№ 390
гр. Бургас, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500330 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 2132/19.10.2023 год. по гр.д.№ 8666/2021 год. по описа на
Бургаския районен съд е прието за установено на основание чл.54, ал.2
ЗКИР по отношение на ответника Х. С. Х., ЕГН **********, адрес в с. Г.,
област С. З., ул.“Д.“ № *, че ищецът С. М. М., ЕГН **********, адрес в гр. Б.,
к-с „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, е собственик на терен с площ от 14 кв. м.,
защрихован в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице Мирчо
Мавродиев на стр. 62 по делото, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението, които 14 кв.м. представляват част от
собствения на ищеца С. М. М., ЕГН **********, имот с идентификатор
№07079.823.516 по КККР на гр.Бургас, която площ поради грешка
неправилно е заснета като част от съседния имот с идентификатор
07079.823.239 по КККР на гр.Бургас собственост на ответника Х. С. Х., ЕГН
**********. Обявена е за неразделна част от решението изготвената
комбинирана скица приложение № 1 към основното заключение на вещото
лице /л. 62 от делото/, където процесният терен с площ от 14 кв.м. е
1
защрихован в жълт цвят, приподписана от съда. Осъден е Х. С. Х., ЕГН
**********, адрес в с. Г., област С. З., ул.“Д.“ № *, да премахне изградената
ограда между имот с идентификатор №07079.823.516 по КККР на гр.Бургас и
имот с идентификатор 07079.823.239 по КККР на гр.Бургас. Осъден е Х. С.
Х., ЕГН **********, адрес в с. Г., област С. З., ул.“Д.“ № *, да заплати на С.
М. М., ЕГН **********, адрес в гр. Б., к-с „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
сумата от 1622,38 лв. /хиляда шестстотин двадесет и два лева и тридесет и
осем стотинки/, представляващи направените съдебно-деловодни разноски.
Подадена е въззивна жалба от ответника Х. С. Х., ЕГН **********,
адрес в с. Г., област С. З., ул.“Д.“ № *, чрез процесуален представител адв.
Радостин Станчев-АК-Бургас. Във въззивната жалба е посочено, че се
обжалва цялото решение, но са изложени съображения само относно единия
от двата обективно съединени иска – този по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Твърди се,
че неправилно районният съд е намерил установителния иск по чл.54, ал.2 от
ЗКИР за основателен, тъй като ищцата не е установила, че е собственик на
повече от 790 кв.м. площ, до разликата от 839 кв.м. Сочи се, че още преди
приемането на кадастралната карта през 2009 год. оградата между двата
имота е била на същото място и е съвпадала с имотната граница между тях,
поради което не е налице грешка при заснемането. Твърди се също, че повече
от 14 години ответникът владее процесната реално обособена част, поради
което тя е придобита по давност от него. Твърди се, че районният съд не е
взел предвид разпоредбата на пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР, съгласно която
регулационната граница следва да се приведе в съответствие с имотната, като
не е изследвал и въпроса за приложението на регулационния план.
Изложените възражения са за необоснованост на решението. Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за отхвърляне
на исковата претенция. В изпълнение на указанията на въззивния съд, с
допълнително депозирана молба въззивникът е уточнил, че решението е
обжалвано и в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно
основание чл.109 от ЗС, като не е направил конкретни възражения за
порочност на решението в тази част.
В дадения срок е постъпил отговор от ищцата по предявените искове
С. М. М., чрез процесуален представител адв. Таня Илиева, в който са
изложени съображения за неоснователност на възраженията на въззивника и
2
правилност на обжалваното решение. Сочи се, че правото на собственост на
ищцата върху реално обособената част – предмет на спора по чл.54, ал.2 от
ЗКИР, е доказана при условията на главно и пълно доказване, а
регулационният план действал между двата имота е приложен още през 1932
година. Сочи се, че с последващите регулационни планове не е засегната
границата между двата имота, а грешката при последното кадастрално
заснемане се установява както от заключенията на вещото лице и
свидетелските показания, така и от обясненията на ответника пред съда, в
които той признава, че изградената от него нова ограда не е била на мястото
на старата, съществувала преди това ограда. Сочи се, че площта на имота по
нотариалния акт на ищцата не е първичен индивидуализиращ белег за
собствеността, поради което разликата с действително измерената на място
площ не обосновава липсата на собственост. Сочи се, че възражението за
изтекла давност в полза на ответника е несвоевременно, поради което
правилно не е разгледано от районния съд, като са изложени и съображения
за неговата неоснователност. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния
съд.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирано
лице, срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване.
С решението си Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно
съединени искове с правни основания чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.109 от ЗС.
В открито заседание на въззивния съд страните чрез процесуалните си
представители поддържат изразените становища.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид горното, направените
искания и възражения, и събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено е по
исковете предявени от ищцата С. М. М., ЕГН **********, адрес в гр. Б.,
срещу ответника Х. С. Х., ЕГН **********, адрес в с. Г., област С. З., както
следва:
- за приемане на установено спрямо ответника, че е налице грешка в
кадастралната карта при нанасяне на недвижим имот №07079.823.516 по
КККР на гр.Бургас, с площ от 828 кв.м., при граници за ПИ: 07079.823.252,
3
07079.823.517, 07079.823.240, 07079.823.239, 07079.823.237, 07079.823.238,
който ПИ е отреден за УПИ XVI-177 в кв.13 по плана на кв.Лозово, гр.Бургас,
и за приемане на установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на 11 кв. /14 кв.м. по заключението на вещото лице/,
заключени между издигнатата от ответника незаконна ограда и регулационна
линия на ХVII-398 в кв.13 по плана на кв.Лозово, гр.Бургас, неправилно
заснети като част от ПИ с идентификатор 07079.823.239 по КККР на
гр.Бургас, с площ от 875 кв.м. при граници за ПИ: 07079.823.472,
07079.823.240, 07079.823.516, 07079.823.237, 07079.823.514, 07079.823.235,
който ПИ е отреден за УПИ ХVII-398 съгласно влезлият в сила и приложен
регулационнен план, идентичен с УПИ ХVI398 в кв.13 по плана на кв.Лозово,
съгласно Заповед №1796/03.09.2007 г. на Зам.Кмета на Община Бургас, който
е бивш парцел III-1-2 в бивш кв.13 по плана на кв.Лозово, гр.Бургас,
урегулиран от 860 кв.м.,
-за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост
върху УПИ ХVI-177 в кв.13 по плана на кв.Лозово, гр.Бургас, за който е
отреден ПИ с идентификатор №07079.823.516 по КККР на гр.Бургас, като
премахне незаконната ограда между двата имота, която навлиза в УПИ
ХVI -177 в кв.13 по плана на кв.Лозово, гр.Бургас, отнема част от двора,
пречи на пълноценното използване на имота по предназначение и
бъдещото му застрояване съгласно предвижданията на подробния
устройствен план.
Твърденията на ищцата са, че нейният имот и този са ответника са
съседни и имат една обща вътрешнорегулационна граница, като при
изработване на актуалната кадастрална карта на действащия кадастрален план
имотите не са заснети по регулационните линии, а поради допуснатата
грешка в действащата кадастрална карта, от нейния имот са отнети реално
обособени около 11 кв.м., /14 кв.м. съгласно заключението на вещото лице/,
които са заснети като част от имота на ответника. Твърди също, че
ответникът е изградил ограда в отклонение от регулационната линия, по
общата по кадастралната карта граница между двата имота, с което е отнел от
собствения на ищцата имот процесната реално обособена площ, като й пречи
да упражнява правото си на собственост върху имота си в пълен обем. Пред
районния съд ищцата е поддържала предявените искове, ангажирала е
4
доказателства.
В дадения срок ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба. В първото по делото заседание ответникът се е явил лично.
В обясненията си пред съда е посочил, че през 2009 год. е свалил старата
оградата между двата имота, която е била от мрежи, като изградил новата
ограда. От общината му дали точките, той извикал геодезист който замерил
на място и там изградил новата оградата. Ответникът сочи, че при
замерването е видял, че се навлиза около 90 см. в имота на ищцата, което го
смутило, тъй като преди това оградата била права линия.
От събраните пред районния съд доказателства се установява, следното:
Съгласно н.а.№ ** от 12.09.**** год., т. **, дело № 3088/1975 г. на
нотариус при БРС ищцата се легитимира като собственик на недвижим имот
с идентификатор № 07079.823.516 по КККР на гр.Бургас, който имот по
действащия регулационен план на кв.Лозово, гр.Бургас представлява УПИ
XVI-177 в кв.13 идентичен с б.парцел XIV-104, в кв. 13, по плана на село
Лозово.
Съгласно н.а.№ ** от 29.11.**** год., т. V, рег. № 8150, дело №
660/**** год. на нотариус №491 ответникът се легитимира като собственик на
недвижим имот с идентификатор №07079.823.239 по КККР на гр.Бургас,
който по действащия регулационен план на кв.Лозово, гр.Бургас представлява
УПИ XVII-398, в кв. 13 идентичен с УПИ XV-398, кв.13 по плана на село
Лозово, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с цех за
печене на ядки.
От основното и допълнително заключение на вещо лице Мирчо
Мавродиев се установява, че първият план на с.Лозово е от 1932 год. и е
само регулационен. По този план двата имота попадат в кв.7, като
настоящият имот на ищцата попада в УПИ XVI, а на ответника по-голямата
част от настоящия имот попада в западната част на УПИ III и по-малката в
източната част на УПИ IV.
Със заповед № 71/23.02.1971 год. са одобрени кадастрален и
регулационен план на с.Лозово. По този план двата имота попадат в кв.13,
като имотът на ищцата е идентичен с УПИ XIV-104 с площ 838 кв.м., Имотът
на ответника е идентичен с УПИ III-102 с площ 889 кв.м., като част от имот
5
пл.№ 102, за които са отредени и съседните УПИ от запад и изток. Общата
граница между двата процесни имота на кадастралния и регулационния
план е отразена като съвпадаща права линия /скица л.66/. Регулацията за
имота на ищцата по този план не е приложена само за източната граница на
имота, където граничи с друг неин имот, но е приложена относно границата
с процесния имот, която е останала непроменена с тази по предходния
план.
Действащият регулационен план на кв.Лозово, гр.Бургас е одобрен
със заповед № 831/25.10.1991г. По действащия план двата имота попадат в
кв.13. Имотът на ищцата е идентичен с УПИ XVI-177 с площ 839 кв.м.
Регулацията не е материализирана само за източната граница на УПИ, като
съседният имот на източната граница е също на ищцата. Имотът на ответника
е идентичен с УПИ XVII -239 с площ 864 кв.м. Процесиите два имота са
предвидени за ниско жилищно застрояване до 10м. височина. Относно имота
на ищцата, регулацията от 1991 год. съвпада с кадастъра от 1971 год. във
всички посоки. По плановете от 1932 год., 1971 год. и от 1991 год.
регулацията между двата процесни имота не е претърпяла промени. От
приемането му до момента не са налице изменения на действащия
регулационен план относно процесните имоти.
Видно от представените скици-извадки на процесните имоти и
приложените документи към представената неодобрена преписка за
изменение на КК, сега действащия кадастрален план е одобрен със
заповед РД-18-9/30.01.2009 год., като по кадастралната карта на този
план регулационните граници между двата имота не са отразени като
имотни, поради което вещото лице сочи, че грешка в кадастралната карта
относно границата между двата имота е заложена още към момента на
одобряването на кадастралния план през 2009 год. Границата между ПИ
07079.823.239 и ПИ 07079.823.516 е изменена със заповед № 18-
1333/03.02.2021 год.
За съда е видно на приложената от вещото лице комбинирана скица на
л.66, че имотната граница между процесните имоти по кадастралния план
одобрен през 2009 год. не съвпада с регулационната граница по одобрения
през 1991 год. регулационен план, като имотът на ответника навлиза в
регулационните очертания на имота на ищцата. Видно е също така и
6
констатираното от вещото лице, че изградената на място през 2009 год. от
ответника ограда от една страна не съвпада с границите по регулация, като
навлиза в имота на ищцата, но също така не съвпада и с кадастралната
граница по новия кадастрален план приет през 2009 год., като навлиза още по-
навътре в имота на ищцата. Вещото лице изрично е посочило в заключението
си, че от геодезическата снимка и трасирането на място става ясно, че няма
съвпадение на границата по регулация и изградената ограда по трасировка с
данни от КК, а площта между издигнатата от ответника ограда и южната
регулационна линия на УПИ XVII - 398 в кв.13 по плана на кв. “Лозово“,
гр.Бургас е 14 кв.м.
От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели А. Т.
С. и Д. Н. П., се установява, че преди изграждането на оградата между двата
имота от ответника /което по твърденията на ответника е станало през 2009
год./ е имало друга телена ограда, която е била по права линия, а изградената
към момента ограда „има чупки и се образува ъгъл“.
При установената по-горе фактическа обстановка въззивният съд
споделя изводите на районния съд за основателност и доказаност на
предявените искове.
Съгласно пар.1, т.16. от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние.
От събраните по делото доказателства се установява, че преди
приемане на действащия кадастрален план през 2009 год. и последвалото
изграждане на процесната ограда от ответника, за процесните имоти при
действието на ЗТСУ /отм./ е бил приет регулационнен план, който по
отношение на границите между двата процесни имота е бил приложен
/определените с него парцелни граници между процесните имоти са станали
имотни/. Границата между двата имота по този регулационен план е
повтаряла границата по предходните планове и е била права успоредна на
уличната регулация линия, като на място по тази граница е имало
изградена телена ограда. При изработването на кадастралния план през 2009
год. не е била отразена съществуващата на място граница по регулационната
линия, а погрешно линията е отразена като наклонена и навлизаща в имота на
7
ищцата. От обясненията на ответника дадени в съдебно заседание става ясно,
че преди да изгради процесната ограда той е премахнал съществуващата
телена ограда на границата между двата имота /съвпадаща с регулационната
граница, която е права линия/ и дори е бил смутен от това, че по точките,
които му е определил геодезиста се получава навлизане в имота на ищцата с
около 90 см. Установява се твърдението на ищцата, че при изработването на
кадастралния план през 2009 год. границата между двата имота е отразена
неправилно и грешно, в отклонение от правилата на чл.43 от ЗКИР, съгласно
които за установяване на процесната граница между двата имота е следвало
да бъдат взети предвид съществуващите на място материализирани
граници /телената ограда/, отразяването на границата по предишния
кадастрален план и отразяването по действащия регулационен план /по
права, ненаклонена линия/ – в случая последните три са съвпадали,
поради което е налице грешка по смисъла на пар.1, т.16. от ДР на ЗКИР.
В резултат на допуснатата грешка при изработването на новия
кадастрален план и изградената през 2009 год. от ответника ограда, се е
стигнало до навлизане в имота на ищцата и отнемане на реално обособена
площ от урегулирания поземлен имот на ищцата от 14 кв.м., като горното
обосновава основателността и доказаността, както на предявения иск по
чл.54, ал.2 от ЗКИР, така и на предявения иск по чл.109 от ЗС -
последният целящ премахване на изградената в имота на ищцата ограда. В
случая е доказано, че изграждайки оградата на базата, но и в още по-голямо
отклонение от погрешно заснетата с кадастралния план граница между двата
имота, ответникът е извършил неоснователно действие спрямо имота на
ищцата, което й пречи да упражнява своето право на собственост в
съседния поземлен имот в пълен обем. По иска по чл.109 от ЗС защитата
обхваща всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение върху правото на собственост, които ограничават,
смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на вещта според
предназначението й, или създават реална опасност от такива. Когато е отнета
част от съседен имот, която не е незначителна, винаги са налице пречки за
упражняване на правото на собственост по-големи от допустимите, поради
което искът по чл.109 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен, като
ответникът бъде осъден да премахне оградата.
Възраженията направени с въззивната жалба са неоснователни.
8
Въззивникът в качеството си на ответник по предявените искове не е
депозирал отговор на предявените искове, като възражението му за изтекла в
негова полза придобивна давност за процесните 14 кв.м. е несвоевременно
заявено, поради което е преклудирано и по това възражение въззивният съд не
дължи произнасяне.
Отразените в документите за собственост квадратури на притежаваните
от страните поземлени имоти, самостоятелно не са определяща
характеристика при преценката за несъответствията в границите и
очертанията на недвижимите имоти по приетите планове, поради което
разликите в тях не променят изводите на съда направени на базата на
релевантните критерии по ЗКИР.
Както вече беше посочено и противно на твърденията по въззивната
жалба, че не е изследван въпроса за прилагане на регулацията, при
проследяване на съществените за спора факти за конфигурирането и статута
на процесните имоти по предходните кадастрални и регулационни планове се
установява, че преди одобряване на действащия кадастрален план със заповед
РД-18-9/30.01.2009 год., регулацията по вътрешнорегулационната линия
между двата процесни имота е била приложена, но в изработената
кадастрална карта от 2009 год. парцелните граници между процесните имоти,
които са били и имотни, са погрешно отразени, поради което твърдяната от
ищцата грешка е доказана, а възраженията на въззивника са неоснователни.
Предвид изложеното по-горе, като е стигнал до идентични правни
изводи за основателност на предявените искове, Бургаският районен съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено от
настоящия съд, включително в частта за разноските. Извън горното и на
осн. члр.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд.
С оглед изхода от делото на въззиваемата следва да се присъдят
направените пред въззивния съд разноски в размер на 600 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2132/19.10.2023 год. по гр.д.№ 8666/2021
год. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Х. С. Х., ЕГН **********, адрес в с. Г., област С. З., ул.“Д.“
№ *, да заплати на С. М. М., ЕГН **********, адрес в гр. Б., к-с „С.“, бл. **,
вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляващи
направените съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, с
касационна жалба в едномесечен срок от връчване на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10