РЕШЕНИЕ

   № 88

               гр.Варна, 26.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 18.04.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 156  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

С въззивна жалба Ш.В.С., ЕГН **********,*** обжалва изцяло решение № 7/12.01.2018 г. на Окръжен съд Силистра, постановено по т.д. № 62/2017 г., с което съдът е признал за установено по отношение на „Уникредит лизинг" ЕАД гр. София, ЕИК *********, че Ш.В.С. му дължи към 10.04.2013 г. сумата 48 525.92 евро, представляваща неиздължена част от главница по запис на заповед № 86216/31.10.2008 г., за която сума са издадени по ч.гр.д. № 226/2013 г. на РС – Дулово заповед за изпълнение № 148 от 11.04.2013г. и изпълнителен лист, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 48 525.92 евро, считано от 10.04.2013 г. до окончателното й изплащане, като е осъдил Ш С. да заплати на „Уникредит лизинг" ЕАД гр. София разноски по делото в размер на 5950.57 лв  и разноски за заповедното ч.гр.д. № 226/2013г. на РС – Дулово - 3576.97 лв.

Въззивникът моли за отмяна на решението изцяло и за постановяване на друго решение, с което се отхвърлят предявените срещу него искове, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В с.з. моли чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът по жалбата – „Уникредит лизинг" ЕАД гр. София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Единственото оплакване в жалбата е за погасяване по давност на вземането по записа на заповед на поемателя срещу авалиста, като същото е неоснователно.

Доколкото изпълнението по образуваното от кредитора – ищец изпълнително производство по издадената заповед за изпълнение е само предварително, тъй като все още заповедта не е стабилизирана, давност относно вземането не тече докато не се стабилизира заповедта – или след като изтече срокът за подаване на възражение по чл.414, ал.2 – ГПК, без такова да постъпи от длъжника пред заповедния съд, или при постъпило в срок възражение  -  след като влезе в сила решението по чл.422, ал.1 – ГПК, с което се уважи искът на кредитора за установяване на вземането му спрямо длъжника. В този случай се счита, че давността относно вземането е била прекъсната към датата на подаване на заявлението до заповедния съд, в случая – 10.04.2013 г., към която дата се счита предявен и искът съгласно ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. До приключване на прерастналото в исково заповедно производство давността се счита спряла на основание чл.115, б.“ж“ – ЗЗД – докато трае съдебният процес относно вземането. Само ако исковото производство бъде прекратено или искът по чл.422, ал.1 – ГПК бъде отхвърлен, давността не се счита прекъсната. Възражение за давност може да се прави в процеса по отношение период от съществуването на правото преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, но не и за период след този момент. ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е приложимо при нормално изпълнително производство, започнато въз основа на съдебно изпълнително основание – издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение, а не и за предварително изпълнение, започнато въз основа на невлязла в сила заповед за изпълнение. В първия случай давността действително не спира да тече и се прекъсва с всяко следващо изпълнително действие, от което започва да тече нова давност. Във втория случай обаче давността спира да тече, тъй като изпълнителното основание е нестабилизирано и се стабилизира едва след като се развие процесът относно съществуването на вземането, за което се отнася.

Ето защо, давността относно вземането не е текла за времето от датата на подаване на молбата за образуване /11.06.2013 г./ въз основа на заповед за изпълнение № 148 от 11.04.2013г. на Районен съд гр. Дулово по ч.гр.д. № 226/2013 г. на изпълнително дело № 20137670400821 на ЧСИ Г Г, с район на действие ОС- Силистра, с взискател - ищеца и длъжник – ответника, до датата на подаване на исковата молба по чл.422, ал.1 -  ГПК /13.04.2017 г./.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4052.40 лв. Възражението на защитата на въззивника за прекомерност на същото е неоснователно, тъй като възнаграждението е определено в минимален размер съобразно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с включен ДДС, последното - видно от договора за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №7/12.01.2018 г. на Окръжен съд Силистра, постановено по т.д. № 62/2017 г.  

ОСЪЖДА Ш.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Уникредит лизинг" ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата 4052.40 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.