Р Е Ш Е Н И Е
№ 260049 22.02.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ - ми състав
в
публично заседание, проведено на пети февруари две хиляди двадесет и първа
година
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Павлина Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов гр.д. № 96 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.М.Й., действащ лично и със съгласието на своя баща М.Й.П.
срещу С.Д.С. ***, И.Г.Й. ***, М.Г.И. *** и Й.Т.С. ***, с която са предявени
пасивно субективно и обективно съединени искове за присъждане при условията на
пасивна солидарност на сумата от 50 000,00 лв., представляваща обезщетение
за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди и сумата от
15 208,34 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
50 000, 00 лв. за периода от 13.08.2016 г. до 12.08.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 15.08.2014 г. братът му – С.Ю.П.е загубил живота си в
резултат на трудова злополука, настъпила при изпълнение на работата му в
“Капрони” АД – гр.К..
Трудовата злополука настъпила докато С.П., изпълнявайки възложената му
работа като “електрончик”, е следвало да отстрани повреда в машина за
обработване на метали, чиито защитни механизми за блокиране режима й на
задвижване били неизправни.
Това състояние на неизправност било предизвикано от други работници на
“Капрони” АД и било поддържано в нарушение на правилата за безопасност поради
липса на контрол от лица, за които работодателят отговаря.
Твърди, че с влезли в сила съдебни решения, а именно решение №
21/12.03.2018 г. по гр.д.№ 1459/2017 г. на ВКС и решение № 178/02.01.2019 г. по
гр.д.№ 4579/2017 г. на ВКС, е била ангажирана отговорността на “Капрони” АД –
гр.К. по чл.200 от КТ, като било прието за установено, че служители на
работодателя, за които той отговаря, не са изпълнили трудовите си задължения
като са пренебрегнали контрола за безопасни условия на труд, свързан с
изправността на производствените мощности и допускането те да работят с
компрометирана система за защита.
Ищецът твърди, че за нарушенията на правилата за безопасност и настъпилата
в резултат на това смърт на С.Ю.П.са отговорни четиримата ответници, като
подробно се описва за всеки от тях кои свои трудови задължения, свързани с
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в предприятието на
“Капрони” АД – гр.К., не е изпълнил.
Счита, че никой от ответниците не е изпълнил задълженията си, а всички са
допуснали модификация на машината, без която трудовата злополука не би
настъпила, примирили са се с факта, че машината не е била редовно и компетентно
сервизирана, допуснали са С.П. да извърши ремонт на машината по начин,
нарушаващ нормативите за безопасност, без да притежава необходимия опит и
знания за това.
Ищецът твърди, че е бил изключително привързан към своя брат и в резултат
на загубата му е изпитал значителни емоционални вреди, като се е затворил в
себе си и е престанал да общува със своите връстници, започнал да изпитва
затруднения в речта, да заеква и да не може да ползва свободна реч, което
продължило повече от три години; започнал да изпитва ужас от машини; изпитвал
непрекъснато чувство на тъга, изоставеност и самота.
Претендира за уважаване на исковете, присъждането на законна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателно изплащане, както и на съдебно-деловодни разноски.
С подадения отговор на исковата молба ответниците С.Д.С. ***, И.Г.Й. ***, М.Г.И. *** и Й.Т.С. ***
са оспорили
исковете като недопустими и неосновтелни.
Възразили са срещу допустимостта на исковете, предвид че се претендира
обезщетение за вреди от трудова злополука, а за разглеждането на тези искове е
налице специален ред по чл.200 от КТ. Оспорили са, че допустимостта на исковете
по чл.45 от ЗЗД се предпоставя от влязла в сила присъда, с която да е доказано
виновното им и противоправно поведение за настъпването на трудовата злополука,
а такава не е налице, като никой от тях дори не е бил привлечен като обвиняем
по воденото по случая досъдебно производство.
Оспорват твърденията, че трудовата злополука е настъпила по вина на който и
да е било от ответниците, като в тази връзка оспорват като неверни твърденията,
че работодателят не е водил досиета на машините, не е съставял графици за
плановите им ремонти от външна лицензирана фирма, че не е имало превод на
документацията на машините на български език.
Претендират да се вземе предвид, че по предходно водените дела е било установено
С.П. да е бил специално квалифициран и поради това допуснат да изпълнява
работата като „електрончик“.
Оспорени са твърденията че нарушенията на правилата за безопасност и
настъпилите в резултат на това последици са в резултат на противоправно
поведение на ответниците.
В тази връзка са изложени доводи, че съгласно длъжностните си
характеристики И.Г.Й. и М.Г.И., които са заемали длъжностите съответно „
ръководител на отдел „Ремонт и поддръжка“ и
„ръководител на участък „Ремонт и поддръжка“ не са имали преки
задължения досежно осигуряване безопасността при работата на С.П., а освен това
към момента на настъпване на трудовата злополука са били в отпуск поради
фирмена ваканция.
Възразяват, че пострадалият не е изпълнил задълженията си да уведоми прекия
си ръководител или поддържащата фирма преди да предприеме ремонта на машината.
Възразяват също така, че С.П. е преминал необходимите обучения и е бил
инструктиран, в това число и лично от ответника М.Г.И., за безопасност на
труда, поради което спазването на правилата за безопасност и установената
процедура за действие при аварии е била предимно негово задължение.
Относно ответниците Й.С. и С.С. се възразява, че не са били ръководители на
С.П., т.к. са работили в обособено производство 300, а не в отдел „Ремонт и
поддръжка“, а освен това при настъпването на злополуката С. е бил в отпуск
поради фирмена ваканция.
Възразяват също така, че съгласно действалия към момента на настъпване на
злополуката правилник за вътрешния трудов ред в предприятието отговорността за
спазването на безопасни условия на труд е била възложена основно на
работниците, които носят лична отговорност
и при настъпването на трудова злополука.
Оспорват твърденията в исковата молба, че ищецът и брат му са имали трайна
и дълбока емоционална връзка, както и че смъртта на С.П. е нанесла сериозни морални
болки и страдания на Д.Й..
В тази връзка се сочи, че четири години преди настъпване на злополуката ищецът не е живял в
едно домакинство със своя брат, бил е много малък и не е осъзнавал какво се е
случило.
Претендира се отхвърляне на исковете и присъждането на разноски.
В откритото съдебно
заседание ищецът се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа
предявените искове и пледира за уважаването им, както и за присъждането на направените
по делото разноски.
Ответниците се
представляват от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорват предявените искове,
пледират за отхвърлянето им и за присъждането на направените по делото разноски.
Третото
лице-помагач на страната на ответниците – „Капрони“ АД – гр.К., се представлява
от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва предявените искове и пледира за
отхвърлянето им.
След извършена
преценка на събраните по делото доказателства и като
взе предвид твърденията и възраженията
на страните, съдът приема за
установени от фактическа страна следните
обстоятелства:
Видно от
удостоверение за родствени връзки изх.№ 1631/12.09.2019 г. на Община К. ищецът Д.М.Й.
е едноутробен брат на С.Ю.П..
От представените с
исковата молба писмени доказателства - длъжностна характеристика на
„електрончик“ в „Капрони“ АД, разпореждане № 108/27.08.2014 г. на ТП на НОИ – гр.Стара
Загора, препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №
509/16.08.2014 г. на Община К., и приложеното лично трудово досие на С.Ю.П., се
установява, че въз основа на сключен на 03.02.2014 г. трудов договор С.Ю.П.е
бил в трудово правоотношение с „Капрони“ АД – гр.К., по силата на което е
изпълнявал длъжността „електрончик“ в отдел „Ремонт и поддръжка“, звено 7003
„Механичен“.
Към момента на
сключване на трудовия договор С.Ю.П.е имал завършено висше образование с
образователно-квалификационна степен „бакалавър“, по специалността „електроника“,
с професионална квалификация „инженер по електроника“.
На 28.01.2014
г. срещу подпис му е била връчена
длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност „електрончик“, съгласно
която основните му трудови функции са били ремонт и поддръжка на възли и схеми
от електронни елементи на машини, съоръжения, контролна апаратура и др.,
като е имал задължения да се грижи за
собствената си безопасност и безопасността на лицата, които могат да пострадат
от неговите действия и бездействия; да работи само с изправни машини,
съоръжения, уредби, апарати и инструменти, като при констатирана неизправност
незабавно да уведомява прекия си ръководител; да изпълнява работа, за която има
необходимата квалификация и е инструктиран по безопасност на труда.
На 03.02.2014 г.
на С.Ю.П.е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве, като с
подписа си той е декларирал, че е бил подробно запознат с правилата и
инструкциите за безопасна работа в „Капрони“ АД.
Трудовото
правоотношение между С.Ю.П.и „Капрони“ АД е било прекратено от работодателя на
19.08.2014 г., т.к. на 15.08.2014 г. работникът е претърпял злополука, при
която е загубил живота си. Злополуката е била призната за трудова, т.к. при
ремонт на металообработваща машина Mazak Variaxcis 500 С.Ю.П.е предприел действия по
профилактика и ремонт, при които е влязъл в работната зона на обработващия
център, зад вратата на работното пространство и пред вратата на магазина с
инструменти, с лице към масата на машината, наведен наляво в пространството на
магазина за инструменти.Вследствие от удар на някои от работните органи на
машината Mazak Variaxcis
500 /движение на магазина за
инструменти или движението на манипулатора за смяна на инструментите/ той
получава несъвместими с живота груби анатомични увреждания на главата с летален
край.
Видно от
представените писма от Окръжна прокуратура-Стара Загора и част от материалите
по ДП № 1104/2014 г. по описа
на РУ-К., пр.пр. № 3476/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора,
за разследване на злополуката е било образувано досъдебно производство, което
се води срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.123, ал.1
от НК, като липсват привлечени като обвиняеми лица.
От представените
от ответниците писмени доказателства и приложените техни лични трудови досиета
на документи се установява, че към 15.08.2014 г. И.Г.Й. е заемал длъжността ръководител на отдел
„Ремонт и поддръжка“, а видно от връчената му на 08.01.2007 г. длъжностна
характеристика основните му трудови функции са били по организиране и контрол
на дейностите на отдела, като е имал задължение да се грижи за
безопасността на лицата, които могат да пострадат от неговите действия и
бездействия.
Към 15.08.2014 г. М.Г.И. е заемал длъжността
„ръководител на звено „Механичен“ Ремонт и поддръжка“, а видно от връчената му на 01.10.2007 г. длъжностна характеристика основните му
трудови функции са били да организира и контролира извършването на поддръжка и
ремонт на машините и съоръженията в обособеното производство, да осигурява
сигурна и безопасна работа на машините и съоръженията, да ръководи провеждането
на профилактични и текущи ремонти на машините и съоръженията, като е имал
задължение да се грижи за безопасността на лицата, които могат да пострадат от
неговите действия и бездействия.
Към 15.08.2014 г. Й.Т.С.
е заемал длъжността „ръководител на звено 3105 в ОП 300, а видно от връчената
му на 18.09.2013 г. длъжностна характеристика основните му трудови функции са
били да организира, ръководи и контролира изпълнението на производствените
задачи в участъка, в съответствие с разработения производствен график, като е
имал задължение да се грижи за безопасността на лицата, които могат да
пострадат от неговите действия и бездействия и отговорности за правилната
експлоатация; поддържането и ефективното използване на машините и съоръженията
в участъка и за спазването на правилата за безопасни и здравословни условия на
труд в участъка.
Към 15.08.2014 г. С.Д.С. е заемал длъжността
„ръководител на производствен участък, а видно от връчената му на 01.03.2013 г. длъжностна характеристика основните
му трудови функции са били да организира, ръководи и контролира изпълнението на
производствените задачи в участъка, в съответствие с разработения производствен
график, като е имал задължение да се грижи за безопасността на лицата, които
могат да пострадат от неговите действия и бездействия и отговорности за
правилната експлоатация, поддържането и ефективното използване на машините и
съоръженията в участъка и за спазването на правилата за безопасни и
здравословни условия на труд в участъка.
От представените
от ищеца и от ответниците структура на „Капрони“ АД, протокол № 192/21.02.2013
г. на СД на „Капрони“АД и структурна
схема на предприятието; препис-извлечение от протокол № 216/31.10.2014 г. на СД
на „Капрони“АД и структурна схема на
предприятието; изменение на разписание на длъжностите в сила от 01.07.2014 г.;
схема на структура на обособено производство 300 на „Капрони“АД; схема на структура на отдел
„Ремонт и поддръжка“ на „Капрони“АД; се
установява, че към 15.08.2014 г. „звено 3105 обработка на хидравлични блокове“
е било ръководено от Й.С., а „звено 3003 Ремонт и поддръжка“ е било ръководено
от С.С., като и двете са били структурни части от Обособено производство 300.
Отдел „Ремонт и поддръжка“, ръководен от И.Г.Й. е представлявал обособена структурна част от
предприятието на „Капрони“АД, в която
се е намирало „звено 7003 механичен“, в което е изпълнявал трудовите си функции
С.Ю.П..
Видно от
представения от ищеца график за работа през м.08.2014 г. в отдел РП, звено 7003 „Механичен“ на
„Капрони“ АД, представените от ответниците заповед № 234/16.06.2014 г. на „Капрони“АД; заповед № 248/27.06.2014 г. на „Капрони“АД; заповед № 299/31.07.2014 г.
на „Капрони“АД; график на работа за периода
11.08.2014 г. – 22.08.2014 г. на
„Капрони“АД, за времето от 11.08.2014 г. до 22.08.2014 г. е била прекратена
дейността на предприятието, като към момента на настъпване на трудовата
злополука на 15.08.2014 г. С.Ю.П.е бил единствения от седмината електрончици в
звено 7003 „Механичен“, отдел „Ремонт и поддръжка“, който не е бил в отпуск.
Към датата на настъпване на трудовата злополука ответниците И.Й., М.И. и С.С. също са били в
разрешен отпуск. От „звено 3003 Ремонт
и поддръжка“, част от Обособено производство 300, на работа по график са били С.Н.Б.и
Р.Ц.П.. От „звено 3105 механична обработка на хидравлични блокове“ на работа по
график са били Й.Т.С. и Н.Л.М..
От представените
от ответниците нормала за управление на качеството на „Капрони“АД; инструкция за техническо обслужване
на шлифовални машини на „Капрони“АД се
установява, че дейността по поддържане и ремонт на машините е възложена на
отдел „Ремонт и поддръжка“, чийто ръководител организира основните ремонти.
Аварийните ремонти на машини и съоръжения / т.3.5.5.5 от нормала за управление
на качеството на „Капрони“АД/ се
извършват от ремонтните групи към производството, на което принадлежи съответния
обект, с изключение на машините, които са в гаранция или подлежат на поддръжка
от външни фирми по абонаментни договори. Ако дейностите за възстановяване на
машината не са по силите на ремонтната група, ръководителят на обособеното
производство информира устно или по телефона ръководителя на отдел „Ремонт и
поддръжка“. Аварийните ремонти се описват в дневник. Бригадите, извършващи
ремонти, поддръжката на машините в съответните производства, осигуряват
дежурства при дву-и трисменен режим на работа и отстраняват възникналите аварии
– т.3.5.5.9. Съгласно т.3.5.7. ръководителите на производства са длъжни да
стопанисват поверените им машини и съоръжения и да следят за редовното им
поддържане и ремонтиране, а ръководителят на отдел „Ремонт и поддръжка“
предлага чрез доклад до изпълнителния директор търсенето на дисциплинарна
отговорност от ръководителите на производства и участъци, които допускат
неправилна експлоатация на машините и съоръженията.
От приложените по
делото протоколи за оглед на местопроизшествие по ДП № 1104/2014 г. по описа на РУ-К., пр.пр. № 3476/2014 г.
по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора от
15.08.2014 г. и от 22.08.2014 г. от представените от ответниците досие на
машина VRx500, фабр. № 200426, инв.№ 431395 от 2007 г. до 2017 г.; договор за
абонаментно обслужване № 103/10.04.2014 г., с приложен график за профилактика;
план-график за 2014 г. за текущи прегледи на машините в ОП 300 –ММ на
„Капрони“АД се установява, че трудовата злополука със С.Ю.П.е настъпила докато
е ремонтирал повреда по металообработваща машина Mazak Variaxis 500- 5XII, VRx500, фабр. № 200426,
инв.№ 431395, за чиято поддръжка и ремонт „Капрони“АД е имало сключен на
10.04.2014 г. договор за абонаментно обслужване с „Макра“ ЕООД – гр.К.. Абонаментното
сервизно обслужване е включвало цялостна профилактика на машината, съгласно
сервизната й документация и текущи и аварийни ремонти – всички
ремонтни дейности, извършени извън индивидуалния график за машината, съгласно
сервизната й документация.
От показанията на
свидетеля М.Д.Т. се установява, че на 15.08.2014 г. той е работил на
металообработващата машина Mazak Variaxis 500- 5XII, VRx500, фабр. № 200426, инв.№ 431395, когато около 12:30
ч. е светнал сигнализатор на аларма и машината е спряла. Свидетелят продължил
да работи на друга машина, а след завръщането на програмиста от почивка в 12:40
ч. го уведомил да се обади на поддръжката. Около 13:00 ч. дошли двама души от
поддръжката- С. и Н., разговаряли за кратко, след което С. започнал да работи
по машината, а Н. напуснал цеха. Към 13:30 ч. пристигнали двама души от втората
смяна, но свидетелят ги уведомил, че по машината ще работи човек от поддръжката
и те си тръгнали. Й.С. бил прекия ръководител на свидетеля. За проблема
следвало да уведоми него или програмиста.
С останалите трима ответници свидетелят не се познавал.
От показанията на
свидетеля И.К. се установява, че към датата на настъпване на трудовата
злополука със С.П. служителите на „Капрони“АД са били във фирмена ваканция,
като поради производствени нужди работели само някои работници от обособено производство
300, в което се намирала и авариралата машина. От производство 300 на смяна бил
и Р.П., а С.П. не пожелал да излезе в неплатен отпуск по време на фирмената
ваканция, т.к. нямал право на платен отпуск. Към 15.08.2014 г. на работа бил и Й.С.,
към когото работниците от производството следвало да се обърнат за проблема, а
той от своя страна към работниците, които поддържат машините – в случая С. и Р.П..
И.Й. бил ръководител на отдел „Ремонт и
поддръжка“, а М.И. бил ръководител на участък в отдела и С.П. му бил пряко
подчинен. Отпуските за отдела се разрешавали от Й., който утвърждавал и
графиците за работа, които М.И. правел за отдела си. От своя страна Й.С. бил
ръководител на звено „Обработка на хидравлични блокове“, а С.С. бил ръководител
на звено „поддръжка и ремонт“, и двете към ОП 300. С. и С. нямали ръководни
функции спрямо С.П., а само организационни такива.
От приетото
заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно, компетентно, пълно и обосновано, и от приетите сервизни протоколи,
се установява, че злополуката със С.П. е настъпила след авария на машина Mazak Variaxis 500- 5XII-невъзможност да се получи сигнал за пълно
отваряне на вратата към инструменталното отделение от страна на работната зона
на машината. Такъв ремонт е бил регистриран в ремонтен картон инв.№
431 395 от 03.06.2014 г. /стр.204 т.І/. Според експерта С.П. може би е
присъствал на предния ремонт или е имал някаква информация за него и подхожда
към отстраняване на повредата. Няма данни дали външната врата към работното
помещение от страната на оператора е била отворена, когато той е отишъл там или
той я е отворил и не е забелязал, че машината е на автоматичен режим. Според
експерта, т.к. е било последният работен ден от седмицата в един от горещите
месеци на годината, в интервала между 11:00 ч. – 15:00 ч. вниманието е било
по-притъпено, а концентрацията на злополуките – по-висока. С.П. е влязъл в
работната зона на машината съсредоточен да достигне датчиците и пневматичния
цилиндър, за да отстрани причината за повредата. Възможно е причината да не са
били датчиците, а замърсяване на направляващите или друг проблем с
направляващите, по които се плъзга вратата към инструменталното отделение. В
един момент препятствието е било отстранено и машината е извършила следващата
стъпка от програмата- започване на смяна на инструмент. Скоростта на шпиндела
към работната ръка на манипулатора е висока и пострадалият не е имал време за
реакция. Срещайки препятствие машината отново спира и влиза в друг авариен
режим. Кодовете за аварии на вратичката на инструменталното помещение към
работното помещение са: 258 – не се отваря – не се изпълнява зареждане с нов
инструмент и 259 – не се затваря – изпълнено зареждане с нов инструмент, но не
може да продължи работа. Датчикът за положението на вратата на помещението за
смяна на инструментите не е регистрирал, че вратата на помещението е достигнала
крайно положение и не може да се изпълни следващата стъпка –смяна на
инструмент. Няма данни пострадалият да е познавал в детайли този вид процеси на
аларма и изпълнение на програма на машината, както и да е можел да диференцира
какъв точно е проблема. При огледа на 12.01.2021 г. на вещото лице било
показано парче закривена арматура, с която от вратичката за смяна на инструменти,
без да се влиза в работното помещение, може да се бръкне и направи опит да се
почисти около цилиндъра и датчиците и направляващите на вратичката за смяна на
инструментите. Няма данни към датата на злополуката да е имало такава практика,
както и кой е трябвало да почиства направляващите на вратичката и около
датчика. Поради това според вещото лице може да се счита, че подхода на
пострадалия да влезе в машината и да провери състоянието на цилиндъра,
датчиците и направляващите не е бил грешен. Вещото лице сочи, че за да се
работи безопасно с машината при непълна документация на български и налична
документация на английски, е необходимо добро владеене на технически английски.
Необходимо е добро познаване на българските нормативни документи за техническа безопасност
при работа с металорежещи машини и обстойно познаване на системите на
конкретната машина/ пострадалият за 6
месеца работа в предприятието не би могъл да навлезе в специалните
изисквания на професията/. Тъй като владеенето на технически английски е
различно от владеенето на разговорен английски, за да се работи безопасно с
машината е необходимо да е ясен смисълът на прочетеното на английски и да са
налице дълбоки познания за принципите на работа на машината, обвързаността и с
програмата и алармите, които се показват на дисплея и сигнализацията. Трябват
познания не само за разчитане на електрическите схеми на машината/над 300
страници/, но и познания за работата на машината в различните режими на работа
по командните органи и разчитане на информацията от дисплея и сигнализациите и
как се възприемат от машината подаваните команди. На база съществуващата
електронна кореспонденция между „Капрони“ АД и доставчика на машините, вещото
лице заключава, че е била налице недостатъчност на проведеното обучение и
подготвяно обучение в А.. Mazak Variaxis 500- 5XII
представлява високотехнологична цифрово-програмна многофункционална
специализирана машина, с размери 2,803 м. х 2,660 м. х. 2,838 м. В нея били
вложени огромно количество електрически, пневматични и механични детайли, а
техническата документация за нея била около 3 000 страници – 8 ръководства
/ за работа, за поддръжка, за програмиране, списъци с параметри аларми и
М-кодове, ръководство за инструменти, списък с части, електрически диаграми, ръководство
за работа за допълнителни спецификации/. Машината имала около 30 датчика за
различни функции, като в началото на всяка книга приблизително около 10
страници били отделени за предупреждения по техническа безопасност. Около 500
страници /от три ръководства/ биха могли да се определят като най-необходими.
Информацията за алармите също е била доста голяма по-обем. Вещото лице сочи, че
според наличните данни С.П. не е притежавал необходимите и достатъчни познания
по технически английски. Възможно е да е имал много богат технически речник /да
знае голям брой технически термини, дори термини, точно в областта, която му е
била необходима за работа с машината
Mazak Variaxis 500- 5XII/, но със сигурност не е знаел голяма част от специфичните термини, използвани
в документацията на процесната машина. Блокировките на машината Mazak били много и специфични и обвързвали процесите при работа на машината със
задействането на определени блокировки, като според експерта частта с
блокировките е една от най-сложните системи на машината. Пострадалият не е имал
време от започване на работа до момента на злополуката да прочете и научи този
огромен технически материал, за да може да се каже, че е имал опит и
познания. Нивото В1 на курса за обучение
по английски език, организирано от „Капрони“ АД, което е започнал да посещава
пострадалия, не е било достатъчно дори и след завършването на курса. Вещото
лице заключава, че С.Ю.П.не е имал необходимите за безопасна работа с машината Mazak Variaxis 500- 5XII технически и езикови познания, за да работи
безопасно с нея.
За подсигуряване
на живота и здравето на работещите с нея процесната машина имала блокировка на
вратите, която не позволявала отваряне на вратата, докато машината работи на
автоматичен режим. Самата врата на работното пространство, където ставала
обработката на детайлите, била триплекс /14мм. плексиглас и закалено стъкло,
освен това имала метална решетка от ламели, усилващи здравината и за
увеличаване на безопасността/. Самата врата била доста масивна, за да издържи
удар на метална част от инструмент при високи обороти при счупване. Вратата към
инструменталното помещение разрешавала работа на машината в автоматичен режим
само след като е плътно затворена. Към момента на злополуката е имало проблем с
функционирането на системите за блокировка и безопасност на машината. При
работа на машината инструментите се замърсяват със стружки и при прибиране на
инструментите се внасят стружки в помещението за инструменти. При опит за
отваряне на вратата на инструментите по някаква причина /вероятно замърсяване
на направляващите релси на вътрешната вратичка към инструменталното помещение/
се е получил код за авария. Алармата, поради която е бил извикан пострадалият,
се е отнасяла за датчиците върху задвижващ пневматичен цилиндър, с който се
отваря и затваря вратичката между работното помещение и помещението за
инструментите. По една или друга причина не е постъпил сигнал от датчика, че
вратичката е изпълнила пълно отваряне. Това е един от компонентите на машината
с отказ в деня на злополуката. Поради това, че пневматичния цилиндър и
датчиците се намират ниско под нивото на работното пространство и няма видимост
към тях отвън, логично е за да се провери какъв е проблема това да стане с
влизане вътре в работното пространство на машината. Основната блокировка на
вратата за достъп до работното помещение, състояща се от вилка и контактор, не е
функционирала правилно. Блокировката била с вкарана в контактора вилка.
Имитирано е, че вратата е затворена и заключена и е можело, ако машината е в автоматичен
режим, поради тази нередност вратата към работната зона на машината да може да
бъде отворена по всяко време, без това да спре работата на машината в
автоматичен режим. Според фирмата за ремонт аварията за непълно отваряне на вратичката
на инструменталното помещение не спира автоматичния режим на машината.
Към момента на
злополуката е имало техническа неизправност причинена от модифициране на
машината, на заключващите механизми на вратата за достъп до работната зона,
което обстоятелство е било отразено в протокол за ремонт от 18.08.2014 г. на
„Макра“ ЕООД. Заобикалянето на системите на машината в случая са позволили
влизането в работната зона докато тя е в работен цикъл без да се изключи
захранването. Ако е имало прекъсване на веригите на блокировката или каквато и
да е друга повреда в тях то би се появил сигнал за авария. Ако не е можело
вилката да влезе в гнездото / например ако е счупена/ и контакторът да блокира
отварянето на машината, то машината е нямало да може да тръгне в автоматичен
режим. След като е в автоматичен режим вилката се блокира в контактора над
вратата и вратата не можа да бъде отворена. Отварянето на вратата става след
като се изключи автоматичния режим и се премине на ръчен режим и се натисне
бутон за деблокиране на вилката на вратата и тогава вратата може да се издърпа
и да се отвори без да се изключи захранването докато машината е в ръчен режим и
би могла да изпълнява следващи операции ръчно. Ако всички механизми за защита
на машината са били в изправност, то злополука по този начин е нямало да настъпи,
тъй като при отворена врата, машината не би тръгнала автоматично след възстановяване
на нормално състояние на вътрешната врата към помещението с инструментите. Също
така докато е в автоматичен режим на работа, докато не се премине в ръчен режим
не би могло да отвори вратата към работното помещение. Освен преминаване от
автоматичен в ръчен режим, за да се отвори вратата трябва да се натисне и бутон
за деблокиране на вратата. При положение, че е налице нерегламентирана
манипулация на процесната блокировка на вратата на работното помещение,
дейностите по ремонта на вътрешните съоръжения са били компрометирани и не са
били според безопасността предвидена от производителя.Неизправността на
блокировката на вратата представлява непозволена от производителя техническа
модификация. Функциите на блокировката на външната врата на помещението за
обработка на детайлите са: 1/ да не може да се отвори вратата преди изпълняване
на поредица от действия при работа в автоматичен режим /спиране на автоматичния
режим, натискане на бутона за деблокиране на вратата и ръчно отваряне/; 2/ да
не може да се включи в работа машината в автоматичен режим преди да се затвори
вратата. В случая поради това, че блокировката на вратата е била манипулирана,
двата вида защита за безопасна работа на машината не са били изправни, т.к. е
била елиминирана функцията за забрана за отваряне на вратата на работното
помещение докато машината работи в автоматичен режим и е била елиминирана
функцията за забрана за започване на работа в автоматичен режим на машината,
ако вратата на работното помещение не е затворена и блокирана чрез задържане на
вилката в контактора за блокиране. Видно е, че вилката за блокировка е трябвало
да бъде закрепена с два болта съм корпуса /снимка 6 и 7, ст.619 гръб от Албум 1
по ДП и снимка 2.4, стр. 624 от Албум 2 от 22.08.2014г. по ДП/. Обяснението, че
вилката се е саморазвила и от двата болта, които я държат към корпуса на
машината и е останала зацепена в контактора, и не била забелязана и докладвана
тази повреда, според вещото лице е нелогично. Експертът сочи, че двата болта не
могат да се развият и паднат едновременно. Ако се развие единият от
закрепващите болтове, то вилката няма да
бъде в устойчива позиция и правилно да влиза в контактора и това би било
забелязано. Поради това счита, че блокировката на вратата умишлено е била
отстранена за улесняване на работата.
Видно от
представените от ответниците списък от 19.06.2014 г. на работниците, преминали
обучение в „Макра“ ЕООД; договор за обучение № 126/13.06.2014 г. и списък на
обучаващи, към 19.06.2014 г. С.Ю.П.е преминал в „Макра“ ЕООД обучение за работа
с техническата документация на машини Mazak, а съгласно договора за
обучение е следвало в периода 18.06.2014 г. – 29.08.2014 г. да премине обучение
по английски език – ниво В1 според Общоевропейската езикова рамка.
Видно от
представения от ответниците Правилник за
вътрешния трудов ред на „Капрони“АД
всеки от работниците има задължения за осигуряване на безопасни условия на
труд, в това число и при трудови злополуки.
Видно от
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Т.С.П.и П.В.Н.ищецът
и покойния му брат С.П. са имали много добри отношения помежду си, основани на
обич и уважение. Двамата са живели в едно домакинство, заедно със своята майка,
с изключение на периода от време от 2009 г. до 2013 г., когато С.П. е бил
студент в гр.П. и за периода от месец януари до месец март 2014 г., когато
последният е живял в домакинството на баща си. М.Й. обичал много своя по-голям
брат, искал да му подражава и винаги търсил вниманието му и помощ за подготвяне
на своите домашни. През времето, докато С.П. учил в гр.П., двамата продължили
да поддържат контактите помежду си чрез ежедневни разговори по мобилен телефон,
а през свободните от занятия дни от седмицата С.П. се прибирал у дома си в гр.К..
Смъртта на своя брат ищецът преживял изключително тежко, като дълго време
отказвал да повярва какво се е случило. Затворил се в себе си, ограничил контактите
си със свои съученици и приятели, влошил успеха и поведението си в училище,
започнал да заеква. Често молил майка си да върне батко му, защото майките
можели всичко. Първоначално след смъртта на батко си отказал да продължи да се
учи добре по математика и английски език, тъй като считал, че вече не иска да
работи същата професия като него. В един по-късен след смъртта на С.П. момент започнал да подражава изцяло на покойния си
брат, като започнал да се занимава с лека атлетика, бойни изкуства и казвал, че
щом батко му се е занимавал с нещо и той иска да постъпи по този начин.
Постоянно носил в себе си снимка на батко си, която да му напомня за него.
Съдът кредитира обсъдените свидетелски показания, които преценявайки в аспекта
на чл.172 от ГПК, намира за логични, вътрешно непротиворечиви и взаимно
кореспондиращи си, неопровергани от други събрани по делото доказателства.
От удостоверение
изх.№ 994/15.10.2020 г. на „Център за психично здраве-гр.Стара Загора“ ЕООД се
установява, че Д.М.Й. не се води на диспансерен учет към здравното заведение и
не е провеждал лечение в него.
От удостоверение
от 19.10.2020 г. на ТП на НОИ – гр.Стара Загора се установява, че за периода от
15.08.2014 г. до 15.08.2017 г. на Т.С.П.са били издадени болнични листове за
придружаване на дете до 18 –годишна възраст, отнасящи се за Д.М.Й., за времето
от 26.01.2017 г. до 02.04.2017 г., отнасящи се до счупване на горния край на
тибията и травма на четириглавия мускул и сухожилията му.
Видно от
приложените по делото приключили дела, с влязло в сила решение № 21/12.03.2018 г.
по гр.д. №1459/2017 г. по описа на ВКС е прието, че трудовата злополука със С.Ю.П.е
настъпила при съпричиняване от 25 % от негова страна, поради допусната груба
небрежност, но основната причина е неосигуряване на ефективен контрол върху
техническата изправност, профилактика и ремонт на производствените мощности и
работното оборудване, довело до използването им при неизправно състояние на
заложените от производителя системи за безопасност, което от своя страна се
дължи на поведението на лица, за които работодателя отговаря.
С решение № 178/02.01.2019
г. по гр.д.№ 4579/2017 г. по описа на ВКС е прието, че по силата на чл.297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните
правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България, като по силата на чл.299 от ГПК, забраната за пререшаемост на
разрешен с влязло в сила решение съдебен спор е приложима за всяко отделно
правоотношение обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни
са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти и по
някои от споровете вече има влязло в сила решение следва да се приеме, че
относно общите правопораждащи факти е налице по сила на пресъдено нещо.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Предявените кумулативно
обективно съединени искове са с правни основания съответно по чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като съдът намира
същите за допустими, т.к. са предявени от лице с право на иск, срещу надлежни
ответници и при наличието на правен интерес за ищеца, при липсата на
отрицателни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото му на
иск.
Изтъкнатото
от ответниците възражение, че искът е недопустим, предвид че се претендира
обезщетяването на вреди от трудова злополука, за което е налице предвиден
специален ред по КТ е неоснователно, т.к. отговорността на работодателя по
чл.200 от КТ не изключва отговорността на прекия причинител на вредата по общия
ред на чл.45 от ЗЗД /в този смисъл решение № 354/03.08.2010 г. по гр.д.№
714/2009 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС и решение № 9/02.02.2018 г. по гр.д.№
1144/2017 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС/.
Липсата на
влязла в сила присъда срещу който и да е от ответниците, с която да е била
установена вината им за настъпването на трудовата злополука, при която С.П. е
починал, също не препятства възможността отговорността им да се ангажира по
реда на чл.45 от ЗЗД, т.к. гражданският деликт не винаги съставлява
престъпление.
Разгледани
по същество съдът намира исковете за частично основателни /исковете срещу
ответника Й.С. за основателни, а исковете за солидарно осъждане на останалите
трима ответници заедно с него за неоснователни/, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Фактическият състав по чл. 45 ЗЗД включва деяние /действие или бездействие/, противоправност, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, и
вина, като по силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
Съдът намира, че макар в настоящия случай да липсва
пълен идентитет между страните по настоящото дело със страните по гр.д.№
1323/2015 г. по описа на Казанлъшки районен съд, то даденото с решение № 178/02.01.2019 г. по гр.д.№ 4579/2017 г. по
описа на ВКС разрешение относно непререшаемостта на правния спор следва да бъде
приложено и в случая, като по силата на влязлото в сила съдебно решение бъде
прието, че трудовата злополука със С.Ю.П.е настъпила поради неосигуряване на
ефективен контрол върху техническата изправност, профилактика и ремонт на
производствените мощности и работното оборудване, довело до използването им при
неизправно състояние на заложените от производителя системи за безопасност,
което от своя страна се дължи на поведението на лица, за които работодателя
отговаря, и при съпричиняване на вредите от пострадалия поради допусната от
него груба небрежност.
И при двата спора отговорността на
ответниците е основана на едни и същи правопораждащи факти, касателно настъпилата
трудова злополука и причините за това, поради което
следва да се приеме, че по отношение на общите правопораждащи факти е налице сила на пресъдено нещо. /сходни разрешения да
дадени с т.1 на ТР № 1/2015 г- по тълк.д.№ 1/2014 г та ОСТК на ВКС/
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
на 15.08.2014 г. С.Ю.П.е претърпял трудова злополука, при която е загубил
живота си. За настъпването на трудовата злополука пострадалият е допринесъл, т.к.
действайки при условията на груба небрежност е пренебрегнал своите задължения
за безопасна работа, но основната причина за настъпването на трудовата злополука е била,
че към момента на настъпването й е имало проблем с функционирането на системите
за блокировка и безопасност на машината, т.к. основната блокировка на вратата
за достъп до работното помещение, състояща се от вилка и контактор, не е функционирала
правилно. Блокировката е била с вкарана в контактора вилка,
като по този начин е било имитирано, че вратата е затворена и заключена. Поради това е било възможно, когато машината
е в автоматичен режим, вратата към работната й зона да може да бъде отворена по
всяко време, без това да спре работата на машината в автоматичен режим. Това представлявало непозволена от производителя техническа модификация, която е
била извършена умишлено с цел улесняване на работата, като не е било установено
времето на извършването и извършителят й. Именно тази
техническа неизправност на защитния механизъм на машината е позволила изобщо на
С.П. да предприеме действия по извършване на ремонта, като влезе в работната
зона на машината, нарушавайки правилата за техника на безопасност без да
премине на ръчен режим и да изключи машината, като в последствие при
възобновяване на работата на машината в автоматичен режим, същия да получи и нараняването
на главата си с летален край. Ето защо е неоснователно възражението на
ответниците, че съгласно правилника за вътрешния ред в предприятието на
“Капрони” АД отговорността при настъпването на трудова злополука винаги се
дължи на неизпълнение на трудовите задължения на пострадалия, т.к. съгласно
този вътрешен нормативен акт на работодателя и длъжностните характеристики на
четиримата ответници, всеки един от тях е имал задължение да се грижи за безопасността на лицата, които могат да пострадат
от неговите действия и бездействия.
Деянието, което е в пряка
причинно – следствена връзка с настъпването на злополуката, се изразява в бездействието
на съответните работници на „Капрони“ АД, които е следвало да отговарят за правилната експлоатация, поддържането и ефективното използване на авариралата
машина и ремонта й, както и за спазването на правилата за безопасни и
здравословни условия на труд.
Именно такива задължения съгласно трудовата си
характеристика и нормалата за производствените мощности в „Капрони“ АД е имал
ответникът Й.Т.С., който в качеството си на ръководител на звено 3105 в ОП 300
е следвало да отговаря за правилната
експлоатация, поддържането и ефективното използване на машините и съоръженията
в участъка, за ремонта им, както и за спазването на безопасните условия на
труд.
От
събраните по делото доказателства е установено, че на 15.08.2014 г. Й.Т.С. е бил на
работа в звено 3105 в ОП 300 и поради това е имал задължението да не допуска
използването на машина, която не отговаря на техническите изисквания за
безопасност. Към момента на предприемане от страна на С.П. на ремонтните
дейности по авариралата металообработваща машина, наличието на техническа
неизправност по блокировката на вратата към работното помещение е била налице,
поради което следва да се приеме, че Й.Т.С. е бездействал и не е изпълнил
трудовите си задължения, възложени му с длъжностната му характеристика и
вътрешните нормативни актове на работодателя.
Освен това той не е
изпълнил и друго свое основно задължение, вменено му с вътрешен нормативен акт
на работодателя. Съгласно нормалата за производствените мощности в „Капрони“ АД
аварийните ремонти на машините и съоръженията е следвало да бъдат извършени от
служителите на отдел „Ремонт и поддръжка“ в съответното производство, а за тези
машини и съоръжения, за които е имало сключени договори за поддръжка с външни
фирми – от последните. В случая между „Капрони“ АД и „Макра“ ЕООД е имало
сключен договор за абонаментен сервиз, съгласно който външната фирма е
извършвала не само плановите, но и текущите ремонти на машините Mazak Variaxis 500- 5XII. На 15.08.2014 г. от звено 3003 „Ремонт и поддръжка“,
част от Обособено производство 300, на работа по график са били лицата С.Н.Б.и Р.Ц.П..
Съгласно структурата на „Капрони“ АД и нормалата
за производствените мощности С.Ю.П.не
попада сред лицата, които е следвало да извършат ремонтните дейности по
авариралата машина Mazak Variaxis 500 - 5XII. Единствената хипотеза при която би могло да се
наложи С.П. да извърши ремонта е била, ако бъде предпочетено ремонта да се
извърши от ремонтния екип в ОП 300, а не от външната фирма, и С.Н.Б.и Р.Ц.П. не са компетентни да отстранят
повредата, като при това положение Й.Т.С. е имал задължението да уведоми
устно или по телефона И.Г.Й. за съдействие, а последният от своя страна е
трябвало да разпореди на подчинения си служител С.П. да извърши ремонта. В
конкретния случай по делото липсват доказателства тази уведомително –
съгласувателна процедура да е била спазена от страна на Й.Т.С.. В тази връзка е
неоснователно възражението в отговора на исковата молба, че С.П. не е изпълнил
задълженията си да уведоми прекия си ръководител или поддържащата фирма преди
да предприеме ремонта на машината, т.к. такива задължения е имал не
пострадалият, а ръководителят на звено 3105 в ОП 300 Й.С., който не е следвало
да допуска изобщо или без изрично нареждане от страна на ръководителя на отдел
„Ремонт и поддръжка“ И.Й. С.П. да предприема действия по извършването на
ремонта на авариралата машина.
Това
неизпълнение на трудовите задължения от страна Й.Т.С. представлява противоправно
бездействие, т.к. той не е изпълнил задължения, които са произтичали от
длъжностната му характеристика и от вътрешни
нормативни актове на работодателя.
Твърденията
на ищеца, че ответниците И.Г.Й., М.Г.И. и С.Д.С. също не са изпълнили свои
трудови задължения и са допринесли за настъпването на трудовата злополука със С.П.
съдът намира за неоснователни и недоказани.
От
събраните по делото доказателства се установи безспорно, че на 15.08.2014 г.
тези трима ответници са ползвали разрешен от работодателя им отпуск поради
фирмена ваканция. Същевременно по делото не са налице категорични доказателства
кога е била извършена непозволената от производителя техническа модификация на
авариралата машина Mazak Variaxis 500 - 5XII, изразяваща се в компрометиране работата на
блокировката на вратата към работната зона при работа в автоматичен режим, но е
факт, че е тя е била налице в деня на настъпване на трудовата злополука към момента,
в който С.П. е предприел извършването на ремонта. Поради това няма как да се
прецени дали някой от тях е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, които
да са в причинно-следствена връзка с настъпилата вреда. В тази връзка
неотносими, а и опровергани от събраните по делото доказателства, са
твърденията, че работодателят не е водил досиета на машините и не е съставил
графици за планови ремонти от външна лицензирана фирма. Неотносими са и
обстоятелствата, че М.И. е допуснал С.П. да остане сам на работа по време на
фирмената ваканция, без да притежава нужния опит и техническа и езикова
подготовка, за да може да извърши ремонта на машината, както и, че С.С. не е
предвидил работник – електротехник от звено 3003 към ОП 300, който да е на
работа на 15.08.2014 г. Следва да се има предвид, че трудовите задължения на И.Г.Й.,
касаещи ремонта на машините и съоръженията в предприятието на „Капрони“ АД, са били организационни и контролни, а по
делото няма данни той да е бил уведомен, че С.П. ще извършва ремонт на машина в
звено 3105 на ОП 300, която подлежи на обслужване от външна фирма. По отношение
на твърдените допуснати от М.И. неизпълнения на трудови задължения следва да се
има предвид, че пострадалият е бил дипломиран инженер по електротехника, който
е бил с призната по надлежния ред пригодност да работи като „електрончик“
в „Капрони“ АД . От своя страна И. също
не е знаел, че на 15.08.2014 г. че С.П. ще извършва ремонт на машина в звено
3105 на ОП 300, която подлежи на обслужване от външна фирма. Досежно твърдените
допуснати от С.С. нарушения следва да се има предвид, че съгласно графика той е
осигурил двама работници от звено 3003 на ОП 300, които да са на работа през
фирмената ваканция, а по делото не е доказано дали някой от тях не е бил
компетентен да извърши ремонта на машината. По отношение и на тримата не може
да се приеме, че не са изпълнили задълженията си за осигуряване на безопасни
условия на труд, т.к. не е установено на коя дата е била извършена
непозволената от производителя техническа модификация на авариралата машина Mazak Variaxis 500 - 5XII,
изразяваща се в осуетяване на работата на блокировката на вратата към работната
зона при работа в автоматичен режим, т.е. е налице вероятност това да се е
случило по време, когато всеки един от тях е ползвал отпуск и по същото време не
е носил трудови задължения.
В резултат на
посоченото по-горе противоправно бездействие на ответника Й.С. е настъпила
трудовата злополука със С.Ю.П., при която той е загубил живота си, а в резултат
на смъртта на пострадалия, на ищеца са били причинени вреди.
Налице е
причинно-следствена връзка между противоправното бездействие на ответника Й.Т.С. и претърпените от Д.Й. вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието.
Причинно-следствената връзка е налице, когато деянието
е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като
вредата закономерно да произтича от деянието.
Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата
тогава, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би
настъпила, т. е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи,
следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на
деликвента и настъпилия вредоносен резултат.
В случая ако Й.Т.С. бе изпълнил служебните си
задължения, то не би било възможно на 15.08.2014 г. операторът на авариралата
металорежеща машина да работи на нея, поради което не би възникнала нуждата от
ремонта, извършен от С.П.; дори и да е възникнала такава нужда – не би се
стигнало именно пострадалия да извършва ремонта; дори и да е следвало той да
извърши ремонта - не би имал фактическата
възможност да влезе в работната зона на машината без да я изключи от
автоматичен режим, а оттам не би се стигнало и до фаталния му край, т.к. след
отстраняване на повредата, причинила спирането на работата на машината, тя не
би възстановила автоматичния си режим на работа.
Не бе оборена презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД,
съгласно която вината на деликвента се предполага до доказване на противното,
поради което съдът приема, че Й.С. не е изпълнил трудовите си задължения поради
допусната от него небрежност.
Съдът приема, че в
резултат на противоправното бездействие на Й.Т.С. е настъпила трудовата злополука с брата на ищеца, причинила смъртта му, в
следствие на което Д.Й. е изпитал емоционални и психически страдания, т.е. били
са му причинени неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда.
Като неоснователно
съдът приема възражението на ответниците, че между Д.Й. и С.П. не е имало
изградена трайна и дълбока емоционална връзка, поради което ищецът не е изпитал
сериозни морални болки и страдания в резултат на смъртта на своя брат.
От събраните по
делото гласни доказателства /показанията на свидетелите Т.С.П.и П.В.Н./ безспорно е установено, че двамата
братя са живели в съвместно домакинство със своята майка, с изключение на
периода от време на следването на С.П. в гр.П., като независимо от разликата
във възрастта двамата са изградили силна връзка помежду си, основана на
емоционална привързаност и дълбока обич. В лицето на своя по-голям брат Д.Й. е имал добър приятел и модел за подражание в живота, на който е можел
да разчита за подкрепа. Обстоятелството, че двамата не са живели за период от
четири години в едно домакинство, не обосновава обратния извод, т.к. дори и
през този период от време те са поддържали редовно ежедневни контакти чрез
телефонни разговори, а освен това С.П. редовно се е прибирал у дома през свободните
си от занатия дни. Възражението, че към момента на смъртта на брат си Д.Й. е
бил много малък и не е осъзнавал какво се е случило също е неоснователно, т.к.
тогава той е бил на дванадесет години, т.е. осъзната възраст, в която вече е
имал изградени стабилни емоционални връзки със своите близки и роднини и
изградени, макар и на едно начално ниво, ценностна система и мироглед.
Ето защо съдът
приема, че предвид родствената си връзка
и наличието на изградена трайна и
дълбока емоционална връзка с покойния си брат, Д.М.Й. попада сред кръга от
активно-легитимирани лица, които имат право на обезщетение за причинените им от
смъртта на С.П. неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Утвърденото в съдебната практика
разбиране е, че справедливостта не е абстрактна категория, а преценката следва
да се прави във всеки конкретен случай въз основа на всички обстоятелства,
имащи значение за размера на вредите. Такива обстоятелства представляват вида и
степента на болките и страданията, тяхната продължителност и интензитет, вида и
характера на увреждането и други,
в това число икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, която има значение за
обществено-оправданата мярка за справедливост.
В настоящия
случай като взе предвид изпитаните от ищеца душевни болки и страдания, които приема за интензивни предвид
характера на увреждащото деяние – смъртта на близък роднина и член на
семейството, продължителността на търпенето им, необратимият характер на увреждането, социално-икономическите
условия в Република България през 2014 година, определени на база минималната
работна заплата и общия доход на домакинствата, съгласно статистиката на НСИ,
то съдът намира, че исковата претенция за присъждането на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е основателна до пълния предявен размер от 50 000,00
лв., поради което следва да бъде уважена изцяло.
Неоснователно е възражението, че не е доказано ищецът да е изпитал сериозни морални болки и страдания в резултат на
смъртта на своя брат.
В действителност по делото не са ангажирани доказателства чрез представяне на медицински документи, които да установяват влошаване на психическия и неврологичния статус на Д.М. Й. в периода от време след смъртта на С.П..
Доказването
на релевантните за спора факти представлява съвкупност от процесуалните
действия на съда и на страните, насочени към разкриване на обективната истина,
а предмет на доказване са фактите от действителността и връзките между тях,
като с помощта на житейския опит, правилата от отделните клонове на науката,
професиите, изкуството и техниката се разкриват връзките между отделните факти.
По този
начин понякога и без необходимостта от нарочни доказателства, посредством
логически извод се разкрива наличието на явленията в действителността.
Именно
поради това, при наличието на доказаните конкретни отношения между ищеца и
покойния му брат, без съмнение е налице обстоятелството, че за Д.Й. са
произтекли неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани.
Искът за обезщетение за забава също се преценява за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД при непозволено увреждане
вземането за обезщетение е изискуемо от момента на деликта.
В настоящият случай претендираното от ищеца обезщетение за забава е за
периода от 13.08.2016 г. до 12.08.2019 г., като полагащото се на главницата от
50 000 лв. обезщетение за забава за този период е 15 208,34 лв.
Размерът
на дължимото обезщетение за забава на основание чл. 162 от ГПК бе изчислено по
преценка на съда с помощта на електронен калкулатор.
Върху
присъденото обезщетение за забава следва да се присъди и законната лихва за
забава, считано от датата на предявяване на иска-14.08.2019 г. до окончателното
й изплащане.
С оглед на
изложените съображения съдът намира, че следва да бъдат уважени предявените
срещу ответника Й.Т.С. искове, а следва да бъдат отхвърлени предявените искове
срещу ответниците И.Г.Й., М.Г.И. и С.Д.С. за солидарното им осъждане заедно с Й.Т.С..
Относно
разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от
страните има право на разноски по съразмерност на уважената/отхвърлената част
от исковете, т.е. ищецът има право на разноски за уважените срещу ответника Й.Т.С. искове, а ответниците И.Г.Й., М.Г.И. и С.Д.С.
имат право на разноски за отхвърлените искове, предявени срещу тях .
С оглед на представените доказателства за платени държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 1 977 лв., съответстващи на една четвърт от общия
размер на заплатените суми.
С оглед на
представените доказателства за платени адвокатско възнаграждение и държавни
такси, в полза на тримата ответници следва да се присъдят разноски в размер на
3 011,25 лв.,
съответстващи на три четвърти от общия размер на заплатените суми.
При
определяне на разноските и на двете страни не са включени платените от тях суми
за депозити за призоваване на свидетели, т.к. същите не са били платени като
възнаграждения и подлежат на възстановяване по реда на чл.82 от ГПК.
При
определяне на разноските на ответниците не е включена платената от тях и
включена в списъка за разноските държавна такса в производството по частна
жалба, т.к. същата е подлежала на
присъждане по реда на чл.81 от ГПК в производството пред въззивния съд .
Водим от
изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД Й.Т.С., ЕГН – **********, с адрес: *** да заплати на Д.М.Й., ЕГН – **********,
с адрес: *** сумата от 50 000 лв.
/ петдесет хиляди лева/, съставляваща обезщетение за причинените му от
непозволено увреждане на 15.08.2014 г. неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 14.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Й.Т.С., ЕГН – **********, с адрес: *** да заплати на Д.М.Й., ЕГН – **********,
с адрес: *** сумата от 15 208,34 лв. / петнадесет хиляди двеста и осем лева и тридесет и четири стотинки/,
съставляваща обезщетение за забава върху главницата от 50 000 лв. за
периода от 12.08.2016 г. до 13.08.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д.М.Й.,
ЕГН – **********, с адрес: *** срещу И.Г.Й., ЕГН – **********, с адрес: ***, М.Г.И.,
ЕГН – **********, с адрес: *** и С.Д.С., ЕГН – **********, с адрес: *** искове
по чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които се претендира солидарно да
заплатят с Й.Т.С., ЕГН – **********, с
адрес: *** сумите съответно от 50 000 лв. / петдесет хиляди лева/,
съставляваща обезщетение за причинените му от непозволено увреждане на
15.08.2014 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея и от 15 208,34 лв. /петнадесет хиляди двеста и осем лева и тридесет и
четири стотинки/, съставляваща обезщетение за забава върху главницата от
50 000 лв. за периода от 12.08.2016 г. до 13.08.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Й.Т.С., ЕГН – **********,
с адрес: *** да заплати на Д.М.Й.,
ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 1 977 лв. /хиляда деветстотин
седемдесет и седем лева./ -
съдебно-деловодни разноски по съразмерност на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Д.М.Й., ЕГН – **********,
с адрес: *** да заплати И.Г.Й.,
ЕГН – **********, с адрес: ***, М.Г.И., ЕГН – **********, с адрес: *** и С.Д.С.,
ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 3
011,25 лв. /три хиляда и единадесет лева и двадесет и пет стотинки/ -
съдебно-деловодни разноски по съразмерност на уважената част от исковете.
Решението
е постановено при участието на „Капрони“ АД, ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление: гр.К., ул.“Генерал Столетов“ № 45, представлявано от
законния си представител Любомир Дянков И.-изпълнителен директор като трето
лице-помагач на страната на ответниците И.Г.Й., М.Г.И., С.Д.С. и Й.Т.С..
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - П. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/