Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТК, VІ-13 състав в закрито заседание на 18.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 912 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът констатира, че предмет на разглеждане са предявени претенции при условията на чл. 649 ал. 1 ТЗ – да бъдат обявени за относително недействителни сключени сделки между „И.С.“ ЕООД и А.Г.Г. по време на брака му с В.Д.Г., съответно договор за покупко-продажба на недвижими имоти във форма на нотариален акт № 31 том 1 рег. № 327 дело № 25 от 21.04.2010 г. по описа на нотариус Л.М.К.и договор за покупко-продажба на недвижими имоти във форма на нотариален акт № 24 том 3 рег. № 2260 дело № 402 от 15.09.2010 г. по описа на нотариус К.Т.М.. Твърди се, че даденото от несъстоятелното дружество по договорите значително надхвърля по стойност полученото, а при условията на евентуалност – че договорите са сключени с цел да бъдат увредени интересите на кредиторите.
Процесуалният представител на ответниците – адв. М. от САК е направил възражение за недопустимост на предявените искове с довод, че исковата молба е предявена след като предвиденият в чл. 649 ал. 1 ТЗ едногодишен срок е изтекъл. Застъпва теза, че начало на срока определя решение № 201 от 30.01.2015 г. по д. № 4191/2012 по описа на Апелативен съд – София като счита, че без значение остава както обявяването на решението в търговския регистър, така и последвалата отмяна на това решение.
Процесуалният представител на ответника – адв. Д. от БАК, застъпва теза, че предявената на 04.02.2016 г. искова молба е в рамките на едногодишния срок, считано от датата на обявяване на решението в търговския регистър.
Синдик В. не изразява становище по повдигнатия спор.
Възражението е основателно.
Правната сигурност предполага яснота досежно срока за упражняване на субективни права. Предявените искове засягат правната сфера и на трети в правоотношението лица. Това налага еднозначно определяне на периода на възможно въздействие върху техните права, поради което правилата, регламентиращи този въпрос подлежат на стриктно тълкуване.
Съгласно чл. 649 ал. 1 ТЗ както искът по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, така и искът по чл. 135 ЗЗД, предявен за попълване масата на несъстоятелността, следва да бъдат предявени в срок от една година. Нормата свързва началото на този срок с два различни момента в зависимост от условията, при които е открито производството по несъстоятелност. Нормата отдава значение на момента на откриване на производството, когато това е станало с постановено решение при условията на чл. 630 ТЗ. На датата на обявяване в търговския регистър е придадено значение при постановено решение по чл. 632 ал. 2 ТЗ. Законът изрично дефинира момента на откриване на производството като го свързва с датата на постановеното решение по чл. 630 ал. 1 ТЗ – така изрично чл. 634а ТЗ. Предложеното от ищеца решение противоречи на изричната и ясна правна норма, поради което не би могло да бъде утвърдено по пътя на тълкуването. Двете хипотези позволяват еднозначен извод, че срокът тече при развитие на производството по несъстоятелност.
По делото не се спори, а и от вписаните обстоятелства по партидата на „И.С.“ ЕООД – в несъстоятелност се установява, че решение № 201 от 30.01.2015 г. е постановено при условията на чл. 630 ал. 1 ТЗ. Следователно началото на срока се определя от датата на решението – 30.01.2015 г. По силата на чл. 60 ал. 2 ГПК законоустановеният едногодишен срок изтича на 30.01.2016 г. – събота, като с оглед фикцията на чл. 60 ал. 6 ГПК се явява продължен до 01.02.2016 г. (понеделник). Съгласно чл. 62 ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, ако исковата молба е изпратена по пощата, но предпоставка за зачитане на процесуалното действие подаване на искова молба, предполага депозирането й в рамките на процесуалния срок – арг. от чл. 64 ал. 1 ГПК.
Законът признава незабавно действие на постановеното решение за откриване производство по несъстоятелност, а в хипотезата на чл. 630 ТЗ производството се развива по предписания ред. Признатото незабавно действие придава меродавност на всички последващи го факти с придадено им правно значение. Поради тази причина последващата отмяна на решението, което се установява да е станало на 19.04.2017 г., не е в състояние да заличи правното значение на междувременно възникналите обстоятелства включително и досежно възможността да бъдат предявени специалните искове по смисъла на чл. 649 ТЗ. На тази основа ищецът се легитимира като кредитор, с произтичащата от това му качество възможност да повдигне спор за действителността на сделка, сключена във възприетия от закона подозрителен период. В случая не се установява обаче тази възможност да е реализирана в установения от закона срок – до 01.02.2016 г. Пропускането на този преклузивен срок определя предявените искове като недопустими.
Мотивиран от изложеното съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „П.Е.Е.Ф.А. Ф.Х.ЛТД срещу „И.С.“ ЕООД, А.Г.Г. и В.Д.Г. да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на сделки, сключени между „И.С.“ ЕООД и А.Г.Г., инкорпорирани в договор за покупко-продажба на недвижими имоти във форма на нотариален акт № 31 том 1 рег. № 327 дело № 25 от 21.04.2010 г. по описа на нотариус Л.М.К.и договор за покупко-продажба на недвижими имоти във форма на нотариален акт № 24 том 3 рег. № 2260 дело № 402 от 15.09.2010 г. по описа на нотариус К.Т.М..
.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК на страните да бъде връчен препис от настоящото.
Съдия: