Решение по в. гр. дело №2493/2017 на Окръжен съд - Пловдив

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1185

 

                                               гр. Пловдив,12.10.2017г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА  ПИСОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                                ПОЛИНА  БЕШКОВА

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №2493  по описа за 2017г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на „Еос  матрикс“  ЕООД,  със седалище  и  адрес  на  управление  гр. София, ул.  „Рачо  Петков-  Казанджията“  №4-6,  сграда  „Матрикс  тауър“,  ет.6,  ЕИК  *********,  представлявано  от  Р.И. М.- Т.,  чрез пълномощника  си  по  делото юрк. Г.  В.,   в  качеството  на  длъжник  по  изпълнително дело  №4532017г.  по  описа  на  ЧСИ  Петя  Николова, рег.  №911,  против  постановление  на  съдебния  изпълнител  за приемане  на  разноските  по изпълнителното дело,  включено  в  постановление  за  образуване  от  21.06.2017г.   В  жалбата  се  излагат  съображения  за неправилност  на  обжалваното  постановление  в частта  му  за приетите разноски  за  адвокатско  възнаграждение  на  взискателя  в  размер  на 400  лв. Твърди  се,  че  липсват доказателства такова  да  е било  заплатено,  поради  което  съдебният изпълнител изобщо не  е  следвало  да  го  приема  за  събиране.  При  условията   на  евентуалност  се  прави  възражение  за  прекомерност на  същото, като се иска  намаляването  му  до  минималния  размер  съгласно   Наредба  №1  на  Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения.

         Ответната  страна  по жалбата-  Т.  Н.  М. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  си  по  делото  адв. Е.  И.,  в  писмен отговор  изразява  становище,  че  същата  е  недопустима  и  следва  да  се  остави  без  разглеждане,  а  производството  по  делото  да  се  прекрати.

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.      

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  е  подадена  в  срок  и    срещу подлежащ  на  обжалване  акт  на  съдебния  изпълнител,  доколкото  съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2  от  ГПК  длъжникът  може  да  обжалва  постановлението  за  разноските,  каквото  съгласно  задължителните  указания,  дадени в т.2  от  Тълкувателно  решение  №3/2015г. на  ОСГТК  на  ВКС  представлява  всеки  акт  на  съдебния  изпълнител,  в който  се определя  размера  на  задължението  на  длъжника  за  разноските  по  изпълнението.   

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна.

Неоснователни  са  доводите  на жалбоподателя, че разноски  за  адвокатско  възнаграждение  в  полза на  взискателя  не  следвало да  се присъждат,  тъй  като липсвали доказателства  той  да  е  заплатил такова.  Видно  от  материалите  по  делото  с  молбата  за  образуване  на  изпълнителното  дело  взискателят  е  представил   договор за правна защита  и съдействие,  сключен с  адв. Е.  И., с предмет  образуване  и  водене  на  изпълнителното дело,  видно от който  е  било  уговорено    адвокатско  възнаграждение  в  размер  на  400  лв.,  платимо  в брой,  като  в договора е  записано,  че  сумата  е  заплатена.  Съгласно  задължителните  указания,  дадени  в  т.1  от  Тълкувателно  решение  №6/2012г.  на  ОСГТК  на  ВКС   вписването  на  направеното  плащане   в договора  за  адвокатска  услуга  е  достатъчно,  за  да  удостовери  това  обстоятелство,  поради  което  съдебният изпълнител  правилно  е  приел,  че  разноските  са  били направени  и  ги  е  приел  за събиране.     

Неоснователни  са  и  възраженията  за  прекомерност  на  приетото  за  събиране  адвокатско  възнаграждение.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.10, т.1  и  т.2 от Наредба  №1  на  Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения минималното адвокатско  възнаграждение  за  образуване  на  изпълнително  дело  е  200  лв.,  а за  процесуално представителство,  защита  и  съдействие  и  извършване  на действия  с  цел  удовлетворяване на парични вземания-  ½  от  възнаграждението  по  чл.7, ал.2,  което  в  случая  с  оглед  материалния  интерес  по делото  възлиза на  150 лв.  В настоящия случай упълномощеният  от  взискателя  адв. Е.  И.  е  извършила  действия  не  само  по  образуване  на  изпълнително  дело,  но  и  такива  с цел  удовлетворяване  на  паричното  вземане,  като  в  писмено заявление  от  29.08.2017г.  е  посочила  изпълнителен  способ.    Предвид  горното  минимално  дължимото  адвокатско  възнаграждение  по  процесното  изпълнително  дело  би възлизало на  350  лв.  В случая  е  уговорено  и  заплатено  такова  в  размер  на  400 лв.,  т.е.  с  50  лв.  над  минимума  по  посочената  наредба,  което  не  би  могло  да  се  приеме  за  прекомерно.  По  делото  липсват  доказателства  в  срока  за доброволно изпълнение  длъжникът  да  е  погасил задълженията  си,  поради  което  и  не би  могъл  да  се  направи  извод,  че  няма  да  се  налага  предприемането  на  каквито  и  да  са  други  действия  от процесуалния  представител  за  удовлетворяване  на  вземането  на взискателя. Доколкото  все  още  няма  яснота  какви  и  колко  процесуални  действия  ще  бъдат  предприети  и  каква  би  била  продължителността  на  изпълнителното  дело,  то  съдът  намира,  че  заплатеното  от  взискателя  адвокатско  възнаграждение  не  може  да се приеме  за  прекомерно  спрямо  действителната  фактическа и  правна сложност  на  делото, поради което  и  не  следва  да  бъде  намалявано. 

Предвид  горното  жалбата е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение,  както  и  направеното  в  нея искане  за  спиране  на  изпълнението.

С  оглед  изхода  на делото  и направеното  изрично  искане  от  ответната  страна    жалбоподателят  следва  да  бъде осъден  да  заплати на ответната  страна  по  жалбата  направените  разноски  за адвокатско  възнаграждение  в размер  на  200  лв. 

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на  „Еос  матрикс“  ЕООД,  със седалище  и  адрес  на  управление  гр. София, ул.  „Рачо  Петков-  Казанджията“  №4-6,  сграда  „Матрикс  тауър“,  ет.6,  ЕИК  *********,  представлявано  от  Р.И. М.- Т.,  чрез пълномощника  си  по  делото юрк. Г.  В.,   в  качеството  на  длъжник  по  изпълнително дело  №4532017г.  по  описа  на  ЧСИ  Петя  Николова, рег.  №911,  против  постановление  на  съдебния  изпълнител  за приемане  на  разноските  по изпълнителното дело,  включено  в  постановление  за  образуване  от  21.06.2017г.,  както  и  направеното  в  нея  искане  за  спиране  на  изпълнението.  

ОСЪЖДА  „Еос  матрикс“  ЕООД,  със седалище  и  адрес  на  управление  гр. София, ул.  „Рачо  Петков-  Казанджията“  №4-6,  сграда  „Матрикс  тауър“,  ет.6,  ЕИК  *********,  представлявано  от  Р.И. М.-  Т.,  да  заплати на  Т.  Н.  М. ***,  ЕГН  **********,  сумата  от  200  лв.- разноски  по  делото. 

Решението не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.