Решение по дело №1218/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260167
Дата: 1 юни 2021 г.
Съдия: Красимир Маринов Кръстев
Дело: 20203630201218
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260167/1.6.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На десети май две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание  в следния състав:

                Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1218 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ЗЖ-24 от 16.06.2020 год. на  Директора на ОДБХ - гр. Шумен, с което на основание чл.75а, ал.2 вр. ал.1, предл. първо от Закона за храните /ЗХ/ на „Хибриден център по животновъдство” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес гр. Шумен „5-ти километър“ представлявано от изпълнителния директор М.Д.Г. е наложена “имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, за него се явява редовно упълномощен представител, който моли наказателното постановление да бъде отменено, като излага подробно мотивите си в тази насока, представя писмена защита.   Моли за присъждане на направените от него разходи в съдебното производство, като представя списък с направените разноски по делото.  

            Административно – наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, изпраща представител, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя – „Хибриден център по животновъдство“ АД е одобрен производител на медикаментозни фуражи за собствено животновъдно стопанство и за пазара. На 06.02.2020г. длъжностни лица от областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен извършили планова проверка в обекта. По време на проверката били иззети проби за целите на официалния контрол за наличие на остатъчно количество медикаментозна субстанция като кръстосано замърсяване в нецелеви фураж, който е произведен след почистване на технологичната линия и предишно производство на медикаментозен фураж. Пробата е взета с Протокол за вземане на проби № 08/06.02.2020г. от пълноценен комбиниран фураж за свине угояване от 60 до 110 кг. – Х16 с произведено количество от 18,025 т. Пробата е взета от течка за вземане на проби, находяща се непосредствено след смесителя. Същата е взета с предназначение, анализ за наличие на остатъчно количество медикаментозна субстанция като кръстосано замърсяване в нецелеви фураж, който е произведен след почистване на технологичната линия и предишно производство на медикаментозен фураж за подрастващи прасета след 12 седмична възраст от 30 до 60 кг., в който съгласно издадената рецепта от регистриран ветеринарен лекар е вложен ветеринарномедицински продукт с търговско наименование Тетравет и съдържание на активно вещество окситетрациклин.

Пробата била изпратена за анализ в акредитирана лаборатория в Германия, където е анализирана за съдържание на окситетрациклин в нецелеви фураж, като кръстосано замърсяване след производство на медикаментозен фураж с активна съставка окситетрациклин. При лабораторния анализ било установено, че в пълноценния комбиниран фураж за свине угояване от 60 до 110 кг. се съдържа активното вещество окситетрациклин в количество  от > 2 мг/кг. Операторът се възползвал от правото си да поиска арбитражна експертиза в друга референтна акредитирана лаборатория в Германия, при изследването на която се установило активно вещество окситетрациклин в количество > 2 мг/кг. Пълноценния комбиниран фураж за прасета угояване от 60 до 110 кг. бил предназначен за изхранване на животни, в чийто комбиниран фураж не трябвало да се съдържа окситетрациклин. С оглед на направените констатации контролните органи приели, че жалбоподателят е допуснал административно нарушение, поради което на 06.04.22020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 5/06.04.2020г. на дружеството, в което нарушението било квалифицирано като нарушение по чл. 26 ал.6 от ЗФ, във вр. с параграф 3 от раздел „Производство“ от Приложение II към регламент  (ЕО) 183/2005г. за избягване на кръстосаното замърсяване и липсата на остатъчни количества лекарствена субстанция в нецелевия фураж и във вр. с чл. 4 ал.1 т.4 от Наредба № 1/2014г. Акта бил съставен в присъствието на изпълнителния директор на дружеството – М.Д.Г. и връчен на нея, като при връчването тя е отбелязала в графата възражения „Имам възражения, които ще представя в законоустановния срок“. Такива възражения са постъпили и АНО, след допълнително събрана информация и запознаване с нея е сметнал, че те са неоснователни и не ги е уважил.

 Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № ЗЖ-24 от 16.06.2020 год. на  Директора на ОДБХ - гр. Шумен, с което на основание чл.75а, ал.2 вр. ал.1, предл. първо от Закона за храните /ЗХ/ на „Хибриден център по животновъдство” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес гр. Шумен „5-ти километър“ представлявано от изпълнителния директор М.Д.Г. е наложена “имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка. Същите са безпротиворечиви и анализирани в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, прави следните изводи: Жалбата е получена по пощата на 01.07.2020г. от надлежно упълномощен процесуален представител на дружеството – жалбоподател в законоустановния срок. НП е връчено на 29.06.2020г., поради което е приета от съда за разглеждане като допустима. Обжалваното НП е издадено от компетентен по смисъла на чл. 78 ал.2 от ЗФ, а АУАН е съставен от компетентно по смисъла на чл. 78 ал.1 от същия закон длъжностно лице – упълномощено с това правомощие от Изпълнителния директор на БАБХ със Заповед № РД 11-612/04.03.2020г. /т.27.27.1 от приетата и приобщена по реда а чл. 283 от НПК Заповед/. Съдът констатира, че при съставянето, както на акта за установяване на административно нарушение, така и на издаденото въз основа на същия наказателно постановление, са допуснати идентични нарушения на изискванията по чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 , доколкото и в двата документа е налице идентично непълно описание на нарушението което не съответства на посочените като нарушени правни норми.

Констатациите в АУАН, възпроизведени буквално и в атакуваното НП не отговарят на горецитираните изисквания на императивните разпоредби от ЗАНН и не внасят никаква конкретика и яснота относно санкционираното нарушение. От съдържанието както на АУАН, така и на НП не става ясно какви именно мерки  /технически или организационни/ не е предприел оператора, за да се избягнат или миниминизират всяко кръстосано замърсяване или грешка. Нормата на чл. 26 ал.6 от ЗФ е бланкетна и следва да бъде изпълнена с конкретно съдържание – цитиране на законоустановено изискване и специалния текст, който го въвежда. Разпоредбата на §3 от раздел „Производство“ от Приложение  II на регламент (ЕО) № 183/2005 също е абстрактна и най-общо вменява задължение на операторите във фуражния сектор да предприемат технически или организационни мерки, за да се избягнат или миниминизират всяко кръстосано замърсяване или грешка.

От изложените в АУАН и НП факти не става ясно по какъв именно начин операторът е следвало да обезпечи производството на нецелеви фураж, така, че да не допусне или миниминизира кръстосано замърсяване, респ. какви точно мерки не е предприело дружеството в тази връзка. В цялото НП, а и в АУАН липсва фактическо твърдение за това, че жалбоподателя не е предприел необходимите технически или организационни мерки, за да избегне кръстосано замърсяване на нецелевия фураж, като това е описано произведен на 06.02.2020г. пълноценен комбиниран фураж за свине угояване от 60 до 110 кг. в количество от 18,025т. с лабораторно доказано наличие на окситетрациклин в него като кръстосано замърсяване след производство на медикаментозен фураж с активна съставка окситетрациклин. При това описание на нарушението липсва съответствие между фактическото описание на нарушението и посочените като нарушени правни норми. Както е известно законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между фактическото описание и нарушената правна норма, така щото нарушителят да може да разбере ясно какво точно административно нарушение му се вменява, за да може да организира защитата си по него. В настоящия случай това изискване не е спазено. Би следвало както в АУАН, така  и в НП да се посочат конкретни мерки от технически или организационен характер, които да са довели до констатираното при проверката кръстосано замърсяване. Така описаното нарушение в двата акта по-скоро съответства на разпоредбата на чл. 4 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 11.03.2014г. за изискванията за производство и/или търговия с медикаментозни фуражи и/или с междинни продукти за производството им, съгласно която „При производство на медикаментозни фуражи и/или на междинни продукти за производството им операторът е длъжен да прилага валидирана процедура за почистване на производствените линии и оборудване с цел недопускане на кръстосано замърсяване на нецелеви фуражи“. Такова обвинение спрямо жалбоподателя не е възвеждано.

Визираният процесуален порок е съществен, доколкото по този начин жалбоподателя е максимално затруднен да реализира пълноценно правото си на защита, без да е наясно какво конкретно фактическо поведение се счита от наказващия орган, че не е предприето от него. Без да е разбирал тези съществени обстоятелства при които е осъществено, жалбоподателя е в невъзможност да отправи адекватни възражения, фактически твърдения и доказателствени искания, за да реализира пълноценно своята защита. Основно право на нарушителя в административно наказателното производство е да узнае в извършването на какво именно конкретно нарушение той е обвинен, за да може адекватно да организира защитата си.

Допуснатото процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт дори без съдът да се произнася по съществото на спора относно извършено ли е административно нарушение, авторството и вина на нарушителя. Воден от задължението си за цялостна преценка на издадения административен акт, съдът ще обсъди и неговата материално – правна законосъобразност и обоснованост на обжалваното НП.

Анализирайки наличните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност въззивният съд достига до извода, че описаното в АУАН и издаденото НП нарушение не е извършено от жалбоподателя. Тълкувайки изложените в двата акта фактически твърдения става ясно, че неговата административно – наказателна отговорност е ангажирана за това, че в качеството си на оператор във фуражния сектор жалбоподателя не е спазил изискванията за съответните дейности, определени в §3 от раздел „Производство“ от Приложение  II на регламент (ЕО) № 183/2005, респективно не е предприел технически или организационни мерки за да се избегнат или миниминизират всяко кръстосано замърсяване или грешка, в резултат на което в нецелевия фураж лабораторно е било установено остатък от антибиотик – окситетрациклин. От тълкуването на посочените като нарушени правни норми и по-специално тези по §3 изр. 1 от раздел „Производство“ в Приложение  II на Регламент (ЕО) № 183/2005 следва извода, че замърсяването на нецелеви фураж с активни вещества след производство на медикаментозен такъв /кръстосано замърсяване/  в минимални количества е допустимо.

Действително в действащото национално и наднационално законодателство няма определени максимални граници на кръстосано замърсяване за активни вещества в нецелеви фуражи. При това положение не може да се приеме нито, че установеното съдържание на активното вещество в нецелевия фураж е в минимален размер, нито че същото надвишава допустимите граници. Според вещото лице по назначената от съда съдебно-ветеринарна експертиза в пълноценния комбиниран фураж /нецелеви, конвенционален/ не се допуска съдържание на лекарствена субстанция. Съдът няма основание да не кредитира заключението на вещото лице, доколкото същото е лице със специални познания, опит и квалификация в съответната област по отглеждане и изхранване животни, поради което възприема становището му като правилно. Същото обаче противоречи на посочената като нарушена международна норма - §3, изр.1 от раздел „Производство“ от Приложение  II на регламент (ЕО) № 183/2005, съгласно който, „Трябва де се предприемат технически или организационни мерки, за да се избегнат или минимизират всяко кръстосано замърсяване или грешки“. Самият международен акт допуска подобно кръстосано замърсяване в минимални количества. Постигане на „нула“ наличие на остатъци от антибиотици в нецелеви фураж надхвърля критериите на ЕС, в което не би имало проблем, ако очакваното ниво на безопасност се постига със съответни на риска средства. С оглед на това и съдът приема, че жалбоподателя не е допуснал визираното нарушение за което е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

В този смисъл допуснатото от АНО нарушение на материалния закон води до несъответствие на наказателното постановление с процесуалните разпоредби и по конкретно с разпоредбите на чл. 57 ал.1 т.7 от ЗАНН, която задължава АНО да конкретизира вида и размера на наказанието, което в случая, с оглед направените по-горе констатации не е сторено. Цитираната норма е императивна и нейното стриктно спазване е абсолютно условие за формална пълнота и законосъобразност на НП, както и е задължителна предпоставка за гарантиране правото на защита на жалбоподателя. По този начин обжалваното НП на Директора на ОДБХ гр. Шумен се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в процесния случай, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя, като  процесуалния представител на административно-наказващия орган е направил възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение в представените от него писмени бележки. Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по наредбата е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по  наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Това означава, че определените въз основа на правилата на Наредба № 1/2004 г. адвокатски възнаграждения винаги са без включен в тях ДДС, който се начислява отделно върху вече определеното по реда на Наредбата възнаграждение, поради което съдът намира, че преценката са прекомерност следва да  се прави по отношение  договорения размер на възнаграждението без ДДС. В процесния  случай, размерът на наложената имуществена санкция е в размер на 10 000 лева, а е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева без ДДС.  Съгласно разпоредба на чл.7 ал.2 т.3 Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер се равнява на 580 лева + 5% за горницата над 5 000 лв., което означава, че е платен хонорар, надвишаващ предвидения минимален размер, който е 830 лв. В конкретната хипотеза, е депозирана жалба, проведени са три открити и едно закрито съдебни заседания, осъществено е процесуално представителство, делото се отличава с фактическа и правна сложност и е било решено след назначаване на съдебно-ветеринарномедицинска експертиза. В тази връзка,  съдът намира за адекватно, административно-наказващия орган  да заплати на жалбоподателя сумата от 1500 лева, реално направения размер съобразно представените доказателства по делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                

                                                                            Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗЖ-24 от 16.06.2020 год. на  Директора на ОДБХ - гр. Шумен, с което на основание чл.75а, ал.2 вр. ал.1, предл. първо от Закона за храните /ЗХ/ на „Хибриден център по животновъдство” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес гр. Шумен „5-ти километър“ представлявано от изпълнителния директор М.Д.Г. е наложена “имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.     

ОСЪЖДА ОДБХ – Шумен ДА ЗАПЛАТИ на „Хибриден център по животновъдство” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес гр. Шумен „5-ти километър“ представлявано от изпълнителния директор М.Д.Г. сумата от 1 500 /хиляда и петстотин лева/, направени по делото разнодски, на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                                  

                                                                                        Районен съдия: