№ 563
гр. Разград, 24.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:А. Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20243300500328 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Постъпило е Възражение от Д. Е. А. от с. ***, обл. Разградска, че е била лишена от
възможност да оспори вземането по Заповед № 15/ 18. 01. 2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 28/ 24 г. по описа на КРС.
Съображенията й за това са, че заповедта не й е била връчена лично и в деня на връчването
не е имала обичайно местопребиваване на територията на Република България -основание за
оспорване по чл. 423 от ГПК. Твърди, че от 22. 02. 2024 г. до 06. 07. 2024 г. е пребивавала във
Великобритания, където е работила въз основа на трудов договор. След завръщането си в
България, на 16. 07. 2024 г. узнала за издадената заповед за изпълнение. Било образувано
изпълнително дело при ЧСИ Г. С. № 516/ 2024 г. , в което се съдържат заповедта за
изпълнение и покана за доброволно изпълнение с удостоверяване, че са й връчени лично.
Въззиваемата страна "Ти Би Ай Банк” ЕАД не се явява и не заявява становище.
Съдът, след като прецени доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Ч. гр. д. № 28/ 2024 г. по описа на РС Кубрат е образувано по Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от "Ти Би Ай Банк” ЕАД против Д. Е. А. за
парично вземане в размер на 1095,31 лв. , представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № **********/10.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; - 138,74 лв. /сто тридесет
и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ – възнаградителна лихва, начислена за периода
от 15.05.2023 г. до 15.12.2023 г.; - 195,69 лв. /сто деветдесет и пет лева и шестдесет и девет
стотинки/ – мораторна лихва, начислена за периода от 15.05.2023 г. до 04.01.2024 г.; - 28,59
1
лв. /двадесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ – държавна такса; - 150,00 лв. /сто и
петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение. На 18. 01. 2024 г. е издадена Заповед за
изпълнение за същите суми. Било образувано изпълнително дело при ЧСИ Г. С. № 516/ 2024
г. , в което се съдържат заповедта за изпълнение и покана за доброволно изпълнение с
удостоверяване, че са й връчени лично на 18. 06. 2024 г. чрез „Български пощи“ ЕАД с
препоръчано писмо с обратна разписка.
Длъжникът прави възражение, че заповедта за изпълнение не му е връчена лично.
Твърди, че към този момент е била във Великобритания, за което представя извлечение от
прекратен на 05. 07. 2024 г. трудов договор с превод на български език и копие от бордна
карта за пътуване със самолет от гр. Бирмингам до гр. София на 06. 07. 2024 г.
В известието за доставяне, съдържащо се в изпълнителното дело № 516/ 2024 г. е
изписано името на получателя - Д. Е., посочено е, че е връчено лично на 18. 06. 2024 г. и има
положен подпис на длъжностното лице, извършило връчването и пощенско клеймо.
Според заключението на назначената по делото съдебно – графологична експертиза,
саморъчният подпис за получател в известието за доставяне на поканата за доброволно
изпълнение, изх. № 11208/ 08. 06. 2024 г. с приложена заповед за изпълнение, е изпълнен от
Д. Е. А., както и текста с който е изписано името. Вещото лице е използвало за изследването
сравнителни образци от подписа на молителката от БДС, договор за продажба, нотариален
акт, Молба вх. № 18640/ 08. 07. 2024 г. и преводно нареждане, съдържащи се в
изпълнителното дело, поради което съдът приема заключението като компетентно,
обективно и пълно.
Въз основа на така изложеното, съдът приема от правна страна следното:
Съобщенията могат да се считат надлежно връчени единствено, когато това е станало по
реда на ГПК, съблюдавайки съответните процесуални правила, както и съобразно
специалния закон – Закон за пощенските услуги. В настоящият случай се касае до
хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, според която длъжникът твърди, че е бил лишен от
възможността да оспори вземането с възражение поради това, че заповедта за изпълнение
не му е била връчена надлежно, т.е. нарушени са правилата за връчване на съобщения.
В случая, известието за доставяне, съдържащо се в изпълнителното дело № 516/ 2024
г. е оформено съобразно правилото на чл. 5, ал. 1 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приложимо съгл. чл. 36 от ЗПУ, като
в него е положен подпис на адресата с бележка "лично" и е удостоверена дата на връчване.
Автентичността на подписа на получателя е потвърдена и от заключението на почерковата
експертиза. От заключението на съдебно-графологичната експертиза се установява
безспорно, че саморъчният подпис за получател в известието за доставяне на поканата за
доброволно изпълнение, изх. № 11208/ 08. 06. 2024 г. с приложена заповед за изпълнение е
изпълнен от Д. Е. А., както и текста с който е изписано името Д. Е.. Обстоятелството, че
молителката може да е пътувала на 06. 07. 2024 г. от гр. Бирмингам до гр. София, не
изключва възможността преди това да е пребивавала в България. С оглед всичко
гореизложено, настоящият състав намира, че са спазени разпоредбите за връчване на
2
съобщения, поради което и заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника по
смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. При така установеното надлежно връчване на 18. 06.
2024 г. на известието за доставяне на Заповед № 15/ 18. 01. 2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 28/ 24 г. по описа на КРС,
следва да се приеме, че длъжника е узнал за издадената заповед за изпълнение на 18. 06.
2024 г. От този момент е започнал да тече едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, в който
длъжникът лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до
въззивния съд. Възражението е подадено на 13. 08. 2024 г. , поради което е просрочено и
следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустимо.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане Възражение от Д. Е. А. от с. ***, обл. Разградска против
Заповед № 15/ 18. 01. 2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 28/ 24 г. по описа на КРС и прекратява производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаване на страните с
частна жалба пред Варненския апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3