Определение по дело №721/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по предявен иск от “. О., ЕИК:*********, 2700, гр. Б., пл.”Г. И.”№ 15, .1, офис № 5, 02-814 8170, представлявано от Диана Тодорова Яръмова – управител, чрез адв. В. В., против З. Д. “. ПОЙЩОВНА” , представлявано от Павел Рехак – главен изпълнителен директор, със седалище: Прага 1, Спалена 75/16, пощ.код 113 04, с ЕИК: 452 72 956, и “. Т. О., със седалище: 26401 с. П. Л. №29, окръг Прибам, район Седличани, Среднобохемски край, Чешка Република, представлявано от инж. Стефан Мачади и Милена Мачадиова – управители.

Представена е и допълнителна искова молба от ищцовото Д. по повод отговора на исковата молба от ответника “. Т. О. /на л.177 от делото/, както и допълнителна искова молба по повод отговора на исковата молба, депозиран от “. П. /на л.183 от настоящото дело/.

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 372 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея, заедно с приложените писмени доказателства.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на “. ПОЙЩОВНА” /09.09.2013 г/. Съдът счита, че същият е в срок, защото исковата молба заедно с приложенията са изпратени на адрес, различен от седалището на посоченият ответник по иска, съгласно Извлечение от Търговския регистър, воден от Градски съд Прага, намиращо се на л.165 от настоящото дело. Горепосоченият ответник в срок е депозирал и отговор на допълнителната искова молба.

Постъпил е и отговор на исковата молба от ответникът “. Т. О. /на л.134 от делото/.

Съдът на основание чл.374, ал.2 във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните:

1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.

Ищецът твърди, че на вторият от ответниците – “. Т. О. е възложил превоза на закупена от него в Чешката Република стока от Прага до гр. Б., която договореност е оформена в СМР – товарителница № CZ 4903129 от 04.06.2012 г. и СМР – товарителница № CZ 4903329 от 04.06.2012 г.

Излагат се и съображения, че стоките, предмет на посочените по – горе товарителници са натоварени на 04 и 05.06.2012 г. с направление България, гр. Б., но в обичайното за изпълнение на превоза време товарът не е доставен в местоназначението си – гр. Б., тоест налице е в настоящият случай пълно неизпълнение на сключеният между ищеца и вторият от ответниците договор за автомобилен превоз.

Навеждат се и доводи, че ищецът е връчил на превозвача /втория ответник/ рекламация и претенция за обезщетение, но той е отрекъл отговорността си по настоящият договор. Посочва се също така, че ищецът е депозирал претенция за обезщетение и пред първия от ответниците – “. П. / Прага, но той също не е реагирал на отправената претенция.

В депозираният отговор на исковата молба от страна на ответникът “. ПОЙЩОВНА” /на л.157 от делото/ на първо място се прави възражение за неподсъдност на делото на ОС – Б.. Сочи се, че ищецът не е страна по договора за застраховка между двамата ответници, нито е посочен от застрахования в застрахователния договор като лице, имащо право да получи пълния размер или част от застрахователното обезщетение или част от застрахователната сума, поради което той няма качеството на трето ползващо се лице по смисъла на параграф 1, т.32 от ДР на КЗ. С оглед тези твърдения се прави извод, че искът е подсъден на съда по седалището на ответника. По основателността на иска се сочи, че ищцовото Д. няма директно право на обезщетение, защото същото не е страна в облигационното отношение. Излагат се аргументи, че по отношение на настоящият казус следва да се приложи чешкото законодателство, ако той се разглежда от българския съд – ОС Б.. В заключение се обосновава виждането, че „Стеми Т. О. е изпълнил своето договорно задължение.

В подаденият отговор на исковата молба от “. Т. О. /на л.134 от делото/ също се прави възражение за некомпетентност да разгледа настоящият спор българският съд. В него основано се набляга на обстоятелството, че лицето, отговорно за погрешното реализираният превоз е само и единствено Д. “СИМПЕРТО” О..

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са при условията на евентуално обективно съединяване на исковете два иска: 1) Иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ във вр. с чл. 11, параграф 2 във вр. с чл.9, параграф 2, във вр. с., Решение № С – 463 – 06 на Съда на ЕО от 13.12.2007 г. и чл.86 от ЗЗД, както и 2) евентуален иск с правно основание чл.17, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ във вр. с чл.31, ал.1, б.”Б” от същата конвенция, алтернативно чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.31, ал.1, б”Б” от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти – всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения /чл. 154, ал.1 от ГПК /.

По главният иск ищецът следва да установи наличието на предпоставките по чл.226, ал.1 от КЗ, както и тези на чл.86 от ЗЗД.

Ответникът, следва да докаже фактите, които обуславят отсъствието на предпоставките на цитираните по – горе законови норми.

По евентуалният иск ищецът следва да докаже наличието на предпоставките по чл.17, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и по – конкретно следва да докаже наличието на превозно правоотношение между ищеца иСтеми Т. О., а ответната страна следва да докаже изпълнение на задължението по същото превозно правоотношение, в случай, че се позовава на такова.

По алтернативният иск ищецът следва да установи фактите, обуславящи прилагането на чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. с чл.31, ал.1, б”Б” от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, а ответникът по делото следва да установи фактите, обуславящи тяхното отсъствие.

По възражението на ответниците за некомпетентност на българският съд да разгледа главният иск и по възражението за некомпетентност да се разгледа евентуалният иск:

Международната компетентност по дела във връзка със застраховане е уредена в чл.8-14 от Р 44/01.Съгласно чл.9 от посоченият регламент срещу застраховател с местоживеене в държава-членка, може да бъде предявен иск: а) в съдилищата на държава-членка, където той има местоживеене, или б) в друга държава-членка в случай на процесуални действия, извършени от притежателя на полицата, застрахования или ползвателя, в съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеене, в) ако той е съзастраховател, в съдилищата на държава-членка, в която е предявен иск срещу основния застраховател. Съгласно чл.11 от Р44/ 2001 г. чл.8, 9 и 10 се прилагат по отношение на искове, предявени от увредената страна пряко срещу застрахователя, когато такива преки искове са разрешени.

Важно е да се посочи, че съгласно Решение на Съда на ЕО от 13.12.2007 г. по дело С – 463/ 06 препратката, предвидена в чл.11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/ 2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела към чл.9, параграф 1, буква “б” от него трябва да се тълкува в смисъл, че пострадалото лице може да предяви иск направо срещу застрахователя пред съда по своето местожителство в държава – членка, когато такъв пряк иск е възможен и застрахователят е с адрес на управление на територията на държава – членка. Тази препратка всъщност води до разширяване на приложното поле на правилото за компетентност по местожителството на ищеца, прогласено в чл.9, параграф 1, буква “б” от посочения по – горе регламент, по отношение на категории ищци, водещи дела срещу застрахователя, различни от притежателя на полицата, застрахования или ползващото се лице по договора за застраховка, при това без естеството на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя по националното право да има значение за такова приложение.

В мотивите на коментираното решение се сочи още, че единственото условие, в зависимост от което чл.11, параграф 2 от Регламент № 44/2001 поставя прилагането на това правило за подсъдност, е това, че прекият иск трябва да бъде предвиден по националното право, което условие в настоящият случай е налице с оглед нормата на чл.226, ал.1 от КЗ.

С оглед горното възражението на ответната страна за некомпетентност на българският съд да разгледа главният иск е неоснователно и като такова следва да се отхвърли. Определенията, с които спорът е приет за разглеждане от съда и е оставено без уважение възражението за неподведомственост, подлежат на двуинстанционен контрол /в този смисъл Определение № 366 от 30.04.2010 г. по ч.т.д.№ 308/2010 г., I т.о. на ВКС, Определение № 2127 от 22.03.2011 г. по ч.т.д.№ 197/2011 г., I т.о. на ВКС, Определение № 249 от 06.04.2011 г. по ч.т.д. №122/2011 г., I т.о. на ВКС и др.

Следва да бъде отхвърлено като неоснователно и възражението на ответникът “. Т. О. за некомпетентност на българският съд да разгледа делото. Това е така, защото съгласно чл.31, ал.1, б.”б” от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за всеки спор, произтичащ от превозите подчинени на тази конвенция ищецът може да сезира съдът по мястото, където е предвидено за доставянето на стоката.

Съдът, след като анализира представените от ищеца писмени доказателства и направените с исковата молба доказателствени искания по делото, счита че същите са относими към предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими, досежно правно релевантните факти, които следва да бъде установени в настоящия процес.

Следва на основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, и на основание чл. 374, ал.1 от ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите да бъдат допуснати като доказателства с настоящото определение.

Следва на страните на основание чл. 146, ал.3 от ГПК, да бъде връчен препис от настоящото определение, като следва да им бъде дадена възможност в едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и евентуално да предприемат процесуалните действия, ако са били задължени от съда и за които все още не е настъпила процесуална преклузия.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 01.04.2014г. от 14:00 часа, за която дата да бъдат призовани страните.

Страните, следва да бъдат напътени към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Водим от горното и на основание чл. 374 от ГПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ възражението за некомпетентност на българския съд, направено от З. Д. “. П. , представлявано от Павел Рехак – главен изпълнителен директор, със седалище: Прага 1, Спалена 75/16, пощ.код 113 04, с ЕИК: 452 72 956, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕНО.

ОТХВЪРЛЯ възражението за некомпетентност на българския съд, направено от “. Т. О., със седалище: 26401 с. П. Л. №29, окръг Прибам, район Седличани, Среднобохемски край, Чешка Република, представлявано от инж. С. М. и М. М. – управители.

ОБЯВАВА на основание чл. 140, ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения си проект за доклад на страните по настоящото дело.

ДОПУСКА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените от ищеца такива по опис с исковата молба.

ДОПУСКА назначаването на съдебно – счетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и преглед на счетоводството на ищеца да даде заключение относно стойността на договорената, но недоставена стока, както и относно размера на законната лихва за периода 04.06.2012 г. – 04.06.2013 г.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото определение на съда, съдържащо писмения проектодоклад на съда.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмения доклад на съдията докладчик по делото, да вземат писмено становище по същия.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ да доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 01.04.2014 г. от 14:00, за които дата и час страните да бъдат призовани.

Определението на съда в частта, с която се отхвърлят възраженията на ответниците за некомпетентност на делото на българския съд подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл.15, ал.2 от ГПК пред САС.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: