РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Нови пазар, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20243620100460 по описа за 2024 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от
ГПК искове.
Предявена е искова молба от „Стик Кредит“ АД гр. Шумен, съдържаща обективно
съединени искове: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД
за сумата от 6500 лв.- главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл.
86 от ЗЗД за сумата от 195лв. договорна лихва за периода от 25.08.2021 г.до 25.09.2021г.; 3/
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1581,10лв.
мораторна лихва за забава за периода от 25.09.2021 г. до 04.12.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 04.12.2023 г.
Така предявените искове са общо 3 и за тях е платена дължимата ДТ в размер на
207,72лв
Ищецът твърди, че с Договор за потребителски кредит № ***г. между него, като
кредитодател и ответника, като кредитополучател, за сумата от 6500лв. със срок на
погасяване от 1 месец при ГЛП от 36,00 %.
Кредитополучателят бил запознат с ОУ към договорите за потребителски кредит.
Съгласно издаден РКО на ответника е платена договорената сума.
Ищецът твърди, че ответника не е платил нито една от договорените суми, съгласно
погасителния план. Съгласно чл. 19 от договора, ако потребителят е в забава с повече от 1
вноска, дължи цялата сума по договора и той става предсрочно изискуем. Ищецът сочи, че
1
ответника не е изплатил задълженията си по договора.
Ищецът сочи, че длъжникът не е изпълнил своите задължения, поради което дължи
всички претендирани въз основа на договора за кредит суми 6500 лв.- главница; 195лв.
договорна лихва за периода от 25.08.2021 г.до 25.09.2021г.; 1581,10лв. мораторна лихва за
забава за периода от 25.09.2021 г. до 04.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.12.2023 г.
Предвид на горното, ищецът моли съда да признае спрямо ответника, че вземанията
по издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите 6500 лв.- главница; 195лв.
договорна лихва за периода от 25.08.2021 г.до 25.09.2021г.; 1581,10лв. мораторна лихва за
забава за периода от 25.09.2021 г. до 04.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.12.2023 г., съществуват.
От назначения на ответника особен представител е постъпил писмен отговор, с който
моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Твърди, че договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗПотр. и
такива, които са в нарушение на ЗПК, поради което договорът е недействителен на
основание. Сочи, че договорения ГЛП значително надхвърля допустимия такъв от 30 %,
съгласно установената практика на ВКС за максимален размер до трикратния размер на
законната лихва.
Оспорва подписването на заявлението за кандидатстване за потребителски кредит,
оспорва автентичността на подписа на ответника върху заявлението от 25.08.2021 г., оспорва
твърдението, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия № ***г.
Твърди, че липсвали доказателства по какъв начин кредита бил усвоен от
кредитополучателя.
Предвид на горното особения представител на ответника оспорва твърдението на
ищеца за валидно сключен с ответника договор за кредит, както и твърди, че самия договор
е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.
Особеният представител моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № 1257/2023 г. на НПРС, по което е издадена заповед за
изпълнение № *** г. срещу двама солидарни длъжници А. Н. Х. и И.С.З., двамата от с. Т., да
заплатят солидарно на кредитора „Стик Кредит“ АД следните суми: 6500лв.- главница;
195лв. договорна лихва за периода от 25.08.2021 г.до 25.09.2021г.; 1581,10лв. мораторна
лихва за забава за периода от 25.09.2021 г. до 04.12.2023 г., ведно със законната лихва от
2
датата на подаване на заявлението в съда – 04.12.2023 г.
По отношение на длъжника И.С.З., заповедта е била връчена на 11.01.2024 г. чрез
съпругата му и е ВЗС на 13.02.2024 г. Въз основа на ВЗС заповед е издаден изпълнителен
лист срещу този длъжник.
По отношение на длъжника А. Н. Х. заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по
заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението,
като довнесе и дължимата държавна такса.
Ищецът е предявил в законния срок настоящата си искова претенция.
По делото е открито производство по чл. 193 ГПК, за оспорване истинността на
положените от името на
Относно направеното по делото на основание чл. 193, ал.1 ГПК оспорване на
истинността на използваните за оспорената сделка пълномощни от всеки от тримата ищци.
Във връзка с направеното оспорване по чл. 193, ал.3 ГПК от ответника, открито с
протоколно определение от 07.10.2024 г. на подписите в договора и стандартния европейски
формуляр, положени от името на ответника е назначена графологическа експертиза.
Съгласно приетото заключение на вещото лице, всички подписи, положени от името
на потребителя А. Х. в договора и стандартния европейски формуляр, принадлежат на него
и са положени от него.
Поради горното, следва да се признае по отношение на ответника, че оспорването е
недоказано. Това съгласно посоченото в чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от ГПК,
следва да се направи със съдебното решение.
Относно действителността на сключения договор за кредит.
От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответника А.
Н. Х. е сключил с представител на ищцовото дружество „Стик кредит“ АД договор за
потребителски кредит № *** г., съгласно който на ответника е бил предоставен кредит под
формата на кредитна линия в размер на 6500 лв. По договора, като поръчител е участвал
длъжника по заповедното производство И.С.З..
Съгласно договора, предоставената сума от 6500лв. е следвало да се изплати от
кредитополучателя в срок, съгласно посоченото в Приложение №1 към договора и за срок
посочен в погасителния план към договора.
В самия договор е посочен срокът на договора – 1 месец, размерът на месечната
вноска по него – пълно погасяване на задълженията. Съгласно договора уговорения ГЛП е
36 %, а ГПР е 42,58 %.
3
Към договора е налично Приложение №1, представляващо погасителен план.
Посочената в погасителния план общо дължима месечна сума включва и заплащането
на неустойка, дължима при хипотезата на чл. 22, т. 2 от общите условия към договора и
формира крайна месечно дължима сума в размер на 325 лв.
Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, претендираните от ищеца суми се дължат, така както са
присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка дали договорът за
потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК),
както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл.
24 ЗПК. Това следва от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда служебното
извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в договорите с
потребителите.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит, отговаря на
критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13,
т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Съдът намира, че договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
ЗПК, които се изразяват в следното:
Самият договор за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи, относно
непосоченото в него, но предвидено с погасителния план заплащане на неустойка в размер
на 325 лв. Съгласно посоченото в погасителния план, същата се дължи на основание чл. 22,
т. 2 от ОУ. Съгласно посоченото в ОУ, чл. 22 изисква представяне като обезпечение за
отпуснат кредит представяне на банкова гаранция. Представянето на банковата гаранция,
обаче е само един от възможните способи за обезпечаване на предоставения кредит, наред с
посочения в т. 18 от ОУ друг способ на поръчителството. Самият договор е бил обезпечен с
поръчител, доколкото от неговото съдържание се установява, че същия го е подписал, л. 27
(гърба).
В самия договор никъде не е посочен конкретен размер на дължимата неустойка,
която от своя страна е начислена в погасителния план.
4
При изплащане, съгласно посоченото в погасителния план, за срока на падежа на
договореното от 1 месец, при изрично посочена падежна дата от 25.09.2021 г. и чрез
използване на електронен калкулатор за бързи кредити, достъпен на адрес
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl се установява, че общо дължимото по
кредита е 7020.00 лева, колкото е посочено и в погасителния план, но Годишния лихвен
процент става 96.00%, а Годишния процент на разходите (ГПР): 151.82%.
Тези показатели за ГЛП и ГПР несъответстват на действително посоченото в
договора. Начислената в погасителния план неустойка при непредоставяне на обезпечение,
което фактически оскъпява финансовия продукт не е обявено на потребителя по ясен начин,
така че той да може да прецени всички финансови тежести по договора.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, поради
невключване в него на сумата за неустойка, представлява невярна и следователно измамна
информация относно общите разходи по кредита, и е проява на нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /Директива
за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го
подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати
потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя дава и подробно изброяване на различните проявни форми на това
неравноправие.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г. /. Според чл. 3 от
Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание.
Съдът намира, че посочените в договора показатели за ГЛП и ГПР, които не
съответстват на действителните такива, правят сключения договор съдържащ нелоялни и
заблуждаващи разпоредби по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО
/Директива за нелоялните търговски практики/, които го правят недействителен по смисъла
5
на чл. 22 ЗПК.
Последици от сключения недействителен договор.
Във връзка с приетото от съда, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал.2 и чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК и съдържа
нищожни клаузи на основание чл. 19, ал.5 ЗПК относно ГПР и съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Посоченото означава, че потребителят дължи по договора за кредит само главницата
в размер на 6500 лв., но не и останалите вземания, които са били претендирани по
заповедното производство и тези за които е издадена заповед за изпълнение, а именно за
сумата от 195лв. договорна лихва за периода от 25.08.2021 г.до 25.09.2021г. и за сумата от
1581,10лв. мораторна лихва за забава за периода от 25.09.2021 г. до 04.12.2023 г.
Във връзка с гореизложеното и по предявените искове, въз основа на
установените по делото факти и приетото относно наличието на неравноправни клаузи
в договора за потребителски кредит, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Посочените в договора клаузи относно даването на
обезпечение и неустойки за недадено обезпечение, не са уговорени индивидуално и като
такива са нищожни, поради което и не подлежат на изпълнение. Това от своя страна, не води
до цялостна нищожност на договора на основание чл. 146, ал. 5 ЗЗП, който би могъл да се
прилага и без тях.
Съдът приема, че договорът за потребителски кредит може да бъде изпълняван от
страните по него и без установените неравноправни и с това нищожни клаузи, относно ГПР
и установената в погасителния план лихва, в смисъл на договорна лихва.
От особения представител на ответника е направено възражение за недействителност
на договора на посоченото основание по чл. 22 ЗПК, поради което и съдът е обвързан от
това възражение и следва да прогласи недействителността му.
По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 6500 лв.
Заявителят твърди, че ответникът е в пълно неизпълнение задълженията си по
договора, поради което и след изтичането на неговия срок, същия е поискал издаването на
заповед за изпълнение.
Съдът приема, че договорното правоотношение между ищеца и ответника е
действително възникнало досежно посоченото в него относно предоставянето на
потребителски кредит от ищеца под формата на кредитна линия, на ответника за сумата от
6
6500 лв.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК, договорът за кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 1 от договора, който сочи, че потребителят се задължава да върне заема,
заедно с дължимата лихва в сроковете и при условията на сключения договор, съгласно
посоченото в погасителния план към него.
От установените факти съдът приема, че ищецът е изпълнил своите задължения
съгласно изискванията на закона и на сключения с ответника договор, като му е предоставил
в заем паричната сума от 6500лв.
От своя страна ответникът, на когото е разпределена доказателствената тежест за
доказване на изпълнението на задълженията по договора, не представя доказателства за
направени плащания на суми по договора.
От това съдът приема, че ответникът не е изпълнил своите задължения по закон, съгл.
чл. 9, ал.1 ЗПК и по чл. 3 от договора и претендираната от заявителя сума за главница в
размер на 6500 лв., присъдена по издадената от съда заповед за изпълнение, съществува и се
дължи от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.12.2023 г. до окончателното плащане.
По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 195лв. договорна лихва за периода от 25.08.2021 г.до 25.09.2021г.
Задължението на ответника е парично и на основание чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата.
Съгласно договора е уговорено заплащането на договорна лихва в непосочен в
договора размер и текст, препращащ към схема за плащания към договора.
Ищецът претендира договорна лихва в размер на 195 лв.
Съдът е приел, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и поради това
и на основание чл. 23 ЗПК, то длъжникът не дължи лихва и други разходи по кредита,
поради което искът за претендираната сума като договорна лихва следва да се отхвърли.
По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 1581,10лв. мораторна лихва за забава за периода от 25.09.2021 г. до 04.12.2023
7
г.
Поради това, че съдът е приел, че договорът е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, то на основание чл. 23 ЗПК длъжникът не дължи лихва и други разходи по кредита,
поради което искът за претендираната сума като договорна лихва следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски 207,72лв. за
държавна такса, 1810 лв. за адвокатски хонорар, общо 8 лв. банкови такси, 1127,61 лв.
депозит за назначаване на особен представител на ответника и 300 лв. за възнаграждение за
вещо лице и общо 6 лв. за банкови такси (3 по 2 лв.).
Общия размер на разноските е 3451,33 лв.,
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът се представлява от назначен особен представител на разноски на ищеца.
Относно разноските по чл. 78 ГПК. Претенциите на ищеца за разноски са частично
основателни, пропорционално на уважената част от исковите претенции, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
От предявените искове в общ размер на 8276,10 лв., уважени са тези в общ размер на
6500 лв.
Пропорционално на уважените от съда искове и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски по исковото
производство сумата от 2710,65 лв., като за разликата над този размер до поисканите
3451,33 лв. следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът по исковото производство следва да се
произнесе и по искането за разноски, направени по заповедното производство.
Съгласно издадената заповед № *** г., присъдените вземания са в същия размер от
8276,10 лв., и за тях са присъдени разноски за ДТ от 165,52 лв. и за адвокатско
възнаграждение от 1130 лв. и 2 лв. банкова такса.
8
Съразмерно уважените искове от направените по заповедното дело разноски, следва
да се присъдят такива в размер на 1019,07 лв. и да се отхвърли искането за разноски до
присъдените по заповедта общо 1297,53 лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава на основание 194, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от ГПК, оспорването
направено от ответника А. Н. Х. с ЕГН ********** от с. Т., общ. К., ул. *** на подписите,
положени от негово име в Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия
№ ***г., сключен между „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: ********* и А. Н. Х. с ЕГН
********** и Стандартен европейски формуляр от 25.08.2021 г., ЗА НЕДОКАЗАНО.
ПРИЗНАВА на основание чл. 23 Закона за потребителския кредит, Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия № ***г., сключен между „СТИК -
КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, като кредитор, А. Н. Х. с ЕГН ********** от с. Т., общ. К.,
ул. *** като кредитополучател и И.С.З. с ЕГН ********** от с. Т., като поръчител, за
недействителен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. 79,
ал.1 от ЗЗД, спрямо А. Н. Х. с ЕГН ********** от с. Т., общ. К., ул. ***, че вземането на
„СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен,
пл. „Оборище“ № 13б, представлявано от *** С.Н.Т., за сумата от 6500 лв. (шест хиляди и
петстотин лева) главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
04.12.2023 г. до окончателното плащане, присъдена по Заповед за изпълнение № *** г. по
ч.гр.д. № 1257/2023г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. 86, ал.1 от ЗЗД, „СТИК -
КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, пл.
„Оборище“ № 13б, представлявано от *** С.Н.Т. срещу А. Н. Х. с ЕГН ********** от с. Т.,
общ. К., ул. ***, за признаване за установено съществуването на вземането на кредитора
„СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: ********* за сумата от 195лв. (сто деветдесет и пет лева)
договорна лихва за периода от 25.08.2021 г.до 25.09.2021г., присъдена по Заповед за
изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № 1257/2023г. на НПРС.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. 86, ал.1 от ЗЗД, „СТИК -
КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, пл.
„Оборище“ № 13б, представлявано от *** С.Н.Т. срещу А. Н. Х. с ЕГН ********** от с. Т.,
9
общ. К., ул. ***, за признаване за установено съществуването на вземането на кредитора
„СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: ********* за сумата от 1581,10лв. (хиляда петстотин
осемдесет и един лева и десет ст.) мораторна лихва за забава за периода от 25.09.2021 г. до
04.12.2023 г., присъдена по Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № 1257/2023г. на
НПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК А. Н. Х. с ЕГН ********** от с. Т., общ. К., ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13б, представлявано от *** С.Н.Т., направените
по делото разноски в размер на 2710,65лв. (две хиляди седемстотин и десет лева шестдесет
и пет ст.), като отхвърля искането за разликата до 3451,33 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на А. Н. Х. с ЕГН ********** от с. Т., общ. К., ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
– гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13б, представлявано от *** С.Н.Т., сумата от 1019,07 лв.
(хиляда и деветнадесет лева и седем ст.), като отхвърля за разликата до поисканите 1297,53
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 1257/2023г. на
НПРС.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
10