№ 46
гр. София, 03.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110139712 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Уникредит лизинг“ ЕАД срещу Ж. М..
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Исковата молба е нередовна, като същата не отговаря на изискванията по чл.
127, ал. 1, т. 6 ГПК, чл. 127, ал. 4 ГПК – не е посочена банкова сметка, по която
ответникът може да преведе претендираната сума. Поради това на ищеца следва да
бъдат дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва
да се приемат, с изключение на медицински протокол № 26 от 16.07.2021 г. на ЛКК №
221013400221 (л. 29-31), като ответницата следва да бъде запитана дали желае същият
да бъде приет като доказателство по делото по неин почин.
Искането на ищеца за допускане на един свидетел при режим на довеждане за
установяване на посочените в исковата молба факти и обстоятелства следва да се
остави без уважение, тъй като същите са безспорни между страните.
Следва да се уважи направеното от ищеца доказателствено искане на основание
чл. 183 ГПК, като ответницата следва да бъде задължена да представи оригинал от
медицински протокол на ЛКК № 26 от 16.07.2021 г. на ЛКК № 221013400221, в случай,
че желае копието от същия да бъде прието като доказателство по делото.
Ответницата е направила искане 14 ДКЦ София ЕООД да бъде задължено да
предостави посочената в отговора информация. На основание чл. 192 ГПК съдът може
да задължи неучастващо по делото лице да представи намиращ се у него документ,
като в случая ответницата не е посочила какъв документ желае да бъде изискан. В тази
връзка на ответницата може да се издаде съдебно удостоверение, след представяне на
проект и заплащане на дължимата такса.
1
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проекта за доклад по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото с настоящото определение съдебно
заседание в писмена молба с препис за ответната страна посочи банкова сметка или
друг начин за плащане.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства, с изключение на медицински протокол № 26 от 16.07.2021 г. на
ЛКК № 221013400221 (л. 29-31).
УКАЗВА на ответницата в срок до насроченото с настоящото определение
съдебно заседание да заяви дали желае медицински протокол № 26 от 16.07.2021 г. на
ЛКК № 221013400221 да бъде приет като доказателство по неин почин, като в случай,
че желае този документ да бъде приет по делото и тя да се ползва от него, УКАЗВА на
ответницата в същия срок на основание чл. 183 ГПК да представи оригинал на
медицински протокол на ЛКК № 26 от 16.07.2021 г. на ЛКК № 221013400221.
УКАЗВА на ответницата, в случай, че желае приемане като доказателство по
делото на копие от медицински протокол № 26 от 16.07.2021 г. на ЛКК №
221013400221, но не представи оригинал на същия в указания срок, съдът няма да
приеме същия като доказателство по делото на основание чл. 183, ал. 1, изр. последно
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на един свидетел
при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба факти и
обстоятелства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответницата, след представяне на
проект и заплащане на дължимата такса.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 3640,78 лева, представляваща
изплатено без правно основание обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ от „Уникредит
лизинг“ ЕАД, както и с правно основание чл. 220 КТ за сумата от 1820,38 лева,
представляваща дължимо от Ж. М. обезщетение за неспазен срок на едномесечно
предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
22.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че Ж. М. е заемала длъжността „старши счетоводител“ при ищеца,
като на 22.07.2021 г. е входирала заявление за прекратяване на трудовото си
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 26.07.2021 г. и е
декларирала своето желание да й бъде определено и изплатено обезщетение, съгласно
чл. 222, ал. 2 от КТ. Работодателят „УниКредит Лизинг“ ЕАД издал акт за
прекратяване на трудово правоотношение № 43/22.07.2021 г., като е отказал
заплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ с довод, че същото се дължи само ако
е налице законно прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, каквото в
случая не било налице. Ж. М. сезирала Инспекцията по труда, която извършила
проверка на работодателя и издала протокол за извършена проверка № ПР2129341 от
2
29.09.2021 г., с който са дадени предписания на работодателя „УниКредит Лизинг“
ЕАД да изплати на служителката обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение поради болест и на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, съгласно чл.
222, ал. 2 от КТ. Сочи се, че работодателят обжалвал тези предписания с жалба, за
което е образувано адм.дело № 10166 по описа за 2021 г. на АССГ, 72 състав, но тъй
като обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка и
под страх от налагане на имуществена санкция, работодателят бил принуден да
изплати обезщетението по чл. 222, ал. 2 от КТ в размер на 3640.78 лева, изплатена с
платежно нареждане от 29.10.2021 г. Ищецът поддържа, че не е било налице
основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като в
представеният пред работодателя медицински протокол № 26 от 16.07.2021 г. на ЛКК
№ 221013400221 към ДКЦ XIV София ЕООД са внесени поправки, а именно – на
страница трета в частта „мнение относно временната неработоспособност и степен на
увреждането“ е добавен ръкописен текст, който ответникът оспорва да е положен от
лицата, издали акта. Освен това навежда доводи за нищожност на медицински
протокол № 26 от 16.07.2021 г., тъй като не отговаря на изискванията за съставянето
му по чл. 28, ал. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) – не е написан изцяло с печатен текст и след
направената ръкописна добавка липсват подписи на лицата, издали акта. Освен това
твърди, че в представеното копие на Медицински протокол на ЛКК № 26 от 16.07.2021
г. на ЛКК № 221013400221 не е посочено коя работа се счита за подходяща за
конкретната служителка, поради което работодателят е бил в обективна невъзможност
да й предложи друга подходяща работа. Предвид изложеното счита, че „УниКредит
Лизинг“ ЕАД е заплатило обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ на Ж. Ципушева, без то да е
било дължимо, с оглед на което ответницата следва да бъде осъдена да му заплати
сумата от 3640.78 лева, изплатена с платежно нареждане от 29.10.2021 г., както и
обезщетение за неспазеното предизвестие в размер на 1820,38 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Твърди се, че искът е погасен по давност, като се
навежда приложимост на двумесечния срок по чл. 358, ал.1, т.2 КТ, предвид факта, че
настоящият спор включва в себе си спор за законното прекратяване на трудовото
правоотношение. Поддържа, че не е предвидена форма за действителност на оспорения
от ищеца медицински протокол, като заявява, че при издаването му е имало срив в
електронната система, което е наложило добавянето на ръкописен текст от членовете
на комисията. Сочи, че в издадения медицински протокол са посочени медицинските
противопоказания, при които няма да може да изпълнява длъжността си, като
работодателят преценява дали има подходяща работа, при която трудовите функции не
са свързани с противопоказните условията на труд. Твърди, че в настоящия случай за
ответницата е подходяща всяка работа, при която няма статично натоварване и
пренапрежение, но такава не й е била предложена от работодателя, поради което са
налице кумулативните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже,
че е заплатил на Ж. М. обезщетение в размер на от 3640.78 лева.
В тежест на ответницата е да докаже валидно правно основание за получаването,
което в случая се обуславя от законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, предпоставено от установяване на
следните обстоятелства: ответницата да страда от заболяване, довело до трайно
3
влошаване на здравословното състояние, което не позволява да изпълнява
възложената работа; заболяването и влошеното здравословно състояние да е
установено от здравните органи, като със заключението им се дава предписание и за
подходящата работа, която работникът или служителят може да изпълнява;
работодателят да не ѝ осигурява предписаната подходяща работа.
По иска по чл. 220, ал.1 КТ, в тежест на ищеца е да установи сключването на
трудов договор с ответника, прекратяването му от служителя без предизвестие от
страна на ответника, размера на уговореното трудово възнаграждение, както и
уговорения срок за предизвестието.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следва да се отделят следните обстоятелства: че ответницата е заемала
длъжността „старши счетоводител“ при ищеца, като на 22.07.2021 г. е входирала
заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал.
1, т. 1 от КТ, считано от 26.07.2021 г., за което работодателят е издал акт за
прекратяване на трудово правоотношение № 43/22.07.2021 г., както и че на 29.10.2021
г. работодателят е изплатил на Ж. М. обезщетение в размер на 3640.78 лева.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2023 г.
от 13.45 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а
и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
4
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца
- и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по
доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5