№ 280
гр. Варна, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110107247 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А“, Париж, Франция, рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда 14 против Д. И. М., ЕГН ********** с адрес **** за признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане
срещу ответника за сумите, както следва: 6049,44лева, представляваща незаплатена
главница по договор за кредит № PLUS11459116/28.09.2015г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението- 30.09.2020г. до окончателното погасяване на
задължението; 56лева- застрахователна премия за периода от 20.09.2017г. до 20.10.2017г.;
4289,79лева- договорна лихва, начислена за периода от 20.06.2017г. до 20.10.2020г.;
757,92лева- обезщетение за забава за периода от 18.12.2018г. до 12.03.2020г.; 110,92лева-
обезщетение за забава за периода от 14.07.2020г. до 17.09.2020г., за които вземания е
издадена заповед по чл. 410 ГПК № 260439/25.01.2021г. по ч.гр.д. № 12253/2020г. на ВРС,
на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11459116 от
28.09.2015г., по който кредиторът е отпуснал на ответницата заем в общ размер на 7000лева
за срок от 60месеца. Връщането на отпусната в заем сума е уговорено да стане на 60 равни
месечни вноски, всяка в размер на 289.11лева.
Уговорено е кредитополучателят да заплати и такса ангажимент, срещу която
кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен процент по см. на пар. 1, т. 5 ЗПК, при
съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Твърди се, че таксата е дължима от
кредитополучателя при усвояване на кредита и същата е удържана от общия размер на
кредита.
Твърди се, че отпусната в заем сума е била усвоена от ответницата по посочена от нея
банкова сметка в договора за кредит.
Твърди, че длъжникът е извършил плащане на 19месечни вноски, след което е
1
преустановил плащането им. В чл.5 се сочи, че страните са уговорили, че при забава на една
или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за дабава в размер на
действащата законна лихва за периода. Поради допуснатото просрочие и на основание чл. 5
от договора, се твърди, че вземането му е станало изцяло предсрочно изискуемо считано от
20.07.2017г., за което на длъжника е било изпратено изрично уведомление.
Поради неизпълнение на договорните задължения на ответника, за дължимото по
договора ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С това обосновава правния си интерес от
предприетата съдебна защита. Искането е за уважаване на претенцията и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответницата депозира отговор на
исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове.
Твърди процесният договор за кредит да е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
доколкото не са спазени императивните изисквания на чл. 11 ЗПК, излагайки подробни
съображения в тази насока. Счита, че е нарушено законовото изискване за минимален
размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и всички негови елементи.
Твърди в конкретния случай клаузите на договора да са с по- дребен шрифт, с което е
нарушена императивната норма на чл. 10 ЗПК. Намира, че не е спазена и нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в
годишния процент на разходите /ГПР/, каква е неговата структура, как е формиран в размер
от 46,09%, липсвала ясно разписана методика на формирането му, с което потребителят е
бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт.
На следващо място излага, че съгласно чл. 2 от Условията по договор за кредит е
предоставена застраховка „Защита на плащанията", със застрахователна премия в размер на
1680лева, която сума е разделена на равен брой вноски, съответстващи и включени в
погасителните вноски по изготвения погасителен план. Счита, че тази клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, защото е уговорена във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на
вноската по кредита, и тази по сключения пакет за застраховка.
Счита, че уговорената такса ангажимент по същество прикрива допълнително
вземане за възнаградителна лихва, защото кредиторът я налага, с оглед фиксирането на
възнаграждението му по договора в определен лихвен процент. Твърди, че поемайки
задължение да не променя уговорената възнаградителна лихва, за сметка на това кредиторът
оскъпява цената на самия кредит с налагане на други вземания. В тази връзка счита, че това
вземане е наложено, с цел компенсиране на евентуалните вреди /пропуснати ползи/, които
кредиторът би понесъл при увеличаване на възнаградителната лихва, ако беше уговорен
плаващ лихвен процент в договора, което противоречи на чл. 33 ЗПК. Твърди, че клаузата е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност, прилагането й води до недобросъвестно увеличаване на дълга, без тази
сума да е усвоена или ползвана от длъжника.
Оспорва да е получавала процесната сума, както и размера на начислената
възнаградителна и мораторна лихва.
Въвежда възражение за погасяване по давност по отношение на претендираната
възнаградителна лихва, за периода от 20.06.2017г. до 30.09.2017г. В условия на
евентуалност и в случай, че бъде прието, че договорът за потребителски кредит е
недействителен и ответникът дължи на основание чл. 23 ЗПК чистата стойност на заема, без
лихва и разходи, моли от същия да бъде приспадната заплатената от Д. И. М. сума по
2
договора за паричен кредит.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от особен представител адв. В..
Поддържа отговора, а по същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми представляващи непогасени от ответника
задължения по договор за потребителски паричен кредит № PLUS11459116/28.09.2015г.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № 12253/2020г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК. Вземането по
заповедта е съответно на това заявено с иска по чл. 422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: наличието на
валидно възникнало въз основа на процесния договор облигационно правоотношение между
страните; точното изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, в това число
усвояването на паричните средства от ответницата; настъпила изискуемост на вземанията;
размера на всяко от вземанията по пера– за главница, договорна лихва и обезщетение за
забава; изпълнението на задълженията му, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите, относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят, а при наличие на неравноправна клауза в потребителския
договор и че въпросната клауза е уговорена индивидуално; а по възражението за изтекла
погасителна давност факти обосноваващи спиране и/или прекъсване на срока.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 28.09.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата е бил
сключен договор за кредит, по силата на който на последната е предоставен кредит в размер
на 7000лева за потребителски цели. Уговорена е застрахователна премия от 1680лева за
застраховка „защита на плащанията“ и 245лева такса ангажимент. Усвояването на сумата е
посочено, че се извършва по банков път, като в чл.1 заемополучателят е декларирал
банковата сметка, по която да се извърши превода, както и че тя е лично негова. Съобразно
уговореното връщането на заема е следвало да стане на 60месечни погасителни вноски по
погасителен план, всяка от които в размер на 289,11лева. В чл. 2 е разписано, че размерът на
кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ ще бъде платен директно на
застрахователния агент, а размерът на премията е разделена на равен брой вноски и е част от
месечната погасителна вноска. При сключване на договора заемополучателят заплаща и
еднократна такса ангажимент, срещу което договорът се сключва при фиксиран лихвен
процент.
Съгласно чл. 3 погасителната вноска съставлява главница, ведно с надбавка
покриваща разноските по подготовка и обслужване на кредита, и добавка, представляваща
печалба на кредитора. Падежът на първата погасителна вноска е 20.11.2015г., а на
последната е 20.10.2020г. Уговорен е фиксиран лихвен процент от 36,55% и ГПР 46,09%.
Съгласно чл. 5, при забава на една или повече погасителни вноски, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава
върху всяка забавена погасителна вноска равна на ОЛП обявен от БНБ +10% пункта по
3
ПМС № 100/29.05.2012г.
За установяване твърденията по усвояване на заетата сума и размера на
задълженията по договора, по делото бяха ангажирани специални знания на в.лице в
областта на счетоводството. От заключението на в.л. С. по приетата съдебно- счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че: Усвояването на кредита е извършено чрез погасяване на
задължение по договор за кредит № PLUS-10151715 в размер на 1555,86лева, чрез удържане
на сумата от 245лева такса ангажимент и чрез превод на 28.09.2015г. по банковата сметка на
ответника на сумата от 5199,14лева. Кредитът е отнесен като предсрочно изискуем на
20.07.2017г. Последното плащане е извършено на 18.12.2018г. Общо платеното от
ответницата е в размер на 6821,98лева, с която сума са погасени- главница от 950,56лева,
4376,81лева лихва, 616лева застраховка и 878,61лева законна лихва. Следователно,
възражението на ответницата, че сумата не е усвоена от нея се явява неоснователно. В
потвърждение са и извършваните от нея погашения на вноски съобразно погасителния план
по договора.
Непогасеният остатък на главницата е даден от в.л. в няколко варианта.
По първи- съобразно погасителен план на кредитора- главницата е 6049,44лева,
застрахователната премия за периода 20.09-20.10.2017г. е 56лева, непогасената
възнаградителна лихва за периода 20.06-20.10.2020г. е 4289,79лева, обезщетението за забава
за периода от 18.12.2018г. до 12.03.2020г. е 764,84лева, за периода от 14.07.2020г. до
17.09.2020г. е 111,93лева, т.е общо 878,77лева.
Според втори вариант, при приспадане такса ангажимент главницата е 5804,44лева,
застрахователната премия за периода 20.09-20.10.2017г. е 56лева, непогасената
възнаградителна лихва за периода 20.06-20.10.2020г. е 3937,79лева, обезщетението за забава
за периода от 18.12.2018г. до 12.03.2020г. е 734,15лева, за периода от 14.07.2020г. до
17.09.2020г. е 107,43лева, т.е общо 841,58лева.
Според вариант три, ако от главницата се приспадне таксата ангажимент и
направените плащания по договора бъдат отнесени към погасяване на главницата /без
предвидена в нея застрахователна премия/, то тогава размерът на главницата е 5188,44лева,
на непогасената възнаградителна лихва за периода 20.06-20.10.2020г. е 3937,79лева,
обезщетението за забава за периода от 18.12.2018г. до 12.03.2020г. е 649,93лева, а за периода
от 14.07.2020г. до 17.09.2020г. е 95,11лева, т.е общо 745,04лева.
Анализът на ангажираните по делото доказателства, налагат извод, че действително
между страните е била налична възникнала облигационна връзка по процесния договор за
кредит. Кредиторът е изпълнил задължението си по предоставяне на ответницата
уговорената парична сума. Последната възразява относно действителността на договора,
доколкото не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, регламентиращ сключването му в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Нормата е императивна и за спазването й, съдът следи и служебно.
Съобразно приетото заключение на в.л. Ц. по допусната съдебно- техническа
експертиза, имала за обект изследване оригинала на договора и приложенията му, буквените
и цифрови текстове на договора без изключение са изпълнени на шрифт Garamond, размер
12. При Сертификата PLUS-1145916/28.09.2015г. и ОУ за застрахователна програма „защита
на плащанията по кредитни карти“ буквените и цифрови текстове без изключение са
изпълнени на шрифт Garamond, размер 7. При това положение следва да се приеме, че
императивът на чл.10, ал.1 ЗПК е спазен относно сключения договор за кредит, но не и
относно сертификата за присъединяване към групата на застраховани лица по застраховка
4
„защита на плащанията“ и ОУ за застрахователна програма „Защита на плащанията по
кредитни карти“. Това застрахователно правоотношение, бидейки съпътстващо и служещо
като обезпечение на кредитора по основната кредитна сделка, следва да се приеме за част и
елемент от договора за кредит. И като такъв, то и за него важи така поставеното
законодателно изискване. Това следва пряко и от даденото задължително за настоящия съд
тълкуване от СЕС по отправено преюдициално запитване по образувано дело С-535/2020,
според което чл. 10, пар. 2 и чл. 22, пар. 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски
кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Следователно, сключеният договор за кредит не отговаря на изискването по чл. 10, ал.1 ЗПК
и съгласно чл. 22 ЗПК същият е недействителен.
Посоченото прави безпредметно обсъждането на останалите възражения на
ответника срещу действителността на договора, поради нарушения в изискванията на чл. 11
ЗПК. Но въпреки това и само за пълнота, становището на настоящия съд по тях е следното:
Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 ЗПК е договорът да съдържа
информация относно общия размер на кредита, условията за усвояване и издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, ГПР и общо дължимата сума по кредита. В
конкретния случай в подписания между страните договор се съдържа изготвен и подписан
погасителен план, съдържащ броя на вноските, падеж и размер на всяка вноска и
остатъчната главница. В съответствие с уредбата на чл. 11 ЗПК договорът съдържа и ясна
информация за броя и размера на погасителните вноски, дължимата лихва при просрочие,
предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация за
правото на отказ от договора. Лихвеният процент е посочен с конкретно число и той е
договорен като фиксиран за целия срок на договора. Това прави условията за издължаване
ясни. И понеже за целия срок на договора е договорен фиксиран лихвен процент от 36,55%,
липсва задължение погасителният план да съдържа и информация за последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Основателно е обаче
възражението, че е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК за дължимото
съдържание относно определяне размера на годишния процент на разходите по кредита чрез
посочване взетите предвид допускания, използвани от кредитора при изчисляването му по
определения в Приложение № 1 начин. В договора липсва посочената информация.
Съгласно чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
изчисляването му става по специална формула. Идеята на законовото изискване за
посочване на тази информация на потребителя по ясен и разбираем за него език е, за да се
гарантира правото му на информиран и икономически обоснован избор дали да встъпи в
конкретното кредитно правоотношение или не, респ. да търси други доставчици на услугата
на пазара. Защото основен принцип в областта на защитата на потребителите е гарантиране
правото им да получат преди и/или по време на сключване на договора информация относно
условията на договора и последиците от сключването му. В случая кредиторът единствено е
посочил абсолютна стойност на ГПР от 46,09%, с което не може да се приеме, че
изискването на закона е спазено.
Съгласно чл. 22 ЗПК, в този случай ответницата като потребител дължи само чистата
стойност на кредита, без лихва или други разходи. Иначе казано, ответницата ще дължи
5
само реално отпусната й в заем сума, както и дължимите суми за застрахователна премия за
застраховка „защита на плащанията“, в доказателство за чието сключване ищецът е
представил сертификат за присъединяване към групата на застраховани лица по застраховка
„защита на плащанията“, подписан от ответницата и ОУ за застрахователна програма
„Защита на плащанията по кредитни карти“. Получената в заем сума е 7000лева. От нея
следва да бъде извадена удържаната съгласно чл. 2 от кредитора „такса ангажимент“, при
което чистата стойност на кредита става 6755лева.
На основание чл. 22 ЗПК претенциите за договорна лихва от 4289,79лева начислена
за периода от 20.06.2017г. до 20.10.2020г., за обезщетение за забава за периода от
18.12.2018г. до 12.03.2020г. в размер на 757,92лева и за обезщетение за забава в размер на
110,92лева за периода от 14.07.2020г. до 17.09.2020г. се явяват неоснователни и следва да се
отхвърлят.
От експертното заключение се установи, че по договора ответницата е извършила
плащане на сумата от общо 6821,98лева, с които са били погасени нейни задължения от
950,56лева- главница, 4376,81лева- договорна лихва, 616лева застрахователна премия и
878,61лева- лихва за забава. Плащанията за договорна лихва и за лихва за забава във време
на действие на договора като направени в погашение на задължения, които съдът прие за
невалидно възникнали изначално, следва да бъдат отнесени към погасяване на чистата
стойност на кредита и застрахователна премия. Такова възражение е направено от
ответника, но дори и да не беше, съгласно тълкуването дадено с решение от 30 юни 2022 по
преюдициално запитване по дело № С-170/2021, националният съд е длъжен служебно да
извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в
договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. Съгласно ТР
3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС при плащане, достатъчно да погаси
изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение
погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в
следния ред: погасява се изцяло най- обременителното задължение, а след него следващото
по обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни, погасява се изцяло най- старото, а след него следващото по възникване
задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2
ЗЗД. На основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД извършеното плащане по договора следва да бъде
отнесено към погасяване на чистата стойност на кредита. Така, от общо дължимата главница
в размер на 6755лева, след приспадане на извършените от ответника плащания за договорна
лихва от 4376,81лева, за лихва за забава от 878,61лева и за главница от 950,56лева, налага се
извод за уважаване претенцията до размера на сумата от 549,02лева. За разликата до пълния
заявен размер от 6049,44лева, претенцията следва да се отхвърли. Сумата следа да се
присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, доколкото към
него момент вземането е било изцяло дължимо, предвид настъпилия краен падеж на
издължаване- 20.10.2020г., факт съобразен от съда по реда на чл. 235 ГПК. Законната лихва
се дължи като последица от уважаване на предявения иск за главницата и тя не попада в
приложното поле на чл.23 ЗПК.
Претенцията за застрахователна премия от 56лева следва да се уважи в цялост,
предвид липса на установено плащане и с оглед обстоятелството, че задължението за нея
произтича от застрахователен договор, който не страда от пороци обуславящи неговата
недействителност. Изискванията на ЗПК към него са неприложими, а самото той се урежда
от други специални правила по КЗ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са за юк.възнаграждение, 288,29лева допълнителна ДТ, 550лева платен
6
депозит за вещи лица и 600лева депозит за особен представител. На основание чл. 78, ал.8
ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки и
факта, че липсва фактическа и правна сложност на спора. Общо разноските са 1538,29лева.
Съразмерно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски от 82,63лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски
са били в размер на 225,28лева за платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, общо
275,28лева. Или след тяхното преизчисляване съобразно изхода на спора, за заповедното
производство следва да се присъдят разноски в размер на общо 14,79лева.
Ответникът е представляван от особен представител в производството и на него
разноски не се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, Париж, Франция, рег. № ********* чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14 съществува вземане
срещу ответника Д. И. М., ЕГН ********** с адрес **** в размер на сумите, както следва:
549,02лева, представляваща незаплатена главница по договор за кредит № PLUS-
11459116/28.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението- 30.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението и 56лева-
застрахователна премия за периода от 20.09.2017г. до 20.10.2017г., за които вземания е
издадена заповед по чл. 410 ГПК № 260439/25.01.2021г. по ч.гр.д. № 12253/2020г. на ВРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 549,02лева до пълния заявен размер от
6049,44лева, за договорна лихва в размер на 4289,79лева, начислена за периода от
20.06.2017г. до 20.10.2020г., за обезщетение за забава в размер на 757,92лева начислено за
периода от 18.12.2018г. до 12.03.2020г. и за обезщетение за забава от 110,92лева начислено
за периода от 14.07.2020г. до 17.09.2020г., , на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН ********** с адрес **** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“, Париж, Франция, рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14 сумата от 82,63лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената
част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН ********** с адрес **** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“, Париж, Франция, рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14 сумата от 14,79лева, представляваща
направени в производството по ч.гр.д. № 12253/2020г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни
разноски съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8