Р Е Ш Е Н
И Е
№
24.11.2023г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51 състав, в
открито съдебно заседание проведено тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при участието на
секретаря Димитричка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9025
по описа за 2020 година на Варненски районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявена искова молба от
„***." ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** срещу
„***.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** и „***."
ЕООД ЕИК: *** със седалище и адрес на управление:***, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на вземане в
размер на 1134,89 лева, представляваща платена без основание стойност на
коригирана ел. енергия, за което обстоятелство е съставена фактура №***. от „***“ АД, за
която сума е издаден изпълнителен лист от 24.07.2018г. от ВРС по гр. дело № ***., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
По
делото като трети лица помагачи са конституирани „***“
АД,
помагач на „И." ЕООД и „К.Г.“ ЕООД като
помагач на „П.М.” ЕООД.
В
исковата молба се твърди, че по повод депозирана ИМ от К.Г. ЕООД е образувано
гр. дело № ***. на ВРС с предмет осъдителен иск с правно осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД срещу „***“
АД за процесната сума, като платена без основание
стойност на коригирана ел. енергия. В хода на съдебното производство – на 23.10.2014г. ищецът е придобил вземането по договор за
цесия от „К.Г.“ ЕООД. По образуваното гр. дело е издаден изпълнителен лист в
полза на К.Г. ЕООД. Съобразно споразумение от 23.12.2014г. К.Г. ЕООД се
задължил да предаде на ищеца издадения ИЛ, който и към момента не бил предаден.
Посочва,
че въз основа на ИЛ издаден по горепосочено гр. дело на ВРС е образувано изп. дело № ***. по описа
на ЧСИ ***, като взискател по същото е „П.М.“
ЕООД. Излагат се твърдения, че три месеца след придобиване от ищеца на процесното вземане от „К.Г.“ ЕООД, последното търговско
дружество го е прехвърлило на П.М. ЕООД. Оспорва, като недостоверна датата,
която е отразена в договора за цесия между ***,
като намира, че този договор е антидатиран с оглед
създаване неистинско правно състояние, при което П.М. ЕООД следва да бъде
прието за титуляр на вземането, а не ищеца. Предвид оспорения частен диспозитивен документ намира, че единствено ищцовото дружество се легитимира по силата на договор за
цесия от 23.10.2014г. за носител на процесното
вземане.
Твърди,
че „Г.Г.Г.“ ЕООД по силата на спогодба – анекс от
23.12.2014г. е придобил качество на солидарен длъжник. Последното търговско
дружество извънсъдебно оспорвало титулярството на
ищеца по процесното вземане. „Г.Г.Г.“
ЕООД е депозирало молба за конституиране в качеството му на взискател
по изп. дело № ***.
на ЧСИ ***
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „П.М.“ ЕООД, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим, а в условията на евентуалност
неоснователен. Излагат се възражения, като се посочва, че ответникът се
легитимира за носител на вземането по силата на договор за цесия от
21.10.2014г., поради което ищецът не притежава права по отношение на процесното вземане.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Г.Г.Г.“
ЕООД. Излагат се, че дружеството е титуляр на процесното
вземане, като се позовава на това, че договора за цесия от 20.10.2014г. сключен
между „*** и „***.“ ЕООД е
първи по време, поради което и всякакви следващи цесии след него не могат да
породят правни последици.
Депозиран
е писмен отговор от „***“ АД, с
която се посочва, че предявения иск е допустим и основателен. Излага се, че „***“ АД е уведомено първо за осъществената на 23.10.2014г.
цесия за вземането от 1134,89 лева, която е осъществена от К.Г. ЕООД в полза на
И. ЕООД, поради което приемат, че надлежен кредитор по това вземане е ищцовото дружество.
В
съдебно заседание ищцовото дружество поддържа
предявения иск. Представя подробни писмени бележки.
Ответниците
„К.Г.” ЕООД и „П.М.“ ЕООД не изпращат
представители и не изразяват становище.
Третото лице помагач „***“ АД не изпраща представител в писмена
молба поддържа отговора подаден на 24.11.2022г., моли за уважаване на
предявения иск.
Третото лице помагач „К.Г.” ЕООД не изпраща представител и не изразява
становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От
решение № *** г. на ВРС, *** състав по
гр.д.***. на ВРС се установява, че производството е образувано по
предявен иск с пр.осн.чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД от «К.Г. ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, партер, представлявано от ***, в качеството на частен правоприемник на *** с ЕГН ********** срещу “Е.П. ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, **** за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 1134.89 лева, представляваща
заплатена без основание от *** в полза на ответника сума като корекция на потребена
неотчетена стойност на електроенергия по фактура № *** г. за
периода от 18.09.2011 г. до 15.03.2012 г., общо за 180 дни, начислена за обект с абонатен № *** и кл.№ *** за обект в село ***, ул.”***” № ***, ведно
със законната лихва, считано от датата
на подаване на молбата – 28.07.2014
г. до окончателното й изплащане. По делото е постановено и влязло в сила
решение, с което „Е.П.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** е осъдено да плати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** сумата 1134.89 /хиляда сто тридесет и четири лева и 89 ст./
лева, представляваща заплатена без
основание от *** в полза на
ответника сума като корекция за потребена неотчетена стойност на електроенергия по
фактура № ***
от 23.03.2012 г. за периода от 18.09.2011 г. до 15.03.2012 г., общо за 180 дни,
начислена за обект с абонатен № *** и кл.№ *** за обект в село ***, ул.”***” № ***, ведно
със законната лихва, считано от датата
на подаване на молбата – 28.07.2014
г. до окончателното й изплащане, като вземането е прехвърлено на ищеца с
договор от 28.04.2014 г., на осн. чл.55, ал.1, и чл.86
ЗЗД.
От
договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., договор за прехвърляне на вземане от
28.04.2014 г. се установява, че процесното вземане от
1134.89 лева към „Е.П.” АД е цедирано на 28.04.2014г.
от *** в полза на „К.Г.” ЕООД, което от своя страна го цедира на 23.10.2014г. на „И.” ЕООД за сумата в размер на
100 лева. В цесията е отбелязано, че за проесното вземане „К.Г.” ЕООД е завело гражданско дело ***. на ВРС, но е в невъзможност да заплати цената на цедираното вземане на Ерма Антонова, както и разноските по
делото за юрисконсултки възнаграждения. „И.” ЕООД е
заявило, че приема процесонто вземане да му бъде
прехвърлено в хода на висящия процес като поема задължението да заплати цената
на цесията на Ерма Антонова и да заплати разноските по делото, както и да
назначи юрисконсултите на „К.Г.” ЕООД в „И.” ЕООД.
От
уведомление вх.№ *** г. се
установява, че на 21.07.2014г*** уведомява
„Е.П.“ АД, че е цедирала вземането си към тях в
размер на 1134.89 лева на К.Г.” ЕООД.
От приложените доказателства към ч.гр.д.7250/2020г. на ВРС се
установява, че със спогодба –анекс от 23.12.2014г., сключена между „К.Г.” ЕООД, „И.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ЕООД, имаща за
цел да уреди отношенията между страните, възникнали по 198 договора за
прехвърляне на вземания, сключени между първите две страни на 23.10.2014г.,
страните са приели, че „К.Г.” ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми на
осн. чл. 99 от ЗЗД длъжника „***” АД за прехвърлените вземания с писмо по ел поща от
26.10.2014г. с вх.№ ***чл. 3 от договора). Уговорено е, че общата стойностна прехвърлените
вземания по чл.1 от Спогодбата е в размер на 2999 148,15 лева (чл. 2). С
подписването на анекса „И.“ ЕООД се е задължило
да заплати на кредиторите на „К.Г.” ЕООД по всичките 198 договора сумата от
282 887,67 лева(чл. 5). „К.Г.” ЕООД се е задължимло да преде на „И.“ ЕООД
изпълнителните листи по производствата с предмет 198-те вземания (чл.13).
За цесията ***” АД е уведомено на 26.10.2014г., видно от Уведомление по
л.99 ал.4 ЗЗД.
С
договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г. „К.Г.” ЕООД е прехвърлило на „П.М.“ ЕООД процесното вземане срещу длъжника
„***” АД за сумата от 1134.89 лева, представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „***” ООД и ***
От
уведомление вх. № ***. се установява, че „К.Г.” ЕООД, чрез законния си представител Петър Колев
е уведомило „***” АД, че е
прехвърлило с договори за цесия от 21.10.2014г. вземанията си, едно, от които е
и процесното вземане, в полза на “П.М.” ЕООД.
От
възражение от 01.08.2019г. се установява, че ищцовото
дружество е получило чрез управителя си ***
на 01.08.2019г. възражение от ответното дружество „Г.Г.Г.Е.“
ЕООД, с което уведомяват, че подписаната спогодба анекс към цесия от
23.10.2014г. между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД е подписана от управителя на „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД поради измама. Поради това спогодбата били
нищожна.
От
покана изх.№ *** г. се установява, че срещу „Е.П.“
АД е образувано изп.д.№ ***.
по описа на ЧСИ *** за процесното
вземане в размер на 1134.89 лева. Взискател по
изпълнителното дело е „П.М.“ ЕООД. Делото е образувано по издаден изпълнителен
лист с № ***. по влязло в сила Решение № ***.
по гр.д.***. на РС Варна. С поканата „Е.П.“ АД е поканило ищцовото дружество да встъпи в изпълнителното производство
като взискател, тъй като длъжникът е уведомен на
26.10.2014г. за извършената цесия на процесното
вземане в полза на ищцовото дружество.
От
искова молба до Софийски районен съд с вх.№2011207/23.06.2020 г., решение № ***
г. на СРС, 58 състав се установява, че „К.Г.“ ЕООД на 23.06.2020г. е завело
срещу „И.“ ЕООД и „П.М.“ ЕООД искова молба, по която е образувано
гр.д.26388/2020г. на СРС с предявен иск по чл.124 ГПК да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че „К.Г.“ ЕООД има вземане в размер на
1134,89 лева по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД към „Е.П.“ АД, за която сума е издаден
изпънителен лист в полза на „К.Г.“ ЕООД по
гр.д.9765/2014г. на РС Варна. С решение № 20043052/18.06.2022 г. на СРС, влязло
в сила на 20.07.2022г. предявения иск е отхвърлен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е положителен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК от „И." ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** срещу
„П.М.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** и „Г.Г.Г.Е."
ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на вземане в
размер на 1134,89 лева, представляваща платена без основание стойност на
коригирана ел. енергия, за което обстоятелство е съставена фактура №***. от „***“ АД, за
която сума е издаден изпълнителен лист от 24.07.2018г. от ВРС по гр. дело № ***
В
тежест на ищецът е да докаже, че е носител на спорното вземане, което му
качество произтича от договор за цесия от 23.10.2014г. сключен с „К.Г.“ ЕООД, че
договорът за цесия от 23.10.2014г., с който той е придобил права от „К.Г.“ ЕООД
е първи по време договор, с който се придобиват права досежно
процесното вземане.
В
тежест на ответника „П.М.“ ЕООД е да докаже възраженията си, че е носител на
вземането, което е придобил по договор за
цесия от 21.10.2014г., съответно че този договор във времеви период
предхожда договора за цесия, от който ищецът черпи своите права.
В
тежест на ответника „Г.Г.Г.“ ЕООД е да докаже, че е
носител на процесното вземане по силата на договора
за цесия от 20.10.2014г., съответно че този договор във времеви период
предхожда договора за цесия, от който ищецът черпи своите права.
С
договорът за цесия съобразно чл.99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. В случая процесното вземане е парично
и е допустимо прехвърлянето му.
По
делото се доказа, че в хода на процеса по гр.д.9765/2014г. на ВРС относно процесното вземане срещу „***“
АД притежателят му *** на 28.04.2014 г. го цедира на „К.Г.“ ЕООД, което от своя страна отново в хода
на процеса го цедира на 23.10.2014 г. на ищцовото дружество. За извършените цесии е уведомено „***“ АД от *** на
21.07.2014г. и от „К.Г.“ ЕООД на 26.10.2014г.
От
друга страна се установи, че същото вземане е цедирано
на 21.10.2014г. от „К.Г.” ЕООД на „П.М.“ ЕООД, като „***“
АД е уведомено за цесията на
27.12.2018г.
В
случая „К.Г.” ЕООД е продало процесното вземане два
пъти има два конкуриращи се цесионера – ищецът и отвентикът „П.М.“ ЕООД.
По
силата на правилото, че никой не може да даде това, което сам не притежава,
титуляр на правото би трябвало да стане първият по време цесионер.
Но това правило е дерогирано от специалната
разпоредба на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД – цесията има действия спрямо
длъжника и спрямо трети лица от деня, в който е била съобщена на длъжника от цедента.
Когато
цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на
вземането е онзи от тях, за когото цедентът е съобщил
на длъжника най-напред. След уведомяването за извършеното прехвърляне на
вземане цедентът изгубва качеството си на кредитор за
длъжника, докато правата по цесията преминава върху цесионера
със сключването на цесията. Затова при липса на писмено потвърждение от цедента за извършеното прехвърляне, при спор между цесионери относно принадлежността на вземането меродавен е
момента на съобщаването до длъжника за извършеното разпореждане. Затова
съобщението, макар и да не е елемент от фактическия състав, който поражда
действие между страните, по арг. от чл.
99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на правото има
действие за всички трети лица, вкл. конкуриращия се цесионер,
от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника.
В
конкретиката на казуса цесията от 21.10.2014 г. не е
породила действие, доколкото цедентът е уведомил
длъжника "Е.П." АД на 27.12.2018 г., към който момент "К.Г."
ЕООД вече не е бил носител на вземането, тъй като го е прехвърлил на "И."
ЕООД с договора за цесия от 23.10.2010 г., за което прехвърляне длъжникът е
уведомен на 26.10.2014 г.
От
тази дата титуляр на прехвърленото вземане, както спрямо длъжника, така и
спрямо третите лица, вкл. "П.М." ЕООД и "Г.Г.Г.Е."
ЕООД, е "И." ЕООД въз основа на договора за цесия от 23.10.2014 г.
Предвид
изложеното, предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците следва да се възложат направените от ищеца
разноски в общ размер от 490 лева, от които
платена държавна такса в размер на 50 лева, 400 лева платено адв.
възнаграждение, 40 лева държавна такса по обезпечение на бъдещ иск,
представляващ предявения настоящ иск в процеса по ч.гр.д.7250/2020г. на ВРС,
които следва да му бъдат присъдени в цялост.
Разноските
сторени от третото лице помагач „***“ АД в
размер на 372 лева за адвокатско възнаграждение следва да бъдат заплатнеи от ответниците на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по предявения от „И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу „П.М.” ЕООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** и „Г.Г.Г.Е."
ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, че „И." ЕООД
е титуляр на вземане в размер на 1134,89 лева, представляваща платена без
основание стойност на коригирана ел. енергия, за което обстоятелство е
съставена фактура №***. от „***“
АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 24.07.2018г. от ВРС по гр.
дело № 9765/2014г.
ОСЪЖДА „П.М.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** и „Г.Г.Г.Е."
ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.” ЕООД, *** сумата от
490 лв., представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски в размер на 450 лева и сторените
разноски по ч.гр.д.7250/2020г. на ВРС в
размер на 40 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„П.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** и „Г.Г.Г.Е." ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „***“ АД с ЕИК с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 372 лв., представляваща сторени по
делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
по настоящото дело e постановено при участие на трети лица помагачи „***“ АД с ЕИК с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, като помагач на „И." ЕООД и „К.Г.“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** като помагач на „П.М.”
ЕООД. Поради това на основание чл.223, ал.1 ГПК настоящото решение има установително действие в отношенията на третото лице и
насрещната страна. На основание чл.223, ал.2 от ГПК това, което е установено в
мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със
страната, на която помага или която го е привлякла.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: