Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. Сливен, 16.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
ДИНЧЕВА
При участието на секретаря Радостина
Желева като разгледа докладваното от съдия Динчева адм.
д. № 4 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 37 от Закона за общинската
собственост.
Образувано е по заповед № РД-11-16-001 от
07.01.2022 год. на Областен управител на Област Сливен против Решение № 830 от
20.12.2021 год. на Общински съвет Сливен, с което т. I е допълнен
Раздел II „Отстъпено право на строеж“ в Годишната програма за
управление и разпореждане с имотите-общинска собственост за 2021 год. с
учредяване на право на строеж за срок от 30 години върху имоти-частна общинска
собственост с идентификатори 67338.601.219, 67338.601.218, 67338.601.257 и
67338.601.258 по КККР на гр.Сливен; т. II решено е да се проведе публичен
търг с тайно наддаване за учредяване на право на строеж за срок от 30 години
върху посочените имоти за изграждане на фотоволтаична/и
централа/и и съпътстващите съоръжения и техническа инфраструктура; т. III определена
е началната тръжна цена за всички имоти в размер на 4 465 000 лева; т.
IV решено е ако е необходимо изработване и процедиране на
ПУП за изграждане на фотоволтаична централа и съпътстващите
съоръжения и техническа инфраструктура в имотите, както и одобряването на
инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж същите да са за сметка
на участника спечелил търга; възложено е на кмета на общината да организира
провеждането на търга и да сключи договор със спечелилия участник.
В заповедта се твърди, че в оспореното
решение не е посочен текста на чл.8, ал.9 от ЗОбС,
който бил приложим в случая. От същото не ставало ясно дали учреденото право е
съобразено с предвижданията на влязъл в сила ПУП, както изисквал чл.37, ал.1 от
ЗОбС. От мотивите към процесното
решение ставало ясно, че се касае до изграждане на обекти и съоръжения за
производство на електрическа енергия, т.е. приложим в настоящия случай бил Закона за
енергетиката, според който в чл.62, ал.2 се предвиждал специален ред за
учредяване на право на строеж върху имоти частна общинска собственост.
Общинският съвет следвало да спази специалния ред за учредяване на право на
строеж предвиден в чл.62, ал.2 от ЗЕ.
В съдебно заседание Областният управител на
Област Сливен редовно призован не се явява. Представлява се от юрисконсулт Д.
Т. редовно упълномощена, която поддържа заповедта на областния управител и моли
съдът да отмени решението на общинския съвет на посочените в заповедта
основания. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По-късно Областният
управител на Област Сливен представя подробни писмени бележки.
В съдебно заседание Общински съвет Сливен
редовно призован се представлява от адв.Д. П. редовно
упълномощена. Оспорва заповедта на Областния управител на Област Сливен и прави
искане съдът да я остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски
по делото.
Съдът след като обсъди възраженията в заповедта
на Областния управител на Област Сливен и становището на административния орган
във връзка с доказателствата по делото и извърши проверка на оспорения
административен акт съобразно чл. 168 от АПК
приема следното от фактическа и правна страна:
Предмет на съдебен контрол е Решение № 830 от
20.12.2021 год. на Общински съвет Сливен, с което по същество е решено да се
проведе публичен търг с тайно наддаване за учредяване на право на строеж за
срок от 30 години върху имоти публична общинска собственост с идентификатори
67338.601.219, 67338.601.218, 67338.601.257 и 67338.601.258 по КККР на
гр.Сливен за изграждане на фотоволтаична/и централа/и
и съпътстващите съоръжения и техническа инфраструктура като е определена
началната тръжна цена за всички имоти в размер на 4 465 000 лева и е разпоредено кметът на общината да организира провеждането
на търга и да сключи договор със спечелилия участник.
Решението е взето на основание чл.21, ал.1,
т.8 от ЗМСМА, чл.37, ал.1 и ал.3 от ЗОбС и чл.34,
ал.1 и ал.3 от НРПУРОИ въз основа на предложение на Кмета на Община Сливен вх.№
30-00-1108 от 16.12.2021 год. Кметът предложил на Общински съвет Сливен да
приеме решение за учредяване на право на строеж за срок от 30 години върху
общински имоти с идентификатори 67338.601.219, 67338.601.218, 67338.601.257 и
67338.601.258 по КККР на гр.Сливен за изграждане на фотоволтаична/и
централа/и и съпътстващите съоръжения и техническа инфраструктура. В
предложението е посочена пазарната цена на правото на строеж в размер на
4 462 060 лева съгласно изготвени експертни оценки от лицензиран
оценител на недвижими имоти. Предложението е направено във връзка с постъпило в
Община Сливен инвестиционно намерение вх.№ 4704-3964/26.11.2021 год. от Н. Н.
М.в качеството и на управител на „ННМ 2020“ ЕООД гр.София, с което същата
заявява изграждане на нов фотоволтаичен парк с
приблизителна мощност 55 MW и размер на
инвестицията 75 000 000 лева. В тази връзка дружеството желае Община
Сливен да учреди възмездно право на строеж върху седем имота, между които
67338.601.219, 67338.601.218, 67338.601.257 и 67338.601.258 по КККР на
гр.Сливен. Заявено е, че по време на изграждане на централата ще бъдат разкрити
150 работни места, а по време на експлоатацията около 15 места.
В Община Сливен е постъпило и второ
инвестиционно намерение, а именно от „ЕЕ България“ ЕООД с вх.№
4704-4063/03.12.2021 год. В същото се заявява интереса на дружеството за
изграждане и експлоатация на фотоволтаична централа върху
посочени 18 парцела, между които 67338.601.219, 67338.601.218, 67338.601.257 и
67338.601.258 по КККР на гр.Сливен, за които дружеството е заявило желание да
ги купи от Община Сливен.
За посочените в процесното
решение общински имоти са съставени актове за частна общинска собственост,
както следва: за ПИ с идентификатор 67338.601.218 представляващ УПИ I, кв.2, кв.Промишлена зона на гр.Сливен-Акт №
2557/14.07.2009 год.; за ПИ с идентификатор 67338.601.258 представляващ УПИ VIII, кв.8, кв.Промишлена зона на гр.Сливен-Акт №
2939/20.08.2012 год.; за ПИ с идентификатор 67338.601.257 представляващ УПИ I, кв.8, кв.Промишлена зона на гр.Сливен-Акт №
2936/15.08.2012 год. и за ПИ с идентификатор 67338.601.219 представляващ УПИ I, кв.58, кв.Промишлена зона на гр.Сливен-Акт №
2558/14.07.2009 год.
Предложението на кмета на общината е
разгледано в следните комисии на Общински съвет Сливен: Постоянната комисия по
европейска интеграция, международно сътрудничество и партньорски инициативи, ПК
по инвестиционна политика, устройство на територията транспорт, ПК по опазване
на околната среда, туризъм, селско и горско стопанство, ПК за децата, младежта и спорта, ПК по оперативен контрол, ПК по финанси,
бюджет, икономическо развитие, ПК по образование, наука, контрол и
вероизповедания, ПК по здравеопазване, социална и жилищна политика, ПК по
нормативна уредба, законосъобразността на актовете на ОбС
и контрол по изпълнението на решенията на Общинския съвет и ПК по общинска
собственост и местно самоуправление. Всички комисии са подкрепили предложението
на кмета на общината.
Предложението на кмета на общината е
разгледано на заседание на Общински съвет Сливен проведено на 20.12.2021 год.
На това заседание са присъствали всичките 41 общински съветници
от Общински съвет Сливен. В гласуването на решение № 830 са участвали 40
общински съветници, от които „За“ приемане на
решението са гласували 24 общински съветници,
„против“ са гласували 9 общински съветници и
„въздържал се“ са гласували 7 общински съветници.
Решението е изпратено на Областния управител
на Област Сливен с писмо вх.№ ОА21-06229/29.12.2021 год. На 07.01.2022 год. е
издадена заповедта, с която е оспорено решение № 830/20.12.2021 год.
По делото служебно са изискани и приложени решение
№ 543/23.04.2009 год. на Общински съвет Сливен, с което е одобрен проекта за
изменение на ПУП-ПР за УПИ-II и УПИ-III в кв.4 и на кв.№№ 2, 3, 8, 9, 58, 59 и 60 по плана на
Промишлена зона-запад, гр.Сливен, с указани граници и линии на застрояване;
решение № 370/20.11.2008 год. на Общински съвет Сливен, с което е изменен
частично регулационния пан на кв. с №№ 2, 3, 8, 9, 58, 59 и 60 по плана на
Промишлена зона гр.Сливен, като отпадат предвидените значителен брой
самостоятелни парцели, както и някои обслужващи улици и целите квартали се
отредят за дейност, съвместима с функцията на съществуващите в близост терени; заповед
№ РД-15-1079/02.08.2012 год. на Кмета на Община Сливен, с която е одобрено
изменение на ПУП-ПР за УПИ-I „За
производствена и складова дейност“ в кв.8 по плана на Промишлена зона гр.Сливен
като отпада УПИ-I „За производствена и складова
дейност“ и се образуват нови УПИ-I, УПИ-VI, УПИ-VII и УПИ-VIII
всички с отреждане „За производствена и складова дейност“, съгласно зелено изчертаните линии и надписи върху плана за регулация без да
се изменят показателите за застрояване. Приложена е и Годишна програма за
управление и разпореждане с имоти-общинска собственост за 2021 год.
По допустимостта
на заповедта на Областния управител на Област Сливен:
Заповед № РД-11-16-001/07.01.2022 год. на
Областен управител на Област Сливен е недопустима
в частта, с която се оспорва т.I от решение №
830/20.12.2021 год. на Общински съвет Сливен, с което се допълва Годишната
програма за управление и разпореждане с имотите-общинска собственост за 2021
год. с учредяване на право на строеж за срок от 30 години върху имоти частна
общинска собственост с идентификатори 67338.601.219, 67338.601.218,
67338.601.257 и 67338.601.258. Съгласно трайната съдебна практика програмата за
управление и разпореждане с имоти общинска собственост е акт без самостоятелно
правно значение, тъй като не създава пряко права или задължения за трети лица,
стоящи извън общинската администрация. Програмата има значение на вътрешнослужебен акт с организационен характер за органите
към съответната община като същевременно с оглед публичността си има за цел да
запознае заинтересованите лица с намеренията на общината по отношение
разпореждането и управлението на общинската собственост през съответната
година. Във връзка с тези доводи и решението на общинския съвет, с което се
внасят промени в тази програма, в случая същата се допълва, няма белезите на
административен акт. Приемането на програмата и нейната промяна нито изключва
възможността за промяна в намеренията на общината, нито освобождава общинския
съвет от задължението да постанови конкретно решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗОбС по повод придобиването, управлението и разпореждането
с общинско имущество. Именно тези последващи решения
издавани за определен имот и за определен вид разпореждане са тези
административни актове, които биха подлежали на съдебен контрол.
Вярно е, че ЗОбС
предвижда възможност за оспорване на всички решения на общинските съвети
засягащи общинската собственост чрез разпоредителни сделки, но в конкретния
случай оспореното решение не е такова. Разпоредбата на чл. 8, ал. 11 от ЗОбС урежда съдебния контрол за законосъобразност на
конкретни актове за придобиване, управление и разпореждане с конкретни имоти и
вещи общинска собственост. Решението за допълване на приетата Годишна програма
за управление и разпореждане с имотите-общинска собственост за 2021 год. няма белезите на акт по чл. 8, ал. 11 ЗОбС, а изразява едно бъдещо намерение за начина на
управление на общинската собственост, без да е конкретен акт на разпореждане.
Единствено крайният акт, с който се извършва разпореждане с конкретно общинско
имущество като обект подлежи на съдебен контрол по реда на АПК.
Във връзка с горното съдът следва да остави
без разглеждане Заповед № РД-11-16-001/07.01.2022 год. на Областен управител на
Област Сливен, в частта, с която се оспорва т.I от решение № 830/20.12.2021 год. на Общински съвет
Сливен, с което се допълва Годишната програма за управление и разпореждане с
имотите-общинска собственост за 2021 год. с учредяване на право на строеж за
срок от 30 години върху имоти частна общинска собственост с идентификатори
67338.601.219, 67338.601.218, 67338.601.257 и 67338.601.258 като недопустима и да прекрати
производството по делото в тази част. Практика в този смисъл Определение №
3300/23.03.2016 год. постановено по адм.д. №
2981/2016 год. по описа на ВАС, I отд.
Заповед № РД-11-16-001/07.01.2022 год. на
Областен управител на Област Сливен е допустима
в частта, с която се оспорва т.II, т. III и т.IV от решение № 830/20.12.2021 год. на Общински съвет
Сливен. С т.II от решението е решено да се
проведе публичен търг с тайно наддаване за учредяване на право на строеж за
срок от 30 години върху имоти частна общинска собственост за изграждане на фотоволтаична/и централа/и и съпътстващите съоръжения и
техническа инфраструктура и е определена началната тръжна цена, а с т. III и т.IV е възложено
на кмета на общината при необходимост да изработи и процедира ПУП за изграждане
на фотоволтаична/и централа/и и да организира и
проведе търга, както и да сключи договор със спечелилия търга участник.
Решение № 830 в своите т.II, т. III и т.IV е такова по
чл.21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА. Видно от изложените
мотиви в Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/2007 г. на Общото
събрание на Върховния административен съд (ВАС) решенията на общинските съвети
по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСМА) за придобиване,
стопанисване и разпореждане с общинско имущество, са определени като други
актове, с които е била формирана волята на общинския съвет при упражняване на
правомощията му. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 11 от ЗОбС посочените решения могат да бъдат оспорвани по
реда на чл. 45 от ЗМСМА, т.е. т.II, т. III и т.IV от решение № 830 е акт, който по
силата на закона - чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА
подлежи на съдебен контрол. Разпореждането с имоти - общинска собственост може
да бъде осъществено само при стриктното спазване на разпоредбите на ЗОбС и подзаконовите актове по неговото приложение, поради
което постановеният в тази връзка акт, с който се разрешава да се проведе
публичен търг с тайно наддаване за учредяване на право на строеж върху имоти
частна общинска собственост подлежи на оспорване. Разпоредбата на чл. 45 от ЗМСМА определя лицата с активна
процесуална легитимация да оспорват тези решения, между които е и областният
управител, който съгласно посоченото тълкувателно решение може да оспорва
всички решения на Общинския съвет включително и тези по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. В настоящия случай оспорването е направено от Областния управител на Област Сливен, срещу акт, който
както вече бе посочено подлежи на съдебен контрол и в срок, поради което съдът
го намира за допустимо.
Разгледано по същество оспорването обективирано в заповед № РД-11-16-001/07.01.2022 год. на
Областния управител на Област Сливен в допустимата му част е неоснователно.
Процесното решение на Общински съвет Сливен е прието при
спазване на административнопроизводствените правила.
Същото е прието на заседание на общинския съвет проведено на 20.12.2021 год. на
основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 37, ал. 1 и ал.3 от Закона за общинската
собственост и чл. 34, ал.1 и ал.3
от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имуществено
на Общински съвет Сливен. Съгласно чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА общинският съвет
приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и
определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и
кметства. Именно общинският съвет е компетентен да приема решения за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, както и да
определя конкретните правомощия на кмета на общината. Изпълнена е изцяло
процедурата по приемане на решението като общинският съвет е разгледал
предложението на кмета на общината, което преди това е било съгласувано с
постоянните комисии на общинския съвет. При провеждане на заседанието са
присъствали 40 общински съветници при общ брой
общински съветници в Общински съвет Сливен 41. Следователно
заседанието, на което е взето процесното решение е
било законно предвид нормата на чл.27, ал.2 от ЗМСМА, съгласно която
заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината
от общия брой на съветниците. „За“ приемане на
решението са гласували 24 общински съветници,
„Против“ – 9 общински съветници и „Въздържал се“ – 7 общински
съветници. Съгласно чл.27, ал.4 от ЗМСМА решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17 и 20 и по чл. 21а, ал. 3 се вземат с мнозинство
повече от половината от общия брой на съветниците.
Решенията са приети с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, когато броят на гласувалите "за"
общински съветници е по-голям от останалата част от
общия брой на общинските съветници. Следователно
спазено е изискването на посочения текст и процесното
решение е прието с законоустановеното мнозинство.
Спазена и нормата на ал.5 на чл.27 като видно от приложения протокол от
заседанието решението е прието с поименно гласуване, което е отразено в
протокола.
Съдът намира, че процесното
решение е прието при спазване на приложимите материално правни норми. С т.II от решението е прието да
се учреди право на строеж върху имоти частна общинска собственост за срок от 30
години чрез публичен търг с тайно наддаване. Правното основание за приемане на
решение с процесното съдържание е чл.37, ал.1 от ЗОбС. Съгласно този текст право на строеж върху имот -
частна общинска собственост се учредява след решение на общинския съвет от
кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно
предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен
план. В настоящия случай е налице първата предпоставка, тъй като с процесното решение Общинският съвет е дал разрешение да се
учреди право на строеж върху имоти частна общинска собственост чрез публичен
търг с тайно наддаване и е определена първоначалната тръжна цена. Решението е
прието при спазване на всички административнопроизводствени
правила.
Втората предпоставка също е налице. По делото
са приети като доказателства актовете за частна общинска собственост
удостоверяващи собствеността на общината върху имоти с идентификатори
67338.601.219, 67338.601.218, 67338.601.257 и 67338.601.258, от които е видно,
че всичките четири имота са с начин на трайно ползване „за друг вид
производствен, складова дейност“. Процесните имоти са
в урбанизирана територия за производствена дейности по смисъла на чл.7, ал.1 вр.чл.8, т.1 от ЗУТ във връзка с чл.4, ал.7, т.2 от Наредба
№ 7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони и са предназначени за
„друг вид производствен, складов обект“. В съответствие с чл.22 от Наредба № 7
от 22.12.2003 год. производствените територии са предназначени за устройство и
застрояване предимно със сгради и съоръжения за производствена и складова
дейност. Видно от представените от Община Сливен решения на Общински съвет
Сливен № 543/23.04.2009 год. и № 370/20.11.2008 год. за процесните
имоти е одобрен подробен устройствен план по смисъла
на чл.108 от ЗУТ и същите към момента на издаване на процесното
решение са с начин на трайно ползване „за друг вид производствен, складов
обект“. Следователно учредяването на право на строеж върху имоти с
идентификатори 67338.601.219, 67338.601.218, 67338.601.257 и 67338.601.258
съответства на действащия подборен устройствен план,
според който предназначението на имотите е „за друг вид производствен, складов
обект“, а правото на строеж се учредява за изграждане на фотоволтаична/и
централа/и.
Съдът намира възражението на Областния
управител на Област Сливен, че в случая общинският съвет е следвало да приложи
Закона за енергетиката за неоснователно. Основният довод на оспорващият е, че
ЗЕ е специален и същият следва да се приложи при учредяване на право на строеж
за изграждане на фотоволтаична централа като същото
се учреди без провеждане на търг или конкурс. Действително чл.62, ал.2 от ЗЕ
предвижда, че когато изграждането или
разширението на обектите по ал. 1 (площадкови
енергийни обекти, както и на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за
производство на електрическа енергия или на части от тях и на свързаните с
производството съоръжения и площадки за депониране на производствени отпадъци) се извършва върху имот - общинска собственост,
компетентните общински органи учредяват в полза на лицето, което ще изгражда и
експлоатира енергийния обект, възмездно право на строеж върху земята по реда на
Закона за
общинската собственост без търг или конкурс. Видно обаче от текста законът за енергетиката
препраща към ЗОбС, който урежда именно реда за
учредяване на право на строеж без търг или конкурс. Съгласно чл.37, ал.4 от ЗОбС правото на строеж се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието
с мнозинство повече от половината от
общия брой на съветниците по ред, определен в
наредбата по чл. 8, ал. 2, на: 1. (отм. -
ДВ, бр. 54 от 2008 г.); 2. юридически лица на бюджетна издръжка; 3. религиозни
институции, регистрирани съгласно Закона за вероизповеданията, или на техни местни поделения за обредни, молитвени
или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби, за храмове и
манастири; 4. други лица, когато това е предвидено в закон. Следователно Законът
за общинската собственост предвижда учредяването на право на строеж без търг
или конкурс на определена категория лица и при наличието на решение на
общинския съвет взето с мнозинство повече от половината от общия брой общински съветници. Т.е. общинският съвет в условията на оперативна
самостоятелност решава дали да вземе решение за учредяване на право на строеж
без търг или конкурс. В настоящия случай няма такова решение на общинския
съвет. Напротив решението на компетентния орган е, че с оглед гарантиране на
интересите на общината правото на строеж следва да се учреди след повеждане на
публичен търг. Не може да се сподели схващането на оспорващия, че общинският
съвет е длъжен при направено искане от страна на инвеститор да учредява право
на строеж без търг или конкурс само позовавайки се на една част от нормата на
чл.62, ал.2 от ЗЕ. Както вече бе посочено този текст препраща към реда на ЗОбС, а там подробно е посочено в кои случаи може да се
учреди право на строеж без търг или конкурс. В настоящия случай не е налице
задължителното решение на общинския съвет за учредяване на право на строеж без
търг или конкурс, независимо, че лицето попада в изключенията, за които законът
е предвидил, че може да се учредява право на строеж без търг или конкурс.
Във връзка с горното съдът намира, че т.II, т. III и т.IV от решение №
830 е прието при спазване на приложимите материалноправни
норми и не са налице основания за отмяната му по чл.146, т.4 от АПК.
Съдът намира, че не е налице и противоречие с
целта на закона. Чл.62, ал.2 от ЗЕ предоставя на общинските съвети само една
възможност да учредят право на строеж за изграждане на площадкови
енергийни обекти, както и на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за
производство на електрическа енергия или на части от тях и на свързаните с
производството съоръжения и площадки за депониране на производствени отпадъци
без търг или конкурс. В правомощията на общинския съвет е при условията на
оперативна самостоятелност да прецени за всеки конкретен случай как да учреди
правото на строеж. В конкретната хипотеза в община Сливен са постъпили две
инвестиционни предложения. Ако се възприеме тезата на областния управител, че
общинският съвет е длъжен да учреди право на строеж без търг, то тогава не
става ясно как общината ще избере на кой от двамата инвеститори да учреди
правото на строеж. В оперативната самостоятелност на общинския съвет е да прецени
как да се учреди правото на строеж, но не и на кой. За това е и приложим общия
текст на Закона за общинската собственост, който дава разрешение на този
въпрос, а именно правото на строеж върху общински имоти се учредява чрез
публичен търг или конкурс. По този начин в най-пълна степен се охраняват финансовите
интереси на общината и се постига прозрачност при разпореждането с общински
имоти.
Искане за присъждане на разноски са направили
и двете страни. С оглед изхода на спора съдът намира искането на процесуалния
представител на Общински съвет Сливен за основателно. За извършените разноски
от Общински съвет Сливен са представени пълномощно, с което председателя на
Общински съвет Сливен упълномощава Адвокатско дружество „Г., Т. и К.“ да го
представлява пред Административен съд по адм.д. №
4/2022 год., пълномощно, с което Адвокатско дружество „Г., Т. и К.“
упълномощава адв. Д. П. да осъществи процесуално
представителство по адм.д. № 4/2022 год., договор за
предоставяне на правни услуги сключен между Община Сливен и Адвокатско
дружество „Г., Т. и К.“, Фактура № 4020/28.01.2022 год. удостоверяваща
плащането на договореното възнаграждение в размер на 7 560 лева с ДДС. В
съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от страна на процесуалният представител на Областния
управител. Съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл.8, ал.1, т.6
от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението е при
интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. – 12 530 лв. плюс 0,3 % за горницата над 1 000 000 лв. В настоящия случай материалният интерес е 4 465 000
лева. Договореното и изплатено възнаграждение е в размер на 7 560 лева,
т.е. същото е под определения минимум и не са налице основания за неговото
редуциране. С оглед на това следва да се осъди Областна администрация Сливен да
заплати на Общински съвет Сливен разноски по делото в размер на 7 560 лева
представляващи адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т.1 от АПК и чл.172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заповед №
РД-11-16-001/07.01.2022 год. на Областен управител на Област Сливен подадена
срещу т.I от решение №
830/20.12.2021 год. на Общински съвет Сливен като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №
4/2022 год. по описа на Административен съд Сливен в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок
от съобщаването му пред Върховен административен съд на РБългария.
ОТХВЪРЛЯ заповед № РД-11-16-001/07.01.2022 год. на Областен
управител на Област Сливен подадена срещу т.II, т. III и т. IV от
решение № 830/20.12.2021 год. на
Общински съвет Сливен като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА Областна администрация Сливен ДА ЗАПЛАТИ на Общински съвет Сливен разноски по делото в размер на
7 560 /седем хиляди петстотин и шестдесет/ лева представляващи адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ