РЕШЕНИЕ
№ 4255
гр. Варна, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Й.а
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й.а Гражданско дело №
20233110112648 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с иск от Е. Н. Г. срещу *** с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 712,00 лв.- представляваща
обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди чрез увреждане на собствения му лек
автомобил „С*** с рег. номер В ***ТН на 18.04.2023 г., при репатриране на автомобила ул.
„***от служители на общинското предприятие „Общински паркинги и синя зона“ по време
на което / при поставяне на скоби и повдигане на автомобила на специална платформа,
както и при сваляне на автомобила от платформата/ е нарушено лаковото покритие и боята
на предна дясна джанта, задна лява джанта и задна дясна джанта ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на настъпване на събитието – 02.10.2023 г. до
окончателното и изплащане.
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на***, който автомобил на
18.04.2023 г. бил репатриран от служители на общинското предприятие „Общински
паркинги и синя зона“. В уточнителна молба посочва, че преди репатрирането автомобил е
заснет от общинските служители от четири страни след което е предприето преместването
на автомобила,. При поставяне на скобите за повдигане на колелата били увредени джантите
на автомобила – лаковото покритие и боята на предната дясна джанта и двете задни джанти,
скобата наранила джантите и по време на повдигане на автомобила и преместването му, при
спускане на автомобила на платформата, както и при спускане на автомобила от
платформата на наказателния паркинг. При получаване на автомобила от страна на ищеца е
съставена декларация, че л.а. се получава с наранени джанти. При установяване на
нараняванията на джантите ищецът поискал направения снимков материал преди
репатрирането, но такъв не му бил предоставен. Застрахователят на автомобила отказал
заплащане на обезщетение, тъй като не носи отговорност за вреди по време на репатриране
на автомобила. Сочи, че е направил проучване на стойността на вредите, която възлиза на
общо 713 лв. / по 209 лв. за всяка задна джанта и 295 лв. за предната джанта/. При
гореописаната фактическа обстановка се иска уважаване на така предявения иск и
присъждане на разноски.
Ответникът Община Варна, представлявана от *** чрез юрисконсулт ***, е депозирал
отговор на исковата молба в законовия срок по чл.131 ГПК, с който оспорва исковата
претенция и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Поддържа, че не е налице
причинно-следствена връзка между вредите и сочения механизъм на увреждане от ищеца.
1
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
предпоставки: 1. настъпването на събитието при описана в исковата молба фактическа
обстановка – репатриране на автомобила на ищеца на сочената дата при което при поставяне
на скоби на колелетата, повдигане и сваляне на автомобила от и на специалната платформа;
2. е настъпила вреда по посочения л.а. – увреждане на лаково покритие и боя на 3 бр.
джанти на автомобила; 3. че автомобилът е собственост на ищеца 4. причинна връзка между
събитието и твърдените вреди; 5. инцидентът да е настъпил поради противоправно
бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа, което да е при или по повод на
възложената работа.
Вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на
ответника при условията на обратно пълно доказване.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
С доклада по делото като безспорно е отделено, че ищецът е собственик на л.а. ***.
Във връзка с първия елемент от фактическия състав посочен по-горе, след
задължаване от съда, ответникът е представил CD носител съдържащ 26 снимки, направени
от служители на ОП „Общински паркинги и синя зона“ към Община Варна, от които се
установява, че на 18.04.2023г. / датата не е оспорена от ответника/, автомобилът на ищеца е
репатриран от ул. „С***, като процесът по репатрация е заснет. От снимките, на които е
извършен оглед в о.с.з., се установява, че на автомобила са поставени скоби, той е повдигнат
на платформа с помощта на въжета закачени за скобите и преместен със специализирано
превозно средство / т.нар. паяк/. За факта на репатриране на автомобила съдът съди и от
преките възприятия на разпитаните по делото свидетели – свид. Д. и свид. Г., които отишли
заедно с ищеца до специалния паркинг до който автомобилът е откаран след репатрирането
му, на чиито показания съдът дава вяра въпреки приложението на чл. 172 ГПК с оглед
фактическите и роднински отношения с ищеца, доколкото кореспондиран и с представения
по делото от ответника снимков материал.
По отношение на въпроса за настъпване на вреди по автомобила, от ищеца са
ангажирани гласни доказателства- показанията на свид. Д. и свид. Г., които сочат, че са
видели драскотини по джантите на автомобила, когато отишли да получат автомобила от
специализирания паркинг, на който е бил откаран след репатрирането му. Към исковата
молба е представен опис-заключение по щета от оглед проведен на 20.04.2023г. от
представител на „******“ АД, в който е посочено, че по автомобила е установена щета по 3
бр. джанти, нуждаещи се от боядисване / двете задни и предната дясна/. Този опис
представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето за спора лице и се ползва
с формална доказателствена сила, като следва да бъде ценен ведно с други събрани по
делото доказателства. Преценявайки писменото доказателството и гласните доказателства в
съвкупност, съдът намира, че се установява, че по автомобила са нанесени вреди изразяващи
се в драскотини по три от джантите му.
От приетата по делото САТЕ се установява, че от техническа гледна точка е възможно
вредите по трите джанти да се получат от съприкосновение със скобите при
товарене/разтоварване и транспорт при репатриране, т.е. установява се причинно –
следствена връзка между репатрирането и вредите по автомобила. В допълнение, при огледа
на представените 26 броя снимки, съдът възприе, че на тях не е видимо по джантите да е
имало увреждания преди да започне процеса по репатриране, с оглед на което и при
съобразяване на САТЕ, съдът намира, че сочените от ищеца драскотини по джантите са
получени по време на процеса на репатриране.
По отношение на последната предпоставка от посочения фактически състав,
обуславящ отговорността на ответника, съдът съобразява, че няма спор, че лекият
автомобил е бил паркиран респ. репатриран от улица в рамките на гр. Варна, т.е. от
общински път, като съгласно чл.168 от ЗДвП и чл. 171, т.5 ЗДвП кметове отговаря за
безопасността на стопанисваните от общината пътища и налагат принудителни
административни мерки вкл. преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното
средство е паркирано в нарушение на правилата за движение. При запознаване с НАРЕДБА
2
за организация на движението на територията на община Варна и НАРЕДБА на ОбС Варна
за принудителното преместване на ППС с техническо средство "паяк" на територията на
община Варна се установява, че дейността по преместване на паркирано пътно превозно
средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач при неправилното му паркиране се
извършва от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона”. Т.е. въпрос на
вътрешна организация е, че преместването на автомобила е възложено на служители на
общинско предприятие и това не изключва отговорността на Община Варна.
За установяване на размера на вредите по делото е допусната и приета съдебна
експертиза, от която се установява, че те възлизат на сумата от 712,89 лв. Съдът дава вяра на
изгответната експертиза и в оценителната и част, доколкото тя е компетентно дадена.
Вещото лице е посочило, че за отстраняване на вредите е било необходимо боядисване, като
е изчислена стойността на бояджийския труд, съобразно необходимата продължителност на
дейностите. Вещото лице е посочило, че цената е формирана от стойност на труд в сервизи с
и без сертификати за качество. Доколкото претендирания размер е по-нисък от установения
от вещото лице, искът следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Същият претендира и е доказал заплащане на 50,00 лв.- държавна такса, 300,00 лв.-
възнаграждение за вещо лице, 80,00 лв.- депозит за възнаграждение на свидетели и 400,00
лв. - адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело *** съдът не е обвързан
императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения.
При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото /Определение № 50021 от 5.03.2024 г. на ВКС по т. д. №
1944/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023
г., III г. о., ГК /.
Съобразно чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение е в
размер на 400 лв., съобразно цената на иска. Въпреки, че съдът не е обвързан от този
минимум, същият може да се ползва като ориентир. В конкретния случай съдът намира, че
не касае за производство с фактическа и правна сложност и адвокатско възнаграждение в
минимален според Наредбата размер е справедливо.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на
830,00лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, с административен адрес: гр.***, представлявана от ***на ***, да
заплати на Е. Н. Г., ЕГН: **********, адрес: гр.*** на основание чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД, сумата
от 712,00 лв.- представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди чрез
увреждане на собствения му лек автомобил „***., при репатриране на автомобила ул. „***
от служители на общинското предприятие „Общински паркинги и синя зона“ по време на
което / при поставяне на скоби и повдигане на автомобила на специална платформа, както и
при сваляне на автомобила от платформата/ е нарушено лаковото покритие и боята на
предна дясна джанта, задна лява джанта и задна дясна джанта ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на настъпване на събитието – 02.10.2023 г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***с административен адрес:
гр.***представлявана от ***на ***да заплати на Е. Н. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. В***
сумата от 830,00 лева – разноски в съдебното производство
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
3
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4