№ 12377
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110117718 по описа за 2022 година
Предявени са от Н. Е. М. ,ЕГН : ********** срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД,
ЕИК: ********* обективно съединени искове ,с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.86 от
ЗЗД ,за заплащане на сумата в размер на сумата от 15 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените в резултат на настъпило на 07.09.2021год.
ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба –
01.04.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 600 лв., представляваща
законна лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на ответника за
настъпилото ПТП 09.11.2021 г. до датата на подаване на предявяване на исковата молба
01.04.2022год.
В исковата молба ищцата Н. Е. М., ЕГН: **********, твърди, че на 07.09.2021 г.,
19:50 часа, в гр. София, лек автомобил марка и модел „Пежо 307“, с рег. № СВ 5529 МА,
управляван от А. Г. Л. се е движил по бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от ул.
„Недко войвода“ към ул. „Кирил Дрангов“. В района на кръстовището с ул. ,Хаджи Мано
Стоянов“, при маневра ляв завой, водачът Л. участва в ПТП с движещия се по бул. „Ломско
шосе“, с посока от ул. „Кирил Дрангов“ към ул. „Недко войвода“ лек автомобил марка и
модел „Фолксваген Туран“, с pег. № СВ 0886 СР, управляван от Захари Петров Стоименов.
От удара лек автомобил „Пежо“ се завърта и удря намиращите се на тротоара пешеходци Н.
Е. М. и Благой Момчилов Илиев. Вследствие реализираното ПТП, на ищцата Н. Е. М. са
причинени телесни увреждания. За произшествието е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № К[1]416/07.09.2021г. Образувано е и досъдебно производство №
11276/2021г., по описа на СДВР. След злополуката, на мястото на инцидента е пристигнал
екип на ЦСМП и Н. М. била транспортирана в МБАЛ „ВМА“ - гр. София с оплаквания за
болки в гърдите и левия крак в областта на бедрото. Там и е поставена диагноза: контузия
на гръдния кош и контузия на бедрото. На 09. 09.2021г. ищцата била прегледана в
Съдебномедицински кабинет, гр. София. Видно от Съдебномедицинско удостоверение №
331/202Н. се установявали следните травматични увреждания: контузия на главата с
подкожен хематом и охлузвания в челната област, луксация на първи и втори горни леви
1
зъби с обширно кръвонасядане и четири разкъсно-контузни рани по лигавицата на долната
устна, клинични данни за контузия на лява раменна става, причиняваща ограничаване в
обема на движения на горния ляв крайник, поради изразен болков синдром, обширно
кръвонасядане на лява мишница, обширни кръвонасядания на ляво бедро, кръвонасядане и
охлузване на дясна подбедрица. Вследствие на всички тези травматични увреждания на
ищцата било причинено временно разстройство на здравето. Пътният инцидент е причинил
на Н. Е. М. внезапно и неочаквано увреждане на здравето довело до множество болки и
страдания за нея. 1 Физическите увреждания в областта на лявата раменна става и лявата
част на гръдния кош били силно болезнени и в значителна степен ограничавали движенията
на снагата и лявата ръка на ищцата. Това предизвиквало големи трудности за нея в
ежедневието й при извършване на елементарни битови дейности като изкачване на стълби,
обличане, къпане и т.н. Силно неудобство й създавал фактът, че някой друг трябва да поема
грижите за нея във връзка с ежедневните й дейности. Освен това луксацията на първи и
втори горни леви зъби и разкъсно-контузиите рани по лигавицата на устната й силно
затруднявали и предизвиквали голяма болка и дискомфорт по време на хранене.
Постоянните болки от множеството натъртвания и охлузвания по цялото тяло на ищцата
причинявали нарушения в съня й. Злополучният инцидент е довел до настъпването на
сериозни нарушения не само в обичайния ритъм на живот на ищцата, но и в емоционалното
й състояние. Н. М. непрестанно се връща към спомена за случилото се и това я е направило
емоционално лабилна, тревожна и напрегната. Страхувала се да излиза навън и да се
разхожда, опасява се, че може да пострада отново. Травмата и стресът от инцидента се
отразяват и на съня й, често сънува кошмари за случилото се. Страда и от загуба на апетит.
Предвид изложеното сочи ,че в качеството си на пострадало лице има право да претендира
пряко от ответника в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите на виновния водач изплащане на обезщетение за всички претърпени болки
и страдания,в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Към момента на
събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел „Пежо 307“, с рег. №
СВ 5529 МА, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с полица №
BG/23/121002102907, валидна до 23.07.2022г, Твърди ,че на 09.11.2021г. е завела
извънсъдебна претенция по реда на чл.380 от КЗ пред ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с искане
да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Застрахователят
не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна
претенция. Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
в резултат на посоченото ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
исковата молба – 01.04.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 600 лв.,
представляваща законна лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на
ответника за настъпилото ПТП -09.11.2021 г. до датата на подаване на предявяване на
исковата молба в съда.
Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК: ********* оспорва исковата молба
с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковете по основание и размер. Иска да се
задължи ищцата да уточни исковата си молба, като посочи към датата на ПТП дали е имала
фрактура на 10 и 11 ребро в ляво и при какви обстоятелства е настъпило това увреждане.
Оспорва виновното и противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Пежо 307“ с
рег.№ СВ5529МА. Не била налице влязла в сила присъда, като не бил изследван в цялост
механизма на настъпване на ПТП. Оспорва представения по делото Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № К 416 в частта относно „обстоятелства и причини за ПТП“.
Оспорва механизма за ПТП и наличието на противоправно поведение на водача А. Л.. От
представения по делото Констативен протокол не се изяснявал механизмът на ПТП, нито
2
причините за настъпването му. Оспорва механизма на ПТП. 2 Оспорва, че в резултат на
ПТП от 07.09.2021 г. са настъпили твърдените в исковата молба увреждания на ищцата.
Оспорва твърдението, че в резултат на пътно - транспортното произшествие, за ищцата са
възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва
твърденията за тяхната продължителност. Не всички вреди се намирали в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. От исковата молба не ставало ясно дали ищцата е
паднала след удар в превозното средство. Оспорва,че луксацията на първи и втори горни
леви зъби е в резултат на процесното ПТП. Твърди, че ищцата страда от стоматологични
проблеми от преди процесното ПТП. Твърди, че по-голяма част от описаните травматични
увреждания на ищцата в Съдебно медицинското удостоверение от 09.09.2021г. се дължат на
получената травма от м.08.2021г., при която е получила фрактурата на ребрата. Оспорва
ищцата в резултат на ПТП да е получила физически увреждания, които да са ограничавали
движенията на снагата и лявата й ръка, както е са затруднявали и предизвиквали голяма
болка и дискомфорт по време на хранене. Оспорва ищцата в резултат на процесното ПТП да
страда от загуба на апетит, да сънува често кошмари. Оспорва твърдението в исковата
молба, че ищцата е емоционално лабилна, тревожна и напрегната. Оспорва предявения иск
за неимуществени вреди и по размер. Счита, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания и неудобства, е
изключително завишен по размер, с оглед степента и характера на получените телесни
увреждания. Исканото от ищцата обезщетение не съответствало на степента и характера на
получените травми. Не оспорва валидно застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“
на автомобилистите за л.а. „Пежо 307“ с рег.№ СВ 5529МА. Оспорва претенцията по
акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви по аргумент за
неоснователност на главния иск. Оспорва началната дата, от която се твърди, че
дружеството е изпаднало в забава, а именно 09.11.2021 г. Не оспорва обстоятелството, че на
09.11.2021г. е получена доброволна претенция от ищцата. Съгласно чл.496 от КЗ
застрахователят изпада в забава след изтичане на 3-месечния срок за произнасяне, т.е. в
настоящия случай това било от 09.02.2022 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно, че на 07.09.2021 г. е настъпило ПТП с участници : л.а. „Пежо 307“, с
рег. № СВ 5529 МА, управляван от А. Г. Л. и л.а. „Фолксваген Туран“, с pег. № СВ 0886 СР,
управляван от Захари Петров Стоименов.
Не е спорно и че за л.а. „Пежо 307“, с рег. № СВ 5529 МА към 07.09.2021г. е била
активна застраховка „ГО“, застраховател ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.
Не е спорно и че ищцата Н. Е. М. на 09.11.2021 г. е предявила доброволна
претенция към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение.
Установяват се въз основа на писмените доказателства и останалите
правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът приема за установено по делото, че на 07.09.2021 г., в гр. София, около 19.50
ч., в гр. София, на бул. „Ломско шосе“, е реализирано пътнотранспортно произшествие
между лек автомобил „Пежо 307“, с peг. № СВ5529МА, управляван от А. Г. Л. и лек
автомобил „Фолксваген Туран“, с peг. № СВ 0886 СР, управляван от Захари Петров
Стоименов, в резултат на което е пострадала ищцата Н. Е. М., която била пешеходец.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от приетия по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-416, съставен на 07.09.2021 г. от пол.инспектор –
дежурен ТПТП - Отдел „Пътна полиция“ – СДВР .
3
В Констативния протокол е посочено, че „на 07.09.2021 г., около 19.50 ч., лек
автомобил Пежо 307 с peг. № СВ5529МА, управляван от А. Г. Л. , се е движил по бул.
„Ломско шосе” с посока на движение от ул. „Недко войвода" към ул. „Кирил Дрангов", и в
района на кръстовището с ул. „Хаджи Мано Стоянов“, при маневра ляв завой участва в ПТП
с движещият се по бул. „Ломско шосе" с посока от ул. „К. Дрангов" към ул. „Недко
войвода" лек автомобил Фолксваген Туран с peг. № СВ 0886 СР, управляван от Захари
Петров Стоименов.
От удара лек автомобил Пежо се завърта и участва в ПТП с намиращите се на
тротоара пешеходци Н. Е. М. ,ЕГН : ********** и Благой Момчилов Илиев,ЕГН :
**********. Свидетели по случая – Ц. С. Г.,ЕГН : **********.“
Настъпването на процесното ПТП се установява и от представения по делото
Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие при условията на чл. 212, ал. 2 НПК,
съставен на 07.09.2021 г. от полицейски инспектор при Отдел „Пътна полиция“ – СДВР,към
който е изготвена Скица на местопроизшествието и фото – албум. Протоколът за оглед има
характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По случая е било образувано досъдебно производство № 11276/2021 г. по описа на
Сектор „Разследване на транспортни престъпления“ – СДВР, пр.пр. № 34622/2021 5 г., което
няма данни да е приключило.
Относно настъпването на процесното ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите А. Г. Л. и Ц. С. Г..
Свидетеля Ц. Г. в показанията си сочи ,че е свидетел-очевидец на ПТП през
м.септември 2021год. като управлявал мотор по бул.“Ломско шосе“,а пред него се движел
л.а.“Пежо“ по път с две ленти в посока,като и двамата се намирали в лявата лента ,поради
намерението им да завиват на ляво.Времето било около 18.00 ч.-19.00 часа като започвало
да се стъмва ,имало трафик,но било сухо и ясно като имало перфектна видимост.
Свидетеля сочи ,че преди кръстовището се намирал в лявата страна зад автомобила
,който се движел със скорост от 40-50км.ч./при разрешена в участъка от 50км.ч./ ,като при
предприемането на маневрата за завиване на ляво не спрял,заходил остро и според
свидетеля бързо ,като подценил ситуацията ,при което отнел предимството на лек автомобил
„Фолксваген“ ,който се движел насрещно,също в лява лента ,поради което последния ударил
л.а.“Пежо“.Ударът настъпил в кръстовището ,в средната или задната дясна част на
л.а.“Пежо“,който се завъртял ,изхвърчал ,качил се на тротоара и ударил пешеходците ,които
вече били пресекли и се намирали там.
Също така свидетеля сочи ,че е възприел ,че в насрещното платно,което е с две
ленти за движение се намира л.а.“Фолксваген“ ,който бил в лявата лента ,а в дясната лента
имало друг автомобил ,но той бил по-назад.Сочи и че л.а.“Фолксваген“ се опитал да спре
преди да настъпи удара , имало спирачен път.След това дошли и полицаи ,като до идването
им двата автомобила не били премествани.
Свидетеля А. Л. сочи ,че се движел с л.а.“Пежо 307“ по бул.“Ломско шосе4 като
времето било около 18,30часа -19,00часа ,било светло и сухо ,а скоростта му на движение
била 25км.ч.Сочи ,че предприел маневра за завиване на ляво ,тъй като видял ,че насрещно
движещ се автомобил се е пристроил в лява лента, за да завие на ляво ,а дясната насрещна
лента била свободна.Сочи и че малко преди да предприеме маневрата мисли ,че спрял за
момент,като при завиването му на ляво,друг автомобил „Фолксваген“,който се движел
насрещно със скорост от 60км.ч. ударил в задната част автомобила му ,при което същия се
завъртял и задната му част се качила на тротоара и ударила пешеходците,но не може да
посочи с коя част е настъпил удара.
Свидетеля твърди ,че преди удара предприел спасителна маневра ,като се опитал да
4
мине в ляво,а другия автомобил предприел спиране.За последния сочи ,че вероятно се е
намирал зад спрелия в насрещното движение лек автомобил,като се е престроил в дясната
лента преди удара.
По делото са разпитани и свидетелите Благой Момчилов Илиев,син на ищцата и
пострадал в същия инцидент ,както и Гюла Маринова Михайлова,снаха на ищцата.
Св.Благой Илиев сочи ,че майка му пострадала на 07.09.2021год. като двамата
ходели по тротоара ,при което чули силен шум,а след това последвал силен удар като колата
го ударила и той „изхвръкнал“.Видял ,че майка му е на земята,имала кръв ,устата и била
издута ,но той не можел да стане ,за да я види.Въпреки това сочи ,че състоянието й било
като неговото,не можела да диша,държала се за гърдите и казвала ,че не може да
диша.Твърди и че пострадал десния й крак.Били откарани заедно до болница ,където били
приети в кабинети,като още там видял ,че предните й зъби се клатят.Свидетеля останал в
болницата един месец, като след приемането ,на следващия ден в телефонен разговор му
казали ,че един от зъбите на майка му е паднал.
Твърди и че преди този инцидент майка му имала счупени ребра ,но можела да се
обслужва сама.
След като бил изписан от болницата ,майка му поради състоянието си не можела да
се грижи за него,тъй като бил на легло ,помагала й леля му в чистене,готвене.Сочи ,че след
произшествието майка му имала страх от пресичане ,дори на „зелено“,страдала и от
безсъние ,но не била посещавала лекар за това оплакване.
Свидетелката Гюла Михайлова в показанията си сочи ,че отишла в болницата на
същия ден от случая,видяла че ищцата се чувствала зле,била в количка,ръката й била ,зле ,не
можела да я движи.Лицето й ,около устата било ожулено ,имало рани и кръв.Левия и крак и
лявата й ръка били ожулени като изпитвала силни болки.Нямало счупвания ,а само
охлузвания ,като не можела да ходи около месец.
Свидетелката сочи ,че в същата катастрофа пострадал и сина й Благой.Сочи ,че след
това ищцата не можела да се придвижва,не можела да става от леглото и да говори.След 3-4
дни й паднал горния зъб.Твърди и че болките й продължили повече от един месец като взе
още не се била възстановила физически,изпитвала болки.Също сочи ,че имала страдания на
психическа основа ,като се притеснявала като чуе за катастрофа,изпитва страх,не може да
спи нощно време,но не била посещавала психолог за тези преживявания.
Свидетелката сочи също ,че полагала на ищцата в домакинството ,а така също тя
имала нужда от помощ при обличане ,едната й страна била лилава,не можела да се храни
като ядяла само мляко повече от месец.
Съдът приема като неоспорено, обективно и обосновано заключението на вещото
лице Стоимен Стоименов, по назначената на автотехническа ескпертиза, от които се
установява, че възможният механизъм на настъпване на ПТП е следният – на 07.09.2021год.
в гр.София ,л.а.“Пежо 307“,с рег.№ СВ5529МА,управляван от А. Л. се е движел по
бул.“Ломско шосе“ с посока на движение от ул.Недко войвода към ул.Кирил Дрангов.По
същото време по бул. Ломско шосе в обратна посока –от ул.Кирил Дрангов към ул.Недко
войвода се е движел водачът на л.а.“Фолксваген Туран“ с рег.№ СВ08886СР.Движението се
е осъществявало в светлата част на денонощието,при ясно време и суха асфалтна настилка
,на прав участък на пътя.Около 19,50часа в района на кръстовището с ул.Хаджи Мано
Стоянов ,водачът на л.а.“Пежо 307“ предприема маневра на ляв завой от бул.“Ломско шосе“
към ул.Хаджи Мано Стоянов ,при която не пропуска право движещият се в насрещната
лента по бул.Ломско шосе л.а.“Фолксваген Туран“.Осъществява се удар,който за л.а.“Пежо
307“ е в задната габаритна част на автомобила ,а за л.а.“Фолксваген Туран“ в предната
габаритна част на автомобила ,с лек приоритет в дясно.Вследствие реализирания удар и
поетата кинетична енергия ,л.а.“Пежо 307“ се завърта в посока часовниковата стрелка като
5
се покачва върху тротоарната площ,където осъществява удар в намиращите се на тротоара
пешеходци Н. Е. М. и Благой Момчилов Илиев,след което се установява на ул.“Хаджи Мано
Стоянов“,съобразно изложеното в огледния протокол – с предната габаритна част
,ориентирана към бул.“Ломско шосе“.
Според вещото лице ,причините за настъпване на процесното ПТП са от субективен
характер,а именно избраната скорост на движение при условията на мокра пътна настилка и
действията на водача на „Пежо 307“ с органите на управление на автомобила –
кормилна,горивна и спирачна уредба.
Пътните знаци определят бул. „Ломско шосе“ с предимство за преминаване през
кръстовището.
Вероятната и възможна скорост на движение,при извършване на маневра за ляв
завой н за водача на л.а.“Пежо 30:“ може да се приеме скорост от около 30-40кв.ч. ,а за
водача на л.а.“Фолксваген Туран“ ,скорост не по-ниска от 40-50кв.м.
Вероятната скорост на движение на л.а.“Пежо 307“ към момента на удара с
пешеходците е била около 20-25км.ч.
Според вещото лице ,отчитайки ,че произшествието е настъпило на 07.09.2021год.
около 19,50часа ,т.е. на границата на слънчевия залез ,при ясно време и добра
видимост.Водачът на л.а.“Пежо 307“ е имал обективна възможност да възприеме останалите
участници в движението ,както и насрещнодвижещите се автомобили.Същият е могъл да
предотврати настъпването на процесното ПТП ,при условията ,че е съобразил конкретната
пътна обстановка и с по-голяма концентрация и внимание при предприеманата маневра на
ляв завой от бул.Ломско шосе към ул.“Хаджи Мано Стоянов“ е съобразил наличието на
насрещнодвижещ се автомобил,като пропусне неговото преминаване и едва тогава да
завърши предприетата маневра.
По делото е приета СМЕ от вещо лице ортопед-травматолог и вещо лице съдебен
дентален лекар.
Съгласно заключението на вещото лице д-р Виденов ,в резултат на станалото ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания : контузия на главата ,с подкожен
хематом и охлузване на ляво бедро,кръвонасядания и охлузване на лява
подбереница.Медикобиологичния признат на тези увреждания са контузии ,придружени с
хематоми и охлузвания.
Интензивността и тежестта на получените увреждания се характеризират в лека
степен на увреждане.Същата е провела консервативно лечение с обезболяващи – аулин
продължение на 20 дни.
Продължителността на претърпените от ищцата болка и страдания е за период от 30
дни ,през първите 15 дни болките са били с по-интензивен характер.
Като трайна последица за ищцата е получената вдлъбнатина в долната част на
лявото бедро,която се дължи на смачкване на мускулатурата.В тази област същата ще има
болки и страдания в продължение на 2-3 години ,до запълването с мускулна тъкан.
Към настоящият момент здравословното състояние на ищцата е стабилизирано ,не
се очакват негативни последици за здравето й в бъдеще.
Налице е причинно-следствена връзка между преживяното ПТП,извършените
прегледи и изследвания и получените от ищцата увреждания.
Според вещото лице ,20 дни преди процесното ПТП ищцата е паднала върху ръба на
тротоара и е получила фрактура на 10-то и 11-то ребро в ляво като описаните контузии
,кръвонасядания ,ограничаване на обема на движенията на горния ляв крайник и болките в
гръдния кош в СМУ не могат да се дължат на предхождащата травма.При новата травма в
областта на фрактурираните 10 и 11 ребро са допринесли за временно засилване на болката.
6
Получените увреждания при процесното ПТП се разграничават от травмата преди
20 дни.
Съгласно заключението на вещото лице д-р Даниел Мишин,на ищцата са причинени
следните травматични увреждания:травматично разклащане на първи горен ляв зъб със
силно изразена луксация в предно-задна посока - тежка степен;травматично разклащане
втори горен ляв зъб - лека степен;мекотъканни увреждания - оток на долна устна,
разкъсвания на устната лигавица централно и в ляво, кръвонасядане на лигавицата с
червеникав цвят.
Към делото не са приложени медицински документи за предприето лечение на
ищцата.
Според вещото лице ,в първите две - три денонощия след получаване на
травматичните увреждания интензивността на претърпяните болки и страдания е по усилена
и с напредване на оздравителния процес намалява.
Травматичното разклащане на първи горен ляв зъб - тежка степен, с последващото
му отпадане е постоянно и не подлежи на самовъзстановяване, което състояние причинява
затруднение на дъвченето във фазата на отхапване..
Във връзка травмите в лицево-челюстната област, а именно мекотъканните травми -
оток на долна устна, разкъсвания на устната лигавица централно и в ляво, кръвонасядане на
лигавицата с червеникав цвят и травматичното разклащане втори горен ляв зъб - лека степен
отзвучават за един оздравителен период от 15-20 дни.След горепосочения оздравителен
период окончателно отзвучават и не оставят трайни белези в травмираната област.
Също така според вещото лице ,установените и описани в медицинската
документация увреждания в лицево-челюстната област имат травматичен характер и могат
да бъдат получени в условията на претърпяно ПТП.
Вещото лице е констатирало при клиничен преглед начална форма на пародонтоза -
първа степен със слабо изразена патологична подвижност на наличните зъби на горна и
долна челюст.
Травматичното разклащане на първи и втори горни зъби в ляво в този си вид и
степен в съвкупност с описаните травматични увреждания на меките тъкани на долната
устна се дължат на действието на твърди тъпи предмети, а именно на удари с или върху тях
и могат да бъдат получени при претърпяното ПТП и не са в резултат на болестна причина.
От представеното заключение на вещото лице Галин Г.,съдебен експерт - психолог
по назначената съдебно-психологична експертиза и показанията на същото в с.з. ,които
съда приема като неоспорени по делото,обективни и обосновани ,се установява ,че в
психологически план злополуката се е отразила отрицателно върху психичното и
психосоциално функциониране на ищцата ,като е обусловила за нея интензивни негативни
емоционални състояния и нарушение на съня.
Към момента на изследването същата е адекватна, с интактна психика,годна
правилно да отразява реалната действителност.
В следствие на преживяванията ,свързани с инцидента,психическото
функциониране при ищцата се е променила в негативна насока и й е бил причинен
стрес.Тези преживявания са свързани с разход на психоемоционална енергия и смущение на
психосоционалното функциониране,но без да са налице трайни последици и състояние на
дистрес ,обуславящо изразена дезадаптивност за в бъдеще.
В показанията си вещото лице сочи ,че отрицателните емоционални състояния са
били по-интензивни след събитието ,като след това са продължили с друг характер около 1
месец.Понастоящем са налице остатъчни невротични фиксации и усещане за тревожност
при ситуации ,които напомнят инцидента.Не е налице в нито един момент клинично
7
състояние на разстройство,което да води до инвалидизация ,клинично състояние на
депресия и тревожност.
Сочи също ,че преодоляването на такива стресови събития е въпрос на лична
преценка като някои хора търсят психиатрична или психологична помощ,а други се
справят чрез близкия социален кръг като ищцата по принцип е използвала тези ресурси за
справяне ,които са и привични.Описаните състояния са свързани изключително с
преживяванията на ищцата.Освен това тя е изпитвала тревожност и за сина си,а в
последствие невъзможността да се грижи за него ,поради физическото си състояние е довела
до отрицателни преживявания,тъй като тя е била активна в ролята си на майка ,а
злополуката е попречила да изпълнява тази роля по начина ,по който е свикнала.
Съдът от правна страна приема следното:
По допустимостта на исковата претенция
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ /три месеца
от предявяване на претенцията извънсъдебно/, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на
обезщетение от 09.11.2021год. като няма данни застрахователят – ответник да е
удовлетворил претенцията на ищеца.
Ето защо съдът приема ,че е налице отказ от страна на застрахователя, поради което
исковата претенция се явява допустима.
По отношение на иска по чл. 432, ал.1 КЗ
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергана. Водачът А. Л.. е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждаща, че при завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В случая, видно от
САТЕ, причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. Пежо
307, който е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП ,при
условие ,че е съобразил конкретната пътна обстановка и е действал с по-голяма
концентрация и внимание при предприеманата маневра на ляв завой от бул.Ломско шосе
към ул.“Хаджи Мано Стоянов“ ,да е съобразил наличието на насрещнодвижещ се
автомобил,като пропусне неговото преминаване и едва тогава да завърши предприетата
маневра.
В тази връзка са и показанията на св.Ц. Г. ,който сочи ,че се е намирал зад
автомобила ,управляван от св.Л. ,както и че е възприел ,че в насрещното платно се намира
л.а.“Фолксваген“ .Т.е. след като св.Г. ,който е бил зад св.Л. е възприел л.а.“Фолскваген „ ,то
и самия св.Л. следва да го е възприел и да е реагирал правилно ,а именно да го пропусне и
едва след това да продължи с маневрата си за завиване на ляво. Не се доказа, че водачът
няма вина за произшествието.
Следователно, установяват се предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД и на основание чл. 432, ал.1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД дължи да заплати обезщетение за
доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява
ищецът Н. Е. М..
Не се доказа и че произшествието е причинено от пострадалия тъй като няма
доказателства същият да е в нарушение на правилата за движение, доколкото е установено
8
,че същият се е намирал на тротоара,а не на пътното платно.
Предвид изложеното съдът приема ,че застрахователно събитие се дължи на
виновното поведение на водача на застрахованото при ответника МПС, а описаните от
ищеца травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП.
Възражението на ответника ,че описаните от ищцата в исковата молба не са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП са неоснователни.
Съгласно заключението на вещото лице,ортопед-травматолог по СМЕ ,налице е
причинно-следствена връзка между преживяното ПТП,извършените прегледи и изследвания
и получените от ищцата увреждания. Получените увреждания при процесното ПТП се
разграничават от травмата ,фрактура на 10-то и 11-то ребро в ляво получена преди 20 дни
от произшествието. Описаните контузии ,кръвонасядания ,ограничаване на обема на
движенията на горния ляв крайник и болките в гръдния кош в СМУ не могат да се дължат
на предхождащата травма.
Също така не е основателно и възражението на ответника ,че луксацията на първи и
втори горни леви зъби не е в резултат на процесното ПТП ,а се дължат на стоматологични
проблеми,предхождащи процесното ПТП.
Вещото лице дентален лекар е констатирало при клиничен преглед начална форма
на пародонтоза - първа степен със слабо изразена патологична подвижност на наличните
зъби на горна и долна челюст.Но в заключението си приема ,че травматичното разклащане
на първи и втори горни зъби в ляво в този си вид и степен в съвкупност с описаните
травматични увреждания на меките тъкани на долната устна се дължат на действието на
твърди тъпи предмети, а именно на удари с или върху тях и могат да бъдат получени при
претърпяното ПТП и не са в резултат на болестна причина.
Предвид изложеното, както и с оглед наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика на увреждащото МПС, по силата на което
застрахователя се е задължил да отговаря за виновно причинени на трети лица вреди, съдът
намери исковата претенция за основателна.
По отношение на размера на дължимо обезщетение:
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен при съблюдаване на принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 ЗЗД.
Посочената разпоредба предполага обезвреда на телесните и психическите увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоционални
усещания и дискомфорт. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а обусловен от
редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация в
страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията,
възрастта на пострадалия, прогнозите за неговото възстановяване, времето, изминало от
увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и други.
Като съобрази визираните критерии настоящият съдебен състав намира, че едно
обезщетение за претърпените от ищецът неимуществени вреди в размер на 8 000 лева,
съответства на установените по вид и обем физически болки и страдания, както и негативни
психо-емоционални преживявания, в тяхната съвкупност.
Изхождайки от доказателствата по делото и относно критериите за определяне на
справедливо обезщетение за неимуществени вреди като резултат от травматични
увреждания ,съдът взе в предвид от една страна възрастта на пострадалия / жена на 43
години ,без данни за предходни заболявания / , характера на вредите ,които съгласно
вещото лице ортопед-травматолог се характеризират в лека степен на увреждания, а според
вещото лице дентален лекар ,травматичното разклащане на първи горен ляв зъб - тежка
степен, с последващото му отпадане е постоянно и не подлежи на самовъзстановяване, което
състояние причинява затруднение на дъвченето във фазата на отхапване,а останалите травми
9
в лицево-челюстната област - лека степен отзвучават за един оздравителен период от 15-20
дни.
Следва да се съобрази се и че продължителността на претърпените от ищцата болка
и страдания е за период от 30 дни ,през първите 15 дни болките са били с по-интензивен
характер, като понастоящем същата е изцяло възстановена. Също така след оздравителен
период от 15-20 дни,травмите в лицево-челюстната област окончателно отзвучават и не
оставят трайни белези в травмираната област.
Като по-тежки последствия за ищцата във физически план, следва да се отчетат
получената вдлъбнатина в долната част на лявото й бедро,която се дължи на смачкване на
мускулатурата,като според вещото лице ,в тази област същата ще има болки и страдания в
продължение на 2-3 години ,до запълването с мускулна тъкан.
Така също загубата на първи горен ляв зъб е постоянна и не подлежи на
самовъзстановяване.
Следва да се приеме и че в следствие на процесното ПТП ищцата е преживяла
отрицателни емоционални състояния,които са били по-интензивни след събитието ,като
след това са продължили с друг характер около 1 месец.Понастоящем са налице остатъчни
невротични фиксации и усещане за тревожност при ситуации ,които напомнят инцидента,но
не е налице в нито един момент клинично състояние на разстройство,което да води до
инвалидизация ,клинично състояние на депресия и тревожност.
В заключение ,съобразно вещите лица интензивността на болките и страданията
през първите две - три денонощия след получаване на травматичните увреждания е по
усилена и с напредване на оздравителния процес е намаляла като общо този процес е
продължил 30 дни ,с по-интензивен характер първите 15 дни.
Към настоящият момент здравословното състояние на ищцата е стабилизирано ,не
се очакват негативни последици за здравето й в бъдеще.
Ето защо съдът намери, че справедливият размер на дължимо обезщетение е 8 000
лева, до който размер исковата претенция следва да бъде уважена ,като до пълния предявен
размер от 15 000лв. същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Така определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
присъдено ,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
01.04.2022год.,до окончателното му заплащане.
По иска за мораторна лихва :
При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането . Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице
по застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други застраховки,
застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за
установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства
може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към
датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда,
че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката
10
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане
на претенции.
В случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на 09.11.2021 г. Тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне на
застрахователя по претенцията е изтекъл на 09.02.2022 г., като считано от 10.02.2022 г.
ответникът дължи на ищеца лихва. В останалата част, за периода от 09.11.2021 г. до
09.02.2022 г., претенцията за присъждане на лихва за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
С оглед на така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението в
размер на 8 000лв. за неимуществени вреди е дължимо от 10.02.2022 г. ,изчислено от съда
обезщетението за забава за периода до датата на предявяване на исковата молба в съда
31.03.2022год. възлиза на 111,11лв. като до пълния предявен размер от 600лв. подлежи на
отхвърляне като неоснователно.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да се
разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 ,т.1 и т. 2
от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв.Р. И. М. сумата от
780 лева, съразмерно на уважената част от исковете .
На основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски ,съобразно
отхвърлената част от исковете.
Същия е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК ,съобразно който
претендира и е доказал общо такива в размер на 520лв. от които -: 10лв. – д.т. за СУ;60лв. –
депозит за свидетел ; 300лв. – депозит за вещо лице ,както и 150лв. – възнаграждение за
юрисконсулт ,определено от съда на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски в размер
на 250лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Софийски градски съд, сумата от 1225 лева, ,от които 325 лв. - държавна такса върху
уважения размер на исковете и 900 лева – депозити за експертизи , от внасянето на които,
ищецът е бил освободен
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане”,ЕИК : *********,със седалище и адрес на
управление в гр.София,ул.”Света София”,№7,ет.5 да заплати на Н. Е. М.,ЕГН : **********
с адрес в гр.София,ул.“Митрополит Авксентий Велешки“ № 47,ет.2 , на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата 8 000 лева , представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените в резултат на настъпило на 07.09.2021год. ПТП неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, ведно със законната лихва от
01.04.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 111,11 лв., представляваща
обезщетение за забава в размерна законната лихва за периода 10.02.2022год. до
31.03.2022год.
ОТХВЪРЛЯ иска ,с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ за неимуществени вреди ,за
разликата от уважения размер от 8 000лв. ,до пълния предявен размер от 15 000лв. ,както и
искът за лихва за разликата от уважения размер от 111,11лв. до пълния предявен размер от
11
600лв. ,както и за периода от 09.11.2021год. до 09.02.2022год. като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане”,ЕИК : *********,със седалище и адрес на
управление в гр.София,ул.”Света София”,№7,ет.5 да заплати на адвокат Р. И. М., с адрес в
гр.София,ул.“Цар Асен“ № 1,ет.4, на основание чл.78,ал.1 от ГПК вр. чл.38,ал.2 от ЗА
сумата в размер на 780 лева,представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна адвокатска помощ на Н. Е. М..
ОСЪЖДА Н. Е. М.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“Митрополит
Авксентий Велешки“ № 47,ет.2 да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане”,ЕИК :
*********,със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.”Света София”,№7,ет.5 ,на
основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 250лв.,представляваща деловодни разноски
,съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане”,ЕИК : *********,със седалище и адрес на
управление в гр.София,ул.”Света София”,№7,ет.5 да заплати по сметка на Софийски
районен съд ,на основание чл.78,ал.6 от ГПК сумата в размер на 1225 лева,разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12