Решение по дело №590/2019 на Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ№566

гр. Видин, 25.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Видин, VI състав, в открито съдебно заседание на дванадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Галина Герасимова

 

при  участието  на  секретаря Мила Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 590 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „ВиК - Видин" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка” № 18, ЕИК *********,   представлявано от Георги Владимиров Владов - управител, против С.Е.В. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 141,36 лв. – главница, представляваща стойността на изразходена питейна вода и отведени канални води на адрес гр. Видин, бул. „Панония" № 32, вх. А, ап. 49, по фактура № **********/15.06.2018 г.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, регулирани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.

Твърди се, че ответникът В. е титуляр на партида с уникален абонатен № 007917 и адрес на потребление: гр. Видин, бул. „Панония" № 32, вх. А, ап. 49. Дружеството било изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с питейни качества. От своя страна ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати извършените от ищцовото дружество услуги.

Твърди се, че процесната фактура обхваща периода от 29.03.2013г. до 28.05.2018г. Потребеното количество вода и отведени отпадни води били изчислени на базата на показанията на индивидуалния водомер на потребителя.

Твърди се, че с покана за доброволно плащане с изх. № 01 - 840 от 17.07.2018г. ищцовото дружество било поканило ответника да изпълни своето задължение по облигационното отношение като заплати дължимата сума в 15 - дневен срок от получаването ѝ. Поканата за доброволно плащане била върната на 13.08.2018г. като непотърсена от получателя. Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба В. не бил предприел действия за погасяване на дължимите суми.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 141,36 лв. – главница, представляваща стойността на изразходена питейна вода и отведени канални води на адрес гр. Видин, бул. „Панония" № 32, вх. А, ап. 49, по фактура № **********/15.06.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от момента на подаване на  заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител.

Исковата претенция за сумата 75,25 лева /90,30 лева с ДДС/, представляваща стойността на начислените на ответника с процесната фактура услуги за доставка на питейна вода и канал – 43 куб.м. за периода от 29.03.2013г. до 31.07.2016г., се оспорва по размер, като неоснователна.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД по отношение на исковата претенция за суми, съставляващи стойността на начислените на ответника с процесната фактура услуги за доставка на питейна вода и канал – 32,88 куб.м. за периода от 29.03.2013г. до 17.10.2015г. /932 дни/, част от фактурираните 43 куб.м. за периода от 29.03.2013г. до 31.07.2016г. /1219 дни/. Стойността на въпросните 32,88 куб.м. се изчислява на 57,54 лева /69,05 лв. с ДДС/, съгласно представената по делото и действаща до 31.07.2016г. Заповед № Р/243 от 27.09.2012г. на управителя на „ВиК – Видин“ ЕООД.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно – икономическа експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 2633/2018г. по описа на Районен съд - Видин, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ВиК - Видин" ЕООД срещу ответника за процесната сума. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 2070-РЗ от 22.10.2018г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.

По делото е представена фактура No ********** от 15.06.2018г. на стойност 141,36 лева, издадена от ищцовото дружество за периода 29.03.2013 - 28.05.2018г. с получател С.Е.В., абонатен номер 007917, за обект гр. Видин, бул. „Панония" № 32, вх. А, ап. 49.

От ищцовото дружество е представена покана за доброволно плащане и уведомление до ответника изх. № 03-840/17.07.2018г., изпратена като препоръчана пратка до адрес гр. Видин, бул. „Панония" № 32, вх. А, ап. 49, върната от „Български пощи“ като непотърсена.

Представена е Заповед № Р/243 от 27.09.2012г. на управителя на ищцовото дружество за промяна на цените на В и К услугите от 01.10.2012г., както следва: доставяне на вода на потребителите помпено – 1,50 лв./куб.м.; отвеждане на отпадъчните води помпено – 0,25 лв./куб.м.; доставяне на вода на потребителите гравитачно – 0,86 лв./куб.м.; отвеждане на отпадъчните води гравитачно – 0,14 лв./куб.м.

Представена е Заповед № Р/171 от 01.08.2016г. на управителя на ищцовото дружество за промяна на цените на В и К услугите от 01.08.2016г., както следва: доставяне на вода на потребителите помпено – 1,57 лв./куб.м.; отвеждане на отпадъчните води помпено – 0,28 лв./куб.м.

По делото е назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена. Според заключението на вещото лице задълженията на ответника по квитанция №********** от 15.06.2018г. е на стойност 141,36 лева. За периода от 29.03.2013г. до 17.10.2015г.,за който е направено възражение за погасяване по давност, фактурираните количества вода и канал са 32,857 куб.м. на обща стойност 69,00 лв. с ДДС. Посочената фактура е отразена в счетоводството на ищцовото дружество. По нея няма извършени плащания от ответника.

По делото е разпитана свидетелката Атанаска Николова Георгиева, работила като инкасатор в ищцовото дружество и извършила отчета по процесната фактура. Свидетелката установява, че семейството на ответника редовно е оказвало съдействие за отчети. След като заминали за Америка, никой не отварял вратата. През м. май 2018г. ответникът се прибрал и бил извършен отчет на показанията на водомера.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Не се спори между страните и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на „ВиК – Видин“ ЕООД срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищцовото дружество.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от посочената Наредба, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи и от съответен регулаторен орган. С общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите, в конкретния случай одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти. Съгласно ал. 2 на чл. 8 от Наредбата, операторите задължително публикуват одобрените общи условия най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях. Ал. 3 на чл. 8 от Наредбата предвижда, че Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия.

По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между стрините, поради което съдът приема, че общите условия, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, са приложими в отношенията между същите. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към В и К мрежата и започне да потребява вода от същата.

Предвид представените по делото доказателства, съдът намира, че е установено и доказано, че ответникът е задължено лице за доставената, ползвана и отведена питейна вода за процесния период за гореописания имот. Съгласно чл. 2, ал.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически лица или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В конкретния случай, по делото са представени доказателства, от които е видно, че партидата за процесния имот е открита на името на ответника.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че между ищцовото дружество и ответника е налице договорно правоотношение, уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на доставчика.   

За установяване размера на претенцията на ищцовото дружество по делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за процесния период ищцовото дружество е начислило сума за плащане в общ размер на 141,36 лв., издадената фактура е отразена в счетоводството на ищцовото дружество и по нея няма извършени плащания от ответника.

По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за периода от 29.03.2013г. до 17.10.2015г. съдът намира следното:

Задълженията на потребителите на В и К услуги, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало изискуемо, давността започва да тече.

В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че В и К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. Съгласно чл. 33, ал. 2, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използваните В и К услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране.

В настоящия случай, ищецът е подал на 17.10.2018г. заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, което е първото предприето от него действие, прекъсващо давността, и тъй като процесните вземания са периодични плащания, всички задължения с падеж преди 17.10.2015г. за главници са погасени по давност съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД. Датата на издаване на процесната фактура – 15.06.2018г., не прави задължението на ищцовото дружество изискуемо от тогава, тъй като негово задължение е било да издава ежемесечни фактури /чл. 33, ал. 1 от Общите условия/. В случая след като не е изпълнил това си задължение, като без значение са причините за неизпълнението, то ищцовото дружество не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Обратното би означавало да има право да получи плащане на задължения, за които като кредитор е предотвратил изтичане на погасителна давност чрез по-късното фактуриране. Ето защо съдът намира, че вземанията на ищцовото дружество за доставки, направени в периода от 29.03.2013г. до 16.09.2015г. включително (3 години преди подаване на заявлението и 30 дни период за плащане) са погасени по давност.

Съгласно заключението на вещото лице, периодът от 29.03.2013г. до 17.10.2015г. обхваща 933 дни, за които полагащото се количество вода и канал е по 0,********* куб.м. на ден, т.е. 32,857 куб.м. При това положение за периода от 29.03.2013г. до 16.09.2015г. вкл. (902 дни) полагащото се количество вода и канал е 31,766 куб.м. на обща стойност 55,59 лв. без ДДС (47,65 лв. вода и 7,94 лв. канал) или 66,71 лв. с ДДС. Непогасеният по давност остатък по фактурата възлиза на 74,65 лв.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се признае за установено вземането на ищеца „ВиК – Видин“ ЕООД по отношение на ответника С.Е.В. за сумата в размер на 74,65 лв. – главница, представляваща стойността на изразходена питейна вода и отведени канални води на адрес гр. Видин, бул. „Панония" № 32, вх. А, ап. 49, по фактура № **********/15.06.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2018г. до окончателното плащане. Предявеният иск за сумата над уважения размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищцовото дружество направените по делото разноски съобразно уважената част от иска (52,81 %).

Ищецът претендира разноски в размер на 25,00 лв. за доплатена държавна такса, 50 лв.- депозит за възнаграждение на вещо лице, 300 лв. – депозит за назначаване на особен представител и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения особен представител, прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., изм. бр. 98 от 15.12.2015г., за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.

Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажираните в производството доказателства и броя на проведените по делото открити съдебни заседания, в които се е явил процесуалния представител на ищеца /две/,  съдът намира, че на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

При това положение ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 303,66 лева – разноски по производството, от които 13,20 лв. за доплатена държавна такса, 26,41 лв.- депозит за възнаграждение на вещо лице, 158,43 лв. – депозит за назначаване на особен представител и 105,62 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Сумата, заплатена от бюджета на съда, за възнаграждение на вещо лице - икономист е в размер на 50 лв. Съобразно изхода на делото съдът намира, че ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Видин сумата в размер на 26,41 лв., а ищцовото дружество – сумата в размер на 23,59 лв.

На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът е направил и претендирал разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лв. държавна такса и 65,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 47,53 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 2633/2018г. на ВРС, от които 13,20 лв. разноски за платена държавна такса и 34,33 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното, съдът

                                                      Р   Е   Ш   И   : 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Е.В. *** дължи на „ВиК - Видин" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка” № 18, ЕИК *********, представлявано от Георги Владимиров Владов - управител, сумата в размер на 74,65 /седемдесет и четири лева и шестдесет и пет ст./ лв. – главница, представляваща стойността на изразходена питейна вода и отведени канални води на адрес гр. Видин, бул. „Панония" № 32, вх. А, ап. 49, по фактура № **********/15.06.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –17.10.2018г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2070-РЗ по ч.гр.д. № 2633/2018г. по описа на РС – Видин, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 141,36 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА С.Е.В. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВиК - Видин" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка” № 18, ЕИК *********, представлявано от Георги Владимиров Владов - управител, сумата в размер на 303,66 /триста и три лева и шестдесет и шест ст./ лева, представляваща реализирани от ищцовото дружество разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА С.Е.В. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВиК - Видин" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка” № 18, ЕИК *********, представлявано от Георги Владимиров Владов - управител, сумата в размер на 47,53  /четиридесет и седем лева и петдесет и три ст./ лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2633/2018г. по описа на РС – Видин.

 

ОСЪЖДА С.Е.В. *** да заплати по сметка на Районен съд - Видин сумата от 26,41 /двадесет и шест лева и четиридесет и една ст./ лева - разноски за вещо лице, както и сумата в размер на 5,00 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА „ВиК - Видин" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка” № 18, ЕИК *********, представлявано от Георги Владимиров Владов – управител, да заплати по сметка на Районен съд - Видин сумата от 23,59 /двадесет и три лева и петдесет и девет ст./ лева - разноски за вещо лице, както и сумата в размер на 5,00 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: