Решение по дело №1664/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260297
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20201420101664
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 23.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ

 

при секретаря  Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 1664 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК  за сумата от 2038 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата от 31.01.2020 г. до погасяването на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК  за сумата от 241,67 лв., представляваща лихва за периода от 17.04.2019 г. до 31.01.2020 г., дължима на основание т. 2 и т. 5 от договора и т. 10.1 от раздел Х от общите условия.

Ищецът „Дайнърс Клуб България” АД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ц.П.И. за следните суми: 2038,00 лв. – просрочена главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 11.04.2019 г., сумата от 241,67 лв. - наказателна лихва за периода от 17.04.2019 г. до 31.01.2020 г.; законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020 г. до окончателното й погасяване и разноски по делото в размер на 45,59 лв. – държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 11.04.19 г. между страните по делото е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит. Сочи, че на ответника е предоставена карта с кредитен лимит в размер на 2 000 лева за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС. С договора било уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер на 4 отчетни периода, през които не се начислява уговорената промоционална годишна лихва за първата година в размер на 16%, при условие, че в срок от 12 отчетни периода не закрие издадената му кредитна карта. Сочи, че отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите условия или бил е задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и) на т. 1.1 от общите условия /и т. 6 от договора/, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си. Твърди се освен това, че минималната погасителна вноска е сумата, която титулярят по картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5 % от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони. Поддържа, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът на картата има задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта/ т. 7.2 от договора, т. 11.1 от ОУ/.

Твърди се, че ответникът е получил кредитната карта и ПИН код към нея на 17.04.2019 г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Кредитът изначално не бил обслужван от И., като погасителни вноски не са постъпвали от него. Съгласно уговореното в общите условия правило, кредитът станал автоматично предсрочно изискуем на 15.05.2019 г. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, така както са заявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове – както по основание, така и по размер. Счита, че сключеният договор е недействителен поради неспазване на императивни изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че договорът съдържа неравноправни клаузи. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 247/2020 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, 6 състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „Дайнърс Клуб България“ АД заявление е издадена Заповед № 99/03.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 2038,00 лв. – просрочена главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 11.04.2019 г., сумата от 241,67 лв. - лихва за периода от 17.04.2019 г. до 31.01.2020 г.; законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020 г. до окончателното й погасяване и разноски по делото в размер на 45,59 лв. – държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Видно от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 11.04.2019 г., между страните по делото е постигната договорка ищцовото дружество да издаде в полза на ответника кредитна карта с кредитен лимит от 2000 лева със срок до 31.03.2020 г. с предвидена възможност за автоматично подновяване. Уговорено между страните по договора е, че за първите 4 отчетни периода, през които не се начислява уговорената промоционална годишна лихва за първата година в размер на 16%, при условие, че в срок от 12 отчетни периода не закрие издадената му кредитна карта /т. 7.1/.

Приети по делото са и двустранно подписани общи условия към процесния договор за издаване на револвираща международна кредитна карта.

По делото е прието експресно искане за издаване на кредитна карта Diners club, адресирано от ответника Ц.И. до ищцовото дружество на 17.04.2019 г., както и приемо-предавателен протокол от същата дата, удостоверяващ получаването на издадената кредитна карта и ПИН код към нея от ответника Ц.И..

Приети са и 15 броя извлечения, издадени от ищцовото дружество, обхващащи периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г.

Прието по делото е и заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява,  че посредством процесната кредитна карта DINERS CLUB с титуляр Ц.П.И. са усвоени общо 2038,00 лв., от които 1038,00 лв. са изтеглени в брой от терминално устройство ATM (банкомат) и 1000,00 лв. са преведени онлайн при търговец „Balkanbet“, който представлява сайт за спортни и други залози. Посочено е, че всички транзакции са извършени на 17.04.2019 г. и 18.04.2019 г. Вещото лице е посочило освен това, че за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2020 г. ответникът не е извършвал плащания, представляващи погасяване на задлъжения по процесния договор. Посочено е, че на 30.09.2019 г. картата е закрита и анулирана. Експертизата е установила, че размерът на непогасените задължения на кредитополучателя /главница, договорни и наказателни лихви/ по процесния договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит, сключен на 11.04.2019 г., към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 31.01.2020 г., при условие, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 30.09.2019 г. - датата на анулиране на кредитната карта съгласно представените месечни извлечение по кредитна карта DINERS CLUB с титуляр Ц.П.И., е общо 2 279,67лв., от които: главница 2038,00 лв., договорна лихва за периода от 01.08.2019 г. до 14.10.2019 г. в размер на 53,79 лв. и наказателна лихва за периода от 15.05.2019 г. до 31.01.2020 г. в размер на 187,88 лв.

Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за пълно и компетентно изготвено.            

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „Дайнърс Клуб България” АД и Ц.П.И. е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB, по силата на който за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на лихва в претендираните размери.

Наличието на валидно сключен договор за заем се установява по несъмнен начин от събраните писмени доказателства. Не се оспорва от ответника, че между него и ищеца е възникнала и валидна облигационна връзка по процесния договор за издаване на револвираща международна кредитна карта, като ответникът оспорва действителността на договора поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Фактите на изпълнение на задълженията на кредитора да издаде и предостави кредитна карта на ответника, както и да му осигури използването на уговорения кредитен лимит, се установиха от приетите по делото доказателства – приемо-предавателен протокол и съдебно-счетоводна експертиза.

Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне. 

Съдът приема, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по безспорен начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния договор за издаване на револвираща международна кредитна карта, в срок и съобразно условията на договора. От своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответникът Ц.П.И. не е изпълнил насрещното си задължение да върне сумата съобразно уговореното в договора.

Съгласно т. 13.2.1 от приложимите общи условия, ползваният кредит става автоматично и предсрочно изискуем при забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра към издателя за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо съгласно договора и общите условия. Съгласно т. 1.1, б. „в“ от общите условия, за дата на падеж на погасяване на задължението на ответника, се счита 15-то число на месеца, следващ изтичането на отчетния период, а ако 15-то число е неработен ден, датата на падежа е първият следващ работен ден. След изтичането на отчетния период, титулярът е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит съгласно т. 10.1 от общите условия или е бил длъжен да погасява минималната погасителна вноска съгласно т.1.1, б. „и“ от общите условия /5% от размера на главницата/ и т. 6 от договора, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си. В случая ответникът е използвал целия процесен кредитен лимит на дати 17.04.2019 г. и 18.04.2019 г. видно от експертното заключение, като задължението му за погасяване на дълга е настъпило на 15.05.2019 г. съгласно цитираното по-горе правило от общите условия към договора. Ето защо, изискуемостта на цялото вземане е настъпила поради настъпил падеж преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът намира направеното от ответника възражение за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за неоснователно. Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая законовата разпоредба е спазена, като в сключения между страните договор е налице както посочване на ГПР, така и на общата сума, дължима от титуляра. Видно от т.10 от договора, ГПР е в размер на 11,44 %, а общата дължима сума от ответника е в размер на 2215,72 лв.

Поради изложеното се налага извод за основателност на иска за главница за сумата от 2038 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2020 г. до окончателното ѝ погасяване.

По иска по по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:

Предявен е иск за признаването за установено, ответникът дължи на ищеца сумата от 241,67 лв., представляваща лихва за периода от 17.04.2019 г. до 31.01.2020 г., дължима на основание т. 7 и т. 8 от договора и т. 11.1 от раздел ХI от общите условия.

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB, по силата на който за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на лихва в претендираните размери.

Съгласно т. 7 от договора, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на задълженията по картата, титулярът заплаща на издателя върху непогасените суми фиксирана годишна лихва в размер съгласно тарифата. Посочено е, че към датата на подписване на договора, фиксираната годишна лихва е в размер на 19 %. Съгласно т.7.1 от договора, страните са договорили промоционална годишна лихва в размер на 16 % при условие, че в срок от 12 отчетни периода титулярът не закрие вече издадената по негово искане кредитна карта. Изчислената договорна лихва от вещото лице в размер на 16 % за периода от 01.08.2019 г. до 14.10.2019 г. е 53,79 лв.

Предвидено между страните е и начисляването на наказателна лихва при условията на чл. 11.1 от общите условия, а именно: при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът заплаща на издателя върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие лихвата по т. 8.1.1, плюс наказателна надбавка в размер съгласно договора. Изчисленият от вещото лице размер на наказателна лихва за периода от 15.05.2019 г. до 31.01.2020 г. е 187,88 лв.  

Така общият сбор на дължимите от ответника лихви е в размер на сумата от 241,67 лв., поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер.

По разноските:

            С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. В настоящото производство ищцовото дружество е сторило следните разноски: довнесена държавна такса в размер на 85,39 лева, заплатено възнаграждение за особен представител в размер на 300,00 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300,00 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело № 1664/2020 г. в размер на 100,00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 785,39 лева.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив. В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски, както следва: 45,59 лева – платена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, които, с оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Така мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът

                                                                       

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ц.П.И., ЕГН ********** дължи на „Дайнърс Клуб България” АД, ЕИК ********* сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 247/2020 г. по описа на РС Враца, както следва:

- сумата от 2038,00 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК – главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2020 г. до окончателното й погасяване;

- сумата от 241,67 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, представляваща дължима договорна и наказателна лихва на осн. т. 7 и т. 8 от договора и т.11.1 от раздел XI от общите условия за периода от 17.04.2019 г. до 31.01.2020 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.П.И., ЕГН ********** да заплати на „Дайнърс Клуб България” АД, ЕИК ********* сумата от 785,39 лева, представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 1664/2020 г. по описа на РС Враца, както и сумата от 95,59 лева, представляваща направени разноски в производството по ч. гр. дело № 247/2020 г. по описа на РС Враца.

ПОСОЧВА на осн. чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК  банкова сметка, *** в полза на „Дайнърс Клуб България” АД суми: BG30 FINV 9150 10BG DINERS, BIC: ***, открита при „Първа инвестиционна банка“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: