Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261103 02.11.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8471 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение трето от ГПК.
Ищецът З.Е.В., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. Е.И., е предявил против „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81 В, ап. 3, представлявано от П.Р., Т. К.и П.И., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 027, 41 лева, като получена на отпаднало основание в производството по принудително изпълнение по изп. дело № **/ ***г. по описа на ЧСИ ****, РЕГ. № ***, поради погасяването й по давност, ведно със законната лихва от подаване на иска- 15.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение по гр. дело № 19349/ 2019 г. на ПРС, XVII гр. с-в, било признато за установено, че ищецът не дължи на ответника поради погасяването им по давност, следните суми: сумата от 514, 82 лева- главница, по договор за целево финансиране № **********/ 24.05.2008 г. и сумата от 47, 69 лева- мораторна лихва за периода 15.10.2008 г.- 14.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 14.09.2009 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство по частно гр. дело № 13527/ 2010 г. на ПРС, ХVІІІ гр. с-в, в общ размер на 125 лева. За събиране на дълга по заповедта за изпълнение ответникът образувал изп. дело № **/ ***г. по описа на ЧСИ ****, РЕГ. № ***, по което в резултат на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника постъпили общо суми в размер на 2 027, 41 лева. Тази сума била преведена на взискателя, въпреки погасеното по давност вземане, с което последният се обогатил неоснователно. Извършените от длъжника в хода на изпълнението плащания не били доброволни действия, а такива в резултат на предприето принудително изпълнение. В този смисъл платеното подлежало на връщане, защото сумата се явявала получена на отпаднало основание. Моли се постановяване на такова решение. Претендират се и разноските в процеса.
В първото съдебно
заседание ищецът чрез пълномощника си моли за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК
предпоставки.
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение от ЧСИ за размера на платената в изпълнителното производство сума от длъжника.
Приложени са копие от изп. дело № **/ ***г. по описа на ЧСИ ****, РЕГ. № ***, както и гр. дело № 19349/ 2019 г. на ПРС, XVII гр. с-в.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса на управление на ответника на 19.08.2020 г., като ответникът е бил редовно призован за първото по делото заседание на същия адрес чрез получена там призовка на 07.10.2020 г. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, съдържащи се в изпълнителното и в приложеното гражданско дело, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 81, 09 лева (лист 9), както и сумата от 24 лева (л. 24- 25)- такса на ЧСИ за изпращане на копие от изпълнителното дело, които суми следва да му се възстановят от ответника, като законна последица от решението. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар (л. 11), в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. Е.И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение за иска от 371 лева, в който размер разноските следва да се възложат в тежест на ответната страна, като се присъдят директно в полза на адвоката.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81 В, ап. 3, представлявано от ***** К.Ч.Н., да заплати на З.Е.В., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 2 027, 41 (две хиляди и двадесет и седем лева и четиридесет и една стотинки) лева, като получена на отпаднало основание в производството по принудително изпълнение по изп. дело № **/ ***г. по описа на ЧСИ ****, РЕГ. № ***, поради погасяването й по давност, ведно със законната лихва от подаване на иска- 15.07.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81 В, ап. 3, представлявано от ***** К.Ч.Н., да заплати на З.Е.В., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски, както следва: сумата от 81, 09 (осемдесет и един лева и девет стотинки) лева- внесена държавна такса и сумата от 24 (двадесет и четири) лева- такси за ЧСИ.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81 В, ап. 3, представлявано от ***** К.Ч.Н., да заплати на *** Е.Г.И.,***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца З.Е.В., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 371 (триста седемдесет и един) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД