Р Е Ш Е Н И Е
Номер 501
14.12.2015 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд граждански състав,
На
пети ноември две хиляди
и петнадесета година
В
публичното заседание в
следния състав:
Председател
Илияна Балтова
Членове
Секретар С. Ч.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Ил. Балтова
търговско дело № 347 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„Васмарк“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равда 8238,
община Несебър, ж.к. „Емералд“, вила Багира 001А, ул. „Македония“, № 61, представлявано от Марк Дмитриевич Василев – управител, с адрес за призоваване: гр.
Бургас, ул. Александровска, № 20, ет.1, ап.десен – адв. К. и адв. Маринчев, против И.В.Ж. и „Емералд Хоспиталити
2013” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равда 8238,
ул. „Македония“, № 61, комплекс Емералд,
представлявано от И.В.Ж. – управител, с искане за осъждане на ответниците да прекратят
действията по ограничаване правото на собственост на ищеца, като се въздържат
от прекъсване на електроенергията и водоподаването
към вила „Багира“ и апартамент № С 613, в сграда А,
крило „Сатен“ в к.к. „Емералд
Ризорт Бийч енд спа“, с. Равда, община Несебър, както
и осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца, на основание
непозволено увреждане, сумата от 29 325 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – заплатена неустойка по договор за предоставяне на
туристически услуги, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – накърняване на търговския имидж на ищеца, сумата от
108 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неотдаване
под наем на горепосочените обекти за месеците май и юни 2014, предявен като
частичен иск от общ размер от 335 234 лв., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на увреждането 5.05.2014 г. до окончателното
изплащане.
Претендират се и разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители,
ищецът поддържат исковите претенции, ангажира доказателства.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание 109 ЗС, чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1, вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД.
Постъпил е отговор от ответниците, в който исковете се
оспорват. Оспорва се твърдението, че ищецът е заплатил неустойки по договор за
туристически услуги, като и че ответниците са извършвали действия, с които
прекъсват подаването на електроенергия и вода към имотите на ищеца.
В допълнителната искова молба не изтъкват нови аргументи
по съществото на спора.
В допълнителния отговор ответникът сочи, че между
ответниците и ищцовото дружество няма договор за
възлагане на управлението на общите части по смисъла на чл.2 ЗУЕС.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона,
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените нотариални актове №№ 27,
т.VІІІ, нот.д. № 1377 от 2008 г.; 35, т.VІІІ, нот.д. № 1384 от 2008 г.; 36, т.VІІІ, нот.д.1385
от 2008 г.; 37, т.VІІІ, нот.д. № 1386 от 2008 г.; 38,
т.VІІІ, нот.д. № 1387 от 2008 г.; 39, т.VІІІ, нот.д. № 1388 от 2008 г.; 40, т.VІІІ, нот.д.
№ 1389 от 2008 г.; 41, т.VІІІ, нот.д. № 1390 от 2008
г.; 42, т.VІІІ, нот.д. № 1391 от 2008 г.; 43, т.VІІІ,
нот.д. № 1392 от 2008 г.; 44, т.VІІІ, нот.д. № 1393 от 2008 г.; 46, т.VІІІ, нот.д.
№ 1395 от 2008 г. и 108, т.ІІІ, нот.д. № 482 от 2008
г., всички на нотариус Мария Бакърджиева, нотариус с район на действие
Несебърски районен съд, рег. № 110 в регистъра на Нотариалната камара, ищцовото дружество е собственик на 12 апартамента във вила Багира, с. Равда, община Несебър и апартамент № С613, крило
Сатен, находящ се в сграда А- Емералд
на курортен апартаментен комплекс Емералд, с. Равда,
община Несебър.
Ищецът заявява, че в края на месец април, при
извършване проверка за готовността на обектите за приемане на туристи, негов
представител е посетил вила Багира и апартамента в
крило Сатен, при която е установил, че към цялата вила и към апартамента са
прекъснати електро и водоподаването. На 5.05.2014 г.
този факт е бил потвърден от друг представител на ищеца, посетил имотите.
Твърди, че преустановяване подаването на вода и ток към имотите е било
извършено от дружеството - ответник, чрез неговия управител, които са отправили
необосновани искания към ищеца за заплащане на сумата от 70 000 евро, за
да осигурят възстановяването им.
По делото в качеството на свидетел е разпитан Максим Игариевич Кретов, който сочи, че
е бил упълномощен представител на ищеца и потвърждава, че на 5.05.2014 г. е
посетил апартаментите и е установил, че в нито един от тях няма ток и топла
вода. При установен контакт с рецепцията и електро-техническата служба на
комплекса, в който имотите са намират, свидетелят е бил уведомен от управителя
на службата, че всички решения за пускане на ток и вода в комплекса се взимат
лично от И.Ж.. Свидетелят се е свързал с последния, който му е заявил, че няма
да възстанови подаването на ток и вода. По този повод, свидетелят е подал жалба
пред полицията за самоуправни действия. Сочи, че
подаването на ток е било възстановено временно в средата на юли, а за
постоянно - в края на юли, началото на
месец август 2014 г. Свидетелят изтъква, че е водил нееднократно разговори с
ответника Ж., който е настоявал да му бъде заплатена сумата от 70 000
евро, за да възстанови ел. енергията.
Съдът кредитира депозираните от свидетеля показания,
като обективни, последователни, почиващи на негови лични възприятия и съответни
на останалите събрани по делото доказателства. По делото са налични данни за
образувано предварително производство пред Районна прокуратура Несебър за самоуправство и с постановление от 23.03.2015 г. на
Апелативна прокуратура Бургас е отменен отказът да се образува наказателно
производство и преписката е върната на Районна прокуратура Несебър по
компетентност.
Свидетелят Атанас Д. Колудеев
сочи, че през 2014 г. е работил в ответното дружество като ръководител
техническа служба и не е получавал нареждания от ответника за прекъсване
ел.енергията на обектите на ищеца. Не оспорва, че в началото на лятото е
получил информация за проблеми във връзка с тока на вила Багира.
Свидетелства, че вила Багира се захранва с ток от
трафопост, в който могат да влизат само оторизирани лица от фирма „Булелектрикс“, самият той не разполага с право да влиза в
трафопоста. Свидетелят споделя, че, по повод проблема, се е обадил на фирма „Булелектрикс“ и нейните представители, след извършени
замервания, са констатирали, че кабелът е повреден по трасето и следва да се
извика ел. лаборатория, която да измери. По думите на свидетеля, вила Багира се е ползвала през летния период на 2014 г., когато
е имало ток, без да уточнява конкретен период. Свидетелят изтъква, че за
отстраняване на повредата е следвало да получи нареждания от управителят Ж., но
не е получил такива.
По повод на издадена в полза на ищеца обезпечителна
заповед е образувано изпълнително дело № 20147030400366 по описа на ЧСИ Георги
Михалев, рег.№ 703 на КЧСИ. Наложена е била обезпечителна мярка задължаване на И.В.Ж.
и „Емералд Хоспиталити
2013“ ООД, представлявано от управителя И.В.Ж.,
да възстановят незабавно подаването на електроенергия и вода в процесните
обекти, собственост на ищеца. В изпълнение на наложената мярка, съдебният
изпълнител е посетил обектите на 9.07.2014 г. в присъствието на представители
на страните, изготвил е протокол, в който е удостоверил, че Ж. възстановява
захранването с ток и вода на апартамента, находящ се
в сграда Сатен. Относно захранването на вила Багира,
длъжникът Ж. е заявил, че не разполага с ключ за трафопоста и там се влиза само
със специален допуск. Съдебният изпълнител е дал срок
за възстановяване на захранването, но в същия длъжниците
– ответници в настоящото производство не са изпълнили
задълженията си – Ж. не се е явил на следващия ден в определения час. На
съдебния изпълнител е било представено писмо от фирмата Булелектрикс,
в което се сочи, че при извършена проверка на кабел от трафопоста до вила Багира е установено, че същият е повреден и не може да бъде
включен, като локализирането на повредата следва да се извърши от кабелна
лаборатория.
В производството по изпълнителното дело, на основание
чл.526 ГПК, взискателят е поискал овластяване от ЧСИ
да извърши действията за сметка на длъжника и с постановление от 10.07.2014 г.
съдебният изпълнител го е оправомощил да възстанови
подаването на ток и вода към вила Багира, за сметка
на длъжниците по изпълнението.
Представени са по делото три протокола, изготвени от
служители на „Скип – 91“ ЕООД, съответно от 10.07.,
17.07. и 29.07.2014 г., от които може да се заключи, че това е било
дружеството, натоварено от ищеца да отстрани повредата в подаването на ток към
обектите.От анализа на данните по протоколите става ясно, че Ж. е осуетявал
изпълнението на ремонтните работи по отстраняване на повредата в
ел.захранването на обекта, като, чрез охраната на обекта, е отказвал достъп до
вилата, територията на комплекса и трафопоста; двукратно е сменян секретният
ключ на трафопоста; охраната на обекта е употребила груба сила и заплахи спрямо
служителите на дружеството, изпълняващо ремонта, и ги е отстранила от
трафопоста на 17.07.2014 г. Установено е било, че изолационната обвивка на
захранващия вила Багира кабел е била нарочно повредена
чрез просвредляване или нараняване с остър предмет на
разстояние около 1000 мм от точката на включване в трафопоста. След
възстановяване на нарушената изолация на кабелните жила посредством самовулканизираща се изолационна лента и изолационен
бандаж, допълнителни тестове, замервания и изпитания под напрежение, на 26.07.2014 г. обектът вила Багира
е бил изведен от аварийно захранване и пълноценно електрозахранен.
Не се оспорва, че подаването на вода към обектите на ищеца също е било
възстановено.
Правото да предяви негаторен
иск е предоставено на лицето - собственик на недвижим имот, с цел да се защити
против всяко пряко или непряко неоснователно въздействие или вредно отражение
върху обекта на правото му на собственост, което, макар да не накърнява владението
му, ограничава, смущава или пречи на правомерното пълноценно ползване на вещта
според нейното предназначение, отдадено от собственика й. За основателността на
иска, търсещият защита следва да докаже правото си на собственост и
обстоятелствата - основанията, които са предизвикали потърсената съдебна
намеса, по разбирането, дадено в ТР № 31/ 84 г. на ОСГК на ВС.
В аспект на гореизложените фактически обстоятелства,
налага се обоснован извод, че въздействието върху обектите на собственост,
предмет на исковата претенция в настоящия случай, а именно – прекъсване
подаването на ток и вода към апартаментите, притежание на дружеството - ищец, е
било преустановено към края на юли 2014 г., т.е. не е налично към настоящия
момент. Липсват твърдения и доказателства от ищеца за причинени някакви трайни
отрицателни последици от това въздействие, обосноваващи нуждата от съдебна
интервенция за отстраняването им или възстановяване на предишно положение. Ето
защо, крайният извод на съда по този иск е, че той е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51,
ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при
такова негово противоправно действие, което стои в
причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/
имуществото на увредения, и вина, която се предполага. Когато увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно – чл.53 ЗЗД.
При определяне естеството и характера на уврежданията,
които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за
произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от
общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Възможността за юридическо лице да търси неимуществени
вреди не е принципно отречена от законодателя – чл.631а, ал.2 ТЗ. Тя е
потвърдена и в Тълкувателно решение № 4/2012 от 29.01.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
постановено по тълкувателно дело № 4 по описа за 2012 г.
Претендират се в настоящия процес имуществени вреди,
изразяващи се в загуби - заплатената неустойка, пропуснати ползи – неполученото
възнаграждение по договора за предоставяне на туристически услуги, и
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на репутацията на ищеца, като
търговец.
За да бъде основателна тази претенция следва да се
установи, на първо място, противоправно поведение от
страна на ответниците, което следва да се изразява в съзнателно действие,
бездействие или комбинация от двете, което не съответства на дължимата грижа и
засяга чуждо благо, защитено от правния ред.
Ответникът – физическо лице е управител на дружеството
– ответник, което е формирование, действащо по необходимост само с човешко
съдействие. От данните по делото може да се заключи, че дружеството – ответник
е осъществявало за исковия период дейност по управление на ваканционния
комплекс, в който притежанията на ищеца са разположени. В тази посока
свидетелстват свидетелите и на двете страни. Ирелевантно
за поставения за решаване спор е дали има някаква форма на договорна
обвързаност между страните по договор за възлагане на управление в етажна
собственост, тъй като претенциите на ищеца се основават на фактически действия,
извършени според него в разрез с нормативно предписаното задължение да не се
вреди другиму. В настоящия случай очертаната фактическа обстановка – Ж. ясно е
заявявал, че няма да пусне тока, нареждал е да се препятства достъпа, лично е
възстановил захранването в рамките на изпълнителния процес, не дава възможност
да се разграничат действията на ответника физическо лице в персонално качество
от тези, извършени от него като законен представител на дружеството. Следва да
се заключи, че е налице съвместност на действията.
От разпита на свидетеля Милен Танев Д., който заявява,
че познава комплекса, тъй като е бил негов заместник-управител и е съдействал
на ищеца по включване на електрозахранването, се установява, че включването на
електричеството в комплекса се осъществява от техническата служба към същия,
управлявана от Колудеев, която е на подчинение на
управителя на комплекса - Ж.. Това обстоятелство се потвърждава при разпита на
свидетеля Колудеев. На следващо място, свидетелят Д.
подчертава, че е разговарял с Ж. относно изключването на електроенергията, но
последният му е обяснил, че няма да включи електроенергията към обектите на
ищеца, тъй като има финансови претенции към него. Свидетелят подробно разказва
за обстоятелствата по наемане на фирма за възстановяване на токоподаването
и неговите показания са в пълно съзвучие с изготвените от фирма „Скип 91“
протоколи, обсъдени по-горе. Съществено е, че, след констатиране на липсата на
захранване, свидетелят и ищеца са се свързали с дружеството, ангажирано с
поддръжка на ел.трасетата на комплекса с въпрос кога повредата ще бъде
отстранена, но им е било отговорено, че това не може да стане без разпореждане
от Ж.. Свидетелят заявява, че е констатирана промяна на цялата схема на
захранване на обектите, така, че вила Багира да може
да бъде изключена без засягане на другите обекти. Свидетелят свидетелства, че повредата
по кабела е била установена в самия трансформатор.
Всички гореописани фактически обстоятелства по
констатиране и отстраняване на повредата на захранването на обектите с ток и
вода налагат заключението, че, след първоначалното констатиране на нередностите
през месец май 2014 г. ищецът или негов представител многократно са правили
опити да постигнат възстановяване на захранването, но ответникът Ж. се е
противопоставял, било като изрично е заявявал, че няма да пусне електричеството
поради финансови претенции, било като е отказвал да разпореди действия на
отговорните за техническата поддръжка на комплекса лица, било като активно е
осуетявал предприетите от ищеца на собствени разноски действия, чрез смяна на
заключващия механизъм на трафопоста, чрез отказан достъп и физическо отстраняване.
В рамките на изпълнителното производство Ж. е възстановил захранването с ток на
апартамента в крило Сатен, след покана от съдебния изпълнител, което неоспоримо
води до извода, че същото е било прекъснато с негова интервенция. Макар механичното
увреждане на захранващия вила Багира кабел да е факт,
който, от данните по делото, да не може да се вмени във вина на ответника,
обстоятелството, че той три месеца осуетява отстраняването на повредата,
включително и след намесата на съдебния изпълнител, говори убедително в полза
на извода, че целият комплекс от негови действия и бездействия е насочен към
постигане на неправомерен резултат, несъответстващ с обективната мярка за
дължимата грижа. Ето защо, налице е противоправно
действие, за което ответниците, съобразно изложените по-горе съображения,
отговарят солидарно.
Твърди се от ищеца, че на 20.03.2014 г. е сключил
договор за предоставяне на притежаваните апартаменти на „Континент-тур“ ООД за реализиране
на туристически услуги. Представен е договор, сключен на 20.03.2014 г. между ищцовото дружество, като възложител, и „Континент-тур“ ООД,
като изпълнител, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е
приел да организира хотелско настаняване в обектите, собственост на ищеца,
описани по-горе, за периода 1.05.2014 г. – 30.09.2014 г., при цени, обективирани в съглашението, срещу насрещното задължение на
възложителя да изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 15 % от
стойността на извършените настанявания. Съгласно чл.5,
ал.3 от договора, в случай на отказ от услуги по договора от страна на
възложителя, последният дължи на изпълнителя неустойка в размер на 15 000
евро.
Представен е анекс към договора за туристически
услуги, датиращ към 12.05.2014 г., в който страните са се споразумели, че,
предвид невъзможността за изпълнение на договора, поради спирането на електро и
водоподаването към обектите, разтрогват съглашението
си, като възложителят, в съответствие с чл.5, ал.3 от договора, се задължава да
заплати на изпълнителя неустойката в размер на 15 000 евро, в срок до
15.08.2014 г. Представено е споразумение за отсъствие на финансови претенции от
юли 2014 г., подписано в Москва, в което страните по договора за туристически
услуги са удостоверили, че неустойката е изплатена и те нямат взаимни финансови
претенции. Видно от представеното извлечение от търговските книги на ищеца –
дневник на сметка, неустойката, в нейната левова равностойност, е отразена като
заплатена. Вещото лице по изпълнената съдебно – икономическа експертиза е
установило, че в счетоводството на ищеца е наличен разходен касов ордер за
изплатена сума от 15 000 евро на „Континент Тур“ ООД, като неустойка по
процесния договор, на базата на който сумата е била осчетоводена като дебит в
счетоводна сметка „Вземания по съдебни спорове“ и като кредит по счетоводна
сметка „Каса“, което е довело до намаляване по счетоводните данни на салдото по
тази сметка. Заключено е, че счетоводството на ищеца е водено редовно, в
съответствие с основните принципи на счетоводното отчитане и счетоводното и
данъчно законодателство.
Неоснователно е възражението на ответниците за липса
на доказаност на извършеното плащане на неустойката,
поради нарушение на забраната за плащания в брой над определен в Закона за
ограничаване на плащанията в брой размер. Дори и да се приеме, че цитираният
закон намира приложение, по смисъла на чл. чл.1 и 3, по отношение на въпросното
плащане, извършено от касовата наличност на дружеството, регистрирано в
България, за която може обосновано да се заключи, че се намира в търговските
помещения на търговеца по адреса на управление (макар съглашението, финализиращо отношенията по контракта да е подписано в
Москва) нарушението на изискването в закона плащания във визирания размер да се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка не рефлектира, само
по себе си, върху действителността на плащането, а поражда основание за
реализиране на административно – наказателната отговорност на лицето.
Ето защо, на базата на съвкупния анализ на всички относими доказателства следва да се приеме, че неустойката в исковия размер е била
платена от ищеца на неговия съконтрахент по договора
за туристически услуги.
Безсъмнено, невъзможността за ищеца да изпълни
задълженията си по договора за предоставяне на туристически услуги, довело до
плащането на неустойка, и накърняването на доброто име на търговеца поради
неизпълнението са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на ответниците.
Претенцията следва да бъде уважена в пълен размер по
отношение на платената от ищеца неустойка от 15 000 евро, претендирана в
левова равностойност - 29 325 лв.
За определяне размера на претърпените неимуществени
вреди, по справедливост, съдът съобрази, че по силата на договора за
предоставяне на туристически услуги дружеството – ищец е предоставило 13 обекта
за отдаване под наем за период от пет месеца. Видно от данните по партидата на
ищеца в публичния Търговски регистър, предметът на дейност на дружеството е,
наред с останалото, хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска дейност. От
обявените годишни финансови отчети става ясно, че за 2007 г., 2008 г. и 2009 г.
дружеството е декларирало приходи с нулева величина. Единствено за 2010 г.
дружеството – ищец е декларирало приход от отдаване под наем на активи,
възлизащ на 22 000 лв., а за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. е оповестило
приходи от услуги и продажби, без да отразява, че са от хотелиерство.
Следователно, не може убедително да се заключи, че дружеството е изградило
дългосрочен, траен и стабилен имидж на успешен търговец в твърдяната област,
който е бил накърнен от процесното непозволено
увреждане. Липсват въведени в производството други обективни данни относно
търговската репутация на ищеца, поради което съдът намира, че адекватна обезвреда за загубата на престиж, в резултат невъзможността
да изпълни договореността по конкретния договор, обсъдена по-горе, съставлява
сумата от 3000 лв.
По отношение на претенцията за пропуснати ползи,
правното твърдение на ищеца се свежда до заявлението, че той би получил пълно
плащане на договорените дневни цени за настаняване във всички свои обекти, за
постигане на пълната договорна цена от 171 480 евро, от които с предявения
частичен иск се претендират сумите за месеците май и юни 2014 г. Не е доказано,
че съконтрахентът на ищеца би постигнал пълна заетост
на предоставения хотелски фонд за пълния срок на договора. Самите страни по
цитираното съглашение са били наясно с това обстоятелство при договарянето и
това е рефлектирало върху начина на определяне на възнаграждението на
изпълнителя – чл.4 от договора, то се определя върху стойността на извършените
настанявания. Пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да
имат качеството на реалност и сигурност, печалбите подлежат на доказване –
решение по чл.290 ГПК № 156 от 29.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 142/2010 г., І
т.о. В настоящия процес липсват въведени данни и доказателства относно
постигнати конкретни договорености за ангажирано хотелско настаняване в
обектите на ищеца, ето защо не е установено едно действително фактическо положение,
което би било налице, ако вредоносното действие не бе настъпило, което би
довело до увеличаване имуществото на претендиращия. Съдът не може да спекулира
какъв би бил финансовият резултат за ищеца, ако договорната връзка се бе развила
правомерно. В аспект на горното, предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана. В настоящият случай липсват точни
данни кога увреждането е настъпило, но на базата на събраните в производството
доказателства – показания на свидетеля Кретов, следва
да се заключи, че на 5.05.2014 г. увреждането е било вече налично.
Следователно, лихвата за забава следва да се присъди от тази дата.
При този изход от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да понесат сторените от ищцовата
страна разноски, съразмерно с уважената част от претенциите (от дължимата
заплатена държавна такса по облигаторните искове - 5893
лв., заплатената държавна такса по вещния иск – 2952,88 лв., заплатени
възнаграждения на вещи лица по експертизи – 528,50 лв., адвокатско
възнаграждение – 4000 лв., разноски за преводач - 48 лв. и държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение – 5 лв.), сумата от 1962,67 лв.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Васмарк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Равда 8238, община Несебър, ж.к. „Емералд“,
вила Багира 001А, ул. „Македония“, № 61,
представлявано от Марк Дмитриевич Василев – управител,
с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. Александровска,
№ 20, ет.1, ап.десен – адв. К. и адв.
Маринчев, против И.В.Ж. и „Емералд Хоспиталити 2013” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Равда 8238, ул. „Македония“, № 61, комплекс Емералд, представлявано от И.В.Ж. – управител, иск за
осъждане на ответниците да прекратят действията по ограничаване правото на
собственост на ищеца, като се въздържат от прекъсване на електроенергията и водоподаването към вила „Багира“
и апартамент № С 613, в сграда А, крило „Сатен“ в к.к.
„Емералд Ризорт Бийч енд
спа“, с. Равда, община Несебър.
ОСЪЖДА И.В.Ж.
и „Емералд Хоспиталити
2013” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равда
8238, ул. „Македония“, № 61, комплекс Емералд,
представлявано от И.В.Ж. – управител, да
заплатят солидарно на „Васмарк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Равда 8238, община Несебър, ж.к. „Емералд“,
вила Багира 001А, ул. „Македония“, № 61,
представлявано от Марк Дмитриевич Василев – управител,
сумата от 29 325 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
заплатена неустойка по договор за предоставяне на туристически услуги, и сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – накърняване на търговския имидж на ищеца, ведно
със законната лихва за забава върху тези главници, считано от 5.05.2014 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения до
претендирания размер от 10 000 лв., иска за присъждане на сумата от
108 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неотдаване
под наем на горепосочените обекти за месеците май и юни 2014, предявен като частичен
иск от общ размер от 335 234 лв., както и исковете за присъждане на законната
лихва за забава върху тези главници.
ОСЪЖДА И.В.Ж.
и „Емералд Хоспиталити
2013” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равда
8238, ул. „Македония“, № 61, комплекс Емералд,
представлявано от И.В.Ж. – управител, да
заплатят на „Васмарк“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равда 8238,
община Несебър, ж.к. „Емералд“, вила Багира 001А, ул. „Македония“, № 61, представлявано от Марк Дмитриевич Василев – управител, сумата от 1962,67 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: