Решение по дело №74/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.1 вр. чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивен протест на РП-П. и въззивна жалба на А. Т. Г. – защитник на осъдения И. Г., против Определение № 823 / 28.11.2013 год., постановено от Районен съд – Г. П. по н.о.х. дело № 997 / 2012 год., с което по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.25, вр. чл.23 от НК са групирани наложените наказание на осъдените Г. Р. К., А. В. И. и И. Г. Г..

1. С обжалваното Определение № 823 / 28.11.2013 год., постановено от Районен съд – Г. П. по н.о.х. дело № 997 / 2012 год. по реда на чл.23-25 от НК на осъдения Г. Р. К. е наложено най-тежкото измежду наказанията, наложени му с влезли в законна сила присъди по НОХД № 997/2012г., НОХД № 2159/2006г., НОХД № 98/2003г. и НОХД № 1790/2000г., в размер на най-тежкото от тях, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година”.

На основание чл.57, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. с чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на наказанието „1/една/ година лишаване от свобода” в затвор или затворническо общежитие от „Закрит” тип.

На основание чл.23, ал.2 от НК е присъединено изцяло към определеното общо най-тежко наказание 1 /една/ година „Лишаване от свобода” наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година” наложено на К. с присъда №283 от 08.03.2004г., постановена по НОХД № 98/2003г. по описа на РС – П..

На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал от определеното общо най-тежко наказание 1 /една/ година „Лишаване от свобода” изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода – в размер на 3 /три/ месеца и 25 /двадесет и пет/ дни, което е изтърпяно изцяло, съгласно пр. определение № 581/18.05.2007 г. по ч.н.д. № 44/07 г., както и изтърпяната част от наказанието “Лишаване от свобода”, наложено на К. по НОХД № 997/2012 г. по описа на РС – П., считано от 28.10.2013г. – до датата на влизане в сила на настоящия съдебен акт.

На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато и времето, през което К. е бил с МН ”Задържане под стража”, взета с определение от 29.07.2003 г. на БОС до изменението в парична гаранция съгласно определение № 804/08.10.2003г. на БОС по н.о.х.д. № 997/2012 г. по описа на РС-П..

Срещу определението в тази му част е подаден въззивен протест от РП-П.. По същество възраженията в протеста не касаят така извършеното групиране на наказанията на осъдения Г. К.. Прокурорът счита, че са налице основания за групиране и на наложените наказания на осъдения К. по НОХД № 159/1998 г. и НОХД № 424/2000 г., и двете на РС-П..

Участващият във въззивното производство представителят на О. П. - Б. поддържа протеста, но на различни основания. Същият счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая по отношение осъжданията на К. с присъди по НОХД № 159/1998г. и НОХД № 424/2000г. е настъпила абсолютна давност за изпълнение на наказанията, наложени с посочените присъди на основание чл.82 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 т.4 от НК, поради което е недопустимо да бъдат кумулирани и активирани. От друга страна се изразява становище, че са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК за активизиране на наказанието по НОХД № 424/2000 г., тъй като в изпитателния срок е извършено престъплението по НОХД № 98/2003 г. на РС-П..

Защитникът на осъдения Г. К. също счита, наказанието НОХД № 159/1998 г. от две години лишаване от свобода, не следва да се изпълнява, тъй като е погасено с изтичане на давностния срок, поради което протеста на РП-П. следва да бъде отхвърлен като е неоснователен. В същата насока са и изразените становища от защитниците на осъдените И. Г. и А. И..

2. С посоченото Определение № 823 / 28.11.2013 год., постановено от Районен съд – Г. П. по н.о.х. дело № 997 / 2012 год. са групирани и наложените наказания на осъдения А. В. И., като определението в тази му част не е обжалвано. По делото е изискано и получено препис-извлечение от акт за смърт № 274/01.03.2014 г., видно от който осъденият И. е починал на 28.02.2014 год. Ето защо защитникът му счита, че по отношение на А. И. наказателното производство следва да бъде прекратено.

3. С обжалваното определение, на основание чл.68 ал.1 от НК е постановено наложеното на осъдения И. Г. Г. наказание с Определение от 19.10.2000 г. като общо наказание по ЧНД № 824/2000 г. по описа на РС - П. в размер на 1 /една/ година и 3 /три/ месеца „Лишаване от свобода” да се изтърпи отделно. На основание чл.25, ал.4 НК във вр. с чл.57, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. с чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на наказанието „1/една/ година и 3/три/ месеца лишаване от свобода” в затвор или затворническо общежитие от „Закрит” тип.

Недоволен от определението в тази му част е защитникът на осъдения И. Г.. Същият счита, че извършената кумулация не е в интерес на осъдения и следва да бъде ревизирана.

Представителят на О. П. - Б. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че атакуваното определение в тази му част следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

Защитниците на осъдените К. и И. счетат, че въззивната жалба на осъдения И. Г..

Пред въззивната инстанция са приети като писмени доказателства справки от началника на З. Б. Д. за правното положение на осъдените И. Г. и Г. К., препис-извлечение от акт за смърт на А. И. и два броя експертни решения за К и Р К.

Окръжният съд разгледа протеста и жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивните протест и жалба са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество се явяват неоснователни:

I. От фактическа страна, видно от бюлетините за съдимост на Г. Р. К. се установява, че същият е осъждан за извършени престъпления от общ характер, както следва:

1. С Присъда № 316/25.05.1998г., постановена по НОХД № 159/98 г. по описа на от РС - П., за извършено на 18.05.1998 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и т.5 вр. чл.194, ал.1 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от 4 години.

2. С Присъда № 573/19.04.2001 г., постановена по НОХД № 424/2000 г. по описа на от РС - П., за извършено на 11/12.04.1997 г. престъпление по чл.346, ал.1 /изм./ НК вр. чл.20 ал.2 НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години.

Наказанието е активирано с Присъда № 283/08.03.2004 г., постановена по НОХД № 98/2003 г. по описа на от РС – П..

Видно от отбелязването върху бюлетина за съдимост на 02.11.2006 г., с писмо № 230/05 г. от 26.10.2006 г. на З. Б. Д., на 23.10.2006 год. е изтърпяно наказанието по НОХД № 424/2000 г. на от РС – П. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 год. и 6 месеца. Осъденият е изтърпял чисто от 16.06.06 г. до 23.10.06 г. – 1 год. и 27 дни. Предварителен арест от 31.07.97 г. до 11.09.97 г. – 1 м., 4 мес. и 7 дни. От работа 106 дни, в негова полза 53 дни.

3. С Присъда № 55/21.01.2002 г., постановена по НОХД № 1790/2000 г. по описа на от РС - П., потвърдена с Решение № 153/12.08.2002 г. по ВНОХД № 335/2002 г. по описа на БОС, за извършено на 19/20.07.1995г. престъпление по чл.215 ал.1 НК /сега изм./, му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева.

Със същата присъда на основание чл.23-25 от НК на Г. К. е наложено общо наказание по НОХД № 159/98 г., НОХД № 424/2000 г. и НОХД № 1790/2000г. по описа на от РС – П., а именно – „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, изпълнението на което на основание чл.66 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

4. С Присъда № 283/08.03.2004 г., постановена по НОХД № 98/2003 г. по описа на от РС - П., влязла в сила на 27.05.2005г., за извършено на 29.08.2002 г. престъпление по чл.343б, ал.1 НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца при общ режим на изтърпяване н наказанието, както и наказание „Лишаване от право” да управлява МПС” за срок от 1 /една/ година. На основание чл.68 ал.1 НК е постановено К. да изтърпи и наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, наложено му с Присъда № 573/19.04.2001 г. по НОХД № 424/2000 г. по описа на РС – П..

5. С Присъда № 1940/01.12.2006 г., постановена по НОХД № 2159/2006 г. по описа на от РС - П., влязла в сила на 19.12.2006 г., за извършено за времето от м. юни 1997 г. до 29.07.1997 г. престъпление по чл.339, ал.1 НК, му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева.

Със същата присъда на основание чл.23-25 от НК на Г. К. е наложено общо наказание по НОХД № 1790/2000 г., НОХД № 98/2003 г. и НОХД № 2159/2006 г. по описа на от РС – П., а именно – „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца при общ режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което К. е с мярка за неотклонение „Задържане под стража” в периода 31.07-11.09.1997 год.

На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато изтърпяното към 01.12.2006 год. наказание „Лишаване от свобода” по НОХД № 98/2003 г. – 1 /един/ месец и 18 дни.

С протоколно определение № 581 / 18.05.2007 г. по ЧНД № 44 / 2007 г. на РС-П., влязло в сила на 04.06.2007 год. на Г. К. е наложено общо наказание измежду наказанията по НОХД № 1790/2000 г., НОХД № 98/2003 г. и НОХД № 2159/2006 г. по описа на от РС – П. в размер на най-тежкото – „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като на основание чл.24 от НК същото е увеличено с 25 дни. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато изтърпяното до този момент наказание по същите дела.

Видно от отбелязването върху бюлетина за съдимост на 17.01.2007 г., с писмо № 230/05 г. от 29.12.2006 г. на З. Б. Д., на 20.12.2006 год. е изтърпяно наложеното по НОХД № 1790/2000 г., НОХД № 98/2003 г. и НОХД № 2159/2006 г. по описа на от РС – П. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца. Осъденият е изтърпял чисто от 23.10.06 г. до 20.12.06 г. – 1 м. и 27 дни. Предварителен арест от 31.07.97 г. до 11.09.97 г. – 1 м. и 10 дни. От работа 35 дни, в негова полза 17,5 дни, всичко 3 месеца и 25 дни.

6. С Присъда № 157/19.02.2013 г., постановена по НОХД № 997/2012г. по описа на от РС – П., изменена частично с Решение № 2872/19.07.2013 г. по ВНОХД № 203/2013 г. на ОС-Б., влязла в сила на 17.07.2013 г., за извършено на 18.07.2003 г. престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, по чл.170, ал.2, пр.1 и пр.3 вр. с ал.1 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК, и по чл.274а, ал.2 вр. с ал.1 НК вр. с чл.20, ал.3 НК, му е наложено общо наказание за трите отделни престъпления в размер на 1 /една/ година „Лишаване от свобода” при строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което К. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 29.07.2003 год. до 08.10.2003 год.

Видно от приложените справки за правното положение от началника на З. Б. Д., осъдения Г. К. изтърпява наказанието по НОХД № 997/2012 г. на РС-П. от 28.10.2013 год.

При извършената служебно проверка и с оглед на гореизложеното, ръководейки се от правилата, регламентирани от разпоредбите на чл.23-25 от НК, настоящият състав на въззивния съд счита, че неправилно първоинстнанционният съд е определил общо наказание по НОХД № 997/2012 г. и НОХД № 1790/2000 г. на РС-П.. Видно от бюлетините за съдимост, присъдата по НОХД № 1790/2000 г. е влязло в сила на 07.10.2002 год., а престъпленията по НОХД № 997/2012 г. са извършени на 17.03.2003 год. и 18.07.2003 год. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК наказанията се кумулират, ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо определението в тази му част следва да бъде отменено и постановено ново такова.

При изложеното, ръководейки се от правилата, регламентирани от разпоредбите на чл.23-25 от НК и принципа за групиране на наказанията при най-благоприятно за осъдения съчетание, съдът счита, че от формална страна са налице основанията за кумулиране на наказанията, наложени на осъдения Г. К. с присъди по НОХД № 997/2012 г., НОХД № 2159/2006 г. и, НОХД № 98/2003 г. на РС-П.. Същите са за престъпления, извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. При това, видно от горното, най-тежко наказание от определените наказания е “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, което следва на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК да бъде определено на Г. К. като общо за извършените от него при реална съвкупност престъпления. На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо най-тежко наказание следва да се присъедини наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /една/ година, наложено му по НОХД № 98/2003г. по описа на РС-П..

Същото следва да бъде изтърпяно ефективно, за което правилно от първоинстанционния съд определенпървоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът счита, че наложеното в конкретния случай наказание ще способствува за изграждане у осъдения Г. К. на устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК.

Законосъобразно и правилно първоинстанционният съд на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал времето, през което К. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, взета с определение от 29.07.2003г. на БОС до изменението в парична гаранция съгласно определение № 804/08.10.2003г. на БОС по н.о.х.д. №997 от 2012г. по описа на РС-П.. Наред с тава, на основание чл.25, ал.2 НК при изтърпяване на така определеното общо наказание в размер на „Лишаване от свобода” за срок от дена година следва да се отчете и респективно приспадне на изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 3 /три/ месеца и 25 /двадесет и пет/ дни, което е изтърпяно изцяло, съгласно пр. определение № 581/18.05.2007 г. по ч.н.д. № 44/07 г., както и изтърпяната част от наказанието “Лишаване от свобода”, наложено на К. по НОХД № 997/2012 г. по описа на РС – П., считано от 28.10.2013 г. – до датата на влизане в сила на настоящия съдебен акт.

Настоящият състав на въззвния съд не споделя тезата, че по отношение осъжданията на Г. К. с присъдите по НОХД № 159/1998 г. и НОХД № 424/2000 г. на РС-П. е настъпила абсолютна давност за изпълнение на наказанията, наложени с посочените присъди. Давността за изпълнение на наказанието, което е отложено по реда на чл.66 от НК, не започва да тече след влизане в сила на осъдителната присъда, както считат страните, защото към този момент това наказание е неизпълнимо. Смисълът на условното осъждане е именно в това- да се отложи изпълнението на определеното с присъдата наказание за указание в закона изпитателен срок. Затова в чл.82, ал.2 от НК се посочва, че ако присъдата е условна, наказанието става изпълнимо с последващ съдебен акт - друга осъдителна присъда или определение по чл.306 от НПК, с които то се привежда в изпълнение на основание чл.68 от НК. Едва след влизане в сила на този акт започва да тече погасителната давност за изпълнение на наказанието по чл.82 от НК.

От друга страна съдът намира, че в случая по отношение НОХД № 159/1998 г. на РС-П. е изтекъл срока за реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, поради което е недопустимо да бъдат кумулирани и активирани. Ето защо искането за групиране на същата е неоснователно

Съдът намира за неоснователно и искането на представителя на О. П. – Б. за активизиране по реда на чл.68, ал.1 от НК на наказанието по НОХД № 424/2000 г., тъй като това е сторено с присъдата по НОХД № 98/2003 г. на РС-П. и наказанието е изтърпяно.

II. По отношение на осъдения А. В. И. от получено препис-извлечение от акт за смърт № 274/01.03.2014 г., се установява, че същият е починал на 28.02.2014 год. Ето защо на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК наказателното производство за него следва да бъде прекратено.

III. Въззивният съд намира за неоснователна жалбата срещу постановеното определение на защитникът на осъдения И. Г..

Видно от справката му за съдимост И. Г. е осъждан 4 пъти за престъпления от общ характер, както следва:

1. С Присъда № 363/04.12.1997 г., постановена по НОХД № 104/1997 г. по описа на РС–П., влязла в сила на 19.12.1997 г., за извършено за времето от м. февруари до м. април 1997 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 /стар/ НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една година/ и 3 /три/ месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 /три/ години.

2. С определение от 19.10.2000 г., постановено по ЧНД № 824/2000 г. по описа на Районен съд - П., влязло в сила на 19.10.2000 г., за извършено на 25.07.1994 г. престъпление по чл.197, т.3 от НК във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и 3 от НК във вр.с чл.194, ал.1 от НК и чл.63, ал.1, т.3 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.25, ал.1 и ал.4 от НПК му е определено общо най-тежко наказание измежду настоящето и наказанията, наложени му по нохд №363/4.12.1997г., и нохд №104/1997г. в размер на 1 /една/ година и 3 /три/ месеца „Лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 /три/ години.

3. С Определение № 363/19.02.2002 г., постановено по НОХД № 19/2002 г. по описа на РС-П., влязло в сила на 19.02.2002 г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 05.10.2001 г., му е наложено наказание „Глоба” в размер на 700 лева.

4. С Присъда № 157/19.02.2013 г., постановена по НОХД № 997/2012 г. по описа на РС - П., изменена частично с Решение № 2872/17.07.2013 г. по ВНОХД № 203/2013 г. на ОС-Б., влязла в сила на 17.07.2013 г,. за извършено на 18.07.2003 г. престъпление по чл.198, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание”Лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, като на основание чл.41, ал.6 от НК във вр. с чл.60 ал.1 във вр.с чл.61 т.2 от ЗИНС е определен първоначален „Строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от „Закрит” тип. За извършено на 18.07.2003г. престъпление по чл.170 ал.2 във вр. с ал.1 от НК му е наложено наказание”Лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца/, като на основание чл.41, ал.6 от НК във вр. с чл.60 ал.1 във вр.с чл.61 т.2 от ЗИНС е определен първоначален „Строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от „Закрит” тип. На основание чл.23 от НК е определено общо най-тежко наказание ”Лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, като на основание чл.41, ал.6 от НК във вр. с чл.60 ал.1 във вр.с чл.61 т.2 от ЗИНС е определен първоначален „Строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от „Закрит” тип.

При гореизложеното е видно, че осъдения И. Г. в определения с протоколно определение от 19.10.2000 г. по ЧНД № 824/2000 г. по описа на РС – П. /в сила от същата дата/, изпитателен срок от 3 години на наложеното наказанието “Лишаване от свобода”, е извършил друго умишлено престъпление от общ характер – на 18.07.2003 год., за което му е наложено наказание лишаване от свобода с присъдата по НОХД № 997/2012 г. по описа на РС – П.. Ето защо законосъобразно и правилно на основание чл.68, ал.1 от НК първоинстнационният съд е постановил осъденият И. Г. да изтърпи и отложеното наказанието “Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година и 3 /три/ месеца, наложено като общо наказание на И. Г. по ЧНД № 824/2000 г. по описа на РС – П.. В тази връзка правилно е отбелязан императивния характер на разпоредбата на чл.68, ал.1 НК.

Въззивният съд също намира за неоснователни исканията на защитника на осъдения Г. за ревизиране кумулацията, извършена с определението от 19.10.2000 г. по ЧНД № 824/2000 г. по описа на РС – П.. Изложената в тази насока доводи и съображения не могат да бъдат споделени. Касае се за влязъл в сила съдебен акт и лисват новонастъпили обстоятелства, които да се отразяват върху извършеното групиране на наказанията. В случая последващите осъждания не рефлектират върху извършените по-рано групирания на наказанията и липсват основания същите да бъдат ревизирани /виж Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСНК/. При това следва да се отбележи, че в случая се касае за неефективност на приложения институт на чл.66 от НК, последица от което е приложението на разпоредбата на чл.68 от НК. Визираната норма е императивна и съдът не може да не я приложи.

По изложените съображения и на основание чл.341, ал.1, вр. чл.334, ал.1, т.3 от НПК, Благоевградският окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 823 / 28.11.2013 год., постановено от Районен съд – Г. П. по н.о.х. дело № 997 по описа за 2012 год. в частта, с която на осъдения Г. Р. К., ЕГН * е наложено общо наказание измежду наказанията, наложени му с присъди по НОХД № 997/2012г., НОХД № 2159/2006г., НОХД № 98/2003г. и НОХД № 1790/2000г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА на осъдения Г. Р. К., ЕГН *, най-тежкото измежду наказанията, наложени му с присъди по НОХД № 997/2012 г., НОХД № 2159/2006 г. и НОХД № 98/2003 г., всички на РС-П., в размер на най-тежкото от тях, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 823 / 28.11.2013 год., постановено от Районен съд – Г. П. по н.о.х. дело № 997 по описа за 2012 год. в останалата му част.

Решението в тази му част не подлежи на касационно обжалване.

На основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по отношение на осъдения А. В. И., ЕГН – *.

Решението в частта му за прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател : Членове : 1.

2.