МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА,ПОСТАНОВЕНА ОТ ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ НА 17.03.2016 ГОДИНА ПО ВНОХД № 177/2016
ГОДИНА
Въззивното
производство е образувано по протест на
ВРП и жалба на адв.П. като повереник на частния обвинител П.А.Д., срещу
присъдата на ВРС-44-ти състав,постановена на 18.12.2015 година по НОХД №
1135/2015 година,с която подсъдимият Н.М.И. е признат за виновен в това,че на
17.04.2014 година в гр.Варна противозаконно присвоил чужда движима вещ ,която
владеел-л.а.м.”Мицубиши Колт” с рег.№ В 04 52 РР на стойност 1395
лева,собственост на П.Д.,като присвоеното имущество е внесено до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд-престъпление по чл.206 ал.6 НК,поради което и на основание чл.78 а ал.1 НК подсъдимият е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 2 000 лева.
На
основание чл.304 НПК подсъдимият И. е оправдан по първоначално възведеното
обвинение за престъпление по чл.206 ал.1 НК.
В
протеста,поддържан и в съдебно заседание се предлага присъдата да бъде отменена
като незаконосъобразна,като подсъдимият бъде признат за виновен и осъден за
извършеното престъпление по чл.206 ал.1 НК,доколкото не са налице предпоставките
на разпоредбата на ал.6 на чл.206 НК.
В
жалбата,поддържана и в съдебно заседание се моли подсъдимият да бъде осъден по
първоначално възведеното обвинение,доколкото на пострадалия не са възстановени
изцяло щетите от така извършеното престъпление.
Защитникът на подсъдимия счита,че
присъдата като законосъобразна следва да бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимият И.
моли присъдата на ВРС да бъде потвърдена.
Съдът,след като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото доказателства,както и при извършената на
основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка,намери за установено
следното:
Св.Д. си закупил л.а.”Мицубиши Колт”
през 2011 година за сума в размер на 3 500 лева,регистрирал го и го
управлявал до м.07.2011 година, когато препърпял ПТП.Тогава били нанесени
повреди по предната част на колата-спукана предна броня,спукан
радиатор,изкривен преден капак.
След случилото се свидетелят оставил
колата паркирана пред дома си.
Към този момент св.Д. и подс.-И.
поддържали приятелски отношения.
През месец 09.2013 година свидетелят
предоставил л.а. на подс.И. с първоначална уговорка последният да извърши
ремонт и след това да управлява МПС.Малко по-късно обаче двамата се разбрали в
срок от 2 седмици подсъдимият да закупи л.а. като заплати на свидетеля сума в
размер на 1 800 лева.Още преди заплащането свидетелят дал на подс.И. двата
броя талони, документ за платена застраховка гражданска отговорност,както и
ключовете на колата.Следвало след предаване на сумата сделката по прехвърляне
на собствеността на л.а.да бъде оформена по законоустановения ред.
Междувременно МПС било преместено на
паркинг на ул.”Дубровник” и реално от този момент било във владение на
подсъдимия.
До м.04.2014 година при провеждани разговори
подсъдимият непрекъснато молил да бъде удължаван срока за запращане на
сумата,защото имал финансови затруднения и свидетелят се съгласявал с това.При
последния проведен разговор подс.И. казал,че колата се намира гараж и започва
да я “стяга”,след което и за период от около 2 месеца опитите на свидетеля да
се свърже по телефона с него останали безуспешни.
В нито един момент обаче св.Д. не е
давал съгласие подсъдимият да се разпорежда с колата.
Въпреки това в средата на м.04.2014
година подсъдимият първоначално се свързал по телефона,а след това и провел
среща със св.Николов ,който имал фирма за продажба на части и на употребявани
автомобили.На 16.04.2014 година свидетелят отишъл на място,огледал колата
,която вече била без гуми и джанти впоследствие и след като подсъдимият предал
документите на колата бил съставен и протокол за приемане на МПС.
При тези срещи и уговорки подсъдимият
обяснил,че документите за л.а. са на името на негов приятел,който обаче е
съгласен колата да бъде бракувана.След като заплатил на подсъдимия сума в
размер на 350 лева св.Николов натоварил колата на платформа и я закарал до
автоморгата си.
На 11.06.2014 година св.Д. заедно с
баща си отишъл в автоморгата в с.Каменар,собственост на св.Николов,при което
двамата случайно видяли,че л.а. на П.Д. е там в много лошо състояние.
Св.Д. незабавно подал сигнал до Второ
РУ МВР-Варна.
На 01.08.2014 година Н.И. бил разпитан
като “свидетел” ,а на 23.02.2015 година бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.206 ал.1 НК.
По досъдебното производство била
изготвена оценителна експертиза,която определила,че стойността на
МПС-то,регистрирано за пръв път през 1999 година и при 95 % изхабяване възлиза
на 1395 лева.
На 23.02.2015 година при предявяване на
разследването Н.И. и неговият защитник заявили:”Желаем да върнем процесния
автомобил на собственика му като поемам ангажимента да бъде доставен пред дома
му, заедно с всички документи и ключовете на автомобила”.
При разследването Н.И. е отказал да
даде обяснения,в съдебно заседание пред ВРС само е заявил,че разбира
обвинението и че иска и има готовност да предаде документите и ключовете на
лекия автомобил.
При така установената фактическа
обстановка законосъобразно ВРС е приел, че деянието е съставомерно по чл.206 НК.
Единствения спорен момент по делото е
дали реално е възстановено присвоеното имущество,а оттам-приложима ли е
разпоредбата на чл.206 ал.6 НК,в какъвто смисъл е и постановеният от първата
инстанция съдебен акт.
За да се произнесе по така подадените
протест и жалба от частния обвинител,а и в изпълнение задълженията на
въззивната инстанция по смисъла на чл.313 и чл.314 НПК,настоящият състав намира
за необходимо да проследи в хронологичен ред начина,по който е процедирал
ВРС,при което констатира следното:
1.Делото е било насрочено за
предварително изслушване на 08.05.2015 година.Тогава подсъдимият И. е заявил,че
иска да възстанови щетите на пострадалия,поради което моли делото да се отложи
за друга дата,за да върне автомобила.Адв.П. като представител на Д. се е
противопоставил като е посочил,че пострадалият не е склонен да получи
автомобила,понеже техническото състояние не отговаря на това,което е било към
момента на предаване на колата във владение на подсъдимия.
Без да изслуша становища за това ще се
провежда ли процедура по чл.371 т.1 или т.2 НПК съдът е отложил делото
неоснователно,доколкото още от 01.08.2014 година Н.И. е бил призован и разпитан
по досъдебното производство,поради което е имал възможност да възстанови щетите
за период от 10 месеца,но не е сторил това.
2.В следващото съдебно заседание по
депозирана молба пострадалият е бил конституиран като частен обвинител по
делото.
Същевременно не е бил приет за
съвместно разглеждане предявеният от него граждански иск.
Мотивите на съда са изцяло
незаконосъобразни и се изразяват в следното:
-първо-била изразена неколкократно
готовност от страна на подсъдимия да възстанови инкриминираната вещ и
-второ-приемането на гражданския иск за
съвместно разглеждане сериозно щяло да затрудни наказателния процес.
Изобщо не се нуждае от коментар
доводът,относно бъдещи несигурни намерения на подсъдимия,за когото периодът от
над 10 месеца не е бил достатъчен да реализира изявленията си да обезщети
пострадалия,като не е сторил това дори и за времето между двете съдебни
заседания при изрично дадена му от съда възможност да стори това.
Делото е изключително елементарно за
разглеждане и решаване и безспорно гражданският иск по никакъв начин не би
затруднил правораздавателната дейност на съда.Нещо повече-ако е имало
последващи затруднения те са в резултат единствено и само на действията на
съдебния състав,които ще бъдат коментирани подробно в настоящите мотиви.
3.Още на 14.05.2015 година
съдебно-оценителната експертиза изготвена по досъдебното производство е била
приобщена към доказателствата по делото.
На 15.07.2015 година след разпит на
св.Николов при който фактологията по делото не е претърпяла никаква
промяна,съдът по свой почин е назначил комплексна автотехническа и оценителна
експертиза,която да бъде изготвена след изрично указание на съда вещите лица
лично за направят оглед на л.а. намиращ се в автоморгата.Прави впечатление,че
задачите са единствено и само да се установи,какво е състоянието на вещта към
този момент с акцентиране”дали този автомобил може да се движи на собствен ход
при условие,че му бъдат поставени гуми…в какво техническо състояние се намира
двигателя на автомобила” .Такава експертиза разбира се не е от значение за
решаване на делото,доколкото би дала заключение за състоянието на вещта към
м.07.2015 година,а не-към м.09.2013 година,когато колата е била предадена във
владение на подсъдимия.
Два месеца по-късно-на 03.09.2015
година и на 28.09.2015 година съдът в закрити заседания е променил
определението си от съдебно заседание.На практика той вече е разделил
експертизата на две части.При двете определения разбира се е изрично
отразено,че експертизите следва да посочат състоянието
на колата към момента на изготвяне на заключенията.
Изготвени са и са приложени две отделни
експертизи,които са изслушани поотделно в съдебното заседание,проведено на
04.11.2015 година.И двете са приети ,а впоследствие-и кредитирани като
доказателства по делото,въпреки фрапиращите разлики в тях.Така например
в.л.Ганчев счита,че двигателят може да работи и е работил безотказно,а
в.л.Ангелов-че това е невъзможно без ремонт на бендикса.Настоящият съдебен
състав обаче не счита,че следва да коментира експертизите,доколкото те нямат
никакво значение за решаване на делото по същество.
4.Във всяко съдебно заседание са
правени нееднократни опити от страна на защитника на подсъдимия в
насока-пострадалият и неговия повереник
да “склонят” и да приемат вещта,като това да се счита за възстановяване
на щетите.
Това е направено и в заседанието на
04.11.2015 година.
Към този момент е депозирал показания
единственият свидетел,на чийто разпит държат страните, изслушани са и двете
експертизи,служебно назначени от съда.Следователно са събрани всички
доказателства,за които е преценено, че са от значение за решаване на делото и
би следвало да се пристъпи към съдебните прения.
Вместо това съдът отново сам и служебно
е преценил,че следва да изземе като веществено доказателство лекия
автомобил,защото се касае за вещ и”…нейното приобщаване към доказателствената
съвкупност по делото със сигурност би допринесло за разкриване в пълнота на
обективната истина по случая.”
Приобщаването безспорно не е от никакво
значение за “разкриване на обективната истина”,но е ясно че по този начин и
вече като веществено доказателство колата ще бъде върната от съда на
собственика въпреки неговото несъгласие изразявано многократно с оглед
обстоятелството,че вещта вече практически е с минимална стойност/ 450 лева
съгласно втората експертиза/.
Следва ново отлагане на делото.
На 13.11.2015 година съдебният състав,секретарят
и св.Николов подписват протоколно определение,че л.а. се изземва от
автоморгата.
Същия ден с друг протокол подписан от
същите лица колата се оставя пак на отговорно пазене в същата автоморга.
Едва на 18.12.2015 година без събирането на други
доказателства съдебното следствие е приключено,изслушани са пледоариите и съдът
е постановил присъда,с която е осъдил подсъдимия И. за престъпление по чл.206
ал.6 НК и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.206 ал.1 НК.
Възприетата
квалификация на деянието в така постановения съдебен акт противоречи на нормата
на закона,на теорията и на изключително обширната и абсолютно непротиворечива
практика на ВСК на РБ,защото:
-от приложената по досъдебното производство
оценителна експертиза се установява,че стойността на вещта към момента на
предаване на колата на подсъдимия възлиза на 1395 лева.Тя е приложена към
доказателствата по делото без изслушване на експерта,в нито един момент страна
по делото не оспорва това заключение.Нещо повече-в мотивите на съда тази
експертиза изобщо не се коментира,още по-малко
е видно тя да не се възприема на база на някакви правни
доводи.Напротив-тази оценка е отразена в присъдата,с която съдът приема,че
л.а.м.”Мицубиши Колт” собственост на Д. е на стойност 1395 лева.При това следва
да се има предвид,че не съществуват основания да се приеме,че тази стойност е
завишена.Това е така,защото вещото лице е дало много висок процент на
изхабяване-95 % включително и предвид наличните повреди от ПТП-то,а освен това
са събрани доказателства,че в предходен момент уговорката е била подсъдимият да
закупи колата като заплати на Д. сума в размер на 1 800 лева.
-не съществува никаква възможност да се
приеме,че е налице възстановяване на щетите при условие ,че се връща л.а. вече
с минимална стойност-450 лева-видно от заключението на назначената от съда експертиза, която е
възприета изцяло и коментирана в
мотивите на ВРС.
Допълнителното изхабяване и последвали
щети по л.а. са в резултат единствено и само на неправомерното поведение на
подсъдимия,който е владеел вещта,допуснал е да бъде на практика
безстопанствена, при което са били откраднати гумите и джантите.Той по своя
воля и срещу получена парична сума я предал в автоморгата ,при което колата е
пострадала от наводнение,изгубени са били части и др.
Абсолютно недопустимо е в тежест на
пострадалия да са неблагоприятните в материално отношение последици от
престъпното поведение на подс.И.,както и самият подсъдим да бъде реално
облагодетелстван с приложението на
по-леко наказуема правна норма,след като на практика са възстановени около 1/3
от реално причинените щети.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира,че така
постановеният съдебен акт следва да бъде отменен ,като счита за доказано по
безспорен начин,че подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.206 ал.1 НК и го призна за виновен в извършването на това
престъпление,за което е имало обвинение пред първата инстанция.
При определяне на наказанието бяха
отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, възстановяването на минимална част от причинените щети.Той не е
съдействал за разкриването на обективната истина,проявил е упоритост за
постигане на набелязаната престъпна цел.
При тези данни съдът счете,че следва да
наложи наказание лишаване от свобода за минимално предвидения в правната норма
срок ,а именно-1 година лишаване от свобода.За поправянето и превъзпитаването
на подсъдимия не е необходимо той да бъде изолиран от обществото,поради което и
на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определената санцкия отлага с
минимален изпитателен срок-3 години.
Съдът намира,че с така наложеното
наказание могат да се постигнат целите,визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
При извършената на основание чл.313 и
чл.314 НПК цялостна служебна проверка,освен вече изложеното в
мотивите,въззивният съд констатира и следното:
Делото е изключително елементарно и от
фактическа,и от правна страна.Вместо да го разгледа и реши в максимум две
съдебни заседание ВРС е забавил напълно неоснователно реализирането на
наказателна репресия за период от почти 10 месеца.
Преди да постанови новата присъда ВОС
внимателно анализира поредицата от несъобразени със закона действия на първата
инстанция,за да прецени дали не са били налице основанията на чл.29 ал.2 НПК
,което е абсолютна пречка този съдебен състав да участва в разглеждането на
делото,още повече ,че отвод е направил повереникът на пострадалия още в
съдебното заседание,проведено на
14.05.2015 година,по повод незаконосъобразното произнасяне по
гражданския иск.
Безспорно е,че се касае за поредица от
действия открито насочени към предоставянето на подсъдимия на възможност да се
ползва от привилегирования състав на чл.206 ал.6 НК.Същевременно не са налице хипотезите,предвидени
в чл.348 ал.3 НК,които са основание да бъде отменена присъдата и делото да се
върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Направени са неблагоприятни констатации за
непрецизна а отчасти-и незаконосъобразна работа на съда по делото.ВОС обаче
счита,че това е в резултат единствено и само на минималния стаж и още недостатъчния опит на съдията от ВРС.
Същевременно и в рамките на служебната
проверка въззивната инстанция счита за абсолютно необходимо да отбележи и
следното:
В така изготвените мотиви се съдържат
констатации за ”поведението “ на пострадалия,които са недопустими.
Трикратно съдията укорява свидетеля ,че
“…по принцип едно подобно поведение на частния обвинител “връзва” ръцете на
прокуратурата и на съда и осуетява всякаква възможност да се приложат
привилегированите състави…”.Укорите продължават в насока,че отказът на Д. да
приеме вещ,която на практика е без стойност
е”…съдът обаче не намира за правилно и коректно едно подобно процесуално
поведение….Съдът не приема за законосъобразна позицията на частния
обвинител…който на няколко пъти отказа да получи вещта…” и други в този смисъл.
Настоящият съдебен състав счита,че
подобни изрази и укори по отношение на пострадалия са неуместни и създават
/вероятно неоснователно/ съмнение за действително некоректно отношение на
съдията към пострадалото от престъплението лице.
Никой и никога не може да вмени в
задължение-морално и законово на пострадалия да се грижи и защитава интересите
на подсъдимия и да преценява позицията си с цел-настъпване на благоприятни
последици за извършителя или улесняване работата на съда. По принцип не би
следвало един съдия да коментира така недоброжелателно поведението на страна по
делото,защото даже и само използването на подобни изрази е достатъчно да компрометира
един постановен съдебен акт.Излагането на мотивите следва да става
професионално и напълно обективно,без изразяване на симпатии или антипатии към
участниците в процеса.
След като ВОС коментира доводите на
съда ,счита за абсолютно задължително да акцентира и върху други,изключително
озадачаващи съждения на първата инстанция.
Явно
за да мотивира абсолютно незащитимите си възгледи относно приетата
незаконосъобразна квалификация на деянието,съдията с пространни съждения е
поставил акцент върху гражданско-правните отношения подсъдим-пострадал.
Становището,че:”…още веднъж съдът
застъпва позицията си,че техническото състояние на автомобила в момента на
предаването му във владение на подсъдимия и техническото му състояние към
момента на приключване на съдебното следствие и постановяване на присъдата
следва да бъдат обстойно изследвани в едно бъдещо исково производство по реда
на ГПК ” е изложено няколкократно.
Това разбира се е абсолютно погрешно.
Не става ясно в кой момент съдията е
направил този извод.
Ако това беше становището на съдебния
състав в един по-ранен момент,то не става ясно поради каква причина и по почин
на съда са назначени двете експертизи,които безспорно изследват само
техническото състояние и стойността на автомобила към момента на провеждане на
съдебното следствие.
При това стойността на реално
причинената щета е от съществено значение,за да се прецени наказателно-правен
въпрос,а именно- дали при връщане на похабена вещ с 1/3 остатъчна стойност
следва да се приеме възстановяване на щетите по смисъла на закона и това да има
за последица квалификация на деянието по
чл.206 ал.6 НК.
А това е всъщност е основния и
единствено спорен въпрос по делото.
По съображенията,изложени в настоящите
мотиви,съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: