Решение по дело №988/2024 на Административен съд - Бургас

Образувано е по жалба, подадена от Й. Ж. Ч., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Калоян“ №112, ет.3, ап.7, против отказ за издаване на удостоверение за местно лице, обективиран в решение изх.№**********/10.05.2024г., издадено от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърдено с Решение №47/28.05.2024г. на директора на ТД на НАП – Бургас.

Жалбоподателката иска оспореният акт да бъде отменен като неправилен и необоснован. Заявява, че в продължение на 4 години и няколко месеца е пребивавала временно в държава-членка на ЕС с цел работа по сключени трудови договори, но пребиваването й там по никакъв начин не е променило жизнения й център на интереси в България. В противоречие с нормата на чл.4 от ЗДДФЛ приходните органи необосновано са приели, че жалбоподателката не е „местно лице“ по смисъла на ал.5 на същата разпоредба. Легалното определение на израза „център на жизнени интереси“ в чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ било тълкувано стеснително и в противоречие с представените от Ч. доказателства. Поради това иска отмяна на оспореното решение, като органът бъде задължен да издаде поисканото удостоверение за местно лице и заверен отчет за доходите за 2022г., който следва да се представи пред данъчните власти на Кралство Нидерландия.

В съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично. Поддържа жалбата и направените с нея искания. Допълнително аргументира позицията си в представена по делото писмена защита (л.216).

Ответникът, Г. Т. С. - старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Карабелева, намира жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

І. ФАКТИТЕ:

На 25.04.2024г. Й. Ч. е подала до ТД на НАП – Бургас искане за издаване на удостоверение за местно лице с вх. №**********/24.04.2024г. (л.204).

В искането жалбоподателката посочила, че завереното удостоверение за българско местно лице следва да й послужи пред Нидерландия, а годината, за която следва да бъде издадено удостоверението е 2022г.

В част II на искането декларирала, че е пребивавала извън Република България за периоди както следва: 1) през 2021г. – от 01.01 до 31.12, т.е. общо 365 дни в Нидерландия; 2) през 2022г. – от 01.01 до 31.07, т.е. общо 212 дни в Нидерландия; 3) през 2022г. – от 10.10 до 31.12, т.е. общо 83 дни в Нидерландия.

Отбелязано било също, че няма съпруг, деца (семейство), които живеят в България, разполага с постоянно жилище и с недвижимо имущество на територията на страната, както и не притежава такива в чужбина. Осъществява трудова/професионална/стопанска дейност в чужбина и не осъществява такава в България. През 2022г., годината за която е нужно удостоверението, не е трайно установена в България и не е изпратена в чужбина от българската държава или български работодател.

Към искането на жалбоподателката били приложени формуляр „Отчет за доходите за 2022г.“ (л.205-208); приходни квитанции от 29.08.2022г. за платени данък недвижими имоти, такса битов отпадъци и данъци върху превозните средства за 2022г. (л.209).

По повод депозираното искане органи по приходите извършили проверка в информационната система на НАП, като било установено, че по отношение на Й. Ч. няма данни за съпруг и деца (л.203); налице били подадени от нея декларации за облагане с данък върху два недвижими имота и едно МПС (л.202); не се открили и данни за осигуряването й за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. (л.201).

При справка за здравноосигурителните права към 25.04.2024г. било установено, че лицето е извън системата на здравно осигуряване в РБ, прилага се законодателството в сферата на социалната сигурност на друга държава (л.200). От справка по чл.73 от ЗДДФЛ било установено, че за 2022г. липсват данни за изплатени доходи, различни от трудови правоотношения и пенсии (л.197).

Във връзка с извършваната проверка и на основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК до Й. Ч. било изпратено искане за представяне на документи и информация №**********;**********/25.04.2024 г. (л.195). Със същото било изискано от задълженото лице да представи документи и информация, в частност доказателства, свързани с пребиваването в Република България - данни за използвани банкови карти за банкови преводи; документи, отразяващи плащания за услуги оказани на територията на Република България, както и заплатени комунални услуги – ток, вода, телефон, интернет за всеки месец от пребиваването в страната; копия на самолетни билет, автобусни билети или други; справка за задграничните пътувания от Паспортна служба при ОДМВР Бургас за периода от 01.01.2022г. до 25.04.2024г.

В отговор, с декларация вх.№94-Й-47 от 09.05.2024г. Й. Ч. посочила, че притежава постоянно местожителство в България. Основната част от житейския й трудов стаж бил от трудови правоотношения в Република България /над 18 години стаж/, като от последните 3-4 години има трудов стаж, придобит по временни правоотношения в Нидерландия, където е живяла във временни жилища, предоставени от тамошните работодатели (л.40). Сочи, че семейството й живее в България и нейните жизнени интереси са в България, тъй като намеренията й са да продължи постоянното си местожителство в РБ.

В уверение на тези факти жалбоподателката представила на органите по приходите следните документи: декларация, попълваща се заедно с подаване на искане за местно лице и попълнен към нея въпросник (л.41); удостоверение от 07.05.2024г. от сектор „Български документи за самоличност“ към ОДМВР-Бургас, в което било посочено, че за от периода от 01.01.2022г. до 25.04.2024г. са регистрирани три влизания в РБ /през 2022г., 2023г. и 2024г./ и две излизания през 2022г. и 2023г. през ГКПП Калотина шосе (л.42); приходни квитанции за платени ДНИ, ТБО и данък МПС (л.43); нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство от 09.05.1994г. (л.44-45); свидетелство за регистрация на лек автомобил (л.46); извлечения по банкова сметка в ЦКБ с данни за начислени такси за обслужване, захранване на сметката от задълженото лице, плащания към мобилни оператори и ЕВН България, преводни нареждания и др. (л.47-62); регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар от 01.08.2023г. (л.63); разписка за закупена електронна винетка с период на валидност 03.07.2023г. – 02.10.2023г. (л.65).

С решение изх. **********/10.05.2024г., издадено от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, бил постановен отказ за издаване на поисканото удостоверение за местно лице и заверка на отчет за доходите за 2022г. (л.212).

В мотивите на решението било прието, че въпреки предоставените с вх.№ 94-Й-47/09.05.2024 г. документи и информация, не били налице достатъчно данни за извършване преценка на критериите за местно лице за 2022 г.

Според органа по приходите в случая не бил налице нито един от критериите, предвидени в чл.4 от ЗДДФЛ, въз основа на които може да се определи едно лице като местно за данъчни цели, а именно: лицето не е пребивавало в България повече от 183 дни във всеки дванадесетмесечен период; центърът на жизнените интереси на жалбоподателката не се намира в България; лицето не е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организация, от български предприятия. Посочено било, че по аргумент от чл.5 от ЗДДФЛ лицата, които не са местни, се определят като чуждестранни за целите на закона.

Решението било изпратено до Й. Ч. по електронен път на 20.05.2024 г. (л.192).

Същото било обжалвано от Ч. пред директора на ТД на НАП Бургас с жалба вх.№ 94-Й-49#1 от 21.05.2024г. (л.101-102). В жалбата били изложени твърдения, че жалбоподателката е български гражданин с постоянен адрес в РБ, с което се покривали критериите на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. Пребиваването й в чужбина било временно и с цел работа, т.е. местоживеенето й в чужбина било свързано само с временна трудова дейност.

С оспореното в настоящото производство Решение №47/28.05.2024г., издадено от директора на ТД на НАП гр.Бургас, на основание чл.94 от ДОПК жалбата на Й. Ч. била оставена без уважение и решението за отказ е потвърдено (л.23).

В мотивите на това решение било прието, че критериите, изброени в чл.4, ал.4 на ЗДДФЛ не се разглеждат изолирано един от друг, а следва да се анализират в тяхната съвкупност, за да се направи точна преценка дали България е държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси на лицето.

Посочено било, че установените факти и обстоятелства не доказват, че центърът на жизнените интереси на Й. Ч. е на територията на страната, както и че същата е била повече от 183 дни извън България. Посочено е още, че освен преимущественият период на пребиваване в Нидерландия се отчитат и икономическите интереси на лицето, съсредоточени изцяло в тази страна, а наличието на имот и автомобил на територията на РБългария са преценени с инцидентен характер и несвързани с жизнените интереси на лицето за периода, като било отчетено и осъществяване на трудова, стопанска и професионална дейност, упражнявана периодично в Нидерландия.

Решението било връчено на 29.05.2024 г. лично на Й. Ч., видно от оформената разписка към него (л.25, гръб).

Към сезиращата съда жалба са приложени копия на трудовите договори, в изпълнение на които жалбоподателката е пребивавала в Нидерландия: трудов договор от 22.08.2023г. (л.5-7); трудов договор от 10.10.2022г. (л.8-10); трудов договор от 09.06.2020г. (л.11-14); трудов договор от 03.03.2020г. (л.15-18) и трудов договор от 02.10.2019г. (л.19-22).

По делото е представен и договор за временно жилищно помещение /договор за наем/, сключен на 07.10.2022г. (л.29, гръб – л.32), от който се установява, че през 2022г. жалбоподателката е разполагала с наето жилище в Нидерландия, за срок на сключеното трудово правоотношение, с максимална продължителност от 5 години.

По делото в качеството на свидетел е разпитана К. Ж. С. – сестра на жалбоподателката. При разпита си свидетелката обясни, че през 2022г. сестра й е била три месеца в България - през м. юли, август и септември, тъй като тогава е било кръщенето на внучката на Скопчанова и жалбоподателката е била кръстница. По принцип Ч. работила в Холандия, но никога не е искала и не е имала намерение да живее там.

Съгласно изявлението на процесуалния представител на ответника, направено в ОСЗ на 13.11.2024г., с оспореното решение №47/28.05.2024г. е потвърдено решение за отказ №*********5/10.05.2024г. С оглед на това изявление и поради липсата на спор от страните, съдът намира, че в диспозитива на оспореното решение е допусната техническа грешка, посочвайки, че се оставя без уважение жалбата против „решение за отказ №*********6/10.05.2024г.“, като правилният регистрационен номер на постановеното от органа по приходите решение е №*********5/10.05.2024г

II. ПРАВОТО:

Оспореният акт - отказ за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, е издаден от компетентен орган – орган по приходите в компетентната териториална дирекция съгласно чл.89, ал.1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма.

Именно издаденото в случая решение за отказ за издаване на документ подлежи на оспорване съгласно нормата на чл.95 от ДОПК, след като с решение №47/28.05.2024г. директорът на ТД на НАП – Бургас е потвърдил същото.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспореният акт е постановен въз основа на резултатите от извършена проверка от органа по приходите, след като е изчерпана възможността за обжалване по административен ред.

Съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.

Спорът между страните се свежда до това дали Й. Ж. Ч. е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ критериите, според които едно физическо лице може се определи като местно, без оглед на неговото гражданство, са следните:

• т.1 - да има постоянен адрес в България, или
• т.2 - което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
• т.3 - което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
• т.4 - чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Употребата от законодателя на съюза „или“ предпоставя извод, че е достатъчно наличието на която и да било от регламентираните в четирите отделни точки предпоставки, за да може физическото лице да се определи като местно за България и на основание чл.6 от ЗДДФЛ да е носител на задължението за данъци за придобитите през съответната година доходи от източници в България и в чужбина.

С чл.4, ал. 4 ЗДДФЛ легално е дефинирано кога центърът на жизнените интереси на едно лице се намира в България, като съгласно текста на разпоредбата това е в случаите, когато интересите му са тясно свързани със страната. За определянето на последното като критерии са посочени семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Анализът на тази норма сочи, че статусът на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето, а дефинирането на едно физическо лице като местно или чуждестранно е обуславящо за определяне на данъчните му задължения.

Според ал.5 на чл.4 от ЗДДФЛ дори едно физическо лице да има постоянен адрес в България, ако центърът на жизнените му интереси не се намира в страната, то не е местно лице по смисъла на закона.

От доказателствата по делото се установява, че Ч. е пребивавала извън България през 2022г. за периода от 01.01 до 31.07, т.е. общо 212 дни, както и от 10.10 до 31.12.2022г., т.е. още 83 дни - на територията на Нидерландия.

След като жалбоподателката е пребивавала през 2022г. извън територията на България за период от общо 295 дни, следва че за конкретната година тя не отговаря на условието да бъде определена като местно лице на основание чл.4, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ, тъй като пребиваването й в България през 2022г. не надхвърля 183 дни и според декларираното от нея тя се е намирала в страната единствено в периода 01.08.2022г. – 09.10.2023г. (70 дни).

Отново според изрично посоченото от нея в искането до органа по приходите, през 2022 г. тя не е била изпратена в чужбина от българската държава или от български работодател, поради което не е налице и предпоставката да бъде определена като местно лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ.

Вярно е, че жалбоподателката притежава постоянен адрес на територията на Република България, но за да бъде определена като местно лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ е необходимо наред с този доказан факт, да отговаря и на допълнително поставения критерий по чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ – центърът на жизнените й интереси през този период да се е намирал в страната.

По аргумент от чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ, за да се определи центърът на жизнени интереси на едно лице, следва да се изследва местонахождението на семейството му, собствеността на лицето, мястото, на което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, мястото, от което управлява собствеността си.

В случая намира приложение и подписаната между Република България и Кралство Нидерландия Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, като според чл.4, т.1 от тази спогодба терминът „местно лице на едната договаряща държава“ означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава и всяко нейно политическо подразделение или орган на местна власт.

Съгласно чл.4, т.4, б. „а“ от Спогодбата, когато въз основа на разпоредбите на ал.1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва: а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси).

От жалбоподателката е представен договор за временно жилищно помещение (договор за наем), сключен на 07.10.2022г. (л.29, гръб – л.32), от който се установява, че през 2022г. тя е разполагала с постоянно жилище в Нидерландия. По смисъла на Спогодбата под „постоянно жилище“ се разбира не само собствено жилище, а всяка форма на такова, което е на разположение на лицето през цялото време и той го ползва като свой дом без значение основанието, на което се ползва – собствено, наето, на друг член на семейството и др., което не се ползва за кратко време.

Поради това съдът приема, че след като жалбоподателката е разполагала през 2022г. с постоянно жилище и в двете държави (в България – собствено, а в Нидерландия – временно), наличието на собствено жилище в РБ не е определящо при установяване центърът на жизнените й интереси.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че след като роднините и приятелите й живеят на територията на България, това обуславя трайната й връзка със страната.

Според чл.22а от ЗДДФЛ под „жилище на семейството“ се разбира жилище на съпрузи. Съгласно §1 от ДР на Семейния кодекс „семейно жилище“ е жилището, обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. По-широкото понятие от семейство - „домакинство“, съгласно легалното определение, дадено в §1 т.2 от ДР на ДОПК, включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях.

С оглед на цитираните дефиниции и предвид факта, че жалбоподателката не е омъжена и няма деца, следва, че тя няма семейство нито в страната, нито в чужбина. Наличието на близки роднини в България не води до извода за наличието на семейни връзки, още повече, че по делото не се твърди и не се установява тя да живее при роднините си, за да се приеме, че са част от едно домакинство.

Представените от жалбоподателката банкови извлечения и изобщо наличието на открита в страната банкова сметка също не са достатъчно критерий, за да се определи центърът на жизнени интереси на лицето.

Нито в националното законодателство, нито в някой от международните актове, е предвидено изискване за откриване на банкова сметка в страната, в която лицето преимуществено пребивава, респ. наличието на такава няма как да установи център на жизнени интереси в тази държава.

Наред с това, представените извлечения отразяват плащания за услуги, оказвани на територията на Република България, както и заплатени комунални услуги (ток, вода, телефон, интернет), но картови плащания са били извършвани само през месеците, в които жалбоподателката е пребивавала в България. Липсват обаче данни по тази банкова сметка да са постъпвали трудови и други приравнени на тях възнаграждения. В този смисъл наличието на банкова сметка не може да послужи като релевантен критерий за управление на имуществото, който да обоснове център на жизнени интереси.

По делото е установено, а и не се твърди, че лицето се е самоосигурявало в България. Липсват данни за декларирани доходи чрез подадени годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ.

По делото са представени трудови договори, сключени в периода 2019г.-2024г. между жалбоподателката и работодатели в Нидерландия, като последният от тези договори е сключен на 24.03.2024г. Наличието на такива договори и справката за здравноосигурителните права предпоставят извод, че лицето е извън системата на здравно осигуряване в РБ, доколкото е приложимо законодателството в сферата на социалната сигурност на друга държава. С други думи, няма изобщо данни, че за процесния период Ч. се е осигурявала здравно в страната.

Горният извод не може да се промени с довода на жалбоподателката за избор на общопрактикуващ лекар в България, тъй като представеното доказателство за избор на личен лекар е от 01.08.2023г., което е извън процесния период, за който се иска удостоверение за местно лице.

При това положение следва да се приеме, че за 2022г. не се установяват по-тесни лични и икономически връзки на жалбоподателката с Република България, установяващи център на жизнени интереси по смисъла на чл.4, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ. Напротив, налице са обективни данни, че през процесния период лицето е пребивавало преимуществено в чужбина, където е живяло и работило.

По изложените съображения съдът намира, че оспорения отказ за издаване на удостоверение за местно лице за 2022г. е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора, като основателно следва да бъде уважено искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Ж. Ч., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Калоян“ №112, ет.3, ап.7, против отказ за издаване на удостоверение за местно лице, обективиран в решение изх.№**********/10.05.2024г., издадено от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърдено с Решение №47/28.05.2024г. на директора на ТД на НАП – Бургас.

ОСЪЖДА Й. Ж. Ч., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Калоян“ №112, ет.3, ап.7 да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 100лв., представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.