№ 127
гр. Варна, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДиА. К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Я.киева
като разгледа докладваното от ДиА. К. Стоянова Търговско дело №
20233100900579 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А. Р. Ч.- С. срещу ЗАД
„Алианц България“ иск с правно основание чл. 432 от КЗ да бъде осъден
ответника да заплати сумата 50000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на брата на ищцата
– И.Р.Ч., настъпила в следствие на виновно причинено от И. Д. Б. ПТП на
17.10.2018г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица № BG/01/117002676924 със срок на
действие от 18.10.2017г. до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество –
19.10.2018г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 17.10.2018г. около 17: 15 ч. в гр.
Варна, на бул. „Сливница“ на около 40м. след кръстовището с ул. „Хаджи
Димитър“ настъпило ПТП, при което лек автомобил „Опел”, модел „Корса“
рег. № ******, управляван от водачът И. Д. Б. навлязъл в кръстовище от път
/със знак Б2/ без предимство с извършване на маневра завой надясно навлязъл
в лявата лента, в който момент се е намирал мотоциклет „Триумф Спринт“ с
рег. № ******, управляван от И.Р.Ч. и последвал удар. В следствие на ПТП
била причинена смъртта на И.Р.Ч., брат на ищцата.
1
Срещу виновният водач И. Б. било образувано досъдебно
производство, като с присъда № 2/09.03.2023г., постановена по ВНОХД №
269/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна съдебния състав отменя
присъда № 13/10.02.2020г., постановена по НОХД № 702/2019г., като отново
признава подсъдимата И. Б. за виновна за това, че по непредпазливост
причинила смъртта на И.Р.Ч., поради което е наложено наказание
„лишаване от свобода“, както и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“.
Със същата присъда Б. е осъдена да заплати на А. Р. Ч. - С. сумата от
100 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
ведно със законната лихва, считано от 17.10. 2018г. По образуваното КНОХД
№ 518/2023г. е постановено решение № 350/12.10.2023г., с което
обезщетението е намалено на 50 000 лв. В остА.лата си част присъдата на
Апелативен съд – Варна е потвърдена изцяло.
Излага се, че ищцата е имала силна връзка с брат си, била е
изключително привързА. към него. Той е изпълнявал ролята на баща за нея,
грижил се е за нея, изучил я е, като е заплащал образованието , издържал я е
финансово.
В следствие на загубата си ищцата е претърпяла болки и страдания, и
към настоящия момент продължава да тъжи и скърби за своя брат.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Б. е имало
сключена застрахователна полица № BG/01/117002676924 със срок на
действие от 18.10.2017г. до 17.10.2018г.
Към ответника били отправени две застрахователни претенции, които
отказал да заплати обезщетение в размер на 50000.00лв., тъй като
застраховА.та водачка не е заплатила същото в присъдения размер.
По изложените съображения претендира осъждане на ответника да
заплати процесната сума за преживените болки и страдания, както и
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата редовно призовА., чрез процесуалния
представител подържа предявения иск и моли същия да бъде уважен.
По делото е постъпил отговор от ответната стрА. ЗАД „Алианц
България“в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявения иск по
2
основание и размер. Признава наличието на застрахователно правоотношение
досежно л.а. „Опел”, модел „Корса“ рег. № ******.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата за наличието на
изключителна близост с нейния брат, както и претърпените болки и
страдания от неговата смърт.
В отговора е направен А.лиз на съдебната практика. Отделно
ответникът се позовава на разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ,
съгласно която обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл.493а,
ал.4 от КЗ се определя до 5000.00лв.
В случай, че съдът счете, че искът е установен по своето основание и
размер ответникът прави възражение за съпричиняване, тъй като починалият
И.Ч. е управлявал мотоциклета със скорост, надвишаваща нормативно
определената максимална такава за процесния пътен участък – 106 км/ч, при
максимално допустима такава – 50 км/ч в рамките на населено място; е
управлявал ППС, което не е било предназначено за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване; същото не е било технически изправно, не
е използвал необходимите С.ни сигнали за обозначаване на ППС-то си и го е
управлявал под въздействието на алкохол и/или упойващи вещества, което е
допринесло за настъпване на смъртта му в значителна степен от 50%.
Оспорва се претенцията за лихва за забава считано от датата на
уведомяване на застрахователното дружество – 19.10.2018г. Същата би била
основателна от датата на покА.та – 03.09.2022г.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
поддържа подадения отговор, моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа стрА.:
С влязла в сила присъда № 2/09.03.2023г., постановена по ВНОХД №
269/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна е отменена оправдателна
присъда № 13/10.02.2020г., постановена по НОХД № 702/2019г. и И. Б. е
3
призната за виновна за това, че на 17.10.2018г. в гр. Варна, при управление на
лек автомобил „Опел Корса“ е нарушила правилата за движение по пътищата
– чл.50, ал.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост
причинила смъртта на И.Р.Ч..
Със същата присъда И. Б. е осъдена да заплати на А. Р. Ч.- С. сумата от
100 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.10. 2018г.
По образуваното КНОХД № 518/2023г. на ВКС е постановено решение
№ 350/12.10.2023г., с което е изменена присъда № 2/09.03.2023г.,
постановена по ВНОХД № 269/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна и
обезщетението е намалено на 50 000 лв.
Съгласно заключението по допусната съдебна автотехническа
експертиза се установява следния механизъм на ПТП: на 17.10.2018г. около
17.15ч. в гр. Варна, на бул. „Сливница“ около 40 м. след кръстовището с ул.
„Хаджи Димитър“ в платното на булеварда в посока центъра е настъпило
ПТП, при което лек автомобил „Опел Корса“, управляван от водача И. Б.,
потегля от знак „Б2“ , навлиза с маневра десен завой в платното на булеварда,
с начално заемане на дясна пътна лента, а в последствие по ляв диагонал
/малък ъгъл на отместване/ и лява пътна лента. С изпълнената маневра отнела
предимството за движение в права посока на мотоциклет марка „Триумф
спринт“, управляван от И.Ч.. В резултат на пресечените траектории на
движение на двете МПС – та последвал удар, спрямо предната лява странична
част на лекия автомобил и предната дясна странична част на мотоциклета. В
резултат на удара мотоциклетът бил оттласнат на ляво към бордюра, спрямо
който мотоциклетът установил удар с преплъзване. Следствие на загубената
вертикална устойчивост на мотоциклета настъпили първоначални два удара,
мотоциклетът ведно с водачът му се възкачили спрямо ляво разположената
разделителна площ между платната на булеварда и реализирал удар спрямо
намиращо се в площта дърво. Мотоциклетистът се установил след третия
удар в неподвижно състояние спрямо дънера на дървото, а мотоциклетът се
отклонил в дясно и завършил движението си с плъзгане на лява странична
част в дясна част на дясна пътна лента по посока на предходното си
движение.
Вещото лице М. е описал, че произшествието е настъпило в светлата
4
част от денонощието, при сухо пътно платно, асфалтово покритие, без наклон
и неравности. Пътното платно е било съставено от две пътни ленти в посока
центъра на града с ширина на лявата лента 3.5 м. и дясна 3.3м. Платната на
булеварда са били разделени от затревена ивица с многогодишни дървета с
ширина 3 м. Видимостта в районна на ПТП от и към автомобила е била около
72 м., като видимостта от стрА. на моториста е била по – добра с оглед
голямата видима повърхност на лекия автомобил. И съответно по – малка за
водача на автомобила спрямо по – малката челна повърхност на мотоциклета.
Експертът е посочил, че автомобилът е потеглил от място или се е
движил с ниска скорост на движението под 22 км.ч. към момента на удара, а
мотоциклетът се е движил със скорост 100 км./ч., при разрешена максимална
скорост за движение в процесния участък от 50 км.ч. Опасната зона е била
около 64 метра, която попада в зоната на видимост.
Вещото лице е заключило, че при избрА.та скорост от водачът на
мотоциклета е следвало да предприеме аварийно спиране при появата на
автомобила своевременно. При движение с 50км./ч. водачът на мотоциклета е
имал възможност да предотврати ПТП пак с аварийно спиране, а така също и
с редуциране на скоростта си на движение, в който случай, би разполагал с
двойно повече време за реакция и установяване на намеренията на предно
разположения автомобил. По делото не са открити данни за спирачни следи.
Съгласно заключението причините за настъпилото ПТП са две: от една
стрА. поведението на водача на мотоциклета избрал скорост на движението
много по – висока от максимално позволената за района на ПТП и втора стрА.
поведението на водача на лекия автомобил, който предприел пристрояване от
дясна в лява лента, непосредствено след навлизане на пътното платно на
булеварда без технически да се увери, че маневрата е безопасна и пътната
лента не се заема от друго МПС.
По делото е изготвено заключение по съдебно психиатричната
експертиза, в което вещото лице посочва, че в резултат на внезапната загуба
на брат си ищцата развила разстройство в адаптацията и нормална траурна
реакция /реакция на скръб/. Според споделеното от освидетелствА.та
състоянието през първите месеци се е характеризирало с потиснато
настроение, нарушен нощен сън, ограничаване на контактите. Състоянието
постепенно се подобрило в рамките на няколко месеца. В този период ищцата
5
не е посещавала специалист по психично здраве. Към настоящия момент
вещото лице не е установило симптоми на психично разстройство. Реакцията
на скръб е преминала в етап на приемане на реалността. По настоящем
ищцата е психично здрава.
РазпитА. в съдебно заседание св. Д. В. излага, че познава ищцата от
2013г., когато стА.ла приятелка на нейния брат И.. Бащата на И. и Ани
починал, когато брата бил на две години и от тогава двамата са живели в един
апартамент с майка си. Когато Ани отишла да учи в София специалност
„право“ брат й я издържал /за такси, за квартира/, като по това време работел
по корабите. Свидетелката има впечатления, че И. подкрепял Ани, често се
чували докато тя следвала. Научила за смъртта на брат си от неговия приятел
В.. Майка й споделяла със свидетелката, че на Ани й е много тежко от
смъртта на брат й, като се учи да живее с тази болка.
От свидетелските показания на свидетеля В. Д. се установява, че с А. и
брат й И. се познават от основното училище. От тогава се движели в обща
компания. А. и брат й живеели във Варна, в „Чайка“. Баща им е починал. В
тинейджърските години И. вземал сестра си със себе си по клубове, на плаж,
на тенис. После продължавали да излизат заедно, често със свидетеля се
събирали да играят карти, спорт, на разходки. Свидетелят има впечатления,
че И. много подкрепял сестра си, тъй като нямали баща. Подкрепял я и
финансово, като плащал семестрите и квартирата, когато била студентка.
На погребението А. била много разстроена, плачела, казвала, че това не
трябвало да се случва.
Въз основа на така установеното от фактическа стрА., съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика
6
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
При съвкупния А.лиз на доказателствата се установява, че е настъпило
ПТП с описания във фактическата стрА. механизъм между водачът на лек
автомобил марка „Опел Корса", застрахован по риска „Гражданска
отговорност" със застрахователна полица № BG/01117002676924, Ивелина Б.
и И.Ч., управляващ мотоциклет „Триумф“, модел „Спринт“. В резултат на
същото е настъпила смъртта на мотоциклетиста. Така настъпилото ПТП е
причинено по вина на водача Б., поради допуснати нарушения на чл.50, ал.1
от Закона за движение по пътищата, установено с влязла в сила присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влезлият в сила съдебен акт на
наказателния съд се ползва със задължителна сила относно авторството,
противоправността и вината.
Доказа се по делото, че ищцата е сестра на починалия/видно от
удостоверение за съпруг и родствени връзки на л.10/.
Съгласно нормата на чл.493а, ал.4 от КЗ и дадените разяснения в
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените
в чл.493а, ал.3 от КЗ следва да се допусне като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са стА.ли причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат,
че са претърпели вреди от неговата смърт).
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е стА.ла толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
7
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
От доказателствата се установява, че бащата на ищцата е починал
1996г., когато тя е била на две години, а брат й И.Ч. е бил на четири години.
Това е тежка житейска ситуация за семейството, която е обусловила нуждата
от по-интензивно общуване между тях двамата. Така е възникнала силна,
дълбока и основА. на обич и подкрепа връзка по между им.
Този извод категорично се подкрепя от събраните свидетелски
показания. И. и А. Ч. са живели в общо домакинство, заедно с майка си и баба
си. В тийнейджърските години И. е приобщил сестра си в своята компания.
Заедно са излизали по различни мероприятия и са споделяли забавления. Това
е продължило и след като А. Ч. е започнала да следва в гр. София и брат й да
работи като помощник – капитан на кораб. Чести са били техните контакти,
включително и по телефон. Освен морална подкрепа И.Ч. е оказвал и
финансова такава на своята сестра. Липсата на баща и отговорност у него е
предпоставило да поеме издръжката на ищцата за квартира, за семестриални
такси и други разходи по следването й.
Тази силна привързаност между брата и сестрата е причинила на
последната морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Съгласно
заключението на вещото лице след смъртта на брат си ищцата развила
разстройство в адаптацията. Според споделеното от нея пред вещото лице
състояние през първите месеци, то се е характеризирало с потиснато
настроение, нарушен нощен сън, ограничаване на контактите.
Горното обуславя извод, че на ищцата следва да й се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди, като на преживял родственик.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск за
неимуществени вреди е установен по своето основание, поради което
пристъпва към определяне на неговия размер.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални
страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г.
8
То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по А.логични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликт морални
вреди е необходимо да се отчете действителният размер на тези вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на душевните и психически страдания, както
и емоционалното отражение спрямо претърпялото вреди лице,
допълнителното влошаване на качеството на живот на увреденото лице,
възрастта на починалия, социалното му положение, отношението между него
и претендиращия; дали тези вреди продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в стрА.та и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото
обезщетение, настоящият съдът съобрази, че ищцата е изпитала болки и
страдания, в следствие на загубата на единствения си брат. Загубата на близък
родственик /майка, баща, брат, сестра/ е тежка травма, която е особено силна
когато е внезапна, неочаквА. и причинена по начин, различен от естествения
за всяко човешко същество.
От събраните по делото доказателства се установи, че И.Ч. е бил на
възраст 26г., в добро здравословно състояние за възрастта си, без
заболявания, които да предполагат скорошен летален изход, поради което
настъпването на неговата смърт е било неочаквано за А. Ч..
Свидетелските показания са еднозначни, че чувствата на дълбока тъга и
печал са били ясно разпознаваеми у ищцата. Степенувайки интензитета на
болките и страданията й в морален план, съдът приема, че най – силни са
били непосредствено след смъртта на брат й и първите няколко месеца, като
макар и с по – нисък интензитет те продължават. Свидетелката В. споделя, че
на А. все още й е тежко и се учи да живее с тази болка.
За определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
е необходимо да се съобрази и че към момента на настъпване на процесното
събитие /22.08.2020г./ лимитът на застрахователна отговорност за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
9
смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица.
Предвид гореизложеното съдът, като отчете вида и характера на
настъпилите вреди, интензитета на претърпените болки и страдания, тяхната
продължителност, обществено - икономическата конюнктура в стрА.та към
момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите
нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, намира, че претенцията на
ищцата е основателна за сумата 100000.00 лева. С посочения размер на
обезщетението съдът намира, че се постига справедлив баланс между
претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата
от обезвреда, респективно за спазен принципът за справедливост по чл.52
ЗЗД.
При така определените размери за неимуществени вреди съдът
пристъпва към разглеждане на въпроса на наличието на съпричиняване.
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. За основателност на
възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е допринесло за настъпване
на вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. По делото се доказа, че И.Ч. е управлявал мотоциклета с скорост
над разрешената, в нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата. Това според вещото лице му е попречило да предотврати ПТП с
аварийно спиране. Ако беше редуцирал скоростта си на движение би
разполагал с двойно повече време за реакция и установяване на намеренията
на предно разположения автомобил. По делото обаче няма открити данни за
спирачни следи. С тези си действия той е допринесъл категорично за
настъпването на ПТП, като неговият принос съдът определя на 50%.
Поради изложеното, съдът намира така направеното възражение за
съпричиняване на вредите за основателно, респективно е основание за
намаляване на определеното обезщетение по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД, като
предявеният иск e основателен за сумата от 50000.00лв.
Направеното възражение на ответника за погасяване на главния иск по
давност е неоснователно.
Според нормата на чл.378, ал.2 от КЗ правата и задълженията по преки
10
искове по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II,
буква "А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение
или сума се погасяват с 5-годишна давност, считано от датата на настъпване
на застрахователното събитие.
Застрахователното събитие е настъпило на 17.10.2018г., от когато е
започнала да тече давността.
На основание чл.378, ал.9 от КЗ тя е спряла да тече от датата на
предявяване на претенцията, а именно 03.06.2022г. /молба до застрахователя с
вх.№1-101-4101-1905/ до произнасянето на ответника. Давността е прекъсната
е преди да е изтекла с подаване на исковата молба на 17.10.2023г.
Горното обуславя крайния извод, че предявеният иск подлежи на
уважаване в пълния му предявен размер.
За задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ, именно само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В случая уведомяването на
застрахователя е извършено на 03.06.2022г., поради което същият дължи
обезщетението за забава считано от тази дата до окончателното изплащане на
главницата. Претендираният период за законна лихва от 19.10.2018г. до
02.06.2022г. следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за законна лихва не е погасена с изтичане на три годишна
давност /чл.378, ал.8 от КЗ/. Началната й дата е 03.06.2022г. и до датата на
предявяване на исковата молба срокът не е изтекъл.
По разноските:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 2000.00лв. и съдебно деловодни разноски
в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 400.00лв., възнаграждение
за вещо лице.
По делото е направена искане да бъде присъдено на адв. Р. Х.
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата за осъществено процесуално представителство на ищцата. В
случая се касае за безплатна адвокатка правна помощ. На основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата ако в съответното производство насрещната
стрА. е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата стрА. да го заплати. На основание посочената разпоредба съдът
определя възнаграждение от 4650.00лв., което е съобразено с фактическата и
11
правна сложност на делото и размерите по Наредба №1 от 09.04.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което следва да бъде
понесено като тежест от ответната стрА. на основани чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, ул. „Сребърна“ №16 ДА ЗАПЛАТИ НА А. Р. Ч. - С., ЕГН
**********, с постоянен адрес ****** сумата от 50000.00лв./петдесет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
болки и страдания от смъртта на брата на ищцата – И.Р.Ч., настъпила в
следствие на виновно причинено от И. Д. Б. ПТП на 17.10.2018г., дължимо по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № BG/01/117002676924 със срок на действие от
18.10.2017г. до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество –
03.06.2022г. до окончателното й изплащане на основание чл.432, ал.1 от КЗ
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата от 50000.00лв. за периода от 19.10.2018г. до 02.06.2022г.
ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, ул. „Сребърна“ №16 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Варна държавна такса и съдебно
деловодни разноски в размер на 2400.00лв./две хиляди и четири стотин
лева/ и 5.00лв./пет лева/, за издаване на изпълнителен лист на основание
чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, ул. „Сребърна“ №16 ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Р. М. Х., към
Адвокатска колегия – Варна, личен №********** сумата от 4650.00лв.
/четири хиляди шестстотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78, ал.1 от
ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Варненския апелативен съд.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13