Определение по дело №155/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 февруари 2011 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20111200500155
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2011 г.

Съдържание на акта

Решение № 2

Номер

2

Година

07.01.2016 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.10

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Деян Георгиев Събев

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Дафин Каменов

като разгледа докладваното от

Георги Стоянов Милушев

Въззивно наказателно общ характер дело

номер

20155100600165

по описа за

2015

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №18/28.10.2015год., постановена по Н.о.х.дело №425/2015год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия В. С. Ч. от гр.К., за виновен в това, че на 24.07.2012 г. в гр.Кърджали, държал акцизни стоки: 1190 бр. кутии цигари, марка „CORSAIR" на стойност 8 925.00 лв., без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл.2. т.2 и чл.11, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.28. ал.1, вр. чл.25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случая е немаловажен - престъпление по чл.234, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.234 ал.1, във вр.с чл. 54 от НК,му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години,като е наложил и наказание „глоба“ в размер на 3000 лева.На основание чл.234 ал.3 от НК е отнел в полза на държавата, веществените доказателства по делото-1190 бр. кутии цигари, марка „CORSAIR" на обща стойност 8 925.00 лв, находящи се на съхранение в РУ-МВР- Кърджали, като е постановил същите да бъдат унищожени.ОсъдиÙ е подсъдимия В. Ч. да заплати направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 30 лева по сметка на ОД МВР Кърджали, както и разноските на съдебното производство в размер на 193 лева по сметка на Районен съд Кърджали.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият В. Ч., който чрез защитника си –адв.Е.П. обжалва същата, като незаконосъобразна поради факта, че при постановяването били нарушени както материалния, така и процесуалния закон, а наложеното наказание било явно несправедливо.Моли съда да я отмени и постанови нова присъда, с която да го оправдае.Прави се и алтернативно искане за намаляне по размер на наложеното наказание „лишаване от свобода” с прилагане на чл.55 ал.1 т.1 от НК, както и не налагане на по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата , а подсъдимият твърди че е невинен.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Подсъдимият В. С. Ч. е роден на **.**.****г, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан. със средно образование, с месторабота- „Л." ООД - гр.С.. живущ в гр.К., ул.„3. З." №*. вх.*. ет.*, ап. *, ЕГН *

Настоящото производство е било образувано чрез отделяне на материали от ДП №76/12г. по описа на РУП Кирково, което се водело срещу А. И. М. и В. С. Ч. за престъпление по чл.234 ал.2 т.2 вр. с чл.20 ал.2 от НК. Във връзка с горното разследване било извършено претърсване и изземване в гараж, находящ се в гр. К., бул. „Х. Б.” *, бл. „Б.”, ползван от В. С. Ч., при което процесуално - следствено действие били намерени процесните цигари, като след отделяне на материалите било инициирано производство срещу В. С. Ч. за извършено престъпление по чл. 234 ал.1 от НК, а именно за това, че на 24.07.2012г. в гр.К., държал акцизни стоки: 1190 бр. кутии цигари, марка „CORSAIR” на стойност 8 925.00 лв., без бандерол, когато такъв се изисква по закон.

Процесния гараж, находящ се в гр. К., бул. „Х. Б.” *, бл. „Б.” бил собственост на св. С. Р. Х.. Същата живеела на семейни начала със св. Г. М., който от своя страна бил приятел с подсъдимия Ч. През първата половина на 2012г., подсъдимия Ч. работел като дистрибутор на фирма „Н.“ за гр. К., за осъществяването на която дейност му бил предоставен служебен автомобил, облепен с фирмени надписи. Тъй като служебният автомобил не можел да побере изцяло доставяната на подсъдимия стока от страна на фирма „Н.“, за последният възникнала необходимост от помещение, в което да съхранява остатъка от стоката. Така, подсъдимия Чаушев споделил на св. М. че има нужда от помещение, в което да съхранява стоката си, а последният от своя страна му предложил да му отстъпи за безвъзмездно ползване гаража на св. Х.. Подсъдимия Ч. се съгласил, а св. М. му предоставил ключ за входната гаражна врата през която да влиза в помещението. Ключ за входната врата на гаража останал и у св. М., като същият не извадил своите лични вещи от гаража, но преустановил влизането в него в отсъствие на подсъдимия. Св. М. и св. Х. имали ключ също и към стаичка прилежаща към гаража. Към стаичката се влизало от към стълбището на жилищната сграда, а между стаичката и гаража нямало врата. До гаража използван от подсъдимия Ч. като склад, често идвали негови колеги от фирма „Н.“, които разтоварвали стоки за подсъдимия Ч.. Извършеното на 24.07.2012г. от разследващ полицай при РУП - Кърджали претърсване и изземване в гаража, находящ се в гр. К., бул. „Х. Б.” *, бл. „Б.”, било осъществено по реда на чл.161, ал.2 НПК, като на 25.07.2012г, протоколът от това процесуално-следствено действие бил одобрен с разпореждане на КðС по надлежния ред. Към претърсването и изземването се пристъпило след като било осигурено присъствието на поемните лица - св. Д. Б. и К. Б., пред които се отворил процесния гараж. На място присъствали и св. М. Д. Д. и св. М. И. П.. След отваряне на гаражната врата било установено, че в процесния гараж се намират 50 стека цигари, марка „CORSAIR”, като всеки с по 10 кутии цигари, респ.20 къса, като същите били поставени в 2 запечатани кашона и трети разпечатан с 19 стека цигари в него от същата марка. Общо били открити и иззети вещи, явяващи се предмет на престъплението -1190 кутии цигари без акцизен бандерол, марка „CORSAIR”. Същите вещи били посочени от Чаушев при отваряне на гаража, на водещият процесуално следственото действие - разследващ полицай,след което в присъствието на поемните лица, вещите били предадени на органите на реда, които надлежно ги описали в процесния протокол за претърсване и изземване. Пред разследващият полицай Чаушев заявил, че е закупил цигарите от неизвестни за него лица в района на с.Черноочене и че цигарите били за негова лична употреба, след което препис от протокола бил връчен срещу подпис на подсъдимия Чаушев. По време на извършеното претърсване и изземване били иззети и дактилоскопни следи от опаковките на стековете намиращи се в отворения кашон.

От заключението на изготвената по делото оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на инкриминираните стоки без акцизен бандерол - цигари, към момента на извършване на деянието е 8 925,00лв., а дължимият акциз за тях е 4 456,55лв. От заключението на изготвената по делото дактилоскопна експертиза се установява, че дактилоскопни следи №1 и №2, намерени и снети от прозрачни опаковки на стекове цигари марка „CORSAIR” не са оставени от С. Р. Х. и Г. М.. От възложена с протоколно определение на PC от 23.09.2015г по НОХД №425/2015 се установява, че дактилоскопни следи №1 и №2, намерени и снети от прозрачни опаковки на стекове цигари марка „CORSAIR” при същото претърсване и изземване, са годни за идентификация и същите не са оставени от В. С. Ч..

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подсъдимият,показанията на свидетелите, както и от събраните на досъдебното и съдебно производство гласни и писмени доказателства по делото.

Съдът е приел, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които по несъмнен начин водели до заключение, че на инкриминираната дата и място са бил държани акцизни стоки без бандерол, като това държане е било осъществено именно от страна на подсъдимия. Съдът е намерил, че съставеният протокол за претърсване и изземване е годно доказателствено средство относно описаните в същият факти и обстоятелства, и в тази връзка е приел за безспорно установено по делото, че именно подсъдимият Ч. е предал на водещият разследването орган, инкриминираните вещи, подробно описани и иззети със съответния протокол. В тази връзка били и показанията на свидетеля М. Д. които по категоричен начин заявил, че именно подсъдимият е посочил процесиите кашони с цигари, които показания не се разколебавали от факта, че никой друг от присъстващите полицаи не е чул горното. Видно от показаният на разпитаните свидетели Д., С., К., П. и Ф., всяко от служебно присъстващите на мястото лица имало собствена роля и задача, в изпълнение на която, не е било възможно да следят какво разяснява подсъдимият на разследващият полицай, водещ и извършващ процесуално - следственото действие, което е описано в съответния протокол, носещ белезите на официален документ. Съдът изяло кредитира отразените в него факти и обстоятелства, като същите не се разколебавали от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а се потвърждавали и допълвали. Видно от показанията на свидетелят Д., записаното в протокола за претърсване и изземване, като изявление от страна на подсъдимия Ч., относно намерените вещи, а именно, че той ги е закупил от неизвестно лице от гр. Ч., е изречено именно от п¯дсъдимият в негово присъствието и на това на водещият процесуално- следственото действие, разследващ полицай. Съдът кредитира и показанията на св. П., който също потвърждавал наличието на отношение от страна на подсъдимия към процесиите вещи, предвид зададения му въпрос от страна на Ч. по време на описване на същите „какво е по - добре да каже, за да е по - благоприятно за него“, като св. П. го посъветвал да каже истината. Видно от показанията на същият свидетел намерените в гаража кашони се виждали и не са били прикрити по начин по - които да не можели да се видят от всяко едно лице при отправяне на поглед към гаражното помещение. В тази насока били и показанията на св. Ф. В тази връзка съдът е намерил за несъстоятелни твърденията на подсъдимия, че не е знаел за наличието на същите цигари към момента на извършваното процесуално следствено действие в процесното помещение. В тази им част обясненията на подсъдимят били в противоречие с останалия събран в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Съдът кредитира и показанията на св. Г. М. и св. С. Х., относно обстоятелството, че процесния гараж е бил предоставен за безвъзмездно ползване на подсъдимият, като склад за съхранение на продукти на фирма „Н.“, към която подсъдимият е работел. Еднопосочни били показанията на посочените свидетели и по отношение обстоятелството, че във времето в което Ч. е ползвал гаража същият не е бил предоставян за ползване от други лица, без знанието и съгласието на подсъдимият, в каквато насока били обясненията на същият, и които оставали изолирани от останалия събран доказателствен материал. Св. М. и св. Х. заявявали, че са виждали в гаража да влизат и други лица, които са пристигали с фирмен автомобил на „Н.“, като не сочат те да са осигурявали достъп на същите до процесното помещение. Предвид горното съдът извежда извода, че дори и тези лица да са влизали в помещението в отсъствието на подсъдимия, то е ставало именно с неговото знание и съгласие и именно с цел да му бъдат доставени стоки, за които същият е бил материално отговорен. С оглед на всичко това изолирани и в противовес с доказателствата по делото били твърденията на подсъдимия за наличието на неограничен достъп до процесния гараж на неопределен кръг от хора, които обяснения, съдът възприема като израз на изградената защитна теза, за липса на знание от страна на подсъдимия за наличието на процесните вещи на процесното място. Видно протокола за оглед на веществени доказателства, количеството на цигарите и големината на кашоните нямало как да останат незабележими. Още повече, че от фотоснимките към протокола за претърсване и изземване, с „просто око“ от вратата на гаража се забелязвали разпечатания кашон, както и цигарите в него. Обстоятелството, че липсвали дактилоскопни следи от подсъдимия върху предмета на изследване на експертизата не било достатъчно, за да обоснове извод в обратната посока, тъй като не било нужно подсъдимият физически да е държал цигарите, за да е бил осъществен състава на нормата от НК.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 234 ал. 1 от НК - държане на акцизни стоки без бандерол в немаловажен случай, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

Що се касае до възраженията в жалбата, то те са същите както и при първоначалното разглеждане на делото, и са също толкова несъстоятелни.Протокола за претърсване и изземване, изготвен по предвидения ред и от надлежния орган е годно доказателствено средство, което е обсъдено наравно от съда с останалите такива по делото.Свидетелските показания на М. Д. не са изолирани, а са подкрепени по начина описан по-горе. Обстоятелството,че според свидетеля Симеонов, една седмица преди откриването на цигарите е правил инвентаризация и в гаража не е имало цигари, по никакъв начин не влияе на установената фактическа обстановка към деня на извършване на престъплението. Деянието е осъществено от подсъдимия и същия прÓвилно е осъден, като няма основания за исканата отмяна на присъдата и на постановяване на нова оправдателна такава.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Ч., съдът е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства липсата на предишни осъждания и добрите му характеристични данни. Като отегчаващи вината обстоятелства е прие единствено голямото количество цигари без бандерол, които възлизат на значителна стойност. Съдът не е споделил предложението на представителя на РП - Кърджали, относно наличието на предпоставките на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, за определяне на наказанието под предвидения в закона минимум за това,че не намирал да са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, нито пък някое от визираните, като такива от съда, било изключително.Поради това съдебният състав,като е съобразил,че за деянието по чл.234, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода”от една до шест години и размера му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година. Доколкото подсъдимият нямал наложени други наказания лишаване от свобода и по отношение на него не бил прилаган чл.66, ал.1 от НК, съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК. Въз основа на горните мотиви е наложил на подсъдимия и кумулативното наказание „Глоба” в размер на 3000 лева, който размер на глобата, съда е намерил за най справедлив е оглед степента на обществена опасност на деянието и на дееца и е оглед материалното и имущественото му състояние. Приел е, че с така определените по вид и размер наказания, по отношение на подсъдимия ще бъдат реализирани целите на генералната и личната превенция.Настоящата инстанция намира, че така наложените наказания по вид и размер напълно съответстват на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.Безспорно, отчетените от съда смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни за да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1т.1 от НК.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда№18/28.10.2015год., постановена по Н.о.х.дело №425/2015год., по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Решение

2

ub0_Description WebBody

268F4BDAE756CC6CC2257F330035C0CF