РЕШЕНИЕ
№ 2458
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110132075 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от С в АД против И. С. А. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 414.14 лв.
стойност на потребени услуги по доставка на питейна вода за периода от
28.08.2019 г. – 26.07.2020 г. Ищецът твърди, че ответникът бил собственик на
процесния имот за процесния период и поради това се явявал потребител на
ВиК услуги по отношение на този имот. За този имот бил открит клиентски
номер, като за процесния период на база отчетените показания и в изпълнение
на чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./) във вр. с чл. 31 от Общите условия „С в “ АД
редовно издавало ежемесечни фактури за потребените и начислени ВиК
услуги за имота. Въз основа на тези фактури за процесния период за
посочения по- горе имот задължението на ответника по настоящия иск
възлизало на търсените суми. Ищецът моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи тези суми. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за
неоснователност на иска. Оспорва потребителското си качество. Не оспорва
размера на исковете.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се
явява, не изпраща представител. Ответникът се явява лично и поддържа
исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
1
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за услугата
доставка и пречистване на вода, по силата на което доставчикът се е задължил
да извърши предлаганите услуги, а купувачът да се ползва от тях и да заплати
уговорената продажна цена и 2) доставената вода да е в твърдяното
количество.
От ищеца е представен неоспорен от страните препис от Заявление за
промяна на титуляр на партида № ЗП-4060 от 09.03.2016 г. (л. 5 от делото), от
който се установява, че ответницата е направила искане за открИ.не на
партида за процесния апартамент на нейно име. От ответникът са
представени неоспорени преписи от Заповед за изземване и протокол за
принудително изземване на процесния имот (л. 25 до л. 33 от делото), от
които се установява, че на 29.11.2019 г. ответникът е бил принудително
отстранен от процесния имот.
На база на тези доказателства съдът намира, че правото на собственост
на И. С. А. не е доказано при условията на пълно и главно доказване в
процеса. Напротив, от съдържащата се в представените от нея доказателства
информация са налице индиции, че собственик на този апартамент е
държавата. Въпреки това, съдът счита, че от представеното заявление за
промяна на партида може да се приеме за установено, че между страните е
било налице облигационно отношение за периода от 09.03.2016 г. до
29.11.2019 г. когато същата е била изведена от апартамента който не е бил
нейна собственост. Към този момент тя е престанала да ползва апартамента и
въпреки че все още е била титуляр на партидата, съдът счита, че с акта на
принудително изземване, осъществен от Областна администрация – гр.
София, облигационното отношение между И. С. А. и С в АД е прекратено. За
периода от 28.08.2019 г. до 29.11.2019 г. главният иск е доказан по основание,
като за периода от 30.11.2019 г. до 26.07.2020 г. следва да се отхвърли като
недоказан.
Размера на иска, както и реалната доставка на услугите не бяха
оспорени от ответника. Въпреки това, тъй като от ищеца не бяха
предоставени фактури или други документи, установяващи разделение на
вземането по месеци, съдът счита, че следва да определи размера по реда на
чл. 162, ал. 1 ГПК. Общият размер на вземането е 414,14 лева, а периодът, за
който този размер е дължим, е 11 месеца, което дава средноаритметичен
размер на месечно потребление от 37,65 лева. За периода от три месеца
между 28.08.2019 г. и 29.11.2019 г. това дава сума от 112,95 лева. За тази сума
главният иск е основателен и следва да бъде отхвърлен за разликата над тази
сума до пълният размер от 414,14 лева.
По отношение на иска за мораторна лихва, съдът намира следното:
съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищеца, потребителят дължи
плащане на сумите по фактурите с изтичане на тридесет дневен срок от датата
на фактуриране. В случая, въпреки че от ответника не се оспорва процесния
период, изпадането му в забава зависи от датата на фактуриране на
потребените ВиК услуги, което следва да се установи с представяне на
2
конкретните фактури за периода. Тъй като такИ. не бяха представени от
ищеца, за съда е невъзможно да установи коя е датата на фактуриране,
респективно дали и от кой момент ответникът е изпаднал в забава. Поради
това съдът намира, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 2 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските, такИ. се дължат единствено на ищеца,
доколкото от ответника не са сторени такИ.. От ищеца са заплатени 25 лева –
държавна такса в заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 75 лева – държавна такса в
настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
определя на 100 лева. Тези разноски следва да бъдат присъдени частично. На
първо място съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК, държавната такса за издаване на заповед за
изпълнение е в размер на два процента от цената на иска, но не по-малко от
25 лева. В случая тази държавна такса е 25 лева. Толкова са и внесени по
заповедното частно гражданско дело № 8149/2021 г. по описа на СРС. При
предявяване на иск за установяване на вземането следва на основание чл. 415,
ал. 4 ГПК да се довнесе държавна такса, за да се достигне размера, предвиден
в чл. 1 от Тарифата – четири процента от цената на иска в общия случай, но
не по-малко от 50 лева. В случая сумата за довнасяне е още 25 лева. В този
смисъл се тълкува разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК, в частта за „довнасяне“
на таксата. Идеята е да се довнесат още два процента от интереса, но не по-
малко от 25 лева, за да се достигне до четири процента, но не по-малко от
петдесет лева – чл. 1 от Тарифата. Като е внесъл сумата от 75 лева, вместо 25
лева – държавна такса, при това по свой почин, а не поради указание на съда,
ищецът е надвнесъл дължимата от него такса. Единствено сумата от 25 лева е
законосъобразно платена и единствено нея може ищецът да иска на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Сумата от 50 лева – надвнесена държавна такса в исковото
производство следва да бъде върната на ищеца по посочена банкова сметка
след влизане на решението в сила. По отношение на останалите разноски, с
оглед уважената част от иска на ищеца следва да се заплатят 53,33 лева. На
ответника не се дължат разноски, доколкото такИ. не са сторени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. С. А., ЕГН: ********** с адрес
дължи на С в АД, ЕИК със седалище и адрес на управление г на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал.
2 ЗС сумата от 112,95 лв. стойност на потребени услуги по доставка на
питейна вода за периода от 28.08.2019 г. до 29.11.2019 г., за имот с адрес
ведно със законна лихва от 14.01.2022 до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ този иск за периода от 30.11.2019 г. до 26.07.2020 г.
и за сумата от 301,19 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С в АД, ЕИК иск на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД, срещу И. С. А., ЕГН: ********** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9,49 лв. мораторна
лихва за забава върху главницата за периода от 28.09.2019 г. до 26.07.2020 г.,
като неоснователен.
3
ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН: ********** да заплати на С в АД, ЕИК на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 53,33 лева – разноски в заповедното и в
настоящото производство съобразно с уважената част от иска.
ПОСТАНОВЯВА сумата от 50 лева – надвнесена държавна такса за
разглеждане на настоящото производство да се възстанови на С в АД, ЕИК
по посочена банкова сметка след влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4