Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 21.08.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав в публичното заседание на двадесет и трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЗДРАВКА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА |
|
|
мл.с. ГЕОРГИ СТОЕВ |
при участието на секретаря Екатерина Т., като разгледа докладваното от съдия Лаловска въззивно гр.д. № 689 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца В.С.М. срещу решение № 20206822/24.09.2020г., постановено по гр.д. № 74591/2017г. по описа на СРС, 45-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника Е.А.Р., починала в хода на производството по делото и по реда на чл. 227 ГПК на мястото й конституирана наследникът й по закон Е.Т.Л., иск с правно основание чл. 213 ЗЗД за сумата 6 523.59 лева, представляваща равностойност на 1/8 част от получената от ответника продажна цена за недвижим имот с идентификатор 68134.1602.6136.1.64, находящ се в гр. София, ж.к. „***********ап. 64, предмет на договор за продажба на наследство от 09.10.2012г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Неправилно СРС приел, че по делото не се установявало дали процесният апартамент изобщо бил предмет на договора за продажба на наследство. Страните не формирали спор по този въпрос, а и от договора за продажба на наследствени права с нотариална заверка на подписите от 09.10.2012г. се установявало, че наследството било продадено като съвкупност от права и задължения. От събраните по делото доказателства се установявало, че процесният ап. 64 бил предмет на съдебна делба, в производството по която починалият в хода на делото ответник Е.А.Р. се легитимирала като наследник на съпруга си Т.Б. Р. за 1/8 ид.ч. от апартамента. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявения иск – уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Е.Т.Л., конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник Е.А.Р., чрез адв. Д. – особен представител, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Ищецът не провела пълно и главно доказване на твърдението си, че процесният недвижим имот бил предмет на договора за продажба на наследство, не се установявало, че същият бил част от съвкупността от права и задължения, притежавани от починалия в хода на делото ответник Е.А.Р. в качеството й на наследник на Т.Б. Р.. Напротив – от доказателствата се установявало, че имотът бил еднолична собственост на Е.Р.. Прехвърляйки цялото оставено от покойния й съпруг наследство починалият в хода на делото ответник Е.А.Р. изцяло изпълнила задълженията си по процесния договор. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното съдебно решение настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за обезсилване на обжалвания съдебен акт поради следното:
Със сезиралата съда искова молба ищецът В.С.М. изложила твърдения, че с договор за покупко-продажба на наследствени права с нотариална заверка на подписите от 09.10.2012г. придобила от ответника Е.А.Р. наследството й, като съвкупност от права и задължения, от починалия й съпруг Т.Б. Р.. Впоследствие на 22.10.2012г. ответникът Е.А.Р. се разпоредила посредством покупко-продажба с недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1602.6136.1.64, с предназначение жилище, апартамент, подробно описан, с административен адрес гр. София, ж.к. „********ид.ч. от който била включена в оставеното от Тодор Р. наследство. Претендира на основание чл. 212 ЗЗД ответникът да бъде осъдена да й заплати сумата 6 523.59 лева – 1/8 част от получената продажна цена.
Ответникът Е.А.Р. не била намерена за връчване на исковата молба, предвид на което с определение от 20.03.2019г. СРС назначил адв. С.Т. за неин особен представител. Последният на 30.04.2019г. депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорил същата като неоснователна.
Ответникът Е.А.Р., видно от изготвената от въззивния съд служебна справка, починала на 18.11.2019г., преди провеждането на първото по делото о.с.з. пред първата инстанция (на 06.02.2020г.). В о.с.з. на 22.06.2020г. СРС постановил приключване на устните състезания и обявил делото за решаване. Първоинстанционното решение било постановено на 24.09.2020г. и съобщението за ответника било изпратено и получено от особения представител адв. Т., а въззивното производство било образувано по постъпила на 19.10.2020г. жалба на ищеца В.М., като отговор за ответника Е.Р. бил подаден от адв. Г. – преупълномощен от особения представител адв. Т..
В хода на въззивното производство от изготвена служебна справка от регистъра на НБД „Население“ било установено, че ответникът Е.Р. починала на 18.11.2019г., предвид на което с определение от 17.02.2021г. СГС спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и дал указания на ищеца. След възобновяването на производството с определение от 15.04.2021г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник Е.Р. била конституирана наследникът й по закон ответникът Е.Т.Л..
От изложеното следва, че първоинстанционният съд разгледал делото и постановил обжалваното решение при участие на страна, загубила процесуалната си правоспособност на 18.11.2019г. още преди първото по делото съдебно заседание от производството на делото пред СРС.
В хипотезата на чл. 227 ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемникът става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател, независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, както и кога това обстоятелство е станало известно на съда, пред който делото е висящо. Практиката на ВКС, и по сега действащия, и по отменения ГПК, е константна, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Съдебното решение е недопустимо обаче в случай, когато е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания. Посоченото разрешение съответства и на изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна-правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора. В този смисъл Решение № 14 от 02.03.2022г. по гр.д. № 997/2021г., III г.о. на ВКС, в което е цитирана изобилна съдебна практика, Решение № 50181 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 3885/2021 г., IV г. о. на ВКС и др.
Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка е процесуално недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от предходната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници.
В случая ответникът Е.Р. починала преди първото по делото о.с.з. и преди приключването на устните състезания пред първата инстанция, предвид на което първоинстанционното решение е процесуално недопустимо като постановено спрямо неправоспособна страна. Ето защо същото следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане на СРС, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника Е.А.Р., с участието на нейните наследници и процесуални правоприемници, с което да се обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт.
Отговорността за разноските, направени от страните в производството по делото, включително пред настоящата инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на делото - съобразно неговия изход и съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 81 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20206822/24.09.2020г., постановено по гр.д. № 74591/2017г. по описа на СРС, 45-и състав, като недопустимо - постановено по отношение на неправосубектна страна, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.