ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 11.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд,
в закрито разпоредително заседание на единадесети септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ПЪРВАНОВ
при
секретаря .............................................................................................................................................
като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 351 по описа за 2020 година на Червенобрежки районен съд на
основание данните по делото и закона,
за да се
произнесе взе предвид следното:
В ЧРСъд е постъпила
искова молба от “ххх“ АД с ЕИК ххх, седалище и адрес на управление: гр.ххх,
адрес за призоваване: 5800 ххх,
представлявано от Т.В.М.– изпълнителен директор и С.А.Г. – Изпълнителен
директор чрез пълномощник Е.В.Г., юрисконсулт в Дирекция „Събиране на проблемни вземания“ в ОББ АД срещу Н.В.Б.
с ЕГН **********, адрес *** за сумата от 6 915 евро и законна лихва от датата на
постъпване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените деловодни разноски – платена държавна такса в
размер на 70.24 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., или общо сумата от 120.24
лева.
Съгласно разпоредбата
на чл.131, ал.1 от ГПК на ответника следва да се изпрати препис от исковата
молба като му се укаже, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор,
както и задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на
отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна
помощ, ако има необходимост и право на това. Съдът е изпратил уведомление до
ответника на посоченият в справката за постоянен и настоящ адрес и адреса по
исковата молба, но съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че по данни на
съсед лицето не живее на посочения адрес. Залепено е уведомление по чл.47, ал.1
от ГПК, но в законоустановения срок лицето не се е явило да получи съдебните
книжа. С оглед спазване на процедурата по
редовното призоваване на ответницата с Разпореждане съдът. е взел решение да му бъде назначен процесуален представител при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, а именно – на разноски на ищеца. Плевенска Адвокатска колегия е посочила, че за такъв
представител на ответника е определен адвокат Ю.С.С., като изрично е отбелязала, че възнаграждението на адвоката се
изплаща от внесения от ищеца
депозит, съгласно Указания на НБПП от 18.09.2008 г. Съгласно чл.7,
ал.4 от НАРЕДБА № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението
на адв. С., следва да се определи в размер
на 936 лв., които са внесени от ищеца.
С оглед на горното писмо
и на основание чл. 47, ал.6 от ГПК така определения адвокат следва да бъде назначен
за особен представител на ответника по горецитираното дело след внасяне
от ищцата на определения депозит.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА на основание
чл. 47, ал.6 от ГПК процесуален представител на ответника Н.В.Б. с ЕГН **********, адрес *** – адвокат Ю.С.С. ***.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв. С. в размер на 936 лв.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на адвокат Ю.С. препис от настоящето разпореждане, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
ДАВАМ едномесечен срок от получаване
на разпореждането за подаване на писмен отговор.
УКАЗВАМ, че съгласно
чл.131, ал.2 от ГПК писменият
отговор трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен
представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се
основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те
се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
В ОТГОВОРА на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях,
и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, като към ОТГОВОРА на исковата молба следва да се
представят и:
1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник;
2. препис от отговора и приложенията към него според броя на ищците.
Съдът указва на ответника, че има
възможност да ползва правна помощ, ако
има необходимост и право на
това. Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда,
пред който делото е висящо, като правна
помощ се предоставя на
физически лица на основанията, посочени
в Закона за правната помощ
/ЗПрП/ и в други закони, а системата за правна помощ обхваща
случаите, при които по силата на ЗПрП задължително се предвижда адвокатска
защита или представителство. Системата
за правна помощ обхваща и случаите, когато страната по гражданско или
административно дело не разполага със
средства за заплащане
на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. По граждански и административни
дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид:1. доходите
на лицето или семейството; 2. имуществено състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното
състояние; 5.трудовата заетост;
6. възрастта и 7. други констатирани обстоятелства.
Съдът указва на ответника, че когато
в установения срок не подаде
писмен отговор, не вземе
становище, не направи възражения,
не посочи доказателства, не
оспори истинността на представен документ, не представи
писмени доказателства или
не упражни правата си по
чл. 211, ал. 1 от ГПК /според който
в срока за отговор на исковата молба
ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си
е подсъден на същия съд и има връзка
с първоначалния иск или ако
може да стане прихващане с
него /по чл. 212 от ГПК /според който
с отговора на исковата
молба ответникът, може да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването
на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото/ и по чл. 219, ал. 1 от ГПК /според
който с отговора
на исковата молба ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, да помага/по чл. 119, ал. 3 от ГПК/според който възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника най-късно
в срока за отговор на исковата молба/
той губи възможността да направи
това по-късно, освен ако пропускът
се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдът указва на ответника, че ако
не представи в срок отговор на исковата
молба и не се
яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съдът указва на ответника, че когато
страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат по делото и се смятат връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: