РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Бургас, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Марков
Членове:Ангел Д. Гагашев
Радослава Н. Маждракова
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20242100600567 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Милен
Калоянов от АК-Сливен, като защитник на подс. П. Д. Т., против присъда № 3
от 03.04.2024г., постановена по НЧХД № 303/2023г. по описа на Районен съд-
Царево.
С посочената присъда подсъдимият П. Д. Т. от гр. *** е признат за
виновен в това, че на 28.07.2023 год. в гр. Царево, обл. Бургаска, пред дом,
находящ се на ул. „***“, № *, причинил на Г. А. К. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето, а именно охлузване на долна устна и кръвонасядане на горна устна,
които му причинил чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето,
поради което и на основание чл. 130, ал. 2 , вр.чл. 78а от НК го освободил от
наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба
в размер на 1000,00 лева.
С присъдата подс.П. Т. е осъден да заплати на Г. А. К. сумата в размер на
1
1 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на извършването на деянието - 28.07.2023 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като за разликата до пълния
претендиран размер от 3 000.00 лева гражданският иск е отхвърлен като
неоснователен.
Със същата присъда подс. П. Т. е осъден да заплати на Г. А. К. сумата
от 750,00 лева, за причинени имуществени вреди в резултат от
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на
извършването на деянието - 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. П. Д. Т. е осъден да заплати на
частния тъжител направените разноски по делото за адвокатски хонорар в
размер на 800лв., както и в полза на държавата сумата от 40лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Според въззивната жалба на адвокат Калоянов присъдата е постановена
в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно
несправедливо. Изложени са доводи за неправилна оценка на свидетелски
показания и необоснованост на присъдата. Моли се за оправдаване на
подсъдимия.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, редовно призованият
подсъдим не се явява. Упълномощеният му защитник поддържа изложените
във въззивната жалба съображения. Счита, че частния тъжител не е доказал
твърденията за причинени му от подсъдимия наранявания. Изразява
несъгласието си с подхода на ЦРС при анализа на гласните доказателствни
източници да игнорира показанията на двамата очевидци - свидетелите Г. и Д.
Т. и да кредитира единствено показанията на частния тъжител. Оспорва се
присъждането на обезщетение за имуществени вреди за счупени протези на
частния тъжител, каквито последици, според защитата, не са били налице към
датата на инкриминираното в тъжбата деяние. Поддържа се искането за
оправдаване на подсъдимия.
Частният тъжител, редовно призован, също не се явява. Неговият
повереникът – адв. Бойчо Боев, изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Според повереника възприетата от първия съд фактическа
2
обстановка е доказана, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.
След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на
страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт,
Бургаският апелативен съд намери за установено следното:
Производството пред ЦРС е било образувано по внесена от тъжителя Г.
К. частна тъжба, подадена чрез повереник - адвокат Д. Диков. В тъжбата са
описани обстоятелства за нанесени на 28.07.2023г. около 09:00ч в имот в
гр.Царево два удара от подсъдимия на частния тъжител, след всеки от които
последният е падал на земята и в резултат на които на пострадалия са
причинени охлузване на долна устна, кръвонасядане на горна устна, които са
довели до болка и страдание. След подаване на жалба в полицията частният
тъжител установил, че зъбната протеза на горния ред е счупена, а десет дни
по-късно се счупила и долната протеза, която вероятно била пропукана от
ударите. Посочен е времевият период, в който пострадалият К. е изпитвал
силни болки в областта на лицето, замайване и страдание. Отразено е също, че
с действията си П. Т. е унижил честта и достойнството на тъжителя и го
злепостави пред познати и пред съграждани. Направено искане за предаване
на съд и за осъждане на П. Т. за извършени от него две отделни престъпления
от частен характер, с посочените в тъжбата правни квалификации по чл. 130,
ал. 2 от НК и по чл.146, ал.1 от НК. Формулирани са претенции за
обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 3000лв. за претърпените
болки и страдания и на имуществени вреди в размер на 750лв.,
представляващи заплатени суми за медицински преглед в УМБАЛ-Бургас
отделение по съдебна медицина и за изработка на цялостна зъбна протеза.
След като е преценил, че тъжбата удовлетворява изискванията на чл. 81,
ал. 3 НПК, съдията докладчик при ЦРС с разпореждане от 20.09.2023 г. (л.9 от
НЧХД № 303/2023г.на ЦРС) е дал ход на тъжбата, като посочил, че с нея се
повдига обвинение срещу П. Т. за престъпления по чл. 130, ал.2 от НК и по
чл146, ал.1 от НК. В съдебно заседание от 06.03.2024г. съдът е приел за
съвместно разглеждане гражданските искове, предявени с тъжбата и е дал ход
на делото. В присъствието на явилия се частен тъжител повереникът му е
направил изрично изявление, че поддържа тъжбата и след даване ход на
съдебното следствие я прочел, ведно с гражданските искове. В реплика след
пледоарията на защитника в последното проведено по делото заседание на
3
03.04.2024г., повереникът на частния обвинител е заявил, че в съдебното
производство не е било поддържано обвинение по чл.146 от НК, а е
поддържано обвинение по чл.130 от НК. Видно от материалите по делото,
изрично писмено или устно оттегляне на тъжбата, в частта й касаеща
обвинението по чл.146, ал.1 от НК, което да произведе предвидените в закона
последици от това действие, не е предприемано от частния тъжител. С
присъдата ЦРС се е произнесъл по обвинението за престъпление по чл.130,
ал.2 от НК. По отношение на второто обвинение за извършено от подсъдимия
престъпление по чл.146, ал.1 от НК, каквото е било въведено с тъжбата и
съдът е приел с разпореждането си за насрочване по чл.252, ал.4 от НПК , като
по този начин е определил предмета на доказване и рамките на дължимото
произнасяне, е налице пълна липса на разглеждане и произнасяне, както в
присъдата, така и в мотивите към нея. Липсата на произнасяне с присъда по
въпросите на чл. 305, ал.2, вр. чл. 301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК е съществено
нарушение на процесуални правила и представлява абсолютно основание за
отменяване на присъдата. Въззивният съд не може да допише липсващите
диспозитив и мотиви на първоинстанционния съдебен акт. Допуснатото
съществено процесуално нарушение е неотстранимо от въззивната инстанция,
тъй като санирането му на настоящия стадий от производството, би лишило
страните от правото им на двуинстанционен съдебен контрол.
Необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане прави
безпредметно да бъдат обсъждани доводите на защитата на подсъдимия за
необоснованост на присъдата. Нужно е все пак да се отбележи, че такава е
налице и тя е в резултат на допуснати при събиране, проверка и оценка на
доказателствения материал редица груби нарушения на процесуалните
правила.
Изложената в мотивите на обжалваната присъда фактическа обстановка е
възприета от първоинстанционния съд въз основа на кредитирани изцяло
показания на частния тъжител, в нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от
НПК. В чл. 253 от НПК са посочени страните в съдебното производство. В
отличие от досъдебното производство, пострадалият може да участва в
съдебното производство и като страна - частен тъжител, частен обвинител,
граждански ищец. В случая пострадалият участва в образуваното наказателно
дело от частен характер като главна страна - частен тъжител, който повдига и
поддържа обвинението. Съгласно чл. 103 от НПК тежестта да се докаже
4
обвинението по дела, образувани по тъжба на пострадалия, лежи върху
частния тъжител. Именно поради разликата в процесуалните качества и
функции на пострадалия при участието му в съдебното производство по
наказателните дела от общ или частен характер(където отсъства досъдебно
производство), в изчерпателното изброяване на изключенията по чл. 118, ал.1
от НПК, законодателят не е включил възможността частния тъжител, като
страна в съдебното производство, да участва и като свидетел по същото дело.
Видно от мотивите към съдебния акт първата инстанция е поставила в
основата на изводите си по фактите показанията на частния тъжител Г. К..
Неговите показания не са годен източник на информация за установяване на
правнорелевантните факти по делото, нито могат да служат за съпоставка с
данните, съдържащи се в други доказателствени източници при проверка за
достоверност и надеждност на последните, както е сторено с показанията на
свидетелите Ч. и М.. Показанията на тези двама свидетели Ч. и М. в частта им,
в която възпроизвеждат съобщена от тъжителя информация за време, място,
начин на осъществяване на деянието са производни по своя характер,
доколкото не отразяват лично възприети факти от действителността, като
същевременно с това са първични от гледна точка на възприети следи по
лицето на тъжителя. Точно по отношение на начина на осъществяване на
твърдяното деяние, те са фрагментарни и противоречиви, като
противоречието(как и колко удара са нанесени) не е било обсъдено в
мотивите, като се изисква от чл.305, ал.4, изр.последно от НПК.
При преценката и анализа на показанията на свидетели Г. Т. и Д. Т. съдът
правилно е отчел възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото с
оглед семейната им обвързаност с подсъдимия. Посоченото обстоятелство,
обаче не може само по себе си да обоснове извод за недостоверност на
показанията им, без те да се подложат на цялостен анализ и да се съпоставят с
останалия доказателствен материал по делото, какъвто само е заявен, но не е
обективиран в мотивите.
В съдебната практика на ВКС е безспорно, че постановяването както на
осъдителна, така и на оправдателна присъда е възможно само когато
релевантните за обвинението обстоятелства са установени по несъмнен начин
и не може да почива на предположения. Фактическата констатация, че от
удара била счупена зъбната протеза на тъжителят, е произволно направена,
без да е ясно от кои доказателства се извежда. Липсват съображения за
5
наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране деликтната
отговорност на подсъдимия за претърпени от тъжителя имуществени вреди от
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. Не е изяснен механизмът на
повреждане на зъбните протези и дали изобщо е възможно да са причинени
на същата дата и при същия инцидент от подсъдимия. Изобщо не изследван
въпросът за съществуването на пряка причинно-следствена връзка между
нанесения/те от подсъдимия удар/удари, причинил/и леката телесна повреда,
изразила се в охлузване на долна устна и кръвонасядане на горна устна и
неясно (пукване или счупване) твърдяните повреждания на горната и долна
зъбни протези, наложили изработката на нови.
Нужно е също да се има предвид, че правните изводи за субективната
страна на деянието, като извършено при евентуален умисъл, не кореспондират
с възприетата фактическа обстановка. Липсват каквито и да са данни, че
поведението на подс.Т., обективирано в нанасянето на два последователни
удара, локализирани в областта на устните, достатъчни по сила за да
предизвикат падането на пострадалия след всеки от тях (както е описано във
фактическата обстановка), е насочено пряко не към престъпните последици, а
към друга цел, а причинените на тъжителя травматични увреждания, които
покриват медикобиологичните характеристики на лека телесна повреда по чл.
130, ал. 2 от НК, са само възможен допълнителен резултат на неговото деяние,
с настъпването на който той се съгласява, преследвайки другата неизяснена и
непосочена в мотивите цел.
С оглед изложеното и като установи, че при първоинстанционното
разглеждане на делото е допуснато съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което е отстранимо, но с оглед
естеството си не може да бъде отстранено от въззивния съд, то постановената
присъда следва да се отмени, а делото върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав на районния съд. При новото разглеждане на делото районният
съд следва да отстрани и другите посочени пропуски, допуснати при
събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, като изложи ясни
аргументи за взетото решение.
Ето защо и на основание чл. 335, ал. 2, във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 от
НПК, Бургаският окръжен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 3 от 03.04.2024г., постановена по НЧХД №
303/2023г. по описа на Районен съд-Царево.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7