РЕШЕНИЕ
№ 998
гр. Пловдив, 07.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на трети април, през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Стефка Костадинова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 3304 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и
следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Р.Д.П. с ЕГН ********** *** против Решение №
2153-15-201 от 10.10.2018 г. на Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на П. против Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-225/25.09.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Пловдив.
Жалбоподателят П., в жалбата си, както и в съдебно заседание лично и чрез
пълномощника си адв.Г., а също и с писмено становище – защита, прави искане за
отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие с материално-правните
разпоредби, както и връщане преписката на ТП на НОИ Пловдив за ново произнасяне по заявлението на
жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и
определяне срок за това по чл.174 от АПК. Претендират се разноски по делото по
представен списък.
Ответната по жалбата страна Директор на ТП на НОИ –Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата, като в съдебно
заседание и с изложени подробни доводи по същество в писмено становище в
подкрепа на искането си прави такова за отхвърляне жалбата. Сочи, че административният
орган се е произнесъл законосъобразно и с оглед наличните към момента на
произнасянето му писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела
становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен и
поради това има правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в
законоустановения срок с оглед посочената върху известие за доставяне датата на
връчване на обжалваното решение на жалбоподателя. Жалбата е депозирана и срещу
акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и същата се явява
допустима.
Разгледана по същество съдът намира
жалбата за основателна.
Установява се от събраните по делото доказателства от фактическа страна, че
по заявление на жалбоподателя П. *** за отпускане на пенсия по §4 от ПЗР на КСО
от 19.01.2015 г. било издадено Разпореждане № ********** Протокол ПР -908 от
19.05.2015 г. на Ръководител „ПО“, с което било отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не било изпълнено условието за
наличие на 15 години стаж от втора категория труд. Във въпросното разпореждане било
коментирано представено от жалбоподателя със заявлението от 19.01.2015 г. УП-3 №
441/30.09.2003 г., издадено от „*“ ООД гр.** за времето от 22.07.1985 г. до
02.07.1990 г. за длъжност шофьор, като осигурителният стаж за това време бил
зачетен за трета категория труд, предвид липсата на данни за товароподемността
на управлявания от жалбоподателя автомобил. В коментираното удостоверение
обр.УП -3 с № 441/30.09.2003 г. по отношение на посочения осигурителен стаж за
длъжността шофьор било отразено, че на основание ПМС 70/90 т.26 от ПКТП /отм./
трудът се зачита за втора категория.
На 27.05.2015 г. жалбоподателят П. подал ново заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което приложил освен
коментираното УП -3 № 441/30.09.2003 г. и още едно Удостоверение образец УП-3,
издадено от същия осигурител „*“ ООД с № 466/30.09.2003 г., в което за периода
22.07.1985 г. до 02.07.1990 г. било посочено, че е бил на длъжност „шофьор над
12 тона“ и на основание ПМС 70/90 и т.53а от отм. ПКТП трудът се зачита за
втора категория. Във връзка с видимото
различно оформяне на съдържанието в двете удостоверения образец УП -3 от
30.09.2013 г., с посочен издател „*“ ООД и данните относно това, че въпросното
дружество е с променено наименование и правно - организационна форма, а именно
като „**“ ЕООД, било изискано съдействие
за извършване на проверка от Дирекция „КПК“ при ТП на НОИ – **, като бил
съставен Констативен протокол от 13.08.2015 г. за извършена проверка по
разходите на ДОО на „**“ ЕООД, в който било отразено, че дружеството е обявено
в несъстоятелност от 2010 г. и му е определен синдик, който нямал възможност да
изпълнява задълженията си до октомври 2015 г. и предвид липсата на данни в
информационната система на НОИ за този осигурител, проверка по чл.108 от КСО не
можела да бъде извършена. На 25.09.2015 г. било издадено Разпореждане № **********
Протокол № 2140-15-225/25.09.2015 г., с което, по заявлението от 27.05.2015 г.
на Р.П., бил постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, като било прието, че осигурителен стаж, придобит в периода
22.07.1985 г. – 31.12.1990 г. бил вписан в трудова книжка № 948/01.03.1978 г.
от осигурител ДСО „**“ филиал Пловдив, но не бил оформен по реда на чл.6, ал.1
от НТКТС, както и че е установено антидатиране на двете УП-3 от 30.09.2013 г.,
тъй като стажът бил оформен върху формуляр на образец УП -3, който е одобрен
със заповед на Управителя на НОИ от 2006 г. Поради това и изобщо не бил зачетен
удостоверения в тях осигурителен стаж и предвид това и на основание §4 от ПЗР
на КСО било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
към датата на заявлението поради неизпълнение условието за наличие на 15 години
от втора категория труд, а съобразно с чл.68 от КСО било отказано отпускането
на пенсия поради липса на навършена изискуема от закона възраст от заявителя. В
законоустановения срок П. обжалвал това разпореждане за отказ. С доклад до
Директора на ТП на НОИ Пловдив от 21.12.2015 г. от Началник на Отдел „Пенсии“ било
предложено сезирането на компетентните органи за установяване истинността на
въпросните удостоверения образец УП -3. По депозирана по този повод от ТП на НОИ
- Пловдив молба до Районна прокуратура Пловдив била възложена предварителна
проверка за установяване данни за евентуално извършени документни престъпления
с предмет и въпросните две удостоверения от 2003 г., с издател „*“ ООД - **. По
образуваната прокурорска преписка с № 66/2016 г. били снети обяснения от
няколко лица, включително и от лицето С.Д.С., за когото били налице данни да е
бил управител на „*“ ООД, който представил копия на разчетно - платежни ведомости,
както и такива на електронен носител за период 1985- 1990 г., за които било
отразено да са съставени от ПМА „**“ база Пловдив и в които било видно, че
фигурират имената на жалбоподателя П.. С Постановление от 30.09.2016 г. Районна
прокуратура - Пловдив отказала да образува досъдебно производство и прекратила
пр. преписка 66/2016 г. предвид липсата на достатъчно данни за извършено
документно престъпление, като приела за установено, че жалбоподателят П. е
работил в „**“, автобаза Пловдив, а дружеството, което му е издало документите,
предмет на проверката, е правоприемник на предприятието. Постановлението на РП
Пловдив било обжалвано от Директора на ТП на НОИ Пловдив пред Окръжна
прокуратура Пловдив, като с Постановление от 26.10.2016 г. на ОП - Пловдив,
постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство на РП Пловдив
било потвърдено. Междувременно с Решение № 2153-15-36 от 10.02.2016 г.
Директорът на ТП на НОИ спрял производството по жалбата на П. срещу
разпореждането за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от 25.09.2015 г. предвид сезирането на прокуратурата със случая. На
22.11.2016 г. в РП Пловдив постъпило искане от ТП на НОИ Пловдив за
предоставяне на представените от С.Д.С. по прокурорската преписка документи,
включващи разпечатки на платежно-разчетни ведомости с оглед изпълнение на
задълженията по Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на
разчетно - платежни ведомости и трудовоправни документи на прекратените
осигурители без правоприемник. С приемо -предавателен протокол от 24.02.2017 г.
копията на разчетно - платежни ведомости, както и данни за контакт с лицето С.Д.С.
били предоставени на главен юрисконсулт на ТП на НОИ, като за това
обстоятелство Директорът на ТП на НОИ Пловдив бил уведомен с докладна записка
от 27.02.2017 г.
Отново била поискана проверка за достоверността на удостоверенията с писмо до
Дирекция КПК – ** с изх. № от 19.12.2017 г., като с доклад от 11.02.2018 г.,
изготвен от инспектор по осигуряването, било удостоверено, че дружеството „*“
било преобразувано в такова с наименование „**“ ЕООД , като последното било
обявено в несъстоятелност и заличено от ТР на 01.12.2015 г. Било удостоверено в
същия доклад и че след извършена проверка в „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ **
било установено, че ведомостите за трудови възнаграждения на служителите и
работниците в „**“ ЕООД не са били предадени на основание чл.5, ал.10 от КСО.
Заключено било, че е налице обективна невъзможност за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за извършване проверка за положения от
жалбоподателя П. труд в процесния период. С писмо от 18.01.2018 г. Директорът
на ТП на НОИ Пловдив бил уведомен от ТП на НОИ ** относно това, че при
извършена допълнителна проверка в отдел „Осигурителен архив“ станало ясно, че
ведомостите за заплати на дружеството „**“ ЕООД били иззети и подлежали на
проверка. В тази връзка и на 07.08.2018 г. било възложено на отдел „Обединен
осигурителен архив“ при ТП на НОИ Пловдив осъществяване на проверка за
уточняване стажа на жалбоподателя П. по подадените от него със заявлението му 2
бр. УП -3 от 30.09.2003 г., издадени от осигурителя „*“ ООД - ПМА „**“. На 10.08.2018 г. в Отдел „Пенсии“
постъпил отговор от Отдел „Обединен осигурителен архив“, като в същото било
посочено, че в отдела в с.Невестино, към ТП Кюстендил била приета разплащателна
документация на осигурителя „**“ ЕООД ** с приемо –предавателен протокол от
2012 г., където за периода 01.07.1987 г. до 30.06.1990г. липсвала информация за
ПМА, както и данни за Р.П.. Било посочено, че е приета и разплащателна
документация от „**“ ЕООД с протокол от
януари 2018 г., която обаче била с начална дата 01.01.1991 г. Отразено било, че
отделът не може да даде отговор дали цялата разплащателна документация на „**“
ЕООД ** и „**“ ЕООД е предадена за съхранение. На 10.10.2018 г. във връзка с
постъпилата информация с Решение № 1040-15-97 на Директора на ТП на НОИ е било
възобновено спряното производство по произнасяне по жалбата на П. срещу
Разпореждането за отказ на ръководителя на ПО
при ТП на НОИ Пловдив от 25.09.2015 г. С Решение № 2153-15-201 от 10.10.2018
г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив жалбата на П. била счетена за
неоснователна, като била оставена без уважение. В мотивите на това Решение,
издателят му посочил, че представените от жалбоподателя – заявител П. две УП -3
с № 441/30.09.2003 г. и № 446/30.09.2003 г. са оформени на формуляр, одобрен
след 2005 г., поради което са антидатирани, а трудовата му книжка с фигуриращ
стаж от осигурител „**“ - филиал Пловдив не била оформена според изискванията
на чл.6, ал.1 от НТКТС. Цитирани били констатациите на констативен протокол от
13.08.2015 г. относно наличие на обективна невъзможност за изясняване на
фактите и обстоятелствата и неизвършване проверка на „**“ ЕООД. Посочено било
развитието на предварителната проверка, осъществена от РП Пловдив, както и
цитирано съдържанието на докладите и отговорите по допълнително извършената
проверка от отдел „Осигурителен архив“. По същество в обжалваното решение на
Директора на ТП на НОИ Пловдив било прието, че предвид липсата на възможност за
извършване на проверка и издаване на образец УП -13 с осигурителен стаж за
процесния период 22.07.1985 г. – 02.07.1990 г. и образец УП – 15 с осигурителен доход за периода, осигурителен
стаж за този период не се зачита. Посочено било, че по представените документи
за осигурителен стаж на жалбоподателя П.
е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд 10 г., 8м. и 24 дни,
а от трета категория – 21 г., 08 месеца и 26 дни и общ осигурителен стаж на
основание чл.104 от КСО превърнат към трета категория труд 35 г., 01м. и 26
дни. Отчетено било, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4,
ал.1 от ПЗР на КСО през 2015 г. мъжете придобиват, ако са работили 15 години
при условията на втора категория труд, имат навършена възраст 57 г. и 8 месеца
и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Заключено е, че в тази връзка
правилно е било отказано с обжалваното разпореждане отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено условието за наличие на
минимум 15 години осигурителен стаж от втора категория труд.
При така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намира,
на първо място, че оспореното решение, както и потвърденото с него Разпореждане
са издадени от компетентни лица и в кръга на правомощията им, възложени с чл.98,
респ. чл.117 от КСО, като е спазена и предвидената за това форма.
Основният спор между страните се концентрира върху това дали за жалбоподателя е установено изобщо наличието
на осигурителен стаж за периода 22.07.1985 г. – 02.07.1990 г., доколкото с
обжалваното решение осигурителен стаж за този период изобщо не е зачетен и това
е причина същият да не отговаря на условията за отпускане на пенсия.
В хода на проведеното съдебно дирене
по настоящото дело по искане на жалбоподателя П. са били разпитани като
свидетели лицата П. Г. и И.П., приобщени са допълнително постъпили писмени
доказателства, а именно изпратените от лицето С.Д.С. класьори – 12 бр. с
разчетно - платежни ведомости на ПМА „**“ за период 1984 г. – 1993 г., приета е
съдебно-счетоводна експертиза.
Свидетелските показания на
свидетелите П. и Г. съдът кредитира, но само отчасти и то само по отношение на
фактите и обстоятелствата, които са извън забраната за изясняване със
свидетелски показания на обстоятелства, за които се изискват писмени документи съгл. разпоредбите на чл.164 и чл.165 от ГПК,
приложими по препращането на чл.144 от АПК, както и изричната разпоредба на
чл.40 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която осигурителният стаж се
установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден
образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл.
5, ал. 4 КСО,
а документът се издава въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Ето защо и съдът
възприема показанията на посочените двама свидетели и ги ползва при постановяване
на решението си единствено по отношение на обстоятелствата, които и двамата
безпротиворечиво са заявили в съдебно заседание, а именно, че са работили в
предприятие, съставляващо база в гр.Пловдив на фирма „**“, която е имала
седалище в **, кв. Казичене, като са получавали възнаграждения по ведомост за
заплати срещу подпис от касиер в гр.Пловдив, както и че предприятието е претърпявало през годините промени и
преобразувания, включително и по отношение на наименованието, което е било „**“
и „**“. Посочените показания на практика са съответни на изготвените и
приложени по делото справки от съда от архив на Апис Регистър, по известния по
делото БУЛСТАТ на „*“ ООД, както и съдържащите се по преписката фирмени
досиета, а освен това при проверка е видно, че имената на свидетелите фигурират
и в приетите по делото разчетно - платежни ведомости, поради което и показанията
им се приемат за достоверни.
От приетата по делото експертиза, която е
имала за предмет проверка на приетите по делото класьори с разчетно - платежни
ведомости, се установява, че жалбоподателят П. фигурира в същите и е записано
да е работил в ПМА „**“ Автобаза Пловдив на длъжност „шофьор“ в периода
22.07.1985 г. до 30.06.1990 г. / 02.07.1990 г./, като се установява да е имал
стаж за периода от 04 години, 11 месеца и 10 дни, което според експерта е
съответно на посоченото в представеното от жалбоподателя с жалбата му УП -3 с №
466/24.01.2016 г., за което е отразено да е издадено от „*“ ООД. Впрочем,
последното удостоверение е било приложено и към материалите, събрани в хода на
прокурорската проверка по сигнала на ТП на НОИ – Пловдив, но не е било
обсъждано от издателя на обжалваното решение изобщо. Съдът кредитира приетата
експертиза като обективна и изготвена от лице с необходимите професионални
знания и опит.
На базата на
събраните в хода на проведеното по делото съдебно дирене доказателства се
установява, че жалбоподателят П. фигурира в изплащателните ведомости на ПМА „**“
- база Пловдив за спорния период от време. Копия от тези ведомости, както и
данни за лицето, което ги е представило, са били на разположение на ТП на НОИ -
Пловдив преди постановяване на оспореното решение от 10.10.2018 г., доколкото
още в началото на 2017 г. с по искане на издателя на обжалваното решение са
били предадени с приемо - предавателен протокол / л.99/ на Началник Отдел
„Пенсии“ след получаването им от РП Пловдив. По административната преписка
обаче няма данни административният орган да е предприел действия относно
установяване местонахождението и получаване в оригинал и за съхранение по
предвидения специален ред въпросните ведомости. Вместо това се е задоволил с
проверката, осъществена в Отдел „ООА“ и отговора, че не може да се издаде обр.
УП-13 и съответно УП-15, но както става ясно от уведомлението от посочения
отдел /л.116/ разплащателната документация, съхранена в архив е на осигурител „**“
ЕООД гр.** и няма данни за ПМА, а тази на „**“ ЕООД е с начало от 01.01.1991 г.
Както става ясно от свидетелските показания, заплатите на работещите в базата в
Пловдив на ПМА „**“ са се получавали в гр. Пловдив, а не по седалището на
предприятието в гр.**, кв.Казичене, като е имало касиер именно в Пловдив и
възнагражденията са били получавани по ведомости. При това положение и след
като по преписката са били налични данни за съществуващи копия на такива
ведомости за заплати, касателно базата та „**“ в Пловдив и то именно за спорния
период от време, в които е видно и с просто око, че е фигурирало името на
жалбоподателя П. и длъжността му „шофьор“, то е следвало, като съобрази
принципа по чл.9, ал.2 от АПК, както и разпоредбите на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК административният орган да положи допълнителни усилия за събиране на
релевантните за разрешаване на поставения въпрос доказателства, преди да се произнесе
с оспореното решение, като се изискат и съберат оригиналите на ведомостите от
лицето, за което са били налице достатъчно данни, че ги съхранява. Като не е
сторил това и се е произнесъл при непълнота на доказателствата, на практика
административният орган е допуснал съществено нарушение на администативнопроизводствените
правила, които ако бе съобразил, би могъл да достигне до различен краен извод в
оспореното решение. В тази насока и посоченото от страна на процесуалния
представител на ответната страна по делото в писменото му становище по
същество, че предвид липсата на първични разчетно - платежни документи за
спорния период от време пенсионният орган не е зачел осигурителен стаж по
представените от жалбоподателя документи и с оглед на наличните към момента на
произнасянето на решението му писмени доказателства е издал правилен и
законосъобразен акт, не може да бъде възприето като основателно твърдение,
доколкото, както се каза, на разположение на пенсионня орган са били и други
доказателства, които същият не е приобщил, нито е обсъдил преди да вземе своето
решение, а е бил длъжен да стори това предвид важността на тези доказателства
за направата на крайния му извод. При това положение и съдът приема, че
оспореното решение е издадено при непълнота на доказателствата.
В тази връзка, впечатление прави обстоятелството,
че още с първото заявление за отпускане на пенсия от 19.01.2015 г.
жалбоподателят е представил УП -3 №441/30.09.2003 г., издадено от „*“ ООД, като
посоченият в него осигурителен стаж тогава е бил зачетен в първото Разпореждане
за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
Ръководителя на ПО, като единствено е коментиран фактът, че този стаж се зачита
за трета категория труд, поради липса на доказателства относно
товароподемността на управлявания от жалбоподателя автомобил. Същото
удостоверение обр.УП -3 в Разпореждането за отказ от 25.09.2015 г., потвърдено
с обжалваното решение, вече е прието за антидатирано и поради това изобщо не е
зачетен отразения в него стаж, което е подход, противоречащ на принципа за
добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията на административните
органи. Твърди се и в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ, че и двете
коментирани УП -3 от 2013 г. с издател „*“ ООД, представени от жалбоподателя
със заявлението му са антидатирани, предвид това, че са оформени върху
формуляр на образеца, одобрен от
Управителя на НОИ след 2005 г., което твърдение обаче, не е подкрепено с
доказателства, като нито пред РП Пловдив, където е инициирана проверка по повод
на съмненията за неистинност на представените удостоверения, нито по
административната преписка е приложена заповедта за утвърждаване на съответния
образец, за да може да се извърши проверка на това твърдение на
административния орган, което е едно от основанията за отказ от зачитане изобщо
на удостоверения осигурителен стаж в представените от жалбоподателя образци УП
-3. Административният орган на практика е изразил в решението си съмнение
относно доказателствената сила на удостоверенията за осигурителен стаж, но не е
направил необходимото, за да установи с допустимите в административното
производство доказателствени средства, включително и чрез назначаване на
експертизи при нужда или събиране на сведения от неучастващи в административното
производство лица, дали удостоверителните документи са с вярно съдържание, а
вместо това формално ги е изключил като негодни доказателства. Вярно е, че
наказателно производство, в което да се установи по съответния ред наличието
или липса на документно престъпление на практика не е било образувано, но
причина за това е било именно установеното с влязло в сила постановление на
прокуратурата, че не са налице достатъчно данни за извършено документно
престъпление.
В крайна сметка,
с оглед на наличните по делото доказателства, съществуването на които е станало
известно на административния орган преди издаването на обжалваното решение, при
това още с уведомяването от РП Пловдив за резултатите от осъществената
прокурорска проверка, завършила с отказ от образуване на наказателно
производство, изводът за липса на такива, по които да се направи проверка за
съществуването на заявения от жалбоподателя осигурителен стаж за периода
22.07.1985 г. – 02.07.1990 г. се явява напълно необоснован и незаконосъобразен
и в противоречие с изискването за основаване на административните актове на
действителните факти от значение за случая, които се установяват по реда и със
средствата, предвидени в АПК / чл.7/.
Ето защо и съдът
приема, че в случая пенсионният орган, без да установи по категоричен начин и с
допустимите от закона доказателствени средства действителното фактическо положение във връзка
със заявлението на жалбоподателя, по формални и неправилни съображения за липса
на надлежни доказателства е постановил потвърдения с оспореното решение отказ
за отпускане на лична пенсия при усл. на §4, ал.1 от ПЗР
на КСО.
Поради това и Решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив, както и потвърденото
с него Разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване ще следва да се отменят на основание чл.146, т.3
от АПК, като преписката се изпрати на административния орган за повторно
произнасяне по заявлението на оспорващия при съобразяване изложените указания
за провеждане на административното производство в съответствие с принципите по
чл.7 и чл.9, ал.2 и разпоредбите на чл.35 и 36, ал.1 от АПК.
Предвид
основателността на жалбата и на осн. чл.143, ал.1 от АПК,
в полза на жалбоподателя ще следва да се присъдят сторените от него разноски в
производството от 152 лева, депозит за вещо лице, както и заплатеното от него възнаграждение за един
адвокат в общ размер на 400 лева, които следва да се възстановят от бюджета на
издателя на отмененото решение.
По направеното
искане от страна на жалбоподателя за определяне срок за административния орган
по чл.174 от АПК, съдът счита за нужно да отбележи, че в конкретния случай не е
налице хипотезата на постановено съдебно решение по чл.173, ал.3 от АПК, а на
такова по чл.172, ал.2 от АПК, поради което и разпоредбата на чл.174 от АПК не
е приложима.
Водим от гореизложеното и на основание чл.173, ал.2 АПК, вр. с чл.118, ал.3 КСО, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-201
от 10.10.2018 г. на Директор на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него
Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-225/25.09.2015 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката
на административния орган ТП на НОИ - Пловдив за произнасяне по заявлението на Р.Д.П.
вх. № МП -35824/27.05.2015 г. при съобразяване на изложените в решението
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр.Пловдив да заплати на Р.Д.П. с ЕГН **********
***, сумата от 152 /сто петдесет и два/ лева, съставляващи деловодни разноски,
както и сумата от 400 /четиристотин/ лева, направени разноски за възнаграждение
на един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: