Решение по дело №367/2022 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 83
Дата: 24 юли 2023 г.
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20223250100367
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. х, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – х в публично заседание на двадесет и шести юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Ив. Балкански
при участието на секретаря Милена Т. Димова
като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело №
20223250100367 по описа за 2022 година
Гр. Дело №20223250100367/2022 година по описа на хски районен съд
е образувано по искова молба с вх. №2277 от 19.12.2022 година от Н. Ч. с ЕГН
**********, като управител на „БАТО 2010“ ЕООД, чрез адв.В. Д. от ДАК
със съдебен адрес за призоваване гр.х, обл.Добрич, ул.“хххх“ №5 срещу П. Н.
П. с ЕГН ********** с адрес с.хх, общ.х, обл.Добрич, ул.“х“ №13.
Предявени са обективно съединени искове, както следва: 1)
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.
чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД и 2) при условията на евентуалност, в случай, че
главният иск бъде отхвърлен – осъдителен иск с правно основание чл.430 ТЗ,
вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявен е положителен установителен иск, който, черпи своето
правно основание от разпоредбата на чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, като по същия се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните,че към момента на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК -17.05.2022 година , по което е
образувано ч. гр. Дело №146 / 2022 година по описа на хски районен съд, в
полза на ищцовото дружество като ЗАЕМОДАТЕЛ по Договор за паричен
заем от 24.09.2022 година , с нотариална заверка на подписите извършена от
нотариус ххх с рег. № ХХХ при Камарата на нотариусите , с район на
действие районен на РС Добрич , заверка с рег. № 2367 от 24.09.2021
година съществува парично вземане против ответника П. Н. П., в
качеството му на ЗАЕМАТЕЛ, както следва :

6000,00 / шест хиляди/ лева - падежирала вноска за месец февруари, по
договор за паричен заем от 24.09.2021 година ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 01.02.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 123, 40 лв. платени държавни такси по
заповедното производство .
1
При условия на евентуалност – осъдителен иск- в случай че съдът счете
за неоснователен предявения иск по чл.422 от ГПК, в случай че
установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, бъде отхвърлен частично
или изцяло като неоснователен, поради липса на предсрочна изискуемост на
кредита, моли съда, да осъди ответника да заплати на ищцовата страна
посочената по- горе сума с процесуалноправна квалификация чл. 124 ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 210 от ГПК и материалноправна квалификация – чл. 430
от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Претендират се разноски по заповедното производство и по
настоящото.
С исковата молба се налагат твърдения в следната насока :
Управителя на „БАТО 2010“ ЕООД, с ЕИК ********* твърди в
обстоятелствената частна исковата молба,че в началото на 2020 година
провел срещи с ответника на които и страните постигнали съгласие
ответника да извърши ред дейности по даване на подобаващ вид на
поземлени имоти собствени на дружеството,да ипотекира същите имоти,
като с банкови активи да извърши подобрения в имота и да може в
последствие да развива търговска дейност свързана с дистрибуция на торове
и на препарати за земеделието .. Не е ясно от исковата молба в каква насока
са се водили разговорите между представляващия ищцовото дружество и
ответника но по исковата молба се твърди , че идеята на страните била
ответника да престира сумата от 25000,00 / двадесети пет хиляди / лева, но
от последващите изявление по ИМ основателно следва да се приеме , че
страните са постигнали съгласие ответника да отчужди имота в полза на
трети лица а именно като продажна цена на ищцовото дружество да се
даде посочената по горе сума предствавляваща продежна цена .Във връзка и
с договорките постигнати между страните то законния представляващ
дружеството ищец твърди , че с пълномощно № 433 и № 434 заверено на
10.03.2020 година от нотариус Ю. х упълномощил настоящия ответник П.
Н. П. с права да се разпорежда с имоти собствени на представляваното от
упълномощителя Н. Ч. дружество,находящи се в село Кочмар, община х,
представляващи :
ЗАКРИТИ СКЛАДОВЕ ЗА ЗЪРНО - 2 бр., с площ 971 кв.м. в УПИ
VIII-ПСД, квартал 5 по ПУП с. Кочмар и АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА с
площ 112 кв.м ВЕДНО С ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ в УПИ VIII-ПСД, квартал
5 по ПУП с. Кочмар.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди от
представляващия ищцовото дружество , че на 15.10.2020г. пълномощника
му П. Н. П. с договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт
№170, том II, peг. № 2818, дело № 296 от 15.10.2020 г., на нотариус Д.П., с
район на действие PC гр. х, peг. № 174 на Нотариалната камара , който н.а. е
вписан в СВ гр. х с вх. peг. №2588, акт № 33, том VII, дело № 656 от
15.10.2020година отчуждил в полза на трето лице - ХХХ, процестните
недвижими имоти с посочена по договора продажна цена - 15 000.00 лв.
/петнадесет хиляди лева/ лева .
С исковата молба се налага твърдение, че продажната цена е била
постъпила по сметката на пълномощника, но той от своа страна не е
изпълнил задължението си да даде отчет на упълномощителя, при което и
да му предаде договорената и получена продажна цена по горецтирания
договор .
2
Непредаването на продажната цена мотивирало управителя на
ищцовото дружество да предяви срещу пълномощника осъдителен иск, по
който било образувано гр.дело 308/2021 година по описа на хски районен
съд . Представляващия ищцовото дружество твърди , че след многобройни
молби и обещания от страна на ответника- пълномощника , че ще изпълни
задължението си и ще предаде на продавача следващата се продажна цена за
имота описан по- горе- представляващ реален отчет по упълномощаването ,
се е съгласил да оттегли претенцията си, като страните според същия са
договорили да уредят по извънсъдебен ред спора си . По твърдения на
ищцовата страна производството по цитираното дело било прекратено , но
въпреки обещанията получената продажна цена не е била предоставена от
пълномощника на продавача.
В обстоятелствената част на исковата молба се налагат фактически
твърдения за това ,че в опит отново да се уредят извънсъдебно проблемите
с предаването на продажната цена страните са постигнали съгласие , както
следва :
Страните по настоящото дело , са сключили на 24.09.2021 година
договор за паричен заем,като следва : заемодател - ищцовото дружество а
като заемател ответника П. Н. П. . Договора е с нотариална заверка на
подписите на страните извършена от нотариус х – с рег. № ХХХ при
Камарата на нотариусите , с район на действие районен на РС Добрич ,
заверка с рег. № 2367 от 24.09.2021 година.По силата на така сключения
договор страните по него са ес споразумели в следната насока: Заемателят
признава ,че дължи на заемодателя сумата от 12000,00 / дванадесет хиляди /
лева , които представляват неотчетена от пълномощника сума от
осъществената продажба на имота собствен на ищеца – като страните са
посочили и от кой именно договор произлиза задължението – договор за
покупко – продажба обективиран в нотариален акт № 33 , том VII дело №
656/2020 година по описа на СВ гр. х .Страните са постигнали съгласие по
т. 2 от ДОГОВОРА за това как да стане реда за отчитане на пълнощника -
заемателят / пълномощник на продавача по цитирания по- горе договор за
покупко – продажба / приема да се отчете по гореописаната сделка като
сключва договора за заем .Съгл. т. 3 от същия договор страните приемат ,
че заемодателят е предоставил сумата от 12 000,00 лева / дванадесет хиляди
/ лева в заем на ЗАЕМАТЕЛЯ- настоящия ответник .
Съгл. Договора заемателят се задължава да върне заетата сума в
срок до 01.02.2022 година по банкова сметка на заемодателя предоставена
на задълженото лице , на вноски както следва :
на 01.11.2021 година сумата от 3000,00 лева ,
на 01.12.2021 година сумата от 3000,0 лева и
на 01.02.2022 година сумата в размер на 6000,00 лева .
Според обективираното в ИМ твърдение на ищеца ответника –
заемодателят не се е издължил по вноската от 01.02.2022 година в размер
на 6000,00 лева
Поведението на ответника принудило заемодателя да инициира със
заявление пред Районен съд – х производство по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК . Към
заявлението е било приложено като доказателства заверен препис от
Договор за паричен заем от 24.09.2021 година , с нотариална заверка на
3
подписите на страните положени върху документа .Било образувано ч.гр.
дело № 20223250100146 / 2022 година по описа на РС х .
С Разпореждане № 222 от 25.05.2022 година , съдът е уважил
заявлението ,
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение № 69 от
25.05.2022 година по чл. 417 от ГПК , с която съдът заповядва длъжника да
заплати на заявителя следните суми: 6000,00 /шест хиляди/ лева, главница по
договор за паричен заем от 24.09.2021г. с нотариална заверка на подписите
рег.№2367/24.09.2021г. на нотариус ХХх- представляващи падежирала вноска
по договора за заем за месец февруари, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 17.05.2022 год.- датата на подаване на настоящото заявление,
до окончателното изплащане на сумата, 170,00 /сто и седемдесет/ лева-
законна лихва за забава върху падежирала вноска за февруари 2022г.
натрупана за периода от 01.02.2022г. до 13.05.2022г., както и 123,40 /сто
двадесет и три лева и 40ст./ лева, представляваща платена държавна такса.
Издаден е изпълнителен лист.
При РС х е постъпило възражение с вх. № 1966 от 08.11.2022 година,
предвид на което и с Разпореждане № 494 от 17.11.2022 година по ч . гр.
дело № 146 / 2022 година съдът е указал на заявителя , че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок.
Настоящата искова молба е предявена именно по повод горното указание .
С разпореждане № 35 от 18.01.2023 година съдът намери искова молба
с вх. №2277 от 19.12.2022 година за редовна , поради което и разпореди
препис от същата да се изпрати на ответника – на основание чл. 131 от ГПК .
По делото е депозиран писмен отговор на исковата молба - вх.
№326 от 23.02.2023 година . Писмения отговор е даден от ответника , чрез
адвокат Н. С. - АК Добрич.Предявения установителен иск а и този
осъдителен предявен в условията на евентуалност ответника намира за
допустим но неоснователен , като и в отговора са изложени съображения в
тази насока . С дадения писмен отговор е направено доказателствено искане
– съдът да допусне до разпит двама свидетели при режимна водене от стана
на ответника, както и да бъде изискана счетоводна справка във връзка с
твърдението за дадена парична сума в заем . С отговора е депозирано
адвокатско пълномощно .
По делото е постъпил втори писмен отговор от ответника - с вх. № 341
от 27.02.2023 година, като отговора е даден от ответника чрез
упълномощения адвокат В. К. – адвокат от гр. Добрич. С дадения писмен
отговор исковете се приемат за неоснователни и недоказани , като и с дадения
писмен отговор за изложени подробни съображения .Направено е
доказателствено искане съдът да допусне до разпит двама свидетели при
режимна водене от стана на ответника.
По делото ищцовото дружество редовно призовано се представлява от
управителя си – лично и с упълномощения адвокат И. С. – от гр. Добрич -
адвокатска колегия Добрич.В съдебно заседание исковете се подържат по
основание и размер - така като са заявени по исковата молба .В първото
съдебно заседание съдът допусна до разпит по двама свидетел водени от
всяка от страните .На второто съдебно заседание процесуални представител
на ищца се противопостави на събиране на гласни доказателства – чрез
показания на свидетели водени от ответника с които и имено показания да
4
се доказват престации по погасяване на задължението .
Ответника редовно призован, не се явява , по делото се представлява от
упълномощен процесуален представител – адвокат В. К. от гр. Добрич- АК
Добрич.В цялост процесуалния представител подържа дадения от ответника
писмен отговор – даден чрез процесуалния представител.
По делото съдът допусна и разпита в качеството на свидетели водените от
ищцовата страна : В. Г. Д. от гр. х - адвокат и ХХХ – от гр. х – без
родствена връзка с управителя на ищцовото дружество .
По делото съдът допусна и разпита в качеството на свидетели водените от
ответната страна : ХХХ от гр. х и ХХХ от гр. х – двамата без родствена
връзка с ответника.
В първото съдебно заседание съдът отхвърли искането за назначаване на
ССЕ със задачи посочени от ответника по дадения писмен отговор , като
съдът по- долу в описателната част по делото от правна страна ще изложи
мотиви в подкрепа на отказа си .
Съдът приобщи по делото писмените доказателства съдържащи се по ч. гр.
дело № 333/ 2016 година по описа на хски районен съд .
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, от становищата
на страните , които съдът обсъди в тяхната цялост ,приема за установено
следното от фактическа страна :
Ищцовата страна обосновава съществуващия за нея правен интерес от
провеждане на установителния иск, като навежда по обстоятелствената част
фактически твърдения , които съдът предвид депозираните с исковата
молба писмени доказателства намира за доказани .
Не се оспори твърдението на ищцовата страна ,че с пълномощно №
433 и № 434 заверено на 10.03.2020 година от нотариус Ю. х упълномощил
настоящия ответник П. Н. П. с права да се разпорежда с имоти собствени
на представляваното от упълномощителя Н. Ч. дружество,находящи се в
село Кочмар, община х, представляващи :
ЗАКРИТИ СКЛАДОВЕ ЗА ЗЪРНО - 2 бр., с площ 971 кв.м. в УПИ
VIII-ПСД, квартал 5 по ПУП с. Кочмар и АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА с
площ 112 кв.м ВЕДНО С ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ в УПИ VIII-ПСД, квартал
5 по ПУП с. Кочмар.
Не е оспорен факта ,че на 15.10.2020година П. Н. П. качеството му
на пълномощник на продавача- ищцовото дружество с договор за покупко-
продажба обективиран в нотариален акт №170, том II, peг. № 2818, дело №
296 от 15.10.2020 г., на нотариус Д.П., с район на действие PC гр. х, peг. №
174 на Нотариалната камара , който н.а. е вписан в СВ гр. х с вх. peг. №2588,
акт № 33, том VII, дело № 656 от 15.10.2020година отчуждил в полза на
трето лице - ХХХ, процестните недвижими имоти.
Не е оспорен факта установяващ договорената и преведена на
пълномощника продажна цена - 15 000.00 лв. /петнадесет хиляди лева/ лева .
С исковата молба е депозирани от ищеца писмено доказателства
заверен препис от договор за паричен заем / лист 5 по делото / , като следва
да се отбележи , че такъв договор в оригинал е депозиран о ч. гр. Дело №
146 / 2022 година .Видно от анализа на така представеното писмено
доказателство страните по настоящото дело на 24.09.2021 година , са
сключили договор за паричен заем,като следва : по договора в качеството
5
на заемодател е ангажирано ищцовото дружество а като заемател
задължение по договора поема настоящия ответник П. Н. П. . Договора е
сключен между страните в гр. Добрич , с нотариална заверка на подписите
на страните извършена от нотариус ХХ -х – с рег. № ХХХ при Камарата
на нотариусите , с район на действие районен на РС Добрич , заверка с
рег. № 2367 от 24.09.2021 година.
По силата на така сключения договор страните по него са се
споразумели в следната насока: Заемателят признава ,че дължи на
заемодателя сумата от 12000,00 / дванадесет хиляди / лева , които
представляват неотчетена от пълномощника сума от осъществената
продажба на имота собствен на ищеца – като страните са посочили и от
кой именно договор произлиза задължението – договор за покупко –
продажба обективиран в нотариален акт № 33 , том VII дело № 656/2020
година по описа на СВ гр. х .Скрепеното и постигнато съгласие от
страните обективирано по ДОГОВОРА в т.1 от същия дава основание да се
приеме тезата на ищцовата страна , че именно пълномощника на продавача –
настоящия ответник прави извънсъдебно признание че е задължен към
продавача до размер на сумата от 12000,00 / дванадесет хиляди / лева -
представляващи неотчетена от пълномощника пред провадача сума
получена като продажна цена по твърдяния договор / номера на
посоченото вписване на акта посочено по исковата молба съвпада с
обективираното по т.1 от Договора – нот . акт вписан при службата по
вписванията гр. х под № № 33 , том VII дело № 656/2020 година по описа
на СВ гр. х- бел. Съдия докладчика / .
В т. 2 от ДОГОВОРА страните са постигнали съгласие за това как да
стане реда за отчитане на пълномощника - заемателят / пълномощник на
продавача по цитирания по- горе договор за покупко – продажба / приема
да се отчете пред продавача по гореописаната сделка, като сключва
договора за заем .Съгл. т. 3 от същия договор страните приемат , че
заемодателят е предоставил сумата от 12 000,00 лева / дванадесет хиляди /
лева в заем на ЗАЕМАТЕЛЯ- настоящия ответник . Съгл. Договора
заемателят се задължава да върне заетата сума в срок до 01.02.2022 година
по банкова сметка на заемодателя предоставена на задълженото лице , на
вноски както следва :
на 01.11.2021 година сумата от 3000,00 лева ,
на 01.12.2021 година сумата от 3000,0 лева и
на 01.02.2022 година сумата в размер на 6000,00 лева .
Според обективираното в ИМ твърдение на ищеца ответника –
заемодателят не се е издължил по вноската от 01.02.2022 година в размер
на 6000,00 лева .
Производството по настоящото дело се развива след проведено такова
по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. Дело №146 / 2022 година по описа на
хски районен съд , по което в полза на настоящия ищец съдът е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение и съответно изпълнителен
лист ,по силата на която и длъжника - настоящия ответник е задължен да
заплати на заявителя сумата : 6000,00 /шест хиляди/ лева, главница по
договор за паричен заем от 24.09.2021г. с нотариална заверка на подписите
рег.№2367/24.09.2021г. на нотариус ХХх- представляващи падежирала вноска
по договора за заем за месец февруари, ведно със законната лихва върху тази
6
сума, считано от 17.05.2022 год.- датата на подаване на настоящото заявление,
до окончателното изплащане на сумата,както и 170,00 /сто и седемдесет/
лева- законна лихва за забава върху падежирала вноска за февруари 2022г.
натрупана за периода от 01.02.2022г. до 13.05.2022г., както и 123,40 /сто
двадесет и три лева и 40ст./ лева, представляваща платена държавна такса.
Срещу така издадената в полза на заявителя заповед за незабавно
изпълнение длъжника - Заповед № 188 от 25.10.2016 година е депозирал
възражение в срок- вх. № 2399 от 26.10.2016 година .С Разпореждане №1179
от 28.10.2016 година по ч. гр. Дело №333/2016 година по описа на ТРС ,
съдът е указал на заявителя ,че може да предяви иск / установителен / за
вземането си . Разпореждането е съобщено на заявителя на 07.11.2016 година
.
Исковата молба по която е образувано настоящото дело е с вх. №2277
от 19.12.2022 година е подадена в срок .
За ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на
искова защита. Ищцовата страна моли за постановяване на положително
решение по предявения иск .
По делото от правна страна :
С Определение № 89 от 04.05.2023 година съдът изготви проекто доклад
по делото с който и разпредели на страните доказателствената тежест .
Същия не е оспорен от страните .
За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422 ал. 1
от ГПК в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираните
суми .В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване ,че с ответника са се намирали в облигационно отношение по
силата на сключен между страните договор за заем за потребление ,
обстоятелството , че се явява изправна страна по същия договор , т.е , че е
предоставил на заемателя посочената парична сума.
Ответника от своя страна е длъжен да установи точното си във
времето изпълнение на задълженията си в качеството на заемател на
посочената парична сума , при условие , че ищеца докаже, че същото е
дължимо.
По настоящото дело съдът анализирайки събраните доказателства
приема за установено ,че на 24.09.2021 година в гр. Добрич , в кантората
на нотариус ХХ х страните са се споразумели за следното :настоящия ищец
в качеството на заемател по сключения на тази дата договор за паричен
заем с нотариална заверка на подписите прави признание,че дължи на
заемодателя сумата т в размер на 12000,00 / дванадесет хиляди / лева , като
сам сочи основание за задължението – сумата представлява неотчетена пред
продавача – настоящото дружество ищец продажна цена на имота ,получена
от него в качеството му на пълномощник.
С дадения писмен отговор ответника направи искане за допускане и
назначаване на ССЕ с поставени въпроси , като и съдът с протоколно
определение от 01.06.2023 година отхвърли така стореното искане , като и
мотивите на съда са в следната насока : именно при едно направено от
пълномощника – настоящия ответник извънсъдебно признание, че дължи на
продавача сума в така посочен размер , представляваща неотчетена пред
продавача продажна цена прави безпредметно искането да се дири от
специалист с определени знания дали в счетоводството на настоящия ищец
7
има осчетоводен разход по суми предоставени реално като заемни средства
на заемателя .
Съгласно легалната дефиниция на заема за потребление, дадена в чл.
240 ЗЗД, заемът е договор, с който заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Изразът
“заемателят предава в собственост” е основание да се приема, че договорът е
реален, т.е. сключва се с предаването на парите / или вещите/.
При реалните договори обикновено не се предвижда последователност
за осъществяването на двата основни елемента от фактическия състав -
постигането на съгласие и предаването. В живота и в практиката са
възможни две хипотези:
1. По-рядко срещаната на практика - предаването да предхожда съгласието.
Обикновено в тези случаи става въпрос за предадени на друго основание пари
или вещи, за които впоследствие се постига съгласие да се считат дадени в
заем. Към тази хипотеза могат да се причислят и случаите, когато парите /
или вещите / въобще не са предавани, а се дължат на друго основание
/например като цена по договор за продажба/ .
2.Когато съгласието е постигнато преди предаването. В този случай
чрез предаването се завършва фактическият състав на сделката.
Ответникът с дадените писмени отговори оспорва реалното предаване
на уговорената с договора за заем заемна сума. При оспорване на
предаването, съответно приемането на заемната сума от заемателя, тежестта
на доказване на факта на предаването на сумата е за заемодателя-ищец. Съдът
предвид съдържанието на чл.1 от ДОГОВОРА за заем, чието съдържание
не е оспорено по делото, приема за доказан факта на предаване на заемната
сума при сбъдване на първата посочена по- горе от съда хипотеза. В случая
неотчетеното задължение по една мандатна сделка / за която прави
признание пълномощника ангажирал се и подписал договора за заем в
качеството му на заемател дава основание на съда да приеме тезата ,че
страните със сключването на процесния договор за заем са се съгласили да
новират това задължение на пълномощника ,чрез замяната му с друго а
именно за връщане на неотчетената сума – явъваща се част от продажната
цена по един нов договор за заем – който и страните за сключили и с една
последваща нотариална заверка на подписите на задължените лица по
договора .
Договорът за заем е частен диспозитивен документ. Той има характера на
частен свидетелстващ документ само в частта, с която удостоверява
предаването на заемната сума, дори и да не е изрично уговорено с договора,
че в тази част той служи за разписка за предаването на сумата. В частта, с
която се удостоверява предаването на сумата волята на страните трябва да
бъде ясна и недвусмислена, за да се приеме за доказан факта на предаване на
сумата.
В случая, съдът намира, че разпоредбата на чл.1 и чл.2 от процесния
договор за заем удостоверява признанието на пълномощника – сега по
договора в качеството на заемател , че той именно в качеството се на
пълномощник има задължение в посочен от него размер към продавача –
сега заемодателя и в тази си част договора за паричен заем има характер
на извънсъдебно споразумение , независимо ,че не е изрично уговорено , че
в тази част договорът има характера на разписка и да не е изрично
8
декларирано от заемателя, че е получил сумата. Уговорените между страните
съглашения с разпоредбите на чл.1 и чл.2 от договора за заем, съставляват
общи уговорки относно правата и задълженията на страните по договора за
заем, в тази част договорът има характера на диспозитивен частен документ,
но и на свидетелстващ документ , предвид направеното признание за
дължимост на сумата .
Настоящият съдебен състав намира, че не съществува противоречие в
посочените клаузи на процесния договор за заем досежно цялостния смисъл
на съдържанието на договора за заем, вкл. и досежно обстоятелството, че
заемната сума се дължи от на заемодателя по една неотчетена от
заемателя мандатна сделка .
Съгл. разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
В случая и при систематическо и при логическо тълкуване на договора,
следва да се приеме, че ясно е изразена волята на страните: пълномощника /
заемателя/ прави признание, че дължи на продавача / именуван по договора
като заемател / посочената сума в размер на 12000,00 / дванадесет хиляди /
лева , като и в последствие постигат съгласие за реда по който така
дължимата сума ще се връща – на три транша, първия и втория в размер на
по 3000,00 лева и последния / процесния в случая / в размер на 6000,00
лева и с падеж 01.02.2022 година . В този смисъл на тълкуване на общото
съдържание на договора е и задължителната за настоящата съдебна инстанция
практика по чл. 290 от ГПК на ВКС: решение № 123/02.05.2012г. по гр.д.№
959/2011г. на ГК, Трето г.о. на ВКС, решение № 235/27.09.2016г. по гр.д.№
1362/2016г. ГК, Четвърто г.о. на ВКС и други.
Предвид изричното противопоставяне на ищеца съдът не цени
показанията на разпитаните свидетели водени от ответника – с оглед
разпоредбата на чл. 164 ал. 4 от ГПК , като с за яснота по делото следва да
се отчете ,обстоятелството ,че и по самия договор страните са постигнали
съгласие как именно да става плащането .
Показанитана разпитаните по делото свидетели водени от ищцовата страна
съдът цени като дадени правдиви , но те по скоро дават данни за това къкви
са били деловите отношение преди между представляващия ищцовото
дружество от една страна и от друга ответника .
По изложените съображения съдебният състав приема за основателен
и доказан установителния иск ,като предвид изхода на спора съдът не дължи
произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск .
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на
ищеца за присъждане на разноски по реда на чл. 78 от ГПК, като същите
следва да бъдат възложени в тежест на ответника .На основание чл. 80 от
ГПК ответника чрез процесуалния си представител депозира списък с
разноските : внесена ДТ в размер на 146,60 лева и 900,00 лева разноски по
упълномощен процесуален представител.
Ответника предвид изхода на спора няма право на разноски.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът

9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, между страните- ищеца „БАТО 2010“ ЕООД, с ЕИК *********
представлявано от управителя си Н. Ч. с ЕГН ********** от една страна и от
друга ответника П. Н. П. с ЕГН ********** с адрес с.хх, общ.х, обл.Добрич,
ул.“х“ №13 ,че към момента на издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение № 69 от 25.05.2022 година по реда на чл. 417 от ГПК
по ч.гр. дело№20223250100146/2022 година по описа на хски районен съд ,
ответника П. Н. П. с ЕГН ********** с адрес с.хх, общ.х, обл.Добрич, ул.“х“
№13 ДЪЛЖИ на ищеца„БАТО 2010“ ЕООД, с ЕИК *********
представлявано от управителя си Н. Ч. с ЕГН ********** сумата от
6000,00 / шест хиляди/ лева - падежирала вноска за месец февруари, по
договор за паричен заем от 24.09.2021 година ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 01.02.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 123, 40 лв. платени държавни такси по
заповедното производство .
ОСЪЖДА П. Н. П. с ЕГН ********** с адрес с.хх, общ.х, обл.Добрич,
ул.“х“ №13 да заплати на „БАТО 2010“ ЕООД, с ЕИК *********
представлявано от управителя си Н. Ч. с ЕГН ********** следните суми
явяващи се сторени съдебно деловодни разноски по делото от ищеца а
именно- 146,60 лева внесена ДТ по установителния иск и 900,00 лева
разноски по упълномощен процесуален представител - на основание чл. 78 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено.
След влизане в сила на настоящото решение,заверен препис от него
ведно с приложеното ч. гр. Дело №20223250100146/2022 година да се върне
в деловодството на съда .
Съдия при Районен съд – х: _______________________
10