Решение по дело №1010/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1024
Дата: 23 юли 2020 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20207050701010
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е

 

   №.........../............2020 г.        

 

                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,

В публичното съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав

 

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

 

При участието на секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1010/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от „Милки груп био“ ЕАД срещу Агенция „Митници“ иск с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 720 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 393/2018/2019 г. на заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция Митници, отменено по съдебен ред с влязло в законна сила решение № 1705/25.06.2019 г. по н.а.х.д. № 2682/2019 г. на Районен съд – Варна, ведно със законна лихва върху главницата, начислена от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.   

В исковата молба се излага, че с решение по н.а.х.д. № 2682/2019 г. на Районен съд – Варна е отменено издаденото срещу ищеца „Милки груп био“ ЕАД Наказателно постановление № 393/2018/2019 на заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция Митници, като при проведения касационен контрол съдебното решение е оставено в сила с решение на Адм. съд Варна по к.н.а.х.д. № 2820/2019 г. Твърди се, че в рамките на двете съдебни инстанции ищецът е разходвал средства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство от адвокат в общ размер на 720 лв. като в тази връзка се претендира ответникът да бъде осъден да му заплати тази сума на основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, тъй като тя представлява претърпяна от дружеството имуществена загуба, явяваща се пряка и непосредствена последица от отмененото по съдебен ред  незаконосъобразно наказателно постановление. Претендира се и за присъждане на законна лихва върху главницата от 720 лв. от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за присъждане на направените в рамките на настоящето съдебно производство разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание на 01.07.2020 г. ищецът „Милки груп био“ ЕАД се представлява от адвокат С.Ж., която поддържа иска.  

Ответната по делото страна Агенция „Митници“ се представлява от юрисконсулт Людмила Т., която оспорва иска като в становището си по съществото на спора заявява, че той е неоснователен и недоказан, а в отношение на евентуалност – възразява срещу размера на претендираното обезщетение по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ поради прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на „Милки груп био“ ЕАД в производството по чл. 59 ал. 1 ЗАНН и в развилото се след него касационно съдебно производство. Възразява и срещу размера на заплатеното на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото производство по глава ХІ АПК. Претендира при отхвърляне на иска в полза на Агенция „Митници“ да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за основателност и доказаност на предявения иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.

Съдът намира предявения иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за процесуално допустим и поради това за подлежащ на разглеждане по неговата основателност. Относно процесуалната легитимация на Агенция „Митници“ съдът съобрази, че на основание чл. 3 ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ агенцията е със статут на ЮЛ, докато съгласно чл. 29 ал. 1 от правилника нейните териториални дирекции са само административни звена в структурата й. Поради това на основание чл. 205 ал. 1 АПК надлежно легитимирана да участва в производството по глава ХІ АПК е Агенция „Митници, а не Териториална дирекция „Северна морска“, от заместник-директора на която е издадено процесното НП № 393/2018/2019 г.

По основателността на иска съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От изисканото и приложено за послужване н.а.х.д. № 2682/2019 г. на ВРС, към което е приложено к.н.а.х.д. № 2820/2019 г. на Адм. съд Варна, се установява следната фактическа обстановка:

Срещу ищеца „Милки груп био“ ЕАД е издадено НП № 393/2018/2019 на заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция Митници, обжалвано от него по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН и отменено от съда с решение № 1705/25.09.2019 г. по н.а.х.д. № 2682/2019 г. на ВРС, оставено в сила с решение № 2430/13.12.2019 г. по к.н.а.х.д. № 2820/2019 г. на Адм. съд Варна.

По двете дела „Милки груп био“ ЕАД е представлявано от адвокат, с когото съгласно приложените на л. 8, 9 и 62 от н.а.х.д. № 2682/2019 г. на ВРС и на л. 13, 14 и 15 от к.н.а.х.д. № 2820/2019 г. на Адм. съд Варна писмени доказателства е договорило и съответно му е заплатило по 360 лв. за всяка от съдебните инстанции, от които 300 лв. възнаграждение за осъществената адвокатска защита и 60 лв. – дължим върху тази сума ДДС към бюджета, или общо дружеството е заплатило на адвоката 720 лв.

За основателността на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е необходимо установеното чрез пълно и главно доказване кумулативно наличие на следните предпоставки: 1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган при или по повод на административна дейност; 2/ настъпила вреда /както имуществена, така и неимуществена/ в патримониума на ищеца и 3/ пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие по т. 1 и вредата по т. 2.

Тъй като съгласно чл. 1 ал. 2 ЗОДОВ искът по ал. 1 се разглежда по реда на АПК, за допустимостта му съгласно чл. 204 ал. 1 АПК е необходимо към момента на предявяването му незаконосъобразният административен акт да е отменен по съответния ред.

Относно наличието на първата материално-правна предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган при или по повод на административна дейност:

Между страните по делото няма спор, а се установява и от приложените за послужване дела, че издаденото срещу ищеца наказателно постановление № 393/2018/2019 г. на заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция Митници е отменено по съдебен ред с влязло в законна сила решение № 1705/25.09.2019 г. по н.а.х.д. № 2682/2019 г. на Районен съд Варна.   

По правната си природа наказателното постановление, макар да е издадено от административен орган, е правораздавателен акт, тъй като е резултат от упражняване на възложена със закон правораздавателна дейност на администрацията, свързана по аргумент от чл. 6 от ЗАНН със защитата на реда в областта на държавното управление и представляваща поради това санкционираща управленска дейност. Както се приема в мотивите към т. 1 на ТП № 2/19.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, наред с другите правни форми на изпълнителна дейност, класифицирани според предметното им съдържание и цел като правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, дейността по административно наказване посредством издаването на наказателни постановления, представлява също форма на административна /изпълнителна/ дейност, тъй като се извършва по административен ред чрез властнически метод и въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Въпреки че наказателното постановление няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с ТП № 2/19.05.2015 г. се приема, че основният вид на дейността по налагане на административното наказание не дава основание за ограничително тълкуване на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ посредством стесняване на приложното му поле само до издаваните по реда на АПК административни актове и изключване на наказателните  постановления от предметния му обхват поради техния правораздавателен характер. Както се сочи по-нататък в мотивите на тълкувателното постановление, независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, има властнически характер и въпреки че поражда наказателноправни последици, е резултат от санкционираща административна дейност и упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на тяхната административна правосубектност. С допълнителното съображение, че разпоредбата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е наименована „Отговорност за дейност на администрацията“ е прието, че от приложното й поле не могат да се изключат исковете за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, тъй като не видът на административния акт, определян по признаците на чл. 21 АПК, е законовият критерий за приложението на чл. 1 ЗОДОВ, а фактът, че става въпрос за незаконосъобразно упражняване на публични функции на администрацията /в случая свързани със законово предоставената й правораздавателна компетентност/. 

От горните мотиви може да се заключи, че в случая е налице първата материално-правна предпоставка за основателността на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.

Относно наличието на втората материално-правна предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ - настъпила имуществена вреда в патримониума на ищеца:

В основата на отговорността по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ стои възприетият още от римското право в действащата ни правна уредба /чл. 45 и сл. ЗЗД/ институт на непозволеното увреждане, според който всеки има право да бъде обезщетен за непозволено причинените му вреди. Като имуществена вреда по смисъла на този институт се разбира претърпяната от лицето имуществена загуба или пропусната имуществена полза. Имуществена загуба е материалното благо, с което обективно се е намалило имуществото на пострадалия от непозволеното увреждане, а пропусната имуществена полза е пропуснатото от него материално благо, с което това имущество реално е могло да се увеличи. В случая за ищеца е налице претърпяна имуществена загуба, изразяваща се в заплатеното от него парично възнаграждение в общ размер на 720 лв. за осъществената от адвокат защита в двете съдебни инстанции по н.а.х.д. № 2682/2019 г. на Районен съд Варна и по к.н.а.х.д. № 2820/2019 г. на Адм. съд – Варна, тъй като с тази сума безсъмнено се е намалило неговото имущество.

Обстоятелството, че сумата от 720 лв. е била договорена и съответно заплатена от „Милки груп био“ ЕАД на представляващия го адвокат в развилите се във връзка с отмяната на наказателното постановление съдебни производство /въззивно и касационно/ е безсъмнено доказано по делото като се има предвид, че по всяко от тях пълномощникът на дружеството своевременно е представил както сключените между него и клиента договори за правна защита и съдействие /л. 8 от н.а.х.д. № 2682/2019 г. на ВРС и л. 13 от к.н.а.х.д. № 2820/2019 г. на Адм. съд Варна/, така и издадените във връзка с плащането по тях фактури и платежни нареждания /л. 9 и 62 от н.а.х.д. № 2682/2019 г. на ВРС и л. 14 и 15 от к.н.а.х.д. № 2820/2019 г. на Адм. съд Варна/.  

Тъй като тези частни документи са представени още в рамките на съдебните производства по двете дела, те са получили достоверна дата по смисъла на чл. 181 ал. 1 ГПК. Поради това съдът намира, че в случая са налице достатъчно убедителни доказателства за извършеното от ищцовото дружество заплащане на сумата 720 лв., включваща заплатените от него за всяка съдебна инстанция средства за осъществената адвокатска защита.   

 Следователно, налице е и втората материално-правна предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.

Относно наличието на третата материално-правна предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ – съществуваща пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незконосъобразното наказателно постановление и имуществената вреда в патримониума на ищеца:

Съгласно задължителното за органите на съдебната власт на основание чл. 130 ал. 2 ЗСВ ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, І и ІІ колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

От изложеното дотук обосновано може да се заключи, че са налице в кумулативност и трите предпоставки за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ. В подкрепа на това следва да се посочи, че новата разпоредба на чл. 63 ал. 3 ЗАНН, според която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на разноски, е обнародвана в ДВ бр. 94/29.11.2019 г., т. е. по време, когато в касационната инстанция по к.н.а.х.д. № 2820/2019 г. делото вече е било обявено за решаване с протоколно определение от с. з. на 14.11.2019 г., поради което тази разпоредба е изцяло неприложима в случая.

Относно размера на иска съдът намира следното:

Според мотивите на ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, І и ІІ колегия, тъй като институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, съдът в производството по чл. 1 ЗОДОВ, ръководейки се от принципа за справедливост и съразмерност, трябва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал. 2 ЗАдв  - да е обоснован и справедлив, което означава да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без при това да накърнява интересите на която и да било от страните в производството.

В случая договореното и заплатено на адвоката възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на „Милки груп био“ ЕАД по двете дела, включващо изготвянето на въззивната жалба срещу НП № 393/2018/2019 г., на отговора на  касационната жалба и явяването в насрочените съдебни заседания по делата, е в минимално определения размер от 300 лв. по чл. 18 ал. 2 на Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатска съвет в приложимата към момента на развитието на съдебните производства редакция на разпоредбата от ДВ бр. 28/2014 г. Върху този размер на основание пар. 2а предл. второ ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. е начислен дължимият ДДС, който по силата на разпоредбата се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Съвкупно преценени, тези разпоредби сочат на неоснователност на направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по двете дела, а оттук и на неоснователност на възражението му за завишен размер на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.

Същият следва да бъде уважен в пълния си размер като върху присъденото с решенето обезщетение по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати и законна лихва от момента на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.  

Същевременно, предвид изхода на правния спор и изрично направеното с исковата молба искане за присъждане на сторените по делото разноски, Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена, на основание чл. 10 ал. 3 изр. първо и второ ЗОДОВ, да заплати на ищеца внесената по делото държавна такса в размер на 25 лв. съгласно приложеното на л. 3 от делото преводно нареждане, както и направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от адвокат. Те според приложените на л. 5, 6 и 7 документи възлизат на 360 лв., но предвид направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което поради невисоката фактическа и правна сложност на делото, както и поради обстоятелството, че делото е приключило само в едно съдебно заседание,  съдът намира за основателно, следва да бъдат редуцирани до минимално предвидения размер от 100 лв., съгласно влязлото в сила на 15.05.2020 г./денят на предявяване на исковата молба/ изменение на чл. 7 ал. 2 т. 1 вр. чл. 8 ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. В това отношение следва да се има предвид, че поради  обстоятелството, че делото е административно по характера си, именно това са приложимите разпоредби, а не чл. 9 от наредбата. Или Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направени по делото разноски в общ размер на 125 лв.   

 

Воден от горното, съдът

       Р   Е   Ш   И

 

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Милки груп био“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева за претърпени имуществени вреди от отменено по съдебен ред незаконосъобразно Наказателно постановление № 393/2018/2019 г. на заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, представляващи заплатено от „Милки груп био“ ЕАД възнаграждение за процесуално представителство и защита от адвокат по н.а.х.д. № 2682/2019 г. на ВРС и по к.н.а.х.д. № 2820/2019 г. на Адм. съд Варна, ведно със законна лихва върху главницата от момента на предявяване на исковата молба – 15.05.2020 г. - до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Милки груп био“ ЕАД, ЕИК *********, внесената по делото държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и направени от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение по делото  в размер на 100 /сто/ лева.   

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

СЪДИЯ: