Определение по дело №154/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1095
Дата: 14 юни 2019 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20192100100154
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 Номер 1095                             14.06.2019г.                                   гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                  гражданска колегия

в закрито заседание на четиринадесети юни

през две хиляди и деветнадесета година                                           в състав:

                                                                            Председател: Симеон Михов

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        гражданско дело       154   по описа

за   2019   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                      Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл. 124  ал. 1, вр.чл. 439 от ГПК от И.Д.П.  лично и като съдружник в СД „Бат експрес - Пееви и сие“ с ЕИК *********, чрез адв. И.Й. – Т., с адрес: ***, като е предявил отрицателен установителен иск  за приемане за установено по отношение на ответника  Д.С.Ж. *** , чрез адв.Стоян Арнаудов от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул.“Ал.Стамболийски“ № 69, ет.1, ап.2, че не му дължи, а при условията на евентуалност, че ответника няма изискуеми вземания срещу него –лично и в качеството му на съдружник в СД „БАТ-Експрес-Петеви и сие“, ЕИК ********* за каквито и да е суми по изпълнително дело № 20012120400094 по описа на ДСИ Бургас, тъй като ищеца не е надлежен длъжник в изпълнителното производство, всички вземания по изпълнителното дело са погасени по давност, поради липсата на изпълнителни действия от образуване на изпълнителното дело до образуване на настоящото дело, също и поради това, че всички дължими суми са принудително събрани. Претендира съдебно-деловодни разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са нарочни искания по събиране на доказателства.

С оглед констатацията на съда при последваща проверка на основание чл.129 от ГПК, че исковата молба е редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК и въз основа на разпореждане по чл. 131 от ГПК, са изпратени преписи от нея и приложенията на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В срока по чл.131 от ГПК, ответниът е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така предявената искова претенция.

С оглед изпълнената законова процедура, съдът счита, че книжата по делото са разменени редовно. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност по арг. от чл. 105, във вр. чл. 104 ал.1, т.4 от ГПК. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на иска. До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим. За разглеждането на настоящата претенция, с оглед предмета й, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно тя следва да се разглежда по правилата на общия исков процес на ГПК.

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.140, вр. чл.146 ГПК.

 

                                    Проект за доклад:

Ищецът И.Д.П., лично и като съдружник в СД „Бат експрес- Пееви и сие“ с ЕИК *********, чрез пълномощник е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, за приемане на установено, че ищецът лично и като съдружник в СД „Бат експрес- Пееви и сие“, не дължи на ответника каквито и да е суми по изпълнително дело № 20012120400094 по описа на ДСИ Бургас, описани подробно в петитума на исковата молба и евентуален установителен иск за приемане на установено, че ответника Ж. няма изискуемо вземане срещу ищеца лично и като съдружник в СД „Бат експрес- Пееви и сие“ за каквито и да е суми по изпълнително дело № 20012120400094 по описа на ДСИ Бургас, подробно описани в исковата молба. Ищецът твърди, че всички вземания по изпълнителното дело са погасени по давност, предвид липсата на изпълнителни действия за периода от 2006г. до днес, както и поради извършено пълно погасяване на задължението. Посочено е, че през 2001 г.,  Районен съд - Бургас е издал два броя изпълнителни листи, по силата на които СД „БАТ-ЕКСПРЕС-ПЕТЕВИ И СИЕ“ е осъдено да заплати в полза на ответника Д.С.Ж. сума в размер на 1300 лева, заедно със законната лихва, считано от 14.06.2001г., и разноски 148 лв., както и сума в размер на 34 200 лева (немски марки), заедно със законната лихва, считано от 14.06.2001г. и разноски 1189лв. И двата изпълнителни листа са издадени по реда на чл.237 и 242-249 от ГПК (отм.) въз основа на несъдебно изпълнително основание - запис на заповед. На основание така издадените изпълнителни листи, е образувано изпълнително дело № 20012120400094 по описа за 2001г. на държавен съдебен изпълнител при Съдебно изпълнителна служба (СИС) - гр. Бургас, с взискател Д.С.Ж.. Към образуваното дело е присъединен и трети изпълнителен лист от 08.05.2001г., по силата на който СД „БАТ-ЕКСПРЕС-ПЕТЕВИ И СИЕ“ е осъдено да заплати в полза на ответника сумата от 13 830 лева, ведно с разноски в размер на 282 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Изпълнителният лист е издаден въз основа на запис на заповед от 11.01.2001г., като в този липсва задължение за заплащане на законна лихва. По последният изпълнителен лист първоначално е образувано изпълнително производство пред PC - Поморие и е била събрана сума в размер на 8443 лв. Твърди се, че срещу ищеца никога не са извършвани каквито и да е изпълнителни действия. Той не е извършвал доброволни плащания, не е получавала покана за доброволно изпълнение, в качеството си на физическо лице – длъжник, нито каквито и да е други книжа.

Ищецът твърди, че на 17.05.2017 г. е подал молба до ДСИ, с която поискал прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, поради непоискано от взискателя извършване на изпълнителни действия в период от над две години. По повод на посочената молба, ДСИ постановил отказ с мотива, че през периода 2010-2016 год. са правени непрекъснати ежемесечни удръжки. Излагат се твърдения, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като след образуването на изпълнителното дело, на ищеца не му е връчвана покана за доброволно изпълнение в качеството му на физическо лице, срещу него не са насочвани изпълнителни действия, не е осъществено нито принудително, нито доброволно изпълнение. Сочи, че всички събрани суми по дълга до момента, представляват удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца, събрани чрез принудително изпълнение. В тази връзка се позовава и на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС. На 03.01.2019 г., ищецът отново отправил молба за прекратяване на изпълнителното производство, поради ненадлежно конституиране на ищеца в качеството му на физическо лице, но получил нов отказ,  като според ДСИ задължението по изпълнителното дело възлиза на 68 136,37 лева. В този връзка заявява, че против него в качеството му на физическо лице никога не е издаван изпълнителен лист, не е осъждан за задължения на дружеството, нито е провеждано каквото и да е съдебно производство. Счита, че провеждането на изпълнителни действия срещу лице, което не е длъжник и не фигурира в изпълнителния лист, е незаконосъобразно. Твърди, че за законосъобразно изпълнение срещу неограничено отговорен съдружник, е необходимо той да е бил страна в съдебното производство и срещу него да е издаден изпълнителен лист в качеството му на физическо лице. В тази връзка се позовава на цитирана практика на ВКС.

На следващо място се заявява, че целият дълг е погасен в следствие на извършени удръжки от ищеца, както и проведени публични продани на два недвижими имота. Посочва се и размера на събраните суми, като се твърди, че в нарушение на закона ДСИ е погасявал само лихви и разноски, но не и главница, като това се дължи на погрешно пресмятане, което е извършено в противоречие с чл. 76 ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че по изпълнителното дело е събрана сума в общ размер над 48 629,30 лева, но поради незаконосъобразното погасяване на дълга, към момента размера на начислената лихва превишава главницата, което е нелогично, незаконосъобразно, противоречи на целта на закона, морала и добрите нрави.

В писмения си отговор, процесуалният представител на ответника Д.Ж. оспорва основателността на предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Не оспорва твърдението на ищеца, че по изпълнителното дело са събрани посочените от него суми, но твърди, че задължението не е погасено, което е установено и от заключение на вещо лице, изготвено по т.д. № 349/2017 г. на ОС-Бургас, образувано по същата искова претенция от другия съдружник в ищцовото дружество – Таня Петева. Оспорва като неоснователно позоваването на ищеца на разпоредбата на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, тъй като установената в тази разпоредба поредност на погасяване на задълженията се отнася до вземания, които са лихвоносни по силата на договор или закон, като в този случай те са възнаградителни, а не обезщететителни. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД, като следва да бъде отчетено, че компонентите на задължението по изпълнителното дело включват не само главница и законна лихва, а също и разноски по изпълнителното дело, изпълнителния лист  и предприетите от ДСИ изпълнителни действия. Счита, че правилната последователност, при която следва да се погаси задължението е: разноски по изпълнителното дело, разноски по изпълнителния лист, главница и законна лихва върху главницата.

Оспорват се и твърденията на ищеца за погасяване на дълга, поради изтекла погасителна давност. Посочва, че с молбата за образуване на изпълнително производство, Ж. е поискал от ДСИ да изпрати покана за доброволно изпълнение до управителите на дружеството и да бъде наложена възбрана върху собствен на съдружниците недвижим имот. Поканата за доброволно изпълнение била получено лично от ищеца П. на 24.09.2001 г. След образуване на изпълнителното производство, ответникът – взискател е искал извършване на множество изпълнителни действия: справка за имотното състояние на дружеството и съдружниците в дружеството, налагане на възбрана върху недвижимо имущество собственост на длъжника И.П., пристъпване към принудителни изпълнителни действия - опис, оценка и публична продан на възбранения имот, предприемане на действия по изпълнение спрямо П. върху трудовото му възнаграждение. Или за периода от образуване на изпълнителното производство до 27.10.2004 г., взискателят е отправил 18 бр. молби до ДСИ с искане за извършване на изпълнителни действия.

Ответникът твърди също така, че на 12.06.2006 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и от 04.09.2006 год. до 21.01.2017 год., ежемесечно по сметка на ДСИ са постъпвали суми от трудовото му възнаграждение. След тази дата удръжки не са правени, тъй като възнаграждението на ищеца спаднало под секвестеруемия минимум. Ответникът не поискал нови изпълнителни действия, поради установена от ДСИ липса на имущество, върху което да бъде насочено изпълнението. В резултат на това, на 22.01.2019 год. ДСИ е прекратил изпълнителното производство паради настъпила перемпция, което постановление е връчено на страните и е влязло в сила. Твърди, че изпълнителното дело е перемирано, но петгодишната давност за вземането на кредитора, съгласно чл. 117 ал.2 от ЗЗД не е изтекла, тъй като последното изпълнително действие е извършено на 21.01.2017 год. Посочва още, че с предявяване на исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, давността също се прекъсва за периода на висящност на  процеса.

Оспорени са и твърденията на ищеца за липсата на качеството му на длъжник като физическо лице, в изпълнителното производство. Ответникът заявява, че ищеца в качеството си на представител и неограничено отговорен съдружник на ищцовото дружество, е поел задължение от името на последното, да плати поетите със записи на заповед задължения, по повод на които са издадени процесните изпълнителни листи. Събирателното дружество като субект на правото, изразява воля чрез своите представителни органи, в случая  - неограничено отговорните съдружници. Заявява, че ищецът е бил конституиран като длъжник в изпълнителното производство, тъй като още преди образуването му дружеството не е разполагало с имущество, от което да се удовлетвори кредитора и изрично в молбите на взискателя било поискано като длъжници по изпълнителното дело да бъдат конституирани неограничено отговорните съдружници, което било сторено. Няколко дни след образуване на изпълнителното производство е вписано прекратяване на дейността на дружеството, по съгласие на съдружниците му, чрез ликвидация. Поради изложеното, ДСИ насочил принудителното изпълнение към личното имущество на неограничено отговорните съдружници.

Изложени са твърдения, че ответникът е предявил против ищеца иск по чл. 135 от ЗЗД, като след приключване на производството, имота му бил възложен по реда на публичната продан. В това производство било прието, че ищецът отговаря с личното си имущество за задълженията на ДС, поради което е налице обвързваща сила на мотивите, относно този факт. Счита за недопустимо в настоящия процес този въпрос да бъде пререшаван, поради което е налице недопустимост на предявения отрицателен установителен иск на основание „пълна липса на пасивна процесуална легитимация на длъжника.“

 

По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 ал.2, вр.чл.124 ал.1 от ГПК, вр.чл.110 от ЗЗД.

На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При въведените твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че твърдените факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, действително са настъпили. В тежест на ответника е да докаже твърдените от него положителни факти.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

Съдът счита направените от страните доказателствени искания – за приемане на представени от тях при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват твърдените от тях  факти, за които носят доказателствена тежест. Доказателствените искания са допустими и необходими, след като законът не поставя ограничения за събирането им за установяване на тези обстоятелства, а без събирането и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Във връзка с отправеното от ищцовата страна искане за допускане на съдебно – икономическа експертиза, съдът приема, че същото следва да бъде уважено, предвид заявените обстоятелства, които ще се установяват. В тази връзка следва да бъдат допуснати и поставените от ответника въпроси в отговора на исковата му молба.

Неоснователно е направеното от ищеца искане да бъде изискано от съда пълното копие на изпълнително дело 20012120400094 по описа на ДСИ Бургас. Ищецът е страна в изпълнителното производство и имат пълен достъп до него.  Ето защо в случай, че ДСИ отказва да му предостави копие на исканите от него документи, има възможност да поиска издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ДСИ за издаването на исканите копия или издаване на удостоверение от ДСИ, което да удостоверява съдържащата се в документите информация.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

                                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПРИЕМА за разглеждане предявения от И.Д.П.  лично и като съдружник в СД „Бат експрес - Пееви и сие“ с ЕИК *********, чрез адв. И.Й. – Т., с адрес: *** отрицателен установителен иск  за приемане за установено по отношение на ответника  Д.С.Ж. *** , чрез адв.Стоян Арнаудов от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул.“Ал.Стамболийски“ № 69, ет.1, ап.2, че не му  дължи, а при условията на евентуалност, че ответника няма изискуеми вземания срещу него – лично или в качеството му на съдружник в СД „БАТ-Експрес-Петеви и сие“, ЕИК *********, за каквито и да е суми по изпълнително дело № 20012120400094 по описа на   ДСИ - Бургас, тъй като ищецът не е надлежен длъжник в изпълнителното производство, всички вземания по изпълнителното дело са погасени по давност, поради липсата на изпълнителни действия от образуване на изпълнителното дело до  образуване на настоящото дело, също и поради това, че всички дължими суми са принудително събрани.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба и от ответника с писмения отговор.

ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговори на задачите, поставени от ищеца на лист 8 от исковата молба, както и на въпросите поставени от ответника в отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Паскалина Бангеева, като определя предварителен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер от по 170 лв. от всяка от страните, вносими по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд, в седмичен срок.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за изискване и прилагане на  изпълнително дело №  20012120400094 по описа на   ДСИ - Бургас.

ПРЕДОСТАВЯ на страните гр.дело № 154/2019 год. проект за доклад съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.

НАСРОЧВА делото за 19.09.2019 год. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, както и от проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответната страна.

Вещото лице да се уведоми след внасяне на определения предварителен депозит от поне една от страните.                    

 

                       

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: