвид вече отбелязаното по-горе това
решение се ползва със задължителна сила на мотивите по отношение на страните по
настоящото дело за общите спрямо тях факти и по отношение на констатациите,
свързани с тях, които съдът е направил в мотивите си, относно тези общи факти.
В тази връзка следва да се приемат установените факти, че прехвърлител
по сделката е дружество „Индиго” ООД, представлявано от управителя ****. Видно
от вписванията в Търговския регистър от 24.02.2011 г. ****е вписан като
управител на дружеството наред с ****, като от същата дата дружеството се
представлява заедно и поотделно от двамата управители. Вписването е извършено
въз основа на представения по делото протокол от общо събрание на дружеството,
проведено на 06.01.2011г. На това общо събрание ****е избран за управител на
дружеството и е взето решение дружеството да се представлява от двамата
управители заедно и поотделно. При сключването на атакуваните сделки е
представен и протокол от общо събрание на съдружниците
в „Индиго” ООД от 21.03.2011 г., на което са взети следните решения: да бъде
извършена продажба на описаните недвижими имоти, собственост на дружеството;
продажбата да се извърши от управителя Н.С.; продажната цена на имотите да бъде
равна на данъчната оценка; ****да определи свободно останалите условия на
договора. В настоящия процес ищецът твърди същите факти и обстоятелства за
нищожност на сделката, от която ответницата черпи права, каквито са били
твърдени и в предходно водения процес. Ето защо настоящият съд следва да зачете
констатациите направени в мотивите към
влязлото в сила решение по гр.д.№ 8456/2011 г. по описа на Бургаския районен
съд, поради което приема, че процесната сделка, която
е придобивно основание за ответницата, не е нищожна
поради липсата на съгласие и противоречие със закона или неговото заобикаляне. По
предходно гледаното дело са изложени обвързващи страните мотиви относно
сочените фактически обстоятелства за липса на решение на общото събрание
на дружеството-продавач за продажба на имота, липсата на еквивалентност на престациите по процесната сделка
и непостъпването на парични средства от сделката по сметка на дружеството.
Следва да се посочи, че тези твърдения не са основания за нищожност по смисъла
на чл. 26 от ЗЗД и са били разгледани по горното делото, като обстоятелства
относно твърденията за нищожност на сделката поради накърняване на добрите
нрави, в случая, заявени като противоречие със закона и заобикаляне на закона,
по което също са изложени обвързващи страните констатации в мотивите към
постановеното съдебно решение по предходно гледаното дело, които следва да се
зачетат от настоящия съд. Така или иначе законът не поставя като изискване за
валидност за сделка, с която дружество се разпорежда с правото си на
собственост върху недвижими имот, решение на Общото събрание, като решенията на
общото събрание по чл.137, ал. 1, т. 7 от ТЗ не са елемент от фактическия
състав на разпоредителните сделки с имоти, поради което липсата им не би могла
да бъде основание за нищожност. Получаването или не на продажната цена също
няма отношение относно валидността на сделката. Същата би могла да породи
някакви облигационни претенции във връзка с поетите задължения по сделката, но
така или иначе няма отношение по отношение на валидността й. Друг е въпросът,
че съгласно нотариалният акт дружеството е получило изцяло и в брой уговорената
продажна цена. При това какво се е случило след това с получената продажна цена
би могло да има някакво значение в отношенията между съдружниците,
но не и в отношенията между дружеството-продавач и купувача по сделката. При
това и с оглед на констациите в решението по
предходно воденото дело и предвид дадените допълнителни такива, изложени от
настоящия съдебен състав, се налага извода, че не е налице и другият наведен
порок за нищожност, поради липсата на решението на общото събрание на
дружеството за продажбата на имота, а и поради непостъпване на продажната цена,
като приход за дружеството, заявени по настоящото дело, като противоречие със
закона и заобикаляне на закова.
Във
връзка с новото сочено основание за нищожност – липсата на представителна власт
и липсата на надлежно упълномощаване, квалифицирани като липса на съгласие, с оглед твърденията
на ищеца, които почиват на това, че дружеството не е изразило валидна воля да
се разпореди с имота си, следва да се отбележи, че дружеството е действало чрез
един от вписаните си законни представители, при което въобще не може да се
приеме, че е налице някакво действие, извършено без представителна власт.
Доводите за липсата на надлежно упълномощаване са неотносими
към настоящата сделка, при която не се твърди въобще ****да е действал като
упълномощено лице по смисъла на чл. 39 и следващите от ЗЗД и въобще да е
приложима по някакъв начин хипотезата на представителството, поради
упълномощаване. В тази връзка следва да се отбележи за пълнота, че както е посочено в обвързващите страните
мотиви относно общите факти по предходно гледаното дело, от правно значение в
случая е обстоятелството какво е било вписването в Търговския регистър по
отношение на управлението и представителството на ответното дружество към
момента на извършване на разпоредителната сделка – т.е в случая към ****г. Към тази
дата в Търговския регистър е било вписано управление и представителството на
дружеството заедно и поотделно от **** и ****. На основание чл. 7, ал. 1 от Закона
за търговския регистър, съгласно който вписаните обстоятелства се смятат, че са
станали известни на третите добросъвестни лица от момента на вписването, е
налице защита на интересите на третите добросъвестни лица, като те могат да се
позоват на вписването, дори ако то е извършено на основата на
неистински документи, до момента на заличаването му, което в случая е станало
след разпоредителните сделки, съгласно решението по т.д. № 617/25.04.2014 г. по
описа на Бургаския окръжен съд. Ответницата не е съдружник в ответното
дружество и е трето лице по смисъла на закона, като нейната добросъвестност се
предполага до доказване на противното. Ищецът не е ангажирал доказателства,
които да сочат за недобросъвестност у ответницата, към релевантния момент - момента на сключване на процесната
сделка, поради което настоящият съд няма основание да приеме, че тя е била
недобросъвестен приобретател. Твърденията, че
ответницата живее на съпружески начала с ****не се доказаха по надлежния ред.
Действително свидетелката ******** сочи подобно обстоятелство, но тя нито можа
да обясни точно от къде е известно то, още по-малко от кога датира соченото от
нея съжителство на тези лица. Друг е въпросът, че това обстоятелство само по
себе си не е равнозначно на недобросъвестност от страна на ответницата.
С оглед на изложеното се налага
извода, че не е налице нищожност на процесната
продажба, поради липса на съгласие, с оглед липсата на представителна власт респективно
упълномощаване за лицето, което е представлявало продавача към момента на
сключване на сделката.
Не
е налице и другият наведен порок за заобикаляне на закона, поради разпореждане
с чужди права, тъй като е видно, че дружеството се е разпоредило със собствен
недвижим имот чрез своя законен представител, при което всъщност въобще не е
ясно какво разпореждане с чужди права се твърди. Друг е въпросът, че по принцип разпореждането
с чужд имот, каквото въобще не е налице в случая, не води до нищожност на сделката, а просто
същата не породила целения транслативен ефект –
надлежно прехвърляне на правото на собственост.
При
това се налага извода, че с валидна покупко-продажба ответницата е придобила
правото на собственост върху процесния имот, при
което и предявеният отрицателен установителен иск, с
който се цели да бъде отречено придобитото от нея право от собственост, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен. Възражението за
придобиване на имота по давност от страна на ответницата се явява евентуално
такова, при което и предвид изложеното по-горе същото не следва да се разглежда.
Не следва и поради това да се обсъждат събраните по делото гласни
доказателства, като по отношение на същите следва да се отбележи, че дори и
ответницата да не е упражнявала правомощията си да владее имота и да го ползва,
то това не би довело до загубване на правото й на собственост по отношения на
същия.
При
този изход на спора и с оглед претенциите на страните за заплащане на направените
по делото разноски следва на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да се осъди ищеца
да заплати на ответницата сумата от 2 000 лв. за направените по делото
разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на направените
пътни разходи от страна на упълномощения от ответницата адвокат следва да се
отбележи, че същите от една страна не са доказани, като са представени фактури
за закупено гориво от трети лица, а от друга страна по принцип разходът за
пътуване на адвокат не съставлява разноски по делото и не може да се претендира
на основание чл. 78 ГПК.
Съответно неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане на разноски по
делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „ИНДИГО“
ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от ****,
против М.Т.И. с ЕГН **********,
адрес: ***, за установяване в отношенията
между страните, че М.Т.И. не е собственик на поземлен имот с идентификатор *****.32
по КККР на гр. С., общ. С., обл. Бургас, одобрени
със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. но изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо поземления имот,
адрес на поземления имот: гр. С., местност „****“, площ: 941 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид
нива, категория на земята при неполивни условия: 0, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 10. 136, съседи: *****.35, *****.34, *****.33, *****.28
и *****.31, както и за прогласяване
нищожността на покупко-продажбата, обективирана в
нотариален акт № *, том I, рег. № **, нот. дело № 25/****г. на нотариус с рег. номер **в
регистъра на Нотариалната камара – ****,
вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № 2296/28.03.2011 г., акт №
**, том 7, дело № ****/2011 г., с която „ИНДИГО“ ООД, чрез управителя му ****,
е продало на М. **** гореописания имот, на заявените основания - липсата на представителна власт и надлежно
упълномощаване /липсата на съгласие/, противоречие със закона и заобикаляне на
закона.
Осъжда „ИНДИГО“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от ****, да заплати на М.Т.И. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 2 000
лв. /две хиляди лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.