Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26
ноември 2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
Членове: КРИСТИНА ТОДОРОВА
НИКОЛАЙ В.
при секретаря Димитрова
и с участието на прокурор от СОП Клюнкова, като разгледа докладваното от съдия
ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 549 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
присъда № 3 от 11.02.2019 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. №
484/2018 г. по описа на същия съд, подсъдимия И.Ц.С.,***, ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че на 02.09.2017 г., в центъра на с.Т., община Б.,
област Софийска, чрез нанасяне на удари с нож тип „мачете“, причинил на А.И.А.,***,
средни телесни повреди, изразяващи се в порезна рана на дясната предмишница, с
нарушаване целостта на сухожилието на флексор карпи улнарис и счупване на
дясната лакътна кост от открит тип, причинило на пострадалия трайно затруднение
движението на десен горен крайник за срок по-голям от 30 дни, поради което и на
основание чл.129 ал.2, във вр. ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, чието изтърпяване е
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години,
считано от влизане в сила на присъдата.
С
тази присъда подсъдимия И.Ц.С. е признат за виновен и в това, че за времето от
23,55 ч. на 02.09.2017 г. до 01,20 ч. на 03.09.2017 г., в центъра на с.Т.,
област Софийска, в условията на продължавано престъпление, чрез нанасяне на
удари с нож тип „мачете“, противозаконно е повредил чужда движима вещ – лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“, с рег. № *******, на стойност 819,00
лева, собственост на В.И.Д., като нанесъл повреди на автомобила, счупвайки
части от него на обща стойност 320,00 лева, както следва:
-
на 02.09.2017 г.,
в 23,55 ч., в центъра на с.Т., чрез нанасяне на удари с нож тип „мачете“,
счупил задно панорамно стъкло на горепосочения автомобил, на стойност 70,00
лева;
-
на 03.09.2017 г.,
01,20 ч., в центъра на с.Т., чрез нанасяне на удари с нож тип „мачете“, счупил
стъклото на предна лява врата на горепосочения автомобил, на стойност 30,00
лева; предно ляво огледало на автомобил на стойност 20,00 лева; предно дясно
огледало на стойност 20,00 лева; заден ляв стоп на стойност 25,00 лева; заден
десен стоп на стойност 25,00 лева; преден ляв фар на стойност 50,00 лева и надраскал
бронята на автомобила, на стойност 80,00 лева,
поради
което и на основание чл.216 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, чието
изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3
/три/ години, считано от влизане в сила на присъдата.
С
присъдата е наложено на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия И.Ц.С.
най-тежкото от така определените му за двете престъпления, наказания лишаване от
свобода, а именно 1 /една/ година лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години,
считано от влизане в сила на присъдата.
Със
същата присъда подсъдимия И.Ц.С. е осъден да заплати на гражданския ищец А.И.А.
сумата от 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за
причинените на последния неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от
него болки и страдания в резултат на престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, в извършването на което подсъдимия е признат за виновен, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 02.09.2017
г. до окончателното й изплащане, като гражданския иск е отхвърлен за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 13 000 /тринадесет хиляди/
лева.
С
тази присъда подсъдимия И.Ц.С. е осъден и да заплати на гражданския ищец В.И.Д.
сумата от 320,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на последната
имуществени вреди от престъплението по чл.216 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, в
извършването на което подсъдимия е признат за виновен, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 03.09.2017
г. до окончателното й изплащане.
С
посочената присъда е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия И.Ц.С. да заплати в полза на
държавата – по сметка на Районен съд гр.Б. сумата общо от 230 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважените размери на гражданските
искове, по сметка на ОД на МВР С.
– сумата от 278,00 лева, представляваща направени в досъдебното производство
разноски, както и на гражданския ищец А.И.А. – сумата от 280 лева,
представляваща направени от последния разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и на гражданския ищец В.И.Д. – сумата от 500 лева,
представляваща направени от същата разноски за адвокатско възнаграждение по
делото.
С
горепосочената присъда е постановено иззетите по делото веществени
доказателства – два броя оптични носители /дискове/, да останат приложени към
делото.
Срещу
осъдителната част на така постановената присъда, е постъпила въззивна жалба от
адвокат Е.Х. и адвокат Р.Г. – защитници на подсъдимия И.Ц.С.. В същата се
излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт,
както и за постановяването му в противоречие с материалния закон. В частност се
сочи, че неправилно първостепенния съд е възприел предложената от прокуратурата
правна квалификация на деянието по чл.216 ал.1 от НК, доколкото стойностното
изражение на реално причинените на процесния автомобил вреди, обуславяло същото
да бъде квалифицирано, като такова по чл.216 ал.4 от НК. Твърди се още, че
наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1
от НК е явно несправедливо, тъй като районния съд не е взел в предвид при
индивидуализирането му, всички налични смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
както и съотношението по между им. Последните, според защитата, обосновавали
прилагането на смекчения режим на наказателната отговорност по чл.55 ал.1 от НК
спрямо подсъдимия С. за посоченото престъпление. Излагат се и оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения съдебен акт в гражданската му част, относно
присъденото обезщетение за морална обезвреда на едно от процесните деяния,
поради несъответствието на размера му с изискванията за справедливост,
поставени в чл.52 от ЗЗД. Иска се от въззивния съд да отмени атакуваната
присъда в наказателно и гражданско-осъдителната й части, като постанови нова
такава, с която подсъдимия С. да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатите му обвинения, както и да бъдат изцяло отхвърлен предявения срещу
него граждански иск за имуществени вреди от деянието.
Недоволен
от така постановената присъда е останал и частния обвинител и граждански ищец –
А.И.А., който чрез повереника си – адв.В.Й., също е депозирал въззивна жалба
срещу присъдата. Сочи, че с последната, първата инстанция незаконосъобразно е
пропуснала да приложи разпоредбата на чл.24 от НК, като увеличи наложеното на
подсъдимия по реда на чл.23 ал.1 от НК най-тежко наказание - една година
лишаване от свобода. Счита, че утежняването на наказанието на подсъдимия на
това основание, в случая е било наложително с оглед тежестта на престъпленията,
начина на извършването им /с проявена от подсъдимия особена агресивност и
изключителен цинизъм/, поведението на подсъдимия след деянията. По отношение на присъденото обезщетение за
нематериални вреди по гражданския иск, са въведени твърдения, че същото е
несправедливо определено, като несъобразено с причинените физически и морални
болки и страдания на гражданския ищец, с броя и степента на претърпените от
него телесни увреждания и наложилото се оперативно лечение. Твърди се и
неправилност на атакуваната присъда в частта й, относно определения размер на
присъдените разноски на гражданския ищец за осъщественото му от адвоката
процесуално представителство. Моли
въззивната инстанция да измени така постановената присъда на първата инстанция,
като увеличи размера на присъденото обезщетение до претендирания такъв от
13 000 лева, увеличи на основание чл.24 ал.1 от НК наложеното на
подсъдимия общо наказание с ½, както и да му присъди в пълен размер
направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата съдебна
инстанция защитата на подсъдимия И.С. в лицето на адвокат Х., поддържа въззивната жалба съобразно доводите, изложени в нея. Моли, с оглед разпоредбата на
чл.318 ал.4 от НПК въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец А.А.
да бъде оставена без разглеждане, като процуесуално недопустима. Аргументацията
й в тази насока е свързана с липса на правен интерес посочената страна да
обжалва първоинстанционната присъда, тъй като последната е постановена изцяло в
съответствие с заявените от този частен обвинител искания.
Другият
упълномощен защитник на подсъдимия – адвокат Г., поддържа пред въззивната
инстанция оплакване за явна неспарведливост на наложеното на подсъдимия С.
наказание за перстъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. Възразява се срещу
отказа на първия по степен съд да определи това наказание в хипотезата на
чл.58а, вр. чл.55 от НК. Подчертава се, че порцесния инцидент е бил провокиран
изцяло от пострадалия А. и на това основание наказателноправното положение на
подсъдимия е следвало да бъде смекчено. Твърди се от защитникът и неправилно
приложение на материалния закон, във връзка възприетата от първостепенния съд
квалификация на престъпното деяние по чл.216 ал.1 от НК. Искането, което се
заявява в съответствие с направените оплаквания, е за изменение на оспорената
присъда, с преквалификация на престъплението по чл.216 ал.1 от НК в такова по
чл.216 ал.4 от НК, с определяне на наложените на подсъдимия наказания при
условията на чл.55 от НК, както и с намаляване размера на присъденото
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В
последната си дума пред въззивния съд подсъдимия И.Ц.С. моли въззивната
инстанция да му намали наложеното наказание.
Повереникът
на частните обвинители и граждански ищци А.И.А. и В.И.Д. – адвокат В.Й.,
поддържа подадената въззивна жалба по съображенията и съобразно исканията,
изложени в същата. Пледира жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение,
като излага доводи за неоснователност на направените в нея оплаквания.
В
проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание представителят на С.о.п. изразява
становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и моли присъдата на
първата инстанция да бъде потвърдена. Счита единствено за основателно,
възражението на частния обвинител срещу присъдения му с атакувания акт, размер
на направените от него разноски по делото и моли същият да бъде изменен в тази
част.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, приема за установено следното:
При
първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за което се е явило
направеното по реда на чл.371 т.2 от НПК от подсъдимия И.С. цялостно признаване на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и даденото в тази
връзка от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При
това положение и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3, във вр. чл. 372 ал.4, във вр. чл. 371 т.2 от НПК
първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно в мотивите на
присъдата е приел за установени и доказани всички фактически обстоятелства,
изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените самопризнания от
страна на подсъдимия, както и на останалите доказателства и доказателствени
средства, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно –
показанията на свидетелите А.И.А. /л.45,51 от ДП/, П. А. Г. /л.48 и л.54 от ДП/, В.И.Д. /л.49 от ДП/, Р. М. К. /л.52 от ДП/, Г. К. В.
/л.56 от ДП/, В. В.И. /л.57 от ДП/, Р. Н. А. /л.58 от ДП/, В. М. В. /л.60 от
ДП/, Н. А. Н. /л.61 от ДП/, М. Х. П. /л.62 от ДП/, Л. П. Л. /л.63 от ДП/; писмените доказателствени средства
– протокол за доброволно предаване, справка за съдимост, характеристични справки
за подсъдимия, медицински документи /л.37 и л.38 от ДП/, както и заключенията
на изготвените по делото съдебно-оценителна експертиза, съдебно-медицинска
експертиза и съдебно-техническа експертиза.
Въз основа на
самопризнанията на подсъдимия И.С. и на останалите
събрани на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства,
които подкрепят обсъжданите самопризнания, настоящата инстанция приема за
установена следната релевантна фактическа обстановка:
На 02.09.2017 г., вечерта, свидетелят А.И.А.,***, се срещнал със своя
приятел – свидетеля – П. А. Г.. Около 20,00 часа, двамата посетили ресторант „Л.“,
находящ се в центъра на с.Т., община Б.. До заведението пътували с лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“, с рег. № ******, собственост на
свидетелката В.И.Д. – сестра на свидетеля А.. При пристигането им пред
заведението свидетелят А., който управлявал автомобила, паркирал същия в района
на намиращата се в близост бензиностанция, след което двамата влезли в
ресторанта. Същата вечер там имало и други посетители, между които свидетелите
В. М. В., В. В.И. и Г. К. В., както и подсъдимия И.Ц.С.. В ресторанта
свидетелите А. и Г. употребили алкохол и около 23,50 часа си тръгнали, като
останали да разговарят пред входа на заведението. По същото време от ресторанта
излязъл и подсъдимия И.С., който бил в нетрезво състояние. Той се спрял при
свидетелите А. и Г. и ги попитал дали знаят на кого е лекият автомобил марка
„Фиат“, който бил паркиран в района на бензиностанцията. Свидетелят А.
отговорил на подсъдимия, че той управлява автомобила, като от своя страна го
попитал защо се интересува от този факт. Тогава подсъдимият С. му обяснил, че
той е служител на бензиностанцията, и че този автомобил пречи на клиентите на
същата да се придвижват на територията й, поради което трябва да бъде
преместен. Свидетелят А. не обърнал внимание на думите на подсъдимия и не
преместил автомобила си. Тогава подсъдимият С. започнал да се държи грубо и
агресивно със свидетелите А. и Г., като отправял към тях обидни думи и започнал
да ги бута с ръце, с намерение да ги принуди да преместят автомобила от
мястото, на което бил паркиран. Тъй като свидетелят А. не направил това,
подсъдимия С. се ядосал още повече. Той се отдалечил от мястото, на което се
намирал, като малко след това се върнал, носейки в ръцете си нож тип „мачете“.
С този нож подсъдимият започнал да нанася удари върху задното панорамно стъкло
на лекия автомобил „Фиат“ с рег. № ********, в резултат на което същото се
счупило. Като видял това, свидетелят А. се приближил към автомобила и се опитал
да разговаря с подсъдимия С.. Тогава подсъдимият започнал да нанася удари с
ножа в областта на лявата и дясната ръка на свидетеля А.. Възникналият конфликт
бил възприет и от свидетелите Г. В., В. И. и В. В., които след като излязли от
заведението, видели повредения автомобил и нараняванията на ръката на свидетеля
А.. За случилото се, бил подаден сигнал на националния телефонен номер за
спешни повиквания 112. На място пристигнал медицински екип на ФСМП Б. и
дежурния полицейски екип на РУ – гр.Б., в състав – свидетелите Н. А. Н. и Л. П.
Л., а по-късно и полицейските служители – свидетелите М. Х. П. и М. Х. Д..
Полицейските служители разговаряли със свидетеля А., който им обяснил за
нанесените му от подсъдимия наранявания и щети по лекия автомобил. Подсъдимият И.С.
бил отведен в сградата на РУ – гр.Б., където му бил съставен протокол за
предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР, след което бил освободен.
Междувременно свидетелят А. бил транспортиран до сградата на ФСМП Б. за
оказване на медицинска помощ. При същият било констатирано счупване на кост на
дясната ръка и срязано сухожилие. Пострадалият А. веднага бил транспортиран в
УМБАЛСМ“Н.И.П.“ – гр.С., където бил настанен за лечение и му била извършена
оперативна интеревенция.
Около 01,20 часа на 03.09.2017 г., подсъдимият И.С. отново се върнал на
мястото, на което бил паркиран лекият автомобил „Фиат“, носейки в ръцете си
същия нож. В този момент подсъдимият започнал да нанася нови удари с ножа върху
автомобила, в резултат на което счупил стъклото на предната му лява врата,
предните му ляво и дясно огледало, задните ляв и десен стоп, и преден ляв фар.
Също така подсъдимият надраскал с ножа и бронята на автомобила. За така
случилото се отново бил подаден сигнал на телефонния номер 112, като на място
били изпратени полицейски служители – свидетелите Н., Л., П. и Д.. Подсъдимият С.
бил задържан.
В хода на образуваното досъдебно
производство е назначена съдебно-медицинската експертиза /л.89 от ДП/. От
заключението на същата се установяват следните констатирани при пострадалия А.И.А. телесни
увреждания: порезна рана на дясната предмишницас нарушаване целостта на
сухожилието на флексор карпи улнарис, причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на десния горен крайник за срок по-голям от 30 дни;
счупване на дясната лакътна кост от открит тип, прчинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на десен горен крайник за срок по-голям от 30 дни;
порезна рана на дясната предмишница, която сама по себе си е причинила на
пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според вещото
лице, описаните увреждания се дължат на удар нанесен с предмет с остър режещ
ръб и значителна маса, като могат да бъдат получени по начина, посочен в
анамнезата.
Съгласно заключението на изготвената
по делото съдебно-оценителна експертиза /л.110-112 от ДП/, пазарната стойност
на процесния лек автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“, с рег. № ******, към датата
на инкриминираното деяние, възлиза на сумата от 819 лева. Вещото лице е
посочило още и стойността по пазарни цени, действащи към момента на инкриминираното
деяние, на констатираните по посочения автомобил повреди /цени на автомобилни
части втора употреба/, както следва: задно панорамно
стъкло на автомобила, на стойност 70,00 лева; стъклото на предна лява врата, на
стойност 30,00 лева; предно ляво огледало на стойност 20,00 лева; предно дясно
огледало на стойност 20,00 лева; заден ляв стоп на стойност 25,00 лева; заден
десен стоп на стойност 25,00 лева; преден ляв фар на стойност 50,00 лева и ремонт
на надраскванията на бронята на автомобила, на стойност 80,00 лева.
За да възприеме описаната
фактическа обстановка, първостепенният съд правилно е извършил изискуемата се
от закона преценка, че направеното от подсъдимия призание на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните на
досъдебното производство годни доказателства. В хипотезата на съкратеното
съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК не е необходимо извършването на
доказателствен анализ, а само положителен и обоснован отговор на въпроса, дали
признанието на изложените в обвинителния акт факти, се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства и дали приобщените в първата фаза на
процеса доказателствени материали са валидно събрани и достатъчни за разкриване
на обективната истина. В този смисъл първоинстанционният съд не извършва
аналаиз на доказателствените източници, какъвто се изисква съобразно
разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК, а само обективира изводите си за
подкрепеност на направеното от подсъдимия признание на фактите, посочени от обвинението
и посочва доказателствената основа за този извод, както е сторил и решаващия
съд. За въззивната инстанция също не е налице задължение да извършва анализ на
доказателствата, като единствено следва да провери верността и обосноваността
на извода на първия съд за наличието на основания за допускане и провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл.372 ал.4 във вр. с чл.371 т.2 от НПК.
Настоящият въззивен състав, като извърши и собствена преценка на
доказателствените материали, събрани на досъдебното производство, намира, че
крайният извод за подкрепеност на признанието на подсъдимия С., направено по
реда на чл.371 т.2 от НПК, е формиран правилно. Този извод се налага въз основа
на преценка на валидно събраните на досъдебното производство доказателства:
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите А.А., П. Г., В.Д.,
Г. В., В. И., В. В., Н. Н., Л. Л., М. Д., писмените доказателствени средства –
протокол за доброволно предаване, справка за съдимост, характеристични справки
за подсъдимия, медицински документи, както и заключенията на изготвените по
делото съдебно-оценителна експертиза, съдебно-медицинска експертиза и
съдебно-техническа експертиза. Тези събрани на досъдебното
производство доказателства в достатъчна степен обосновават фактите,
очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и съответно
съставомерността на деянията.
Предвид възприетото от фактическа
страна, основано на самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от други
обективни доказателства, съставът на СОС споделя правните изводи на
първоинстанционния съд касателно оценката на престъпната деятелност на
подсъдимия С.. Напълно обосновано и в съответствие със закона, решаващият съд е
приел, че на първо място, подсъдимия И.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно и
категорично е установено по делото, че изпълнителното деяние на това
престъпление е осъществено от подсъдимия С., като същият чрез действията си
/нанесените от него удари с нож по ръцете на пострадалия/ е упражнил такова
въздействие върху организма на пострадалия А.А., което е предизвикало увреждане
на същия, изразяващо се в причиняването му на порезна рана на дясната
предмишница с нарушаване целостта на сухожилието на флексор карпи улнарис,
довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник. Т.е. подсъдимия
С. с действията си е причинил на същия средна телесна повреда по смисъла на чл.129
ал.2, вр. ал.1 от НК.
Обосновани и верни са и изводите
на първата инстанция относно субективната
страна на така извършеното от подсъдимия С. деяние. Правилно е прието, че
същият е действал при осъществяването му с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние –
причиняването на увреждане на организма на А.А., чрез причиняването му на посоченото
увреждане в областта на дясната предмишница. Подсъдимият е предвиждал и
общественоопасните последици от деянието си – нанасянето на средна телесна
повреда на пострадалия и е искал настъпването й. Прекият умисъл у подсъдимия се
извежда от характера на конкретните действия и телодвижения, извършени от него,
от характера и вида на причинените на пострадалия телесни увреждания, както и
от начина, по който те са били причинени – подсъдимия нанесъл няколко на брой удари,
като използвал нож.
Във връзка с гореизложеното
следва да се отбележи, че страните по делото не оспорват авторството на
престъплението и правната му квалификация, като от страна на защитата на
подсъдимия се оспорва единствено справедливостта на наложеното на последния
наказание. Основното възражение във въззивната жалба на подсъдимия, поддържано от
защитата му и в съдебното заседание пред СОС, е свързана с явна несправедливост
на наложеното му наказание в посока неговото необосновано завишаване, поради
определянето му по реда на чл.58а ал.1 от НК, а не при условията на чл.55 от НК.
Това оплакване настоящият въззивен състав намира за неоснователно.
При
определянето на размера на така наложеното на подсъдимия С. наказание лишаване
от свобода за срок от една година, правилно и законосъобразно решаващият съд е
взел предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК и при спазване на правилата,
разписани в същата, е определил това наказание, след извършена редукция по
чл.58а ал.1 от НК. При индивдуализацията на наказанието „лишаване от свобода” в
определения размер, първият съд правилно е отчел като отегчаващи вината и
отговорността на подсъдимия С. обстоятелства - мястото на извършване на
деянието /публично, на обществено място/, времето /нощем/, употребения от
подсъдимия алкохол, който значително е улеснил извършването на деянието,
обстоятелството, че това деяние подсъдимия е извършил в съвкупност с друго
престъпно деяние – повреждане на лекия автомобил, използван от пострадалия. Към
обстоятелствата, отегчаващи наказателната репресия, въззивният съд следва да
добави като такова - причинените с деянието на подсъдимия лека и средна телесна
повреда на пострадалия, извън тази /порезна рана на дясната предмишница с
нарушаване целостта на сухожилието на флексор карпи улнарис/, която беше взета
в предвид при квалификацията на процесното деяние. Като смекчаващи наказателната отговорност на
подсъдимия обстоятелства, първият съд е намерил единствено чистото му съдебно
минало и е пропуснал да отчете факта, че в последната си дума пред него /а и
пред въззивния съд/, подсъдимия е изразил съжаление и разкаяние за извършеното,
както и, че степента на обществената му опасност и тази на извършеното от него
деяние е сравнително невисока. При преценка на въпроса за степента на
обществена опасност на личността на подсъдимия С., следва да се отбележи, че по
делото са събрани противоречиви характеристични данни за него – по сведения на
РУ Б., подсъдимия има регистрирани десет на брой криминалистически регистрации,
сколнен е към физическа саморазправа и арогантно държане спрямо органите на
полицията, а по данни на кмета на с.Т. – същият се ползва с добро име в селото,
работи, полага грижи за семейството си и няма противообществени прояви. Правилно
в насока облекчаване наказателноправоното положение на подсъдимия, не е ценено от
районния съд направеното от негова страна самопризнание по реда на чл371 т.2 от
НПК, доколкото същото е извършено в хода на съдебното производство по делото,
като формално изявление по реда на цитираната разпоредба и благоприятната
последица от него се свежда единствено до прилагане по отношение на подсъдимия
на смекчения режим на наказателната отговорност по чл.58а от НК, каквото е
сторил и районния съд /в този смисъл ТР на ВКС № 1/2009 г./.
Противно
на доводите на защитата, този състав
на СОС приема, че в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи обстоятелства, които от своя страна да обусловят приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК. Горепосочените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са изключителни по своя характер, тъй като нито
едно от тях, респ. всички заедно не обуславят една по-ниска степен на
обществена опасност на деянието. Те не могат да бъдат квалифцирани и като
многобройни, тъй като не са толкова много на брой, че също да обуславят една
сравнително по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Междувпрочем в жалбата и в
съдебно заседание не се сочат от защитата никакви основания, чрез които да се
обоснове искането за прилагане спрямо подсъдимия на смекчения режим на
наказателната отговорност по чл.55 от НК и които да бъдат предмет на преценка
от въззивната инстанция. Защитата е представила в съдебното заседание пред СОС
ксерокопие от удостоверение за раждане, установяващо, че подсъдимия е родител
на малолетно дете, което обстоятелство, макар и да има отношение при преценката
на наказанието, не следва да се абсолютизира и то до степен, че да повлияе
съществено за смекчаване на отговорността на подсъдимия.
С
оглед на всичко изложено, правилно при намерен от първият съд превес на
смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия С. обстоятелства, този съд му
е определил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чийто
размер е намалил с една трета, предвид разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като
по този начин е наложил на подсъдимия наказанание 1 /една/ година лишаване от
свобода. Определеното по този начин наказание на подсъдимия е адекватно и държи
сметка и на целите, визирани в чл.36 от НК, свързани с поправянето и
възпитанието на дееца и осъществяването на генералната превенция на
наказанието.
Въззивният
съд споделя изцяло и решаващия извод на първоинстанционния съд да признае
подсъдимия И.С. за виновен и по обвинението му за извършено престъпление по
чл.216 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. Този
извод на районния съд относно квалификацията на
деянието и относно приложението на материалния наказателен закон е напълно
обоснован и почива на една правилна и вярна интерпретация на събраните по
делото доказателства, които са от значение при формирането на вътрешното убеждение
досежно квалификацията на деянието и приложимия материален закон. Заключението
на първостепенния съд относно съставомерността на
деянието по посочения текст от НК,
е направено също така след съвкупен анализ и
преценка на самопризнанията на подсъдимия и на подкрепящите ги останали
доказателства и доказателствени средства, поради което проверяваната присъда не
е необоснована.
От обективна страна по делото, въззивната инстанция приема за безспорно установено, че с поведението и действията си на процесните дата и място, подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние "противозаконно
повреждане на чужда движима вещ"
на престъплението по чл.216 ал.1 от НК, доколкото чрез нанесените от
него удари с нож по лекия автомобил марка „Фиат” с рег. № ********, е повредил
същия, счупвайки части от него /задно и предно стъкло, стъкло на предна лява
врата, предни ляво и дясно огледала, двата задни стопове, преден ляв фар и
броня/ , т.е. извършил е такова
въздействие върху посочената движима вещ /процесния автомобил/, че последната е
станала временно негодна да бъде използвана по своето предназначение. От субективна страна, подсъдимия И.С. е извършил посоченото деяние при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с действията си
въздейства върху чужда движима вещ, предвиждал е повреждането й, като последица
от това въздействие, като във волево отношение пряко е целял настъпването на
този резултат. Верни са и изводите на районния съд, че престъпното повреждане на
процесната движима вещ, подсъдимия С. е извършил при условията на продължавано
престъпление – с две отделни деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината /пряк умисъл/, като второто деяние се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващото го.
В подадената от подсъдимия
въззивна жалба срещу тази част от осъдителната присъда на първата инстанция, не
се отправят оплаквания относно приетите за установени в процеса релевантни
факти, а единствено се изразява недоволство от тяхната правна оценка. Доводите,
с които се претендира преквалифициране на деянието по чл.216 ал.1, вр. чл.26
ал.1 от НК в такова по ал.4 като „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, не могат да се споделят. Съгласно чл.93 т.9 от НК, деянието представлява
маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства. Преценката на този въпрос се извършва на плоскостта
на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. Както
многократно е подчертавано в съдебната практика, маловажността на един случай
следва да се преценява с оглед критериите, посочени в чл.93 т.9 от НК, като
значение има не само ниската оценка на щетата, но преди всичко и другите вредни
последици от деянието, както и обстоятелствата, характеризиращи деянието и
дееца. В случая, първата инстанция правилно е отчела времето /нощем/, мястото
/публично място/, механизма на осъществяване на престъпното деяние /манифестиращ
дързост и упоритост при осъществяване на престъпните последици, доколкото
същото е изпълнено чрез две отделни деяния, извършени през непродължителен
период от време, при едни и същи обстоятелства, като второто се е явило
продължение на предсшестващото го/, настъпилите сериозни и вредни последици
/големия брой на счупени части на автомобила, които довели до неговата временна
негодност за използването му по предназначение/. Тези обстоятелства не могат да позволят извод,
че случаят разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
типични, обикновени случаи на престъпления от този вид. Напротив, деянието е
било извършено в тъмната част на денонощието, на обществено място, посещаемо от
много хора /паркинг на бензиностанцията/, със средство /нож с големи размери –
50-60 см./, като същевременно с това, подсъдимия е извършил и друго престъпно
деяние – причинил е физическо нараняване на пострадалия А.. Нещо повече, след
като подсъдимия счупил задното панорамно стъкло на използвания от пострадалия А.
автомобил и му причинил телесни повреди, бил отведен от органите на полицията в
управлението и предупреден да не се саморазправя, той не преустановил
престъпните си действия, а отново се върнал на мястото на инцидента и продължил
да извършва действия по повреждане на лекия автомобил. Въпреки, че паричната
стойност на причинените на автомобила щети е определена по експертен път на
сумата от 320 лева /сума под минималната работна заплата за страната към
момента на инкриминираното деяние/, то характера на повредите /счупени стъкла,
огледала, фарове и стопове на автомобила/ и степента, в която те са засегнали
възможността за ползване на автомобила /временна пълна невъзможност той да се
използва по предназначението му/, също не могат да обусловят по-ниска степен на
обществена опасност на процесната проява на подсъдимия С., в сравнение с
типичната за престъпление от съответния вид. В допълнение на това е и
личностната характеристика на подсъдимия С., формирана от установените по
делото данни за регистрирани криминални прояви, извършени от него, сколнност към физическа саморазправа и арогантно държане спрямо
органите на полицията. С оглед на изложеното, СОС не намира основания да преквалифицира
деятелността на подсъдимия по чл.216 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК в по-леко
наказуемия състав по чл.216 ал.4 от НК, поради което счете не е налице
твърдяното от защитата за допуснато нарушение на материалния закон.
Въззивната
съдебна инстанция намери също така, че атакуваната присъда не е несправедлива и
в частта й относно наложеното на подсъдимия за обсъжданото престъпление
наказание. На първо място, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд
напълно законосъобразно е определил наказанието и за това престъпление на С. при
условията на чл.58а ал.1 от НК, доколкото императивната разпоредба на чл.373
ал.2 от НПК го задължава да стори това. Превесът на смекчаващите наказателната
отговорност обстоятелства /чистото му съдебно минало, изразеното от него пред
съда съжаление и разкаяние за извършеното, семейното му положение, сравнително
невисоката му степен на обществена опасност и тази на деянието/ над
отегчаващите такива относно времето, мястото, начина на извършване на
престъпното деяние /извършване на усложнена престъпна дейност/, осъществяване
на деянието в съвкупност с друго престъпление /това по чл.129 от НК/ със
засягане на различен родов обект на защита, закономерно са повлияли на
определяне на наказание за това престъпление към минималния размер на
наказанието лишаване от свобода, предвидено в общата част на НК, което след
това по правилата на чл.58а ал.1 от НК, правилно е било редуцирано.
Така,
в рамките на приложението на чл.58а ал.1 от НК за престъплението по пункт втори
от обвинението – по чл.216 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и предвид липсата на
установена конкуренция с основанията за определяне на наказанието по реда на
чл.55, вр. чл.58а ал.4 от НК, първостепенният съд напълно правилно и
справедливо е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца.
В
съгласие с разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК е и решението на първият съд да
наложи най-тежкото измежду така наложените на подсъдимия И.С. наказания за
престъпленията, в извършването на които го е признал за виновен по настоящото
производство, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/
година. Законосъобразно е прието от първата инстанция, и че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия С. не е наложително същия да бъде изолиран
временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на така определеното му
най-тежко наказание една година лишаване от свобода, още повече, че в случая са
налице и формалните законни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на
изпълнението му.
Оплакването
във въззивната жалба на частния обвинител А.А. чрез неговия повереник, за явна
несправедливост на наложените на подсъдимия наказания за извършените от него
престъпления и свързаното с него искане за тяхното увеличаване, като и това, че
крайната оценка на цялостната му престъпна дейност налагала приложението на
чл.24 от НК, с увеличаване на определеното общо наказание, въззивната инстанция
следва да остави без разглеждане, на основание чл.318 ал.4 от НПК. По силата на
тази разпоредба, частният обвинител не може да обжалва първоинстанционния акт,
ако той е постановен в съгласие с направените от него искания.
В
настоящият случай, видно от протокола от съдебното заседание на районния съд,
проведено на 11.02.2019 г., в хода на съдебните прения, повереникът на частния
обвинител А.А. – адвокат Й. е заявил, че се присъединява изцяло към изразената
от прокурора позиция относно вида и размера на наказанията, които следва да се
наложат на подсъдимия и приложението на института на условното осъждане спрямо
същия. В частност, напълно се е съгласил с претенцията на прокурора да бъде
наложено на подсъдимия наказание 4 месеца лишаване от свобода, за престъплението
по чл.216 ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК, 6
месеца лишаване от свобода – за престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 НК,
като на основание чл.23 ал.1 от НК му бъде определено общо наказание в размер
на 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за
изпитателен срок от три години. Налагайки наказания при условията на чл.58а
ал.1 от НК, в размер на 1 година лишаване от свобода – за престъплението по
чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, 8 месеца лишаване от свобода – за престъплението
по чл.216 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, от които по реда на чл.23 ал.1 от НК е
определил общо наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, с приложение
на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, първостепенния съд е
постановил присъдата си в съгласие с искането на повереника на частния
обвинител, като дори е завишил размера на отделните наказания и съответно този
на определеното общо най-тежко наказание. Изхождайки от законово отреденото на
повереника процесуално положение – да защитава не свои права и законни интереси,
а само тези на частния обвинител, както и предвид обстоятелството, че частния
обвинител А. не е възразил по отношение на взетата от повереника му позиция,
въпреки че е присъствал по време на пледоарията, се налага извод, че той е бил
съгласен с направените от него искания. Ето защо, след като постановената от
първоинстанционния съд присъда е съответна на последните, то за него /частния
обвинител/ липсва правен интерес от оспорването в тази й част, по реда на
инстанционния контрол. Предвид това СОС следва да остави без разглеждане
жалбата на частния обвинител А.А., подадена чрез повереника му, в частта с
която се претендира увеличаване на наложените на подсъдия наказания за
престъпленията, в извършването на които е признат за виновен и съответно се
иска увеличаване на наложеното общо наказание за тях по реда на чл.24 от НК, и
да прекрати съдебното производство по настоящото дело в тази му част.
Оплакването, залегнало в жалбата на
защитата и поддържано в съдебно заседание пред настоящата инстанция, за
присъдено на гражданския ищец А.А. обезщетение за неимуществени вреди в завишен
размер, СОС намира за основателно.
Поначало, първата инстанция въз
основа на събраните по делото доказателствени материали и техния анализ
правилно е приела, че по делото несъмнено е установено авторството на деянието
по чл.129 ал.2, вр. ал.1 НК, причинената вреда и причинната връзка между
деянието на подсъдимия и настъпилите нематериални вреди на гражданския ищец А.А..
В случая е установено, че подсъдимият е действал противоправно, като причинил на пострадалия – гражданския ищец А.,
телесни увреждания – порезна
рана на дясната предмишница с нарушаване целостта на сухожилието на флексор
карпи улнарис и счупване на дясната лакътна кост от открит тип, всяко от които
довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник на пострадалия
за срок по-голям от 30 дни. От показанията на свидетелите П. Г. и Р. К., както и
от тези на самия граждански ищец А.А., се установява, че заради причинената му
порезна рана на дясната предмишница с нарушаване целостта на сухожилието,
последният е претърпял оперативна интервенция и е бил подложен на болнично
лечение за времето от 03.09.2017 г. до 06.09.2017 г. Всички тези обстоятелства
са потвърдени и по експертен път - от заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза. Освен тези телесни увреждания, с деянието си подсъдимия
е причинил на пострадалия А. и временно разстройство на здравето неопасно за
живота, в резултат на нанесената му порезна рана на дясната предмишиница. Вследствие на
това противоправно поведение на подсъдимия,
на гражданския ищец са били причинени за дълъг
период от време /за срок по-голям от 30 дни/
болки, страдания,
неудобства и отрицателни емоционални преживявания. Налице е причинна връзка между действията на подсъдимия и вредоносния резултат. Следователно елементите,
касаещи обективната страна на състава на непозволено увреждане, са налице. От
субективна страна, за да е осъществен деликт, се изисква деянието да е
извършено виновно. Подсъдимият, както бе посочено по-горе, е действал умишлено. С оглед на това, първата инстанция
е направила обоснован извод, че предявения срещу подсъдимия граждански иск за
морална обезвреда от престъпното деяние по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК е
безспорно доказан по основание. Въпреки, че е отчел изброените обстоятелства,
районният съд до известна степен е надценил тяхното значение и не е съобразил в
пълнота критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Извън преценката на първата
инстанция са останали наличните и други относими за определяне размера на
гражданската претенция обстоятелства – сравнително
не дългия по продължителност период на възстановяването му – около тридесет дни,
както и липсата на настъпили усложнения и остатъчни увреждания на здравето на
ищеца след посочения период на възстановяването му, доколкото пред първата и
настоящата инстанция не са ангажирани никакви доказателства за извод в различен
смисъл. В тази насока следва да се подчертае, че събраните по делото
доказателствени материали не са източник на данни дали след деянието и за какъв
времеви период пострадалия е продължил да изпитва дискомфорт и отрицателни душевни изживявания. С оглед на
това се налага извода, че размерът на присъденото обезщетение следва да бъде намален,
като на гражданския ищец следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 3 500
/три хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на деянието – 02.09.2017 г. до окончателното й изплащане. В останалата
част до пълния предявен размер, размерът на претендираното обезщетение по гражданския
иск, не съответства на посочените по-горе критерий за справедливост и поради
това като неоснователен не следва да бъде уважаван. В този смисъл жалбата на
гражданския ищец, чрез повереника му – адв.Й., за увеличаване размера на
присъденото му обезщетение за пертърпяните от него неимуществени вреди, следва
да бъде оставена без уважение. Впрочем, искането за увеличаване на размера на
обезщетението за морална обезвреда, се прави само декларативно в жалбата на
повереника на ищеца А., без да се излагат каквито и да било конкретни
съображения.
Предвид гореизложеното, размерът на
присъденото от първостепенния съд обезщетение на гражданския ищец А.А. за нематериални
вреди от престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, дължимо от подсъдимия,
следва да бъде намален на сумата от 3500 лева. С оглед на това, в
гражданско-осъдителната й част присъдата следва да бъде изменена в този смисъл.
Присъдата следва да бъде изменена и в частта относно присъдената държавна такса
върху уважения размер на предявения граждански иск, като подсъдимия бъде осъден
да заплати в полза на държавата - по сметка на ВСС сумата от 140 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Съобразявайки
гореизложените предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност за вреди
от непозволено увреждане по чл.45 и сл. ГПК, правилно районният съд е приел за
доказан и предявеният от ищеца В.Д. граждански иск срещу подсъдимия С. за
заплащане на обезщетение за причинените й имуществени вреди от престъплението
по чл.216 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. От събраните по делото доказателства
безспорно е установено, че от деянието на подсъдимия С., в извършването на
което същия е признат за виновен по посочената правна квалификация, този
граждански ищец е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в стойността респ.
ремонта на унищожените части на собствения й лек автомобил „Фиат” с рег. № ******
– стъкла, огледала, стопове, фарове и надраскана броня. С оглед това на гражданския ищец Д. се дължи имуществено обезщетение, чийто размер
правилно е присъден като съответен на сумата от 320 лева, съобразно
заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза,
установяваща точната стойност на посочените части на автомобила. Ето защо,
липсва основание за ревизия на първоинстанционния съдебен акт в тази
гражданско-осъдителна му част.
Основателно
е изразеното във въззивната жалба недоволство на частния обвинител и граждански
ищец А.А. срещу размера на присъдените му разноски по делото. С проверяваната
присъда, подсъдимия е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец А.
сумата от 280 лева, представляваща направени от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, изчислени съобразно уважената част от гражданския
иск. Това решение на пръвата инстанция, обаче е несъответно на процесуалния
закон. В раздел трети, глава петнадесета на НПК, законодателят е уредил
изрично, детайлно и изчерпателно, както хипотезите, в които се присъждат
разноски, така и кръга на задължените за тях лица, като размерът на дължимите
суми не е поставен в зависимост от уважената част от претенциите на частното
обвинение или на гражданския иск, нито от минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение съобразно Закона за адвокатурата. Единственото
изключние в тази насока касае оправдаването на подсъдимия по някое от
обвиненията, но настоящия казус не попада в приложното поле на чл.189 ал.4 от НПК. Поради това, като е отказал да присъди на частния обвинител и граждански
ищец А. действително направените от него разноски за адвокат, в пълен размер
/сумата от 800 лева – л.37 от първоинстанционното дело/, а е изчислил същите
съответно на уважената част от гражданския му иск, БРС е допуснал нарушение на
процесуалните правила. В тази част оспорената присъда следва да бъде
коригирана, като подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на А.А.
направените от него в първоинстанционното производство разноски за адвокат,
възлизащи на сумата от 520 лева /за сумата от 280 лева същия е осъден с
присъдата на първата инстанция/.
Заявеното
с жалбата на частният обвинител А.А. искане за присъждане на направените от
него разноски пред въззивната инстанция, не следва да бъде удовлетворено,
доколкото същият не представи доказателства за направени от него разходи във
въззивното производство.
Предвид
всичко
гореизложено и
след извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността
на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха основания за
неговото отменяване и постановяване на нова присъда, респективно за неговото
отменяване и връщане за ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде изменен в посочения
по-горе смисъл.
По тези съображения и на основание чл.
334 т.3 и т.6, във вр. чл.
337 ал.1 т.2 и чл. 338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
присъда № 3 от 11.02.2019 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 484/2018
г. по описа на същия съд, в гражданско-осъдителната й част, като намалява
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на гражданския ищец А.И.А.
от 4 500 лева на 3 500 лева /три хиляди и петстотин лева/, както и в
частта относно определения размер на държавната такса върху уважения граждански
иск, като намалява същия на 140 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия И.Ц.С. да заплати на частния
обвинител и граждански ищец А.И.А. сумата от 520,00 лева, представляваща
направени от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на частния обвинител А.И.А., подадена чрез повереника
му – адв.Й., в частта с която се претендира увеличаване на наложените с
присъдата на подсъдимия И.С. наказания за престъпленията, в извършването на
които е признат за виновен и съответно увеличаване на наложеното общо наказание
за тях по реда на чл.24 от НК, като ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНОХД
№ 549/2019 по описа на СОС, в тази му част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
Председател:
/особено
мнение/
Членове:
1.
2.