Решение по дело №485/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260017
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20204230200485
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                         № 260017     

                                        гр. Севлиево, 18.06.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на двадесети май

през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

              

при секретаря  Силвия  Георгиева,  като разгледа докладваното  от

съдията Божилова              А.Н.   дело № 485                              по описа

за 2020  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят Д.И.И. *** е обжалвал Наказателно постановление № 20-0341-000548 от 04.11.2020 година на Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение 4 - то от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева за извършено нарушение на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за неправилност  и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се посочва и е нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание, както и че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на фактическото правно положение.

По делото не се явява представител на РУ Севлиево.  В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 19.11.2020 година. Жалбата е подадена на 23.11.2020 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 21.09.2020 година в наряд ППК -77 били назначени мл. автоконтрольор Я.Д. и мл. инспектор И.М.. Около 16:30 часа същите получили сигнал за настъпило на ГП I-4 км. 72+200 ПТП. При отиването на място същите установяват водачите, участници в произшествието – жалбоподателят Д.И., който управлявал л.а. „Форд“ с рег. № ВТ ***КА и Г.И. Г., който управлявал л.а. „Мазда“ с рег. № ЕН *** КН. От обясненията на водачите на ППС и разположението на автомобилите, свидетелите установили, че автомобилите са се движили в посока гр. София, като първи се е движил л.а. „Форд“, управляван от жалбоподателя, след него л.а. „Пежо“ с рег. № ВТ *** КХ с водач Г.К.Г.и последен е бил л.а. „Мазда“ с водач Г.И. Г..  Първият автомобил, управляван от жалбоподателя, предприел маневра завой на ляво, при което бил ударен в лентата за насрещно движение в предната лява част от изпреварващия го в момента л.а. „Мазда“ с рег. № ЕН *** КН. В процеса на изясняване на фактическата обстановка се установило, че преди да предприемат маневра за завиване на ляво, водачите на л.а. „Форд“ и „Пежо“ с водач Г.К.Г., са били подали сигнал за завиване на ляво и навлизане в крайпътна територия, като в този момент движещият се трети автомобил „Мазда“ бил предприел маневра за изпреварване на двата автомобила, подминал е лекия автомобил „Мазда“ и непосредствено като се е изравнил с автомобила на жалбоподателя, е настъпил удар между тях. Тъй като приели, че вина за настъпилото ПТП има жалбоподателя понеже не пропуснал изпреварващия го л.а. „Мазда“, движещ се по пътя, който той напускал, за да навлезе в крайпътна територия в ляво на посоката му на движение, свидетелят Д. съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 187368 от 21.09.2020 година. Актът бил съставен за това, че на 21.09.2020 година в 16:45 часа в Община Севлиево, на път Коритна – Български извор – Микре – Севлиево – Велико Търново – Омуртаг – Търговище – Разград – Шумен /ГП I-4 км. 72+000/ в посока гр. София жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с рег. № ВТ *** КА, като предприема маневра завиване на ляво за навлизане в крайпътна територия с цел да напусне пътя, по който управлява, и не пропуска покрай себе си тръгналият да изпреварва на прав участък с разрешаваща маркировка лек автомобил „Мазда 626“ с рег. № ЕН *** КН, управляван от Г.И. Г., при което двата автомобила се удрят и настъпва ПТП. Актосъставителят е квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 37, ал 2 от ЗДвП.

След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да впише възраженията си, в случай че има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят И. не е направил възражения. Такива е депозирал в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които е посочил, че няма вина за настъпването на ПТП, тъй като както той, така и движещият се след него лек автомобил, са били подали сигнал за завиване на ляво и не е виждал автомобила, който го е ударил и който бил предприел маневра за изпреварване, въпреки подадените сигнали да завиване на ляво от двата автомобила.   

  Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началника на РУ на МВР - Севлиево с № 20-0341-000548 от 04.11.2020 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение четвърто от ЗДвП е наложил на И. глоба в размер на 200,00 лева.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели Я.Д. и И.М. - служители на РУ на МВР- Севлиево, обясниха пред съда, че в момента, в който жалбоподателят е започнал маневрата за завиване на ляво, е бил ударен от лекия автомобил „Мазда“, който е бил предприел маневра за изпреварване. Свидетелят Д. обясни, че жалбоподателят е предприел маневра за напускане на пътя, по който се движел, за да навлезе в крайпътна територия /друг път, представляващ подход към сливова градина/.  

Жалбоподателят не се яви в провелите се съдебни заседания, но процесуалният му представител изтъкна, че описаните в наказателното постановление фактически обстоятелства са неясни за жалбоподателя и същият не може да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина, тъй като не било ясно дали същият е предприел маневра за завиване на ляво, за да напусне пътя или да навлезе в крайпътна територия, дали е излизал на път или крайпътна територия, дали е бил започнал маневрата след като изпреварващия го автомобил е бил започнал изпреварването и каква е била скоростта на движение на изпреварващия го автомобил. Освен това твърди, че нямало описани щети по автомобила. Последното възражение съдът намира за несъстоятелно, тъй като по делото е приложен Протокол за ПТП, в който са описани щетите и по двата автомобила, както и възприетата от съставителя му фактическа обстановка.  

Обстоятелството, че жалбоподателят е предприел маневрата за да навлезе в крайпътна територия, се установява и от представените по делото писмо и скица от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Габрово.

Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, като няма съмнение, че същото е извършено на територията на Община Севлиево, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наложените наказания, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят Я.Д., който съгласно т. 1.3 от посочената по – горе заповед е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1, б. "в" от ЗАНН, в присъствие на нарушителя, при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това съответствие е налице както в текстовото описание на нарушението, така и в неговата цифрова квалификация. Спазена е и процедурата по съставяне на акта, предявяване за подпис на нарушителя и по връчване на препис от акта на същия. Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Съдът счита, че нарушението по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът счита, че не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава и то по категоричен начин изложеното в АУАН, поради което съдът намира, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП: „Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.“. В  конкретния случай се установи, както от отразеното в акта, така и от показанията на свидетелите  Д. и М., че жалбоподателят  И. при предприемане на маневра за завиване на ляво за навлизане в крайпътна територия не е пропуснал изпреварващия го на разрешен участък от пътя лек автомобил „Мазда“. Изтъкнатите от жалбоподателя причини за настъпването на ПТП, състоящи се в това, че водачът на лекия автомобил „Мазда“ е предприел неправомерно маневрата за изпреварване, след като вече е бил подаден сигнал от жалбоподателя за завиване на ляво, съдът намира за несъстоятелни, тъй като И. е бил длъжен преди да предприеме маневрата да пропусне автомобила, който в момента е бил в лентата за насрещно движение и е изпреварвал неговия и движещия се след него автомобил. Обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „Мазда“ е бил предприел маневрата за изпреварване преди жалбоподателят да предприеме маневрата за завиване на ляво, се доказва и от обстоятелството, че преди да се удари в автомобила на жалбоподателя, водачът на изпреварващия автомобил е бил подминал изцяло автомобилът, движещ се след жалбоподателя, и ударът между двата автомобила е настъпил в момента на изравняването им. Освен това следва да се има предвид, че още при съставяне на акта, И. не е оспорил съдържанието му и не е отразил някакви възражения. Съобразявайки изложеното до тук съдът намира, че по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, визиран в разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП.

Съдът намира, че АНО правилно е приложил и санкционната норма на чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, предложение четвърто от ЗДвП, според която: “ Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“. Нарушението по ал. 1, което наказващият орган е приел, че е извършил жалбоподателя, е описано в точка 5, предложение четвърто от ал. 1 на чл. 179 от ЗДвП, която санкционира този водач, който не спазва правилата за предимство. Цитираните разпоредби на закона предвиждат нарушителите да бъдат наказвани с глоба в размер на 200,00 лева. Точно такова е и наказанието, наложено на жалбоподателя, което наред с обсъдените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи, правят обжалваното наказателно постановление правилно и законосъобразно.

С оглед горното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като такова.

 

 

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0341-000548 от 04.11.2020 година на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на Д.И.И., ЕГН: **********,***, на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, предложение четвърто от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                                 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: