№ 28505
гр. София, 03.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело
№ 20211110159801 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ от г.
град СОФИЯ
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во
-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседаниe в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
-ва
Като разгледа частно гражданско дело № 59801 от 2021 година по
описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 и сл. ГПК.
Със Заявление, вх. № 71688/18.10.2021г. на СРС, *** * в град Л. е поискала
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „фирма“
ООД за начислени и дължими от последното такси по чл. 49, ал. 1, т. 5.1 и чл. 49, ал. 1,
т. 2.2 от Тарифата за таксите, които се събират от *** *, за извършване на
ветеринарно-санитарен контрол в притежаваното от длъжника предприятие за добив
на бели меса с транжорна с ветеринарен регистрационен номер BG 1102073, находящо
се в село Йо. община Л., а именно – такси по 8 броя фактури в размер на общо 5910,26
лева и лихви за забава в размер на общо 230,86 лева. Като документ по чл. 417 ГПК са
посочени издадените фактури, представени в заверен препис.
Съгласно чл. 12, т. 2, б. „а“ вр. чл. 3, ал. 4 ЗБАБХ, приход в бюджета на А. са
постъпленията от такси, които тя събира във връзка с осъществявания от нея
официален контрол върху дейностите, стоките, суровините и храните по чл. 3, ал. 1 и
ал. 2 ЗБАБХ и съобразно чл. 14, ал. 2 ЗВМД и чл. 112, ал. 1 ЗХр. Видът и размерът на
таксите е определен с Тарифа за таксите, които се събират от *** *, приета с
1
Постановление на Министерския съвет № 375/30.12.2011г. Касае се за държавни такси
по смисъла на чл. 1 ЗДТ. Тези такси имат характера на публични държавни вземания
(независимо от това, че заявителят е издал фактури за тях), съобразно чл. 162, ал. 2, т.
3 ДОПК, доколкото основанието за заплащането им е установено със закон и издаден в
изпълнение на същия подзаконов акт. Съгласно чл. 163 ДОПК публичните държавни
вземания се събират по реда на ДОПК, освен ако друг закон не предвижда нещо
различно, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице.
Според чл. 417 ГПК по реда на заповедното производство могат да се
претендират вземания, които се основават на изброени в закона документи. В т. 2 са
посочени изпълнителното основание, субектите, които могат да се възползват от
заповедното производство, и правото, което може да бъде защитено по този ред.
Документът трябва да установява вземане на държавно учреждение, на община или
банка, без законът да конкретизира източника и характера на вземането. Т. 2 изключва
издаването на заповед за изпълнение за частни държавни и общински вземания,
защото такава възможност е предвидена в т. 7 на чл. 417 ГПК. За събирането на
публичните държавни и общински вземания обаче се прилага специалният, а не
общият закон. Както бе изяснено по-горе, публични държавни и общински вземания
са тези, посочени в чл. 162, ал. 2 ДОПК, а искането на заявителя е за издаване на
заповед за изпълнение на публични държавни вземания за такси, чието събиране става
по реда на специалния ДОПК. Изпълнително основание за събиране на държавните и
общинските публични вземания е влязъл в сила акт за установяване на съответното
вземане, издаден от съответния орган, освен ако в закон не е установено друго (чл. 165
ДОПК), т.е. за събиране на вземането не е необходимо да бъде издаван изпълнителен
лист, докато документът по чл. 417 ГПК е основание за издаване на заповед за
изпълнение, а последната представлява изпълнително основание за издаване на
изпълнителен лист. Създаденият със закон специален ред за установяване и събиране
на публични вземания налага извод, че по реда на чл. 417 ГПК държавните органи
могат да събират само тези вземания, основаващи се на граждански или търговски
сделки, съответно установените по съответния ред частни държавни вземания. За да
бъде издадена заповед за изпълнение, респ. изпълнителен лист (чл. 418, ал. 1 ГПК),
съдът следва да установи по реда на ГПК, че кредиторът има право, подлежащо на
принудително изпълнение срещу конкретния длъжник,. Когато се касае за подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника, за което е предвиден специален ред за
установяване и събиране, в случая по ДОПК, той следва да откаже издаването на
заповед за изпълнение. Така: опр.26/15.01.2009г.-ч.т.д.311/2008г.-Іт.о.
Водим от горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ в цялост Заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, вх. №
71688/18.10.2021г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2