Р Е Ш Е Н И Е
№
05.04.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Д.М. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№8334/2016 г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.128,
ал.1, вр.242, ал.1, по чл.224, ал.1, и по чл.220,
ал.1 от КТ.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от П.С.С., чрез адв. Л. Ч., против „ТОМ
ТЕЙЛЪР СОФИЯ”, ЕООД, с която се твърди, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на трудов договор от
дата 27.01.2016г, с място на работа ПАНОРАМА МОЛ Плевен, с основно трудово възнаграждение от 770лв. Твърди се, че на
датата 11.07.2016г, ищцата е запитала прекия си ръководител ***, да я освободи
от работа за деня, тъй като е била болна, но тази нейна молба не е уважена.
Посочва се, че на ищцата е връчена заповед № 232/11.07.2016г, с която, на
основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от дата 13.07.2016г, се прекратява
трудовото й правоотношение. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати сумата от 770лв- неизплатено трудово възнаграждение, за
периода 21.06.2016-21.07.2017г., сумата от 375лв. –обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 10
работни дни, и сумата от 770лв- обезщетение за
неспазено предизвестие.
В срока за
отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът „ТОМ ТЕЙЛЪР СОФИЯ”, ЕООД,
представлявано от Д. ***- управител, чрез адв. Хр. Л.-
САК, изразява становище за допустимост, но неоснователност на претенциите.
Твърди се, че за м. юни 2016г, ищцата е получила сумата от 539,35лв- трудово
възнаграждение- тента сума, която сума е изплатена с банков превод на дата
15.07.2016г, по банковата сметка на ищцата. Посочва се също, че тъй като
страните са били в трудовоправни отношения до дата
12.07.2016г, дължимото ТВ, за отработени 7 работни дни, -256,67лв., заедно с
дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 10 дни- в размер
на 322лв., или общо сумата от 493,42лв., е изплатено на ищцата С. на дата
15.08.2016г., по банков път. По отношение на иска с правно основание чл. 220,
ал.1 от КТ, се посочва, че въз основа на сключеното допълнително споразумение №
28/01.07.2016г., към трудов договор № 214/10.08.2015г, ищцата С. е била
назначена на нова длъжност –„мърчандайзер продажби”,
и е определен нов 6-месечен изпитателен срок. посочва се, че в изпитателният
срок трудовият договор с ищцата е прекратен, едностранно от работодателя.
С определение № 146/11.01.2017г.,
съдът е постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните:
факта на съществуването на трудовоправни отношения
между тях, въз основа на трудов договор, за периода 10.08.2015-13.07.2016г.
С протоколно определение от
21.02.2017г, производството по делото е частично прекратено, поради оттегляне
на исковете с правно основание чл. 242, ал.1 от КТ и с правно основание чл.
224,ал.1 от КТ. Определението е влязло в законна сила.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По иска с правно основание чл.
220, ал.1 от КТ.
Както бе посочено по- горе, по
делото е безспорен между страните факта, че същите са се намира в трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов
договор, за периода 10.08.2015-13.07.2016г. Видно от представеното копие от
трудов договор от 10.08.2015г., се установява, че ищцата П.С., е назначена на
длъжност „продавач- консултант”, с място на работа- Панорама МОЛ- Плевен.
Установява се също, че договорът е
сключен с шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. Същият
е изменен с допълнително споразумение от 27.01.2016г, в частта относно размер
на ТВ, като е уговорен размер от 700лв. По делото се установява също, че въз
основа на допълнително споразумение от 01.07.2016г., към трудовия договор,
страните са уговорили изменение в
заеманата от ищцата длъжност, като същата е назначена на длъжността –„мърчандайзер продажби”, и е определен нов 6-месечен
изпитателен срок.; уговорено е ТВ в размер на 770лв. По делото безспорно се
установява също, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, със
заповед №232/1.07.2016г, на основание чл. 71, ал.1 от КТ- едностранно от
работодателя, в изпитателния срок.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 220, ал.1 от КТ, страната, която има
правото да прекрати трудовия договор с предизвестие, има право да го прекрати и
преди да изтече срока на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение, в размер на БТВ, за срока на предизвестието. В случая, с ИМ се
претендира сумата от 770лв.- обезщетение за неспазено предизвестие, като се
твърди, че трудовия договор е неоснователно прекратен. Едва в ход по същество
на спора и в представената по делото писмена защита, ищцата твърди
незаконосъобразност на уволнението, с оглед нарушение на нормата на чл.70, ал.5
от КТ, която постановява, че за една и съща длъжност, трудов договор със срок
за изпитване, може да се сключи само веднъж. В настоящето производство обаче
няма предявен иск по чл. 74, ал.5 от КТ, за обявяване на недействителност на
клауза от договора- в случая за изменение на длъжността на ищцата и уговарянето
на нов изпитателен срок, както и за признаване уволнението за
незаконосъобразно, по чл.344, ал.1 ,т.1 от КТ. Именно поради това, съдът не
може да се произнесе по законосъобразността на уволнението, тъй като не е
сезиран с такъв иск, респ. да разгледа въпросът за действителността на клаузата
в допълнителното споразумение от 01.07.2016г., за изменение на заеманата от ищцата
С. длъжност и уговарянето на нов изпитателен срок. С оглед на това, съдът
приема, че в случая е налице валидно ново трудово правоотношение, въз основа на
което ищцата С. заема нова длъжност- –„мърчандайзер
продажби”, и за което няма пречка да се уговори нов изпитателен срок. Съдът, с проекто- доклада си е дал указание на ищеца С., че в негова
тежест е да докаже основанието, на което е прекратен трудовият й договор, от което
да възникне вземането на обезщетение за
неспазено предизвестие, като е указано, че ищцата не сочи такива
доказателства. В случая, трудовият договор е прекратен на основание чл.71, ал.1
от КТ- едностранно от работодателя, в срока за изпитване, без предизвестие,
както изрично посочва цитираната норма. По делото не се установи трудовият
договор с ищцата да е прекратен на друго основание, въз основа на което да
възникне вземането й за обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
На основание гореизложеното,
предявеният иск по чл.220, ал.1 от КТ, за заплащане на сумата от 770лв, ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ, е неоснователен и следва да се
отхвърли като такъв.
С оглед изхода на делото и на
основание нормата на чл.78, ал.3 и ал.4
от ГПК, следва в полза на ответника да бъдат присъдени направените по делото
разноски. По делото, от страна на процесуалният представител на ответника, е
депозирана молба вх. рег.№ 5151/23.02.2017г., за присъждане на разноски, в
размер на 612лв- съразмерно на
прекратената част от производството. В молбата се посочва, че общият
размер на разноските е 1020лв., с ДДС,
като се представя и списък по чл.80 от ГПК. Препис от молбата е връчена на
ищеца за отговор в едноседмичен срок, съобщението за което е връчено на 09.03.2017г.
В срок, в депозираната по делото писмена защита се прави възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение, което следва да бъде обсъдено от съда. Съобразно нормата на
чл.78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В случая са предявени три обективно кумулативно съединени иска, с правно основание
чл.128, ал.1, вр.242, ал.1, по чл.224, ал.1, и по
чл.220, ал.1 от КТ, като производството по първите два е прекратено. Съобразно
нормата на чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на производството. По делото, с отговора на ИМ са представени
надлежни писмени доказателства, за заплащане на дължимите суми- трудово
възнаграждение и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, преди датата на ИМ.
Съобразно постановеното в ТР
№6/2012г,. т.16, адв. възнаграждение по трудови дела,
се определя по реда на чл. 7, ал.1,т.1 от Наредба №1/2004г., за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, изр. последно от която препраща към
ал.2 на същия член- или съобразно материалния интерес. В случая съдът определя
материалният интерес в размер на 1915лв., поради което дължимият минимален
размер на адв. възнаграждение е сумата от 364,05лв. В
този смисъл, възражението на ищеца за
прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалният
представител на ответника е основателно и възнаграждението следва да бъде намалено до размера от 364,05лв., тъй
като делото не се отличава с правна и фактическа сложност. На основание §2а,
изр. последно от Наредба №1/2004г, следва да се начисли 20 % ДДС върху сумата-
или в полза на ответника следва да се присъди общо сумата от 436,86лв. с ДДС.
По делото, от страна на ответника, са представени нарочни писмени
доказателства, за регистрацията на адв. дружество „***
и Л.”, по ЗДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от П.С.С., ЕГН **********,***, против „ТОМ
ТЕЙЛЪР СОФИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д. *** ***, иск с
правно основание чл.220, ал.1 от КТ, за заплащане на сумата от 770лв.-
обезщетение за неспазено предизвестие, при прекратяване на трудов договор №214/10.08.2015г,
изменен със допълнително споразумение №280/01.07.2016г, със Заповед за
прекратяване на трудов договор №323/11.07.2016г. ведно със законната лихва
считано от датата на ИМ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и ал.4, вр. ал.5
от ГПК, П.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОМ ТЕЙЛЪР
СОФИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Д. *** ***, сумата от 436,86лв.
с ДДС- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението до страните, с въззивна
жалба, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: