Решение по дело №138/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 7 август 2021 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20201730100138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

гр. Радомир, 12.07.2021 г.

 

В      И М Е Т О     НА     Н А Р О Д А

 

Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ-ри състав, в публично заседание на 16 февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                    Районен съдия: Антон Игнатов

 

при секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 138 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.

 

Предявени са обективно съединени искове от ищеца “Р./Б./” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, Експо . код по БУЛСТАТ: ., срещу ответника В.К.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми:

сумата от 1000,00 лв. изискуема главница Рамков договор № . от 20.06.2018г., 63,37 лв. изискуема редовна лихва за периода от 16.11.2018 г. до 16.01.2019 г., 2,80 лв. /два лева и осемдесет стотинки/ изискуемо обезщетение за забава начислено за периода от 16.11.2018 г. до 16.01.2019 г., сумата в размер на 36,70 лева, представляваща изискуема такса дължима съгласно чл.37 и чл.24 от Рамков договор № . от 20.06.2018 г. за периода от 22.09.2018г. до 08.12.2018г., законната лихва смятано  от датата на подаване на заявлението – 14.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и да му бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство разноски.

Ответникът не е намерен на известните адреси, като не се е отзовал на съобщението по чл.47 ГПК. Съдът му е назначил особен представител- адв.Д.Д., която е подала отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

От приложеното ч.гр.дело № ./2019 г. на РС- Р. се установява, че срещу ответника е издадена заповед № ./26.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено същият да заплати на ищеца сумата от 1000,00 лв. изискуема главница по Рамков договор № . от 20.06.2018г., 63,37 лв. изискуема редовна лихва за периода от 16.11.2018 г. до 16.01.2019 г., 2,80 лв. изискуемо обезщетение за забава начислено за периода от 16.11.2018 г. до 16.01.2019 г., сумата в размер на 36,70 лева, представляваща изискуема такса дължима съгласно чл.37 и чл.24 от Рамков договор № . от 20.06.2018 г. за периода от 22.09.2018г. до 08.12.2018г., законната лихва смятано  от датата на подаване на заявлението – 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25,00 лв. - платена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид призоваването по реда на чл.47 ГПК и това, че длъжникът не се е явил да получи книжата, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението, което е предпоставка за образуване на настоящото производство.

Ищецът в исковата си молба твърди, че на ответника е предоставен банков кредит по Рамков договор № . от 20.06.2018 г., сключен между „Р. /Б./“ ЕАД от една страна и от друга кредитополучателя В.К.И. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта R-C-F- /V- C-/ M-C-G-/B--V-  C-.

По делото е представен Рамков договор № . от 20.06.2018 г. и копие от писмо за обявяване на предсрочна изискуемост. Приложено е ч.гр.д. №./2019 г. на РдРС.

Ответната страна не е оспорила представения договор, на които фигурира подписа на ответника.

От правна страна.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

На първо място по делото се установи, че на ответника с Рамков договор № .от 20.06.2018 г. е предоставена кредитна карта с лимит 1 000 лв. Изпълнението на договора от страна на ищеца се установява от събраните по делото доказателства, като в съответствие с разпределението на доказателствената тежест ответната страна не е установила наличието на правопогасяващи или правоизключващи отговорността обстоятелства.

 Предвид горното съдът намира, че искът за главницата следва да бъде уважен изцяло.

С оглед акцесорността на иска за лихви съдът намира, че следва да бъде уважен и искът за мораторна лихва, като същата е изчислена с общодостъпен програмен продукт.

По разноските.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК, ищецът е направил разноски по исковото производство в размер на 725 лв., от които 125 лв.- внесена държавна такса, 450 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 150 лв.- депозит за особен представител- по исковото производство и сумата от 75 лв.- по заповедното производство, от които 25 лв.- внесена държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение- по заповедното производство.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ищеца “Р. /Б./” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, Експо . код по БУЛСТАТ: ., срещу ответника В.К.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/ изискуема главница Рамков договор № . от 20.06.2018г., 63,37 лв. /шестдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ изискуема редовна лихва за периода от 16.11.2018 г. до 16.01.2019 г., 2,80 лв. /два лева и осемдесет стотинки/ изискуемо обезщетение за забава начислено за периода от 16.11.2018 г. до 16.01.2019 г., сумата в размер на 36,70 лева /тридесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща изискуема такса дължима съгласно чл.37 и чл.24 от Рамков договор № . от 20.06.2018 г. за периода от 22.09.2018г. до 08.12.2018г., както и законната лихва смятано  от датата на подаване на заявлението – 14.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА В.К.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на “Р. /Б./” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, Експо . код по БУЛСТАТ: ., сумата от 725 лв. (седемстотин двадесет и пет лева)- направени разноски в настоящото производство и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева)- направени разноски по заповедното производство /ч.гр.д. № ./2019 г. на РС- Р.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

/В.К/