НОХД № 1451/2019 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимата А.В.М.,
родена на ***г***, обл. Пазарджишка, ***, българка, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, със средно образование, работеща, с ЕГН: ********** за това, че в периода от 18.03.2019 до 27.03.2019 г. в
гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление е отнела чужди
движими вещи – златни накити на обща стойност 2418,41 лева от владението на С.Г.Г.
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои по деяния,
както следва:
На 18.03.2019 г. в гр. Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление е отнела чужди движими вещи – чифт златни обици, 14
карата, с тегло 4,65 грама, на стойност 557,67 лева, от владението на С.Г.Г. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
На 27.03.2019 г. в гр. Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление е отнела чужди движими вещи – 1 бр. златен пръстен „Роберто
Браво“, 14 карата, с тегло 6,65 грама, на стойност 1860,74 лева, от владението
на С.Г.Г. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1
от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимата е извършила престъплението, за което ѝ е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимата за виновна, като ѝ наложи
наказание пробация при превес на смекчаващите вината обстоятелства, включващо
двете задължителни мерки за срок около година и половина.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Подсъдимата се признава за виновна по така повдигнатото
ѝ обвинение, като твърди, че изложената фактическа обстановка в
обвинителния акт отговаря на истината. Не дава други обяснения.
В дадената ѝ последна дума подсъдимата моли съда
за минимална присъда.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата С.Г. живее в жилище, находящо се в гр. Пазарджик
на ****. В дома си на горепосочения адрес Г. държала златни накити -
дизайнерски златен пръстен на „Роберто Браво“, 14 карата, с тегло 6,65 грама, и
чифт златни обици, 14 карата, с тегло 4,65 грама. Г. съхранявала бижутата в
картонена кутийка, която била поставена на скрин в спалнята в жилището. През м.
февруари 2019 г. Г. наела подсъдимата А.М. да почиства дома ѝ на
горепосочения адрес срещу заплащане. На 18.03.2019 г. подсъдимата М. посетила
дома на Г. и докато чистила забелязала картонената кутийка, в която Г. държала
златните си накити. Отворила кутийката и видяла златния пръстен и златните
обици на Г.. Тъй като се нуждаела от пари, подсъдимата М. решила да вземе
бижутата и да ги продаде. В изпълнение на намерението си подсъдимата М. взела
обиците и си тръгнала. Когато се прибрала в дома си, М. показала златните
обици, които била взела от дома на Г., на свидетеля Г.Г., с когото живеела на
съпружески начала. Не му казала обаче истината, а именна, че е откраднала
обиците от дома на Г., а му заявила, че ги е намерила в кош за боклук. На 20.03.2019
г. двамата отишли в заложна къща „Доверие“, където Г. заложил обиците срещу
сумата от 182 лв., тъй като подсъдимата М. нямала лична карта. На 27.03.2019 г.
подсъдимата М. отново посетила дома на Г., за да го почисти. Тъй като знаела,
че в кутийката в спалнята на жилището има и златен пръстен, подсъдимата М.
решила да го вземе и да се разпореди с него, като го заложи срещу определена
парична сума. Отишла в спалнята, отворила кутията и взела златния пръстен, след
което си тръгнала, отнасяйки го със себе си. На Г. този път подсъдимата М.
казала, че го е намерила в двора на къщата, която почиствала. На същия ден Г. и
подсъдимата М. посетили заложна къща „Доверие“ на ул. „Найчо Цанов“ в гр.
Пазарджик, където Г. заложил с личната си карта откраднатия от подсъдимата М.
златен пръстен срещу сумата от 260 лв. На 28.03.2019 г. пострадалата установила
липсата на златните накити и предположила, че същите са откраднати от М., тъй
като само тя имала достъп до жилището на Г.. По този повод сезирала
полицейските органи с жалба, в която описала твърденията си. След извършена
предварителна проверка, е образувано досъдебно производство.
В хода на разследването е изготвена оценъчна
експертиза, от заключението на която, е видно, че стойността на отнетите от подсъдимата
вещи възлиза на 2418,41 лв., като стойността на отделните вещи е както следва:
1 бр. златен пръстен „Роберто Браво“, 14 карата, с тегло 6,65 грама - 1860,74
лв., чифт златни обици, 14 карата, с тегло 4,65 грама - 557,67 лв.
Горепосочените вещи са предадени доброволно от Г. Х.-представител
и управител на заложната къща, след което са върнати срещу разписка на
пострадалата С.Г. още в хода на воденото ДП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от всички събрани по
делото доказателства: самопризнанието на подсъдимата, показанията на
свидетелите С.Г., Г.Г. и Тодор А., жалба, протокол за доброволно предаване – 3
бр., 2 бр. заложни билети, справка за съдимост, разписка, характеристична
справка, ДСМПИС. Тя се подкрепя и от заключението на изготвената съдебно-оценъчната
експертиза.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимата в неговото извършване. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са без вътрешно
противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на съставомерните признаци.
Техните показания следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена
стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко възприети от тях и
са дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. На последно
място съдът приема, че оценъчната експертиза е отговорила в своето заключение
конкретно и точно на поставените въпроси и кредитира същата.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимата А.В.М. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.194,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимата в периода от 18.03.2019 до 27.03.2019 г. в
гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление е отнела чужди
движими вещи – златни накити на обща стойност 2418,41 лева от владението на С.Г.Г.
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои по деяния,
както следва:
На 18.03.2019 г. в гр. Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление е отнела чужди движими вещи – чифт златни обици, 14
карата, с тегло 4,65 грама, на стойност 557,67 лева, от владението на С.Г.Г. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
На 27.03.2019 г. в гр. Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление е отнела чужди движими вещи – 1 бр. златен пръстен
„Роберто Браво“, 14 карата, с тегло 6,65 грама, на стойност 1860,74 лева, от
владението на С.Г.Г. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои. Съдът намира за категорично установени всички елементи на престъпния
състав. Деянията, извършени от подсъдимата, осъществяват поотделно един и същ
състав на престъплението кражба, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Касае се за продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26,
ал. 1 от НК.
Изхождайки от действията на
подсъдимата, които показват какво е отношението ѝ към деянието и
престъпния резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните
последици и е искала настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че подсъдимата е била наясно, че бижутата не са нейна собственост,
а на Г. и въпреки това е прекъснала владението на досегашния им собственик без нейно
съгласие. Във волево отношение подсъдимата е желаела да отнеме бижутата и да ги
присвои, като първо ги е отнесла в дома си, а след това се е разпоредил с тях, залагайки
ги в заложна къща. Изхарчила и парите, които получила от залагането им.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и на чуждото право
на собственост.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимата деяние.
Касае се за престъпление пряко свързано с правото на собственост на гражданите
и неприкосновеността на вещите им.
Съдът
прецени като ниска обществената опасност на самата подсъдима, която е неосъждана,
с добри характеристични данни, в млада възраст.
За да определи наказанието
на подсъдимата, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимата деяние, данните за личността ѝ, като отчете липсата
на отегчаващи вината обстоятелства, а като смекчаващи такива са чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, младата възраст, признаването на
деянието, пълното съдействие на органите на разследването, изказаното
съжаление, възстановяване в пълна степен на вредите от престъплението, като
инкриминираните вещи са върнати на пострадалия, както и доброто процесуално
поведение на подсъдимата. Ето защо настоящият съдебен състав констатира наличието
на многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.55 от НК би могла да намери приложение.
Наказанието, което се
предвижда за извършеното престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, е лишаване от
свобода до осем години. Размерът на наказанието следва да бъде определен
отчитайки отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимата,
така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, съдът прие, че при
приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК, най-подходящото е
наказание пробация със следните
мерки за контрол и въздействие – задължителна регистрация по настоящ адрес при
периодичност на явяване за подпис два пъти седмично за срок от една година и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Съдът намира, че едно по-леко наказание не би могло да отговори на
целите на наказанието по чл.36 от НК. Така определеното наказание съответства
на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност и представляващо продължавано престъпление от две отделни
деяния. От друга страна с налагането на подобно наказание няма да се отнеме
възможността на лицето да продължи да работи.
При
тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимата, така и
по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимата
ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения период на пробация е достатъчно дълъг
с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления.
С оглед изхода на делото ще следва да се осъди подсъдимата
А.В.М. да заплати сторените по делото разноски в размер на
57,96 лева (петдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки), платими по
сметка на ОД на МВР - гр. Пазарджик за експертиза, както и сумата от 20,00
лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
гр. Пазарджик за явяване и изслушване на вещото лице в съдебно заседание.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: