РЕШЕНИЕ
№ 2482
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501502 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 12571 от 10.11.2022 г. на СРС по гр. д. № 42865/2021 г. по описа на СРС,
58 състав са уважени предявените обективно и кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД от ЕТ „АБВ И.С. – В.К.“, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „*******,
представлявано от управителя В.И.К., действащ чрез адвокат Х. М. Г. от САК, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „А. *******. срещу „ВИ – ******* Х.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ж.к. Витоша, ул. „ВЕЦ - С.“ №
999, представлявано и управлявано от изпълнителния директор В.А.С., с което е признато за
установено, че ответникът ДЪЛЖИ НА на ищеца сумите, както следва: сумата от 11 861,43
лева, представляваща възнаграждение по Договор за изработка №1104/04.03.2020 год.,
ведно със законната лихва за забава за периода от 11.02.2021 год. до окончателното
изплащане на сумата, като искът е ОТХВЪРЛЕН за разликата над пълния предявен размер
от 12 461,43 лева поради ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 600 лева, представляваща насрещно
вземане по чл.92 ЗЗД; сумата от 1 246,14 лева, представляваща неустойка за забава на
основание чл. 8 от Договор за изработка №1104/04.03.2020 год. Ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 2 437,50 лева. В
тази част решението е поправено по реда на чл.247 от ГПК по подадена молба за поправка
1
на очевидна фактическа грешка от 18.11.2022 год. с Решение №13554 от 25.11.2022 год.
В срокът по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба срещу решението е подадена от
ответника „ВИ – ******* Х.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, ж.к. Витоша, ул. „ВЕЦ - С.“ № 999, представлявано и управлявано от
изпълнителния директор В.А.С., който обжалва решението на СРС като неправилно,
необсновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорва изводите на съда, че по делото е установено от ищеца при условията на
пълно и главно доказване точно и надлежно изпълнение на задълженията му по договора,
като оспорва и ответникът чрез каквито и да е лица да е предприемал действия по приемане
на работата. Поддържа възраженията относно навременно изпълнение и удължаване на
срока по договора, които е заявил в отговора на исковата молба. Оспорва отхвърлянето на
възражението му за прихващане със сумата, която е заплатил за да се премахне тапицерията
и отстранят недостатъците по изработеното от ищеца. Твърди неизпълнение в тази връзка от
страна на последния. Отново констатира несъответствието в отразеното в протоколите.
Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което изцяло да уважи
претенциите на ищеца. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
от ищеца ЕТ „АБВ И С. – В.К.“, с която въззивната жалба се оспорва като недоказана и
необоснована, а обжалваното решение поддържа като правилно и законосъобразно. Моли
съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба да остави без уважение. Претендира разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ЕТ „АБВ И С. – В.К.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „*******, представлявано от управителя В.И.К., действащ чрез
адвокат Х. М. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „А. *******. е предявил иск за
установяване по реда на чл. 422 ГПК против „ВИ – ******* Х.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ж.к. Витоша, ул. „ВЕЦ - С.“ №
999, представлявано и управлявано от изпълнителния директор В.А.С. на задължение по чл.
266 ЗЗД в размер на 12 461, 43 лв., което се твърди като дължимо по договор за изработка №
1104/2020/04.03.2020 г., ведно със законна лихва от 11.02.2021 г. до изплащане на вземането,
както и задължение в размер на 1246, 14 лв., претендирано като неустойка по т. 8 от
договора. Твърди се, че ответникът му възложил изработването, със собствени на
изпълнителя материали и средства, както и ремонтиране на обзавеждане на Вила Амброзия
2
в Черноморец, което ищецът следвало да извърши до 24.04.2020 г., при уговорено
възнаграждение общо в размер на 62 307, 14 лева, платимо на 3 вноски. Твърди да е
свършил възложената работа, както и че крайният срок бил продължен до 30.4.2020 г.
Издадени били 3 фактури, като се твърди, фактура № 1377/05.05.2020 г. за финалното
плащане не е платена, като сочи, че от нея са приспаднати авансовите плащания, извършени
от ответника. Счита, че според договора в 3-дневен срок от завършването на поръчката
цялото възнаграждение е следвало да бъде платено, поради което и претендира на основание
чл. 8 от договора, неустойка за просрочие в размер на 10 % от остатъка неплатено
възнаграждение, за период 01.05.2020 г. - 09.02.2021 г.
Ответникът в срока за отговор, не оспорва сключването на договора за изработка, но
сочи, че: изпълнителят не e спазил посочения в договора срок за изпълнение, не e предал
предмета по договора, не e поканил поръчващия за приемане на работата; ответникът е
извършил двете авансови плащания по договора преди доставката и монтирането на
стоката; оспорва твърдението на ищеца, че стоката е приета (за което ищецът сочи, че е
представил приемо - предавателни протоколи), като сочи, че представените документи не са
подписани от представител на ответника. Сочи, че в протоколите, като лице, което е приело
стоката, е посочен В.С., като оспорва подписът да е положен от него. Прави изявление, че се
противопоставя, на основание чл. 301 ТЗ на действията на лицата, които, без представителна
власт за ответника, са приели работата; невярно е твърдението на ищеца, че възложителят се
е съгласил с продължаване срока на договора, във връзка с което ответникът сочи, че
електронният адрес за комуникация не е негов, а по договора е посочен пощенски адрес.
Оспорва да е получил уведомлението от 30.4.2020 г., не го е получавал, и сочи, че същото е
едностранно. Твърди, че ищецът не го е поканил да приеме работата, не е налице приемане.
Счита, че не е в забава, затова не дължи и неустойка.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 04.03.2020 г са сключили писмен договор за изработка и ремонт на
мебелно обзавеждане на Вила Амброзия по оферта от 20.01.2020 г, при уговорката работата
да се свърши от ищеца с негови материали и средства, и уговорено общо възнаграждение от
62 307, 14 лева с ДДС, платимо на 3 вноски – 31 153, 57 авансово при потвърждение на
поръчката, 18 692, 14 лева при изработени изделия, платимо преди извършване на монтаж и
12 461, 43 лева - остатък, финално плащане в срок 3 работни дни след извършване на
монтажа и приемане на работата. Не се оспорва и фактът, че ответникът е заплатил първите
две възнаграждения по фактури с № 1352/09.03.2020 г. и № 1369/16.04.2020 г.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е подаден в срок и е допустим, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
3
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а
по отношение на неговата правилност съдът намира, че същото е частично правилно.
Съображенията за това са следните.
Въззивният съд, като има предвид предмета /правата и задълженията/ на сключения
между страните Договор за изработка от 04.03.2020 год., намира, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и
сл. от ЗЗД, като ищецът е възложител по него, а ответникът - изпълнител. Договорът за
изработка е двустранен, възмезден и консенсуален, от който възникват права и задължения
за всяка от страните. По тази причина изпълнението на задължението на едната страна е
функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Съгласно
легалната дефиниция на договора в чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да плати възнаграждение. Изпълнителят е задължен за доброто качество на
изработеното, ако работи със свой материал – чл. 261, ал. 2 ЗЗД. Той дължи на поръчващия
един резултат /една завършена работа/.
За да се уважи искът по чл. 266, ал.1 ЗЗД, следва да се установи, че между страните е
налице договор за изработка с договорения между страните предмет, както и че ищецът е
изпълнил задължението си да ги достави и монтира на уговорения обект, която работа е
била приета от ответника и е останала неплатена част от уговореното възнаграждение в
претендирания размер. Ищецът основава претенцията си срещу ответното дружество на
твърдението, че е налице неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на
възнаграждението за възложените от ответника и извършени от ищеца услуги за охрана на
имуществото, очертано по граници и обхват в сключения договор през процесния период.
Следователно успешното провеждане на предявения иск предполага, на първо място,
установяването на сключен с ответника договор с твърдяното съдържание, размера на
договореното възнаграждение, както и че ищецът е изпълнил задълженията си по договора,
тъй като само в този случай изпълнителят би имал право на възнаграждение.
При предявен иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимото
възнаграждение по договор за изработка в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответника, съществуването на валиден договор за
изработка, със съдържанието, посочено в исковата молба, както и че ищецът е извършил
възложената му от ответника работа, при което за ответника е възникнало задължението за
плащане на уговорената цена, както и че изпълнил задълженията си по договора качествено,
а работата е приета от възложителя. В настоящия случай, ищецът следва да докаже и
надлежното удължаване на срока.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на двете авансови плащания.
Спорно между страните по делото е точното изпълнение от страна на изпълнителя - ЕТ
„АБВ И С. – В.К.“, ЕИК ******* на задълженията му по договора и валидно извършено
приемане на работата от страна на възложителя - „ВИ – ******* Х.“ ЕАД, ЕИК *******.
4
Анализирайки събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, за съда няма
съмнение, че страните са били обвързани с договор за изработка, по силата на който
ответникът е възложил на ищеца да изготви и ремонтира мебелировката за посочената в
сключения между тях договор вила, както и че същото задължение е било договорено да се
изпълни в срок до 20.04.2020 год. С договора за изработка изпълнителят се задължава да
извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните
услуги и да предаде работата на възложителя, а за изпълнителя - да приеме (одобри)
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение без ДДС на изпълнителя -
арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал.1, изр.1 ЗЗД. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от
страните може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е
изпълнила задължението си точно. В настоящия случай, претенцията на ищеца е именно за
реално изпълнение на задължението на ответника, да заплати уговореното възнаграждение.
Ответникът поддържа, че липсват убедителни писмени доказателства, обосноваващи
основателността на претенцията за заплащане на сумата, уговорена като окончателно
плащане в сключения между страните договор, която е дължима в 3 – дневен срок от
изпълнението и приемането на работата, каквито последния и във въззивната си жалба
твърди да не са налице в настоящия случай.
Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение възниква след приемане
на работата на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Установяването на изпълнената и приета работа
може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства
/приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно
подписан протокол за осъществени действия по изработката, количество и стойност и др. /,
съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Двустранно подписаният между
страните протокол за изградени, изработени и завършени мебели, в който са посочени вида
на мебелите, количеството, единичнайд цена и обща стойност на отделните изготвеното, по
своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените
видове работи /така решение № 209/20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1096/2017 г., I т. о. и
сочената в него съдебна практика/.
Приемането като правно действие представлява 1 фактическо получаване на
изработеното и 2 признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е
налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или
мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора.
Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива
възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл.
264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. Това законово предположение за одобряване е
релевантно и когато недостатъците са от категорията на тези, които не са могли да бъдат
забелязани при обикновен преглед – когато недостатъците са скрити. Открие ли ги,
възложителят е длъжен незабавно да уведоми изпълнителя, инак губи правата си.
5
Следователно, уведомяването представлява покана за съвместно проверяване твърденията
на поръчващия. Уведомлението трябва да бъде направено при приемането на работата или
веднага след откриването на недостатъците. Задължението на възложителя да направи
своите възражения във връзка с изработеното именно към посочения момент, следва от
разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, ако липсват доказателства за направени в този срок
възражения, на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД, работата следва да се счита приета. При
прегледа и приемането на работата съконтрахентите могат да подпишат протокол, в който
да удостоверят количеството на извършената работа и да определят дължимото
възнаграждение съобразно изпълнението в количествено отношение /така решение №
65/24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о. /.
В двустранно подписаните от представители на възложителя и изпълнителя протоколи
от 20.03.2020 год., 23.03.2020 год. и 22.04.2020 год. изрично е посочен вида на изготвените
мебели, отразено е количеството на изготвените мебели, единичната цена за всеки мебел и
общата стойност на изработените мебели.
При проследяване на данните, съдържащи се в разпечатки на електронна
кореспонденция помежду им, се установява, че тя е започнала на 17.02.2020 г. – преди
подписване на процесния договор за изработка от 04.03.2020 год., като към този момент
страните са обсъждали офертата, въз основа на която страните по – късно са сключили
договора за изработка. Имейли следват и от други дати на месец февруари, от които е видно,
че страните са провеждали и телефонни разговори, продължавани впоследствие по
електронна поща, при един от които като имейл за кореспонденция е посочен
*******.********* Видно от съдържащата се по делото кореспонденция, на този имейл е
следвало да се изпраща всякаква документация във връзка с офертата, договора сключен
между страните и т.н., като повторното му изпращане, респ. уточняване към изпълнителя, че
имейлите следва да се изпращат на този адрес, е изрично посочено и в имейл от 25.02.2020
год. Последвали са и няколко имейла с различни дати в хода на комуникацията между
страните, от която става ясно, че възражения и корекции по офертата на изпълнителя няма, а
са поправяни единствено клаузите в сключения между страните договор. Друго
обстоятелство, което става ясно е, че е налице технически проблем с имейла на управителя,
който не става ясно да е отстранен, тъй като на цитирания по – горе електронен адрес са
правени многократно молби от изпълнителя да препрати документацията и на управителя.
От дата 26.05.2020 год. следват два имейла, единият от имейл адрес на управителя В.С., към
който са приложени и файлове от приемо – предавателните протоколи, в който уведомява
изпълнителя, че не приема определени позиции в отчетеното като изпълнено от негова
страна, като посочва и конкретни причини за това, като предлага и възможните действия по
отстраняването на недостатъците и последиците от всеки един избран от изпълнителя
вариант, а вторият имейл е изпратен от въпросното лице М.П., който се легитимира като
мениджър на „Вила Амброзия“, като и самият имейл адрес е служебен такъв на вилата.
Последният е прикачван към кореспонденцията между възложител и изпълнител в хода на
цялата им комуникация. Освен това видно от съдържанието на имейлите, лицето З.Н. е
6
уточнявало и въпросите относно плащанията, фактурите и сроковете по договора с
изпълнителя.
Относно възражението на ответника, че не е обвързано от разписаните протоколи, тъй
като не са подписани нито от управител на дружеството, нито от упълномощено или
овластено от последния за това лице, съдът намира за неоснователно. Ответникът не
ангажира доказателства, които да опровергаят представителната власт и правомощията на
лицето, разписало процесните протоколи, да извършва действия от името на дружеството.
Напротив, електронната кореспонденция между страните, която ответникът кредитира като
достоверна за да са обоснове част от твърденията си, достатъчно ясно и категорично
показва, че лицето е действало със знанието на управителя на дружеството. Съдържанието
на представените имейли показват, че управителят е бил наясно с течащата комуникация във
връзка с уточняването параметрите на договора, конкретните уговорки, сроковете,
възнаграждението и т.н., като същите тези имейли именно той е препращал и на лицето,
подписало приемо – предавателните протоколи. Следователно, още преди получаване от
ищеца имейла с данните на М.П., ответникът е бил наясно, че последното лице осъществява
действия от името на дружеството. Електронната кореспонденция, поддържана между
изпълнителя по договора за изработка и възложителя, разпечатана на хартиен носител и
приобщена към доказателствената съвкупност по делото, по своето съдържание не е
оспорена от страните, доколкото възраженията на ответника касаят единствено
правомощията на лицето, с което е осъществявана, респ. актуалността на имейл адреса, чрез
който е осъществявана кореспонденцията, поради което следва да се приеме, че последната е
дйствително реализирана именно между съконтрахентите по договора.
Доколкото ответникът не оспорва действията, извършвани от лицето З.Н., което е
изпращало, получавало и отговаряло на имейлите от изпълнителя, придвижвало е
процедурата по изпълнение и окончателно приключване на отношенията между страните с
крайна цел постигане на уговорения резултат, за който е сключен договора, възражението
му относно неизпълнение от изпълнителя, изразяващо се в неотстраняване на констатирани
и обърнати на вниманието на последния недостатъци е неоснователно. Видно от дългата
кореспонденция помежду им, част от имейлите и то не малка част от тях, съдържат
изричното изявление, че офертата не се нуждае от корекции. Следователно, изпълнителят не
е имало как да знае точните изисквания на възложителя по конкретните недостатъци,
досежно цвят, тапицерия и т.н. Доколкото възложителят, след получаване на офертата и
запознаване със съдържанието й, не е посочил на изпълнителя конкретни изисквания откъм
цвят и тапицерия на дамаската, съответно желанието да съответства на цялостната визия на
стаите, изпълнителят не е имало как да отговори на очакванията му, с които не е запознат.
Напротив, лицето няколкократно е заявило, че офертата няма нужда от подобрения,
корекции и промени, което е индикация към изпълнителя, че работата му е надлежно
изпълнена. Дори първата инстанция да беше стигнала до обратен извод, възложителят щеше
да има на разположение единствено възможностите по чл. 265 ЗЗД, но не ида се освободи
изцяло от задължението за заплащане на възнаграждение.
7
Относно възражението за действията на М.П., съдът споделя изцяло изводите на
първата инстанция. Съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. От изпратен на 26.05.2020 г. имейл от управителя
на ответното дружество с адрес v. s. @*******-bg. com, се установява, че работата е приета
без забележки и възражения, с изключение на дамаската върху столовете, фотьойлите и
диваните. Посоченият имейл е изпратен в отговор на имейл от ищеца, в който са били
прикачени представените по делото приемо-предавателно протоколи. Най-късно в този
момент ответникът е бил запознат с действията на лицето М.П., което е подписало
протоколите и е приело работата без възражения, респективно не е оспорил същите след
узнаването за тях. В случая, при съвкупния анализ на приобщената доказателствена
съвкупност се установява, че първият момент, в който ищецът е узнал за извършеното от
негово име без представителна власт получаване на предмета на договора, предхожда
настоящото производство.
Във връзка с възраженията на ответника, налице е тълкувателна практика, съгласно
която възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане
на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се
направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна
и придобивна давност.
В конкретиката на настоящото дело релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал.
1 ЗЗД е изричното изявление на възложителя, че счита извършената дейност за съобразена с
договора, или такива конклудентни действия, от които недвусмислено следва, че е налице
мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Предвид изложеното по –
горе, процесните протоколи обвързват валидно възложителя, поради което и е налице
приемане от страна на възложителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД когато длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или обезщетение за неизпълнението. В настоящия случай, още с отговора на
исковата молба, ответникът е претендирал, че ищецът му дължи уговорената по чл.7 от
Договора за изработка от 04.03.2020 год. поради неизпълнение на задълженията в
първоначално договорения срок и невалидно извършено уведомяване за удължаването. Във
връзка с което неточно в темпорално отношение изпълнение за него се е породило
задължение да заплати уговорената неустойка. Изключение е предвидено в чл. 306, ал. 3 ТЗ,
съгласно който длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради
непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои
непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. От
събраните по делото доказателства се установява, че страните са уговорили срок за
изпълнение до 20.04.2020 год. Установява се, че изпълнението е приключило на 30.04.2020
г., като правилно първоинстанционния съд е приел, че дори извънредното положение в
страната да е от естеството да доведе до невъзможност за изпълнение от страна на
8
изпълнителя, то последния в конкретния случай не е ангажирал доказателства, че реално е
възпрепятстван от каквито и за било мерки, предприети във връзка с извънредното
положение. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме
изработеното съгласно договора. Поради това, не е налице продължаване на срока по
сключения между страните договор, а на възложителя са предоставени алтернативно
няколко възможности, посочени в чл. 265 ЗЗД, като решението на първоинстанционния съд
в тази част е правилно и се споделя от настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното, ищецът е доказал в условията на пълно и главно доказване, че
е надлежна страна по договора, което е породило правото му да получи уговореното в
договора задължение.
Поради изложените мотиви и предвид, че становищата на двете инстанции съвпадат,
настоящия състав намира, че решението, постановено от СРС е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззиваемата ЕТ „АБВ И С. – В.К.“, ЕИК ******* следва да
се присъдят направените в хода на делото разноски. Представен е списък с разноски по чл.80
от ГПК, договор за правна защита и съдействие с уговорен размер на възнаграждението и
начин на плащане, ведно с платежно нареждане за преведена въпросната сума. Предвид, че е
доказано реално заплащане на сумата от 1895,56 лева, за което е издадена и фактура, като се
взема предвид действията осъществени от процесуалния представител на ищеца, броя
проведени заседания и сложността на делото, съдът намира, че на въззиваемия следва да се
присъдят разноски в пълния претендиран размер.
По изложените мотиви, Софийският градски съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12571 от 10.11.2022 г. на СРС по гр. д. № 42865/2021 г.
по описа на СРС, 58 състав са уважени предявените обективно и кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД от ЕТ „АБВ И С. –
В.К.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул.
„*******, представлявано от управителя В.И.К., действащ чрез адвокат Х. М. Г. от САК, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „А. *******. срещу „ВИ – ******* Х.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ж.к. Витоша, ул. „ВЕЦ - С.“
№ 999, представлявано и управлявано от изпълнителния директор В.А.С., с което е признато
за установено, че ответникът ДЪЛЖИ НА на ищеца сумите, както следва: сумата от
11 861,43 лева, представляваща възнаграждение по Договор за изработка №1104/04.03.2020
год., ведно със законната лихва за забава за периода от 11.02.2021 год. до окончателното
изплащане на сумата, като искът е ОТХВЪРЛЕН за разликата над пълния предявен размер
от 12 461,43 лева поради ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 600 лева, представляваща насрещно
вземане по чл.92 ЗЗД; сумата от 1 246,14 лева, представляваща неустойка за забава на
9
основание чл. 8 от Договор за изработка №1104/04.03.2020 год.
ОСЪЖДА „ВИ – ******* Х.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, ж.к. Витоша, ул. „ВЕЦ - С.“ № 999, представлявано и
управлявано от изпълнителния директор В.А.С. да заплати на ЕТ „АБВ И С. – В.К.“, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „*******,
представлявано от управителя В.И.К., действащ чрез адвокат Х. М. Г. от САК, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „А. *******., сумата от 1895,56 лева, на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК, представляваща направени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10