Решение по КНАХД №254/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от пълномощник на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин против решение № 135/30.05.2025 г., постановено по АНД № 422/2025 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 05-2400235 от 21.02.2025 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на ответника по касационната жалба е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение по чл.26, т.10, б.”а” от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2). Претендира се, че атакуваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Иска се да бъде потвърдено отмененото с първоинстанционното решение НП, както и да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство. При условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на ВРС. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство в настоящето производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: при извършена документална проверка на 06.11.2024 г. по повод възникнала трудова злополука на 27.08.2024 г. на обект „Модернизация на път I-1 (Е79) „Видин-Ботевград”, участък 11+114 км, с лицето Н. К. Б., на длъжност строителен работник във фирма „Валмекс” ЕООД, при която по време на работа със сондажна машина Bauer RG28, работникът пада в резултат на подхлъзване и претърпява злополука. Прието е от органите на ДИТ-Видин, че ответникът по касация, в качеството на технически ръководител, е допуснал на 27.08.2024 г. А. В. Ж., машинист, да работи със строителна машина, при която няма достатъчно видимост, но в зоната на разтоварване на работния орган на машината, да има наличие на лица, без да е определил лице, което да контролира правилната експлоатация на работното оборудване (строителна машина).

Прието е, че ответникът не е изпълнил задълженията си, установени в чл.26, т.10, б.”а” от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на уличеното лице и след като същото не направило писмени възражения против констатациите в акта, касаторът издал атакуваното пред ВРС НП.

Пред ВРС били разпитани като свидетели актосъставителят В. П. Ц., който потвърдил установената в писмената документация фактология. Ангажираният от противната страна свидетел М. Г. Р. установил, че е работил с описаната в акта и НП машина по време на настъпване на трудовата злополука с Н. К. Б., на което никой не е възлагал да се качва на машината по време на нейната работа.

При така установената фактическа обстановка районният съд постановил решение, с което отменил атакуваното НП, като приел, че наказващият орган не е изпълнил задължението си за докаже извършването на процесното нарушение по категоричен начин, което обуславя незаконосъобразност на НП. Приел още, че в акта и постановлението са допуснати нарушения по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, свързани с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба на директора на ДИТ-Видин е допустима, като подадена от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съставът на ВРС е постановил правилен съдебен акт, като не са налице описаните в касационната жалба отменителни основания. Касационната инстанция споделя изложените в атакуваното решение мотиви, поради което не следва да ги повтаря, предвид нормата на чл.221, ал.2 от АПК.

Действително в административно-наказателната преписка и пред първоинстанционния съд не са събрани никакви доказателства относно специфичното качество на наказаното лице (технически ръководител) в дружеството-работодател. Липсва и обосновка защо се приема, че негови конкретни действия или бездействия са довели до процесната трудова злополука. Нито една от цитираните в АУАН и НП разпоредби не съдържа конкретни изисквания към ответника, свързани с вида на използваната сондажна машина, които да са били нарушени с действие или бездействие. По този начин уличеният е бил лишен от възможност да разбере в какво конкретно нарушение е обвинен, респ. кои конкретни разпоредби е нарушил. Описаното представлява съществено нарушение на императивни правни норми (чл.42, т.5 и чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН), довело до накърняване процесуалните права на ответника и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, в който смисъл следва да бъдат допълнени мотивите на пъроинстанционния съд.

Тежестта за доказване на констатациите, отразени в акта и НП лежи върху наказващия орган, като недоказването им по категоричен и безспорен начин води до отмяна на НП, като необосновано.

При така установеното съдът намира, че решението на ВРС е валидно, допустимо, обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството в полза на ответника следва да бъдат присъдени действително направените разноски за процесуално представителство, съобразно приложеният договор за правна помощ, като Дирекция „Инспекция по труда”-Видин следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 400,00 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответника е представил по делото договор за правно обслужване № 162663, в който е посочено, че за процесуалното представителство на страната пред настоящата инстанция е заплатена в брой при подписването на договора сумата от 400,00 лева, която е в минималния размер, определен по реда на чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид което е неоснователно направеното възражение за прекомерност.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135/30.05.2025 г., постановено по АНД № 422/2025 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № 05-2400235 от 21.02.2025 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”-Видин да заплати в полза на А. В. Ж. от гр. София, ж.к. „Христо Смирненски” № 35, вх.Б, ет.8, ап.44, сумата от 400,00 (четиристотин) лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.