РЕШЕНИЕ

Номер 1217                                 30.07.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

На двадесет и седми май                            двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    6668   по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 433705-F440979/08.05.2019г. на ** на Дирекция „Обслужване” в ТД НАП Пловдив, с което на „Тейсти 13“ЕООД, ЕИК *********, адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 / петстотин/ лв. за нарушение по чл.86, ал.1 и ал.2, вр. с чл.112, ал.1 ППЗДДС, вр чл.180, ал.2, вр ал. 1 от ЗДДС.

          Търговецът жалбоподател  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството жалбоподател извършвало търговска дейност като по негово усмотрение на 25.09.2018г. подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД НАП Пловдив. Била извършена проверка за установяване наличие на предпоставките за регистрация като свид.Т.Т. – старши инспектор по приходите,  в хода на същата установил, че всъщност задължителните предпоставки за това, а именно оборот над 50 000лв бил достигнат в по-ранен период, а именно от 01.07.2018г. до 21.08.2018г. оборота бил 50 191.07лв. Следователно заявлението за регистрация е следвало да се подаде още преди септември 2018г., а след регистрацията, дружеството жалбоподател следвало да издава данъчни фактури с отразен и начислен ДДС. Тъй като това не било сторено, а свид.Т. установил, че за м.09.2018г. има извършени облагаеми доставки на стойност 1230.00лв, то за тях «Тейсти 13»ЕООД следвало да начисли ДДС в размер на 205лв. Ето защо съставил срещу дружеството жалбоподател АУАН № F440979/09.11.2018г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

Горното се установи по категоричен начин от показанията на разпитания в качеството на свидетел по делото актосъставител Т.И.Т., с които се потвърждават констатациите по АУАН, пренесени и в наказателното постановление. На практика с жалбата не се и оспорват горните фактически положения. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.

 С оглед горното фактическо положение настоящата инстанция намира, че правилно актосъставителя и наказващия орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя.

Това е така, защото при достигане на облагаем оборот над 50000лв за период от 12 месеца за задълженото лице са били налице основания за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС. Съгласно тази норма всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот да подаде заявление за регистрация по този закон. В настоящия казус дружеството жалбоподател е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96 от ЗДДС в срок до 28.08.2018г. включително. Същото обаче е подадено почти месец по-късно и така е било регистрирано по ЗДДС считано от 04.10.2018г. с връчване на Акта за регистрация. В случая става въпрос за нарушение чрез бездействие, а нарушението се реализира с изтичане на срока в който трябва да се извърши действието. Съответно в месеца, в който не е бил начисляван ДДС, последният се начислява с ревизионен акт. Не е основателно възражението в жалбата за липса на място на нарушението в констативния акт и НП видно от съдържанието на последните. Начисляването на ДДС е сложен фактически състав и включва съгласно на чл.86, ал.1 и ал.2  от ЗДДС вр. с чл.112, ал.1 от ППЗДДС редица действия като задълженото лице е трябвало да подаде в НАП Пловдив изисканите документи, а с подаването на тези справки  в съответните дирекции е следвало да се начисли съответния данък.

Не е основателно и възражението на жалбоподателя, че не били посочени отделните доставк, а е санкционирано за слорния резултат от месеца. На първо място нормата на чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС разяснява как става самото начисляване , което е сложен фактически състав. В процесния казус липсват отделни фактури и на практика начисляването пак става въз основа на на отчетен документ от оборота за целия месец. На следващо място самия механизъм на начисляване на данъка е довършен с подаване на месечна справка – декларация, което отново сочи, че не е нужно отделно разбиване на доставките по дати. На следващо място като се има предвид, че търговската дейност е правнорегламентирана, а и дружеството жалбоподател е подало жалба срещу НП, то е разбрало, че се касае за неначислено ДДС преди регистрацията, а с това и самото вменено нарушение. На следващо място не е основателно възражението в жалбата срещу НП, че за съставяне на АУАН било поканено чрез електронна поща. Важното е, че е разбрало, че ще бъде ангажирана отговорността му, а как е организирало защитата си е въпрос от негова преценка. Пак в тази връзка  не е налице и хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В случая са накърнени обществените отношения, свързани с финансовата отчетност на задължените лица  пред данъчната администрация, която следва да се извършва своевременно, а предвид ежемесечното начисляване на данъка дори и малко закъснение е от значение. Тук следва да се има предвид също и във връзка с посоченото по-горе, че неначисляването на данък е отделно нарушение от неплащането на дължим данък, поради което и дали е ощетен фискът в конкретния случай е ирелевантно обстоятелство.

Неоснователно е и твърдението на дружеството жалбоподател, че след като ДДС е начислен като краен резултат, то следва да се наложи по-ниска санкция. Разпоредбата на чл.180, ал.3 от ЗДДС се прилага само за регистрирани по ЗДДС задължени лица.

Наложеното административно наказание е съобразено с вида на нарушителя – юридическо лице, поради което и правилно е определено като имуществена санкция в размера, предвиден в закона, а именно 500 лева, което минимума предвиден в закона.   

Предвид всичко гореизложено и като намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените, че АУАН и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни лица, съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.

С оглед на последното и предвид надлежно и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено на осн. чл.63, ал.3 ЗАНН да заплати сумата от 120 лв на въззиваемата страна – ТД НАП Пловдив.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 433705-F440979/08.05.2019г. на ** на Дирекция „Обслужване” в ТД НАП Пловдив, с което на „Тейсти 13“ЕООД, ЕИК *********, адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 / петстотин/ лв. за нарушение по чл.86, ал.1 и ал.2, вр. с чл.112, ал.1 ППЗДДС, вр чл.180, ал.2, вр ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „Тейсти 13“ЕООД, ЕИК *********, адрес **да заплати на ТД НАП Пловдив сумата от 120 лв юрисконсултско възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.