Решение по дело №2777/2018 на Районен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …….

 

гр. ***, 20.12.2018г.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

    ***ски  районен съд, в публично заседание на 12.12.2018г., в състав:

 

                                                        Председател: ДАРИЯ МИТЕВА

 

при участието на секретаря НАТАЛИЯ НИКОЛОВА , като разгледа докладваното от съдия Д.МИТЕВА НАХД № 2777 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.            

Постъпила е жалба от К.Н.А. с ЕГН **********, в качеството му на ***  и представляващ ***ЕООД с Булстат ***със седалище и адрес на управление ***,чрез адв.***против Наказателно постановление № ***., издадено от ******- гр. ***.,с което на основание 175бал4,т4 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв за нарушение на чл 24а,ал1,т3  от Наредба №37от 02.08.2002г на МТС

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП обективиращи, според жалбоподателя, неговата отмяна. Направено е искане в тази насока. Твърди, се че извършеното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание, жалбоподателят, се представлява от адв. П.., който поддържа подадената жалба и направеното в нея искане.

Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по така постъпилата жалба.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 26.09.2018., в гр. ***, служители на ***,около 11 часа извършили комплексна проверка на "***притежаващ Разрешение №***за извършване на обучение  за придобиване на правоспособност за управление на МПС .В хода на проверката било установено, че фирмата организира дейността си в офис /помещение/в които на видно място не е поставен списък с цените за извършване на обучение съгласно чл6а,ал2 от Наредба №37на МТС.

Въз основа на направените констатации, на  26.09.2018г  на ***ЕООД с Булстат ***  е съставил акт за установяване на административно нарушение №***. В съдържанието му актосъставителят, възприел описаната по - горе фактическа обстановка; описал установеното нарушение и дал правна квалификация на същото като административно нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. "Б" от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТ. АУАН бил връчен на нарушителя на 26.09.2018г., като в срока по чл. 44 от ЗАНН  не са постъпили възражения.

Впоследствие на 06.11.2018г. било издадено Наказателно постановление № ***., от ******- гр. ***. Видно от съдържанието на същото административно наказващия орган изцяло и в пълнота е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. С обжалваното НП,  „***” ООД, за извършеното административно нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. "Б" от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТ, е наложено административно наказание -  Имуществена санкция  в размер на  1000 лв. на основание чл. 178 б, ал. 4, т. 4 от ЗДв***Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните в с.з. свидетели ***. и ***, които са потвърдили отразените в АУАН констатации, както и от приложените по административно-наказателната преписка и делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок съгласно чл. 59, ал. 2, ЗАНН от дееспособно лице, притежаващо процесуална легитимация. Същата е депозирана пред надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). Разгледана по същество същата е основателна.

При служебна проверка за законосъобразност на НП, включително и такава относно акта, въз основа на който последното е издадено, не се констатираха нарушения на императивни законови разпоредби относно производството по установяване на административните нарушения и налагане на административни наказания на жалбоподателя. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в законоустановените за това срокове; от лица имащи право на това, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана съгласно процесното НП за нарушение по чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. "Б" от Наредба № 37 / 02.08.2002 г. на МТ,като нарушението от своя страна е такова по чл 6ал2 от същата наредба. От доказателства по делото следва да се приеме, че от формална страна  К.А. в качеството на *** е извършил визираното НП нарушение. Тези обстоятелства не са спорни и между страните в процеса.

Спорна в настоящето производство е осъществената от наказващият орган преценка относно приложимостта на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН относно извършеното от въззивника деяние.

В съдържанието на обжалваното НП наказващият орган е приел, че "....Вземайки в предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за неговото извършване и липсата на смекчаващи вината обстоятелства за констатираното нарушение, няма основание да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН".

Съдът приема за основателно наведеното възражение, според което осъщественото деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Обхвата на съдебния контрол включва и проверка за законосъобразност на преценката за приложимост на разпоредбите на чл. 28 ЗАНН, осъществена от административнонаказващия орган. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил и пропусне в наказателното постановление мотивирано да се обоснове защо счита, че деянието не е маловажно и следва да се наложи предвиденото административно наказание, административния орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Преценката за "маловажност" на случая подлежи на съдебен контрол /ТР № 1/12.12.2007г./, доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон.

В случая такава обосновка липсва, като е налице единствено "бланкетно" посочване, че наказващият орган се е съобразил с тежестта на нарушението, наличието на подбуди за неговото извършване и липсата на смекчаващи вината обстоятелства за констатираното нарушение. В съдържанието на обжалваното НП не е налице изложение на конкретните мотиви в тази насока, по отношение на изброените елементи. Неизпълнението на посоченото задължение води до невъзможност на съда да осъществи преценка на законосъобразността на доводите за липса на маловажен случай.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да се приеме, че макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение на горепосочената наредба, то същото разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Налице е   наличие на такъв списък-ценоразпис с предлаганите отслуги от фирмата,това се потвърждава и от разпита на актосътавителят и свидетелят на констатираното нарушение, както и допуснатия и разпитан в хода на съдебното следствие свидетел  ***в „***”,но просто не е закачен на видно място,стена ,тъй като често клиентите го откачвали и взимали, а наказващият орган не ангажира доказателства нарушителят да е допускал други нарушения от същия вид.

Не може да не бъде взето под внимание, че се касае за първо нарушение (не само за този вид). Същото е формално и липсват на общественоопасни последици.

Доводи в подкрепа на обективирания извод са и обстоятелствата относно извършеното нарушение. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за “маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а административно-наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.   Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно или че, без да се изключва обществената опасност на деянието, може да се обоснове явна незначителност, т. е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като административно нарушение.

            Преценката за “маловажност” на случая се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. Принципно правилно е становището на административно наказващият орган , че е необходимо  водене на документацията е от особена важност, но това не означава, че нарушаването на процесната норма не би могло да се квалифицира като маловажен случай. Именно затова преценката за наличие на основанията по чл.28, б.”а” от ЗАНН се прави конкретно по всяко административнонаказателно дело, като се отчитат особеностите на случая, определящи степента на обществена опасност на деянието и дееца. В случая конкретните обстоятелства на времето, мястото и начина на извършване на деянието изключват дори вероятността за някакъв обществено значим отрицателен обществен ефект и реално застрашаване на обществените отношения, предмет на регулиране с горепосочената наредба.

Изложените обстоятелства налагат извод за ясно несъответствие между тежестта на конкретното деяние и минималния размер на предвидената в чл. 178 б, ал.4, т.4, от ЗДвП санкция от 1000 лв., каквато е наложена. За постигане превантивната цел на чл. 12 от ЗАНН в случай, че е прието наличието на административно нарушение, достатъчно е било жалбоподателят да се предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще бъде наложена административна санкция, без да се издава обжалваното наказателно постановление. Всеки друг изход води до извод за явно несправедлива административна санкция, несъответстваща на чл. 12 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното съдът счита, че разглежданото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                      Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***., издадено от ******- гр. ***.,с на***ЕООД с Булстат ***със седалище и адрес на управление *** представлявано от К.Н.А. ,с  което на основание 175бал4,т4 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв за нарушение на чл 24а,ал1,т3  от Наредба №37от 02.08.2002г на МТС.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд – ***, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: