Р Е Ш Е Н И Е
№ 446
гр. Плевен, 14.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, VII-ми състав,
в открито съдебно заседание на шести юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Венелин Николаев
при секретаря Десислава Добрева, като разгледа
докладваното от съдия Николаев административно
дело № 493 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка
с чл. 211 от ЗМВР и е
образувано по жалба от П.Х.Е., ЕГН **********,*** против точка 2 от
Заповед № 8121К-6669/02.06.2020г.
за образуване на дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.1 от Закона за
МВР срещу държавен служител в Областна Дирекция на МВР-Плевен, издадена от Министъра на
вътрешните работи на Република България, в частта по отношение на
временното отстраняване от длъжност.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната й. Сочи, че несъмнено формалната предпоставка
за прилагане на чл.214, ал.1 от ЗМВР е налице, след като временното му
отстраняване се налага със заповед, с която се образува дисциплинарно
производство.
Счита, че фактическото основание за
прилагане на тази разпоредба липсва, защото презумцията, че
заеманото от него служебно положение би затруднило разкриването на обективната
истина, е неоснователно.
Сочи, че с постановлението за привличане на обвиняем му
е повдигнато обвинение само за участие в
организирана престъпна група /ОПГ/, но
няма обвинение за извършването на което и
да е от другите вторични престъпления,
за което се твърди, че е образувана престъпна група – длъжностното
престъпление по чл. 282 от НК, личното укривателство по чл. 294 от НК и
активния подкуп от лице, заемащо отговорно служебно положение по чл. 302 от НК.
В тази връзка излага доводи, че организираната престъпна група е престъпление
на формално извършване, тоест съгласно константната и непротиворечива съдебна
практика за неговата съставомерност, като
самостоятелно престъпление, е достатъчно да бъде установен сговора за
извършване на тежко наказуеми престъпления.
В този смисъл счита, че безспорно липсва втората предпоставка от
приложения чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР за временното му отстраняване от длъжност,
а именно възможността да упражнява влияние върху разкриването на обективната
истина, досежно сговора между него и останалите обвиняеми.
Ответникът –
Министърът на вътрешните работи, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. По
делото са постъпили писмени бележки вх. № 3420/06.07.2020 г. (л.36-38 ), с
които служител с юридическа правоспособност Пиперкова моли съда да отхвърли
жалбата, като неоснователна. Счита обжалваната част от заповедта за издадена от
компетентен орган, в установената за това писмена форма, при спазване на процесуалните изисквания за издаването
й, съобразена е с целта и разпоредбите на приложимия материален закон.
Сочи, че Заповед
№ 8121К-6669/02.06.2020 г. е издадена при наличието на данни за извършено от Е.
тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за
което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Твърди, че неправомерното
поведение на Е. е станало достояние на широк кръг от лица - прокурори,
следователи и служители на МВР. Сочи, че
действията му представляват конкретно посочени клаузи от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР и е уронило престижа на службата. Излага
съображения, че временното отстраняване от длъжност на жалбоподателя е
продиктувано от факта, че заема ръководна длъжност в областната дирекция и с
оглед на правомощията и властта, която притежава, би осуетил обективното водене
на дисциплинарното производство. Същият има достъп до информационните фондове
на МВР, което би му позволило да извърши справки за лицата, които ще дават
сведения в хода на дисциплинарното производство. По този начин би могъл да
оказва въздействие върху същите. Твърди още, че е налице възможност да унищожи или укрие служебна
информация, свързана с предмета на дисциплинарното производство. Същият има
възможност да окаже въздействие върху свидетели и да затрудни събирането на
доказателства. Навежда доводи, че ръководната длъжност, която заема, осигурява
на Е. възможност да контактува с широк кръг от подчинени нему служители, които
пряко са възприели факти – предмет на дисциплинарното производство.
Като съобрази относимите по делото
доказателства, становищата на страните, приложимия закон и след служебна
проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и
законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Заповедта е връчена на 05.06.2020г. Жалбата е подадена на
08.06.2020г. и следователно в законния 14-дневен срок за съдебно
обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
П.Х.Е.. е заемал длъжността заместник -директор и началник на отдел „Криминална полиция“ при ОД
на МВР Плевен.
Със Заповед № 8121К-6669/02.06.2020г. на Министъра на вътрешните работи е
образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал.1, т.1 от ЗМВР срещу държавния служител в МВР и
временно е отстранен от заеманата длъжност.
Заповедта е издадена по повод предложение
рег. № 316р-16751/20.05.2020г. на
Областна дирекция на МВР (ОД МВР) -Плевен, за допуснато
от П.Е. тежко нарушение на служебната дисциплина,
докато заемал посочената длъжност, а именно: В постановление на
Следствен отдел (СлО) при Специализирана прокуратура (СпП) от 11.03.2020 г. за привличане на П.Е.
като обвиняем по сл. дело № 145/2018 г. се съдържат данни за допуснато тежко
нарушение на служебната дисциплина. През периода от месец януари 2017 г. до
месец декември 2018 г., в гр. Плевен, П.Е., заедно с инспектор Б.И.– разузнавач
ІV степен в група „Престъпления против собствеността“ от сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“
при ОДМВР-Плевен, старши инспектор Ц. И., началник на Участък (КП) в Участък – С.
към РУ-П. (в
посочения период заемал длъжността началник на сектор „Криминална полиция“ към
Второ РУ-Плевен) и старши инспектор В.П., началник на група „Противодействие на криминалната
престъпност – С.“
от сектор „Криминална полиция“ към 02 РУ – Плевен, е участвал в организирана
престъпна група, създадена с цел да вършат престъпления по чл. 282, чл. 294 и
чл. 302 от НК (престъпления по служба, лично укривателство и подкуп). По случая
е образувано наказателно производство – сл. д. № 145/2018 г. по описа на СлО
при СпП и Е. е привлечен като обвиняем с взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция“.
Неправомерното поведение на служителя е
станало известно на обществеността, чрез публикации в интернет пространството. Действията
му са довели до уронване на престижа на службата и представляват дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ат ЗМВР „неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (не са спазени т.т.8, 15, 19, 20, 42 и 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР), и е уронено доброто
име на МВР, за което на основание чл.203, ал.1, т.12 от ЗМВР „деяния
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР уронващи престижа на службата“, се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание – уволнение.
С процесната заповед Е. временно е отстранен от длъжност на осн. чл. 214, ал.1, т.1 ЗМВР, тъй като заеманата от него ръководна длъжност и служебното му положение биха осуетили обективното провеждане на дисциплинарното разследване. Данните са за дисциплинарно нарушение,
извършено от Е., в качеството му на длъжностно лице от системата на МВР. Като служител
Е. има достъп до информационните фондове на МВР, в които се обработват лични
данни на гражданите, което му предоставя възможност да се сдобие с лични данни
и адреси на служители и граждани, имащи отношения
по случая. Законовите му правомощия на полицейски
орган по чл.57, ал.1 от ЗМВР му осигуряват
възможност да окаже въздействие върху свидетели, да затрудни събирането или да
създаде предпоставки за унищожаване на доказателства, необходими за разкриване
на обективната истина. Освен това ръководната му дейност му позволява да оказва
натиск върху свидетели в областната дирекция, които пряко са възприел факти и
обстоятелства, предмет на доказване в дисциплинарното производство. Длъжността му осигурява възможност да попречи
на събирането на писмени доказателства, съхраняващи се в деловодната система на
структурата или да способства за укриване на доказателства, което ще доведе до
липса на обективност и пълнота на доказателствата по разследваното нарушение и
ще затрудни разкриването на обективната истина.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 207, ал.1, т.1 ЗМВР Министърът на вътрешните работи е
компетентният орган, който има правомощието да образува дисциплинарно
производство за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се
предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 203 ал.1 т.2-т.15 срещу
държавни служители от системата на МВР, заемащи ръководни длъжности, каквито са
заеманите от жалбоподателя длъжности „заместник директор на ОД МВР“ и „началник
отдел „Криминална полиция при ОД МВР“. Съобразно разпоредбата на чл. 215, ал.1 ЗМВР органът, компетентен да образува дисциплинарното производство има
правомощия и временно да отстрани от длъжност държавния служител с писмена
заповед на осн. чл. 214, ал.1, т.1 ЗМВР – когато срещу служителя е образувано
дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗВМР и служебното му положение би
затруднило разкриването на обективната истина.
При издаване на
заповедта са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият
адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната
част, както и е указан редът за нейното обжалване.
Видно от съдържанието на административния акт, той
съдържа подробни мотиви и описание на фактически основания за прилагане на разпоредбата
на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С посочената разпоредба е прието, че държавен
служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, с писмена заповед,
когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и
служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Със
заповедта на първо място е наредено да се образува на дисциплинарното
производство и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено
отстраняването на жалбоподателя от заеманата длъжност.
В случая е безспорно налице първата
предпоставка – образувано дисциплинарно производство на осн. чл. 207, ал.1,
т.1 ЗМВР за извършено от държавния служител тежко нарушение на
служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание
„уволнение“.
За да е налице втората предпоставка следва
да е обективно налице възможност служителят с оглед заеманото служебно
положение да може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на
дисциплинарното производство.
Дисциплинарно наказващият орган приема, че служебното положение ще затрудни разкриването на
обективната истина, тъй като заеманата от служителя длъжност му предоставя
достъп до ИФ на МВР, в които се обработват лични
данни на гражданите, което му предоставя възможност да се сдобие с лични данни
и адреси на служители и граждани, имащи
отношения по случая. Това му предоставя възможност да им оказва
въздействие за промяна на предоставяната от тези лица информация за
фактическата обстановка при извършване на дисциплинарното нарушение. Заеманата
му ръководна длъжност му
осигурява възможност да окаже въздействие върху свидетели, да затрудни
събирането или да създаде предпоставки за унищожаване на доказателства,
необходими за разкриване на обективната истина, както и да оказва натиск върху свидетелите, да унищожи или да укрие служебна информация –
съответни документи и актове, свързани с предмета на доказване в
дисциплинарното производство.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно е
постановено временно отстраняване от длъжност на държавния служител, тъй като
същият в качеството си на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР,
разполага с полицейски правомощия, възползвайки се от които може да оказва
натиск върху свидетелите, както и да унищожи или да укрие служебна информация –
съответни документи и актове, свързани с предмета на доказване в
дисциплинарното производство. Предвид на това е налице реална възможност
служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи за разкриването
на обективната истина.
Неоснователни са доводите на адв. Я., че ако е съществувала опасност
жалбоподателя да попречи или повлияе по
някакъв начин на разследването, органите
на досъдебното производство ще са
предприели мерки за отстраняването му от
длъжност по реда на НПК,
По аргумент от разпоредбата на 195, ал.4 ЗМВР дисциплинарната отговорност се
реализира отделно от наказателната отговорност, когато извършеното деяние
осъществява и състав на престъпление. Редът за реализиране на двете
отговорности е различен и се подчинява на различни процесуални норми. Затова не
може да се черпят аргументи от факта, че в наказателното производство
компетентният орган към момента е преценил с оглед нуждите на наказателното
производство да не отстранява от длъжност служителя по реда на НПК.
На следващо място разпоредбата на чл. 214,
ал.2 ЗМВР е обявена за
противоконституционна и тя предвижда отстраняване от длъжност при
едновременното наличие на две висящи производства – дисциплинарно и наказателно
срещу държавния служител, но не касае случаите на чл. 214 ал.1, т.1 ЗМВР, послужил като правно основание за
издаване на процесната заповед. Тази разпоредба е действаща и предоставя
възможност на дисциплинарно-наказващия орган при наличието на определените
материално-правни предпоставки с оглед конкретния случай да отстрани временно
от длъжност държавния служител.
В случая съдът счита, че тези предпоставки
са налице и органът законосъобразно и обосновано е отстранил временно служителя
от длъжност, за да не влияе на хода на образуваното срещу него дисциплинарното
производство.
По изложените
съображения оспорената заповед е законосъобразна, а изтъкнатите от
жалбоподателя доводи за отмяната й са неоснователни, поради което жалбата
следва да се отхвърли.
Водим
от горното и на осн. чл. 172, ал.2 от
АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Х.Е.,
ЕГН **********,*** против точка 2
от Заповед № 8121К-6669/02.06.2020г. за образуване на
дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.1 от Закона за МВР срещу държавен
служител в Областна Дирекция на
МВР-Плевен, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България, в частта по отношение на временното отстраняване от длъжност.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез
Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С
Ъ Д И Я :/п/