Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 18.04.2013
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и
тринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря М.С. като разгледа докладваното от
съдия Костадинова т. д. № 18 по описа
за
“***" ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., жк
"**", бл.*, ет.*, ап.* със съдебен адрес гр. П*, ул. "**" №*,
ет.*, офис * е предявило срещу “***” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. К., ул. “**" № *,
ет.1 по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК иск за установяване на
вземане в размер от 26 500 евро, като се иска по отношение на ответника да бъде
признато за установено, че дължи на ищеца посочената сума, която е дадена в заем
от "**" ЕООД на "***"ООД съгласно договор за паричен
заем от 24.04.2008 г., по който договор е издаден запис на заповед за сумата 26
500 евро, служеща като обезпечение по договора, ведно с дължимата законна
лихва, считано от подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК пред РС Пловдив-
12.08.2011 г. до пълното изплащане на главницата, както и направените деловодни разноски.
Ответното дружество чрез
процесуалните си представители е изразило становище за неоснователност на иска. В писмения отговор на ответното дружество са изложени твърдения
за нищожност на представения договор за заем от 24.04.2008 г. на основание чл.
40 от ЗЗД, тъй като пълномощникът е
действал във вреда на представляваното дружество. Твърди се, че пълномощника К. не е имал пълномощия да подписва договори
за заем и да поема менителнични задължения от името и за сметка на "***"ООД,
тъй като е нямал изрично пълномощно съгласно чл. 26, ал.2 от ТЗ, че записът на
заповед не е осчетоводяван в счетоводството на ответното дружество. Направено е
възражение че "***"ЕООД дължи на "***"ООД сума в размер на
70 121 евро, която сума е преведена по
банковата сметка на "***"ЕООД на 21.09.2006 г. и което вземане е
прехвърлено от стария кредитор "**"ООД РИ. на цесионера "***"
на основание договор за цесия от 30.05.2008 г.
КОС след преценка на доказателствата
по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено
следното:
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК и е било образувано ч. гр. д. № 14572/2011 г. на ПРС.
Искането е уважено и на 15.08.2011 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК. С тази заповед е разпоредено длъжникът да заплати на ищцовото дружество
сумата 26 500 евро, произтичаща от запис на заповед, издаден на 24.04.2008 г.
от В. К. К. в качеството му на пълномощник на "***"ООД за сумата 26
500 евро в полза на "***"ЕООД с
падеж на 24.04.2010 г. без протест, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 12.08.2011 г. до изплащане на вземането и разноски
сторени в заповедното производство. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
постъпило писмено възражение от длъжника, в което е посочено, че не дължи
изпълнение на вземането по издадения
запис на заповед. До заявителя е изпратено съобщение с указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. То е
получено на 01.12.2011 г., а исковата молба е подадена на 29.12.2011 г.
Видно от запис на заповед издаден
на 24.04.2008 г.В. К. К. в качеството му на пълномощник на "***"ООД
безусловно и неотменимо се е задължил срещу представянето на записа на заповед
без протест да заплати на "***"ЕООД сума в размер на 26 500 евро,
като сумата е платима на точно определен ден- падежа- 24.04.2010 г.
В исковата молба се
съдържат твърдения, че записът на заповед
е издаден като обезпечение по сключен между страните договор за заем.
т.е. наведен е довод за наличието на каузално правоотношение, съществуващо
между сраните. В тази връзка е
представен договор за паричен заем от
24.04.2008 г., сключен между С. Р.
като управител на "****"ЕООД
гр. П. и В. К. като упълномощено лице от
управителя А. М. на "***"ООД гр. П., от който е видно, че ищцовото
дружество е предоставило на ответното дружество сума в размер на 26 500
евро с падеж на връщане на заемната сума
24.04.2010 г. Съгласно чл.11 от този договор връщането на заема се обезпечава
чрез запис на заповед, издадена от заемодателя. Видно от приложеното платежно
нареждане заемната сума е преведена по сметката
на ответното дружество на 24.04.2008
г. Същото се установява и от
представеното по делото извлечение от
сметка за 24.04.2008 г. С декларация- потвърждение изх. № **/21.12.20**
г., заверена в Консулството на РБългария
А. М. в качеството си на управител на "***"ООД изрично и неотменимо е потвърдил сключването
на договори за заем, конкретно посочени в декларацията в т.ч. и договора за
заем от 24.04.2008 г., като е признал, че заемната сума е предадена на
представляваното от него дружество, както е заявил, че всички клаузи на
изброените договори ангажират безусловно "***"ООД като е потвърдил
договорите изцяло и със съдържанието на клаузите им, както са уговорени. Представена
е и декларация- потвърждение от 17.11.2009 г., изходяща също от А. М., с която
отново в качеството си на управител на
ответното дружество, изрично и неотменимо е потвърдил сключването на
договорите, посочени в декларацията, в т.ч. и на процесния договор. Във връзка с искането на ответното дружество
за представяне на оригиналите на платежно нареждане от 24.04.2008 г.,
декларацията- потвърждение изх. № 2675/21.12.2009 г., заверена в Консулството
на РБългария и извлечението от сметка от 24.04.2008 г. са представени официално
заверени преписи от тези документи. Представен е рамков договор от 27.12.2007
г., сключен между страните по делото, от който е видно, че ищцовото дружество в
качеството на заемодател се е съгласило поетапно да даде заеми на ответното
дружество в размер до 140 000 евро.
По делото се съдържа
пълномощно рег.№***/25.03.20** г., от което е видно, че В. К. е упълномощен
с извършването на действия, свързани с осъществяване на
представителство, сключването на сделки за покупко- продажба на вещни права,
притежание на дружеството, получаване на продажни цени по сделки, закупуването
на недвижими имоти, сключването на договори за строителство. В това пълномощно
липсва изрично упълномощаване за поемане на менителнични задължения.
По делото е представен
договор за цесия от 30.05.2008 г., от който е видно, че "***"ООД в
ликвидация е продало на ответното дружество негово вземане срещу "***"
ЕООД в размер на 70 121 евро, която сума е била предоставена на разположение на
длъжника по банкова сметка *** "***"ЕООД на 21.09.2006 г., както е
посочено, че отношенията между цедента и цесионера се регулират от отделно
споразумение, като такова не е представено.
От заключението на
съдебно- счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице И.Д. се установява, че записът на заповед не е
осчетоводен в счетоводствата на
двете дружества, че сумата 51829.50 лв. /26 500 евро/ е осчетоводена на
основание "предоставен фирмен заем" с дата 24.04.2008 г., че не са
извършвани счетоводни отразявания в счетоводството на ответното дружество като
дължими суми по процесния договор, както и сумата не е включена като задължение
и в ГФО на дружеството за
Съдът счита, че към спора
са ирелевантни пълномощни рег. №***/06.01.20** г., рег. № **/22.03.20** г.,
рег. № **/21.08.20** г., рег. № **, констативен протокол рег. №**/30.06.20**
г., акт**, т.* да 20** г., нотариални покани рег. № **/09.08.20** г.,
удостоверение, издадено от Д. Н.- помощник- нотариус при Нотариус Н. Б., тъй
като те касаят други лица, които нямат отношение към настоящия спор.
Ирелевантни са и представената заповед за възлагане на ревизия № ***/21.10.20**
г., ревизионен доклад от *** г., констативни протоколи рег. ** от 03.08.20**
г., акт №*, т.* за 20** г., рег. №** от 30.06.20* г., акт №*, т.* за 20** г., ,
както и нотариалните актове за собственост /от л.229 до 242 от делото/.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът счита, че предявеният установителен иск е неоснователен.
Съображенията за това са следните:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Касае се за иск, който в
рамките на исковото производство има за цел
със сила на пресъдено нещо, да установи съществуването на вземане, за
което в заповедното производство е била издадена заповед за незабавно
изпълнение, поради което предметът и
страните в двете производство са идентични. В
настоящия случай предявеният иск
е за признаване за установено, че
ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 26 500 евро,
представляваща вземане по запис на заповед,
издаден на 24.04.20** г. от В. К. К. в качеството му на пълномощник на
"***"ООД в полза на “***" ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК - 12.08.2011 г. до окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 14572/2011 г. по описа на ПРС
.
Заповедта за незабавно изпълнение
на парично задължение е издадена на основание чл. 417, т.9 от ГПК и се основава
на запис на заповед. Същият по своята същност е абстрактна сделка и поради това
се подчинява на императивните изисквания за форма, която включва освен писмена
форма също и задължително съдържание, визирано в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ.
Когато в записа на заповед е вписано, че издателят е лице, който действа при упълномощаване и в резултат на конкретно
дадена представителна власт, за да възникне обвързване на представлявания с
ефекта, респективно неговото задължаване по него, това упълномощаване следва да
бъде в писмена форма. Съгласно императивната норма на чл. 26, ал.2 от ТЗ, за
поемане на менителнични задължения, каквото е и издаването на запис на заповед, от търговски пълномощник на дружество се изисква изрично упълномощаване . В настоящия
случай видно от съдържанието на записа на заповед, същият е подписан за издател
от В. К. К. в качеството му на пълномощник на ответното дружество,
представлявано от управителя А. М.. В
заповедното производство по ч.гр.д. №14572/2011 г. на ПРС се съдържа пълномощно
рег.№***/25.03.20** г., от което е видно, че В. К. К. е упълномощен от управителя на ответното
дружество с извършването на действия,
свързани с осъществяване на представителство, сключването на сделки за покупко-
продажба на вещни права, притежание на дружеството, получаване на продажни цени
по сделки, закупуването на недвижими имоти, сключването на договори за
строителство. В същото липсва изрично упълномощаване за поемане на менителнични
задължения. Видно от съдържанието на записа на заповед е, че в него също
липсват данни за издадено в полза на В. К.
конкретно пълномощно за поемане на менителнични задължения от името на
търговското дружество. Разпоредбата на чл. 537 ТЗ
сочи, че за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с
естеството му, правилата за менителницата.
Съгласно чл. 462 от ТЗ при липса на представителна власт, той се счита
за издаден лично от лицето, което го е подписало. С оглед на изложеното, в настоящия случай следва да се приеме, че
ефектът не е проявил действието си спрямо ответното дружество и по никакъв
начин не може да задължи дружеството от
името на което е подписано, респ. от името на което е поето задължението по
записа на заповед- "***" ООД.
По делото липсват доказателства, от които да е видно, че записа на
заповед е потвърден от управителя на дружеството при условията на чл. 301 от ТЗ. Доколкото вземането на
ищцовото дружество се основава на записа на заповед и от изложеното по- горе се
установява, че същият няма действие по отношение на ответното дружество, поради
липсата на изрично пълномощно за поемане на менителнично задължение, то
искът, предявен по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК се явява неоснователен, поради което
следва да се отхвърли.
В настоящото производство не следва
да се разглежда въведеното в спора каузалното правоотношение
съществуващо между страните, с оглед специалния характер на нормата на чл. 422,
ал.1 от ГПК, относима само към
заповедното производство.
На основание чл.78,ал.3 ГПК
с оглед резултата от спора, на ответното дружество следва да се присъдят всички сторени по делото разноски,
които са в размер на 2 100 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение- 2050 лв. 50 лв. възнаграждение за
вещо лице.
Водим
от горното, КОС
Р
Е Ш И
:
ПРЕДЯВЕНИЯТ от “***" ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. П., жк "***", бл.**, ет.*, ап.* срещу “***”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. “***" № **, ет.*
иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответното
дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 26 500 евро, представляваща
вземане по запис на заповед, издаден на
24.04.2008 г. от В. К. К. в качеството му на пълномощник на "***"ООД
в полза на “***" ЕООД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК - 12.08.2011
г. до окончателното й заплащане, за която
сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК по ч. гр. д. № 14572/2011 г.
по описа на ПРС ОТХВЪРЛЯ..
ОСЪЖДА
“***" ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., жк
"**", бл.*, ет.*, ап.** да
заплати на “****” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. К., ул.
“***" № **, ет.** сумата от 2 100
лв. / две хиляди и сто/ лева представляваща разноски по водене на делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: